ПРЕДИ да се възнесе на небето, Исус казал на учениците си: „Ще бъдете свидетели за мене ... до най–отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Как те щели да се справят с тази задача?

Мартин Гудман, професор в Оксфордския университет, отбелязва: „Християните вярвали, че имат мисия, и това ги отличавало от другите религиозни групи, включително юдеите, в ранната Римска империя.“ Исус пътувал от едно място на друго, за да изпълнява службата си. Истинските християни следвали примера му и навярно разбирали, че да известяват „добрата новина за Божието царство“, означава да намерят хората, които искат да научат библейската истина. (Лука 4:43) Ето защо в християнския сбор през първи век имало „апостоли“, дума, която буквално означава пратеници. (Мар. 3:14) Исус заповядал на последователите си: „Отидете и правете ученици сред всички народи.“ (Мат. 28:18–20)

Никой от 12–те апостоли на Исус не е с нас на земята днес, но много служители на Йехова проявяват мисионерски дух. Те отговарят на поканата да разширят проповедната си служба с думите: „Ето ме, изпрати мене!“ (Иса. 6:8) Мнозина отиват в далечни страни, като например хиляди завършили училището Гилеад. Някои се преместват на друго място в родната си страна или научават чужд език, за да се присъединят към сбор или група, които се грижат за говорещите този език. Обстоятелствата на братята и сестрите, които правят това, може би не са били най–подходящите и може да не им е било лесно. Бил е нужен самопожертвувателен дух, за да проявят любовта си  към Йехова и ближните. След като са планирали добре нещата, те са предоставили помощта си. (Лука 14:28–30) Братята и сестрите, които предприемат такива стъпки, удовлетворяват действителна нужда.

Обстоятелствата на всички са различни. Не всеки Свидетел има възможност да се премести където нуждата е по–голяма или да научи друг език. Можем ли тогава да проявим мисионерски дух в собствения си сбор?

Християните през първи век имали мисионерски дух, но вероятно повечето останали в родния си град. Въпреки това за тях важала подканата, дадена на Тимотей, която важи и за всички Божии служители: „Върши работата на проповедник на добрата новина, изпълни докрай службата си.“ (2 Тим. 4:5) Заповедта да се проповядва посланието за Царството и да се правят ученици се отнася за всички християни, където и да се намират. Освен това много от аспектите на мисионерската служба можем да приложим дори в своя сбор.

Например един мисионер в чужда страна трябва да се приспособява към нови обстоятелства, тъй като много неща са доста различни. Какво да кажем за нас? Дори да не можем да се преместим където има по–голяма нужда, смятаме ли, че знаем всичко за района на сбора? Защо не помислим за нови начини да достигаме до хората? Например през 1940 г. братята били насърчени да определят един ден от седмицата за улично свидетелстване. Можеш ли и ти да участваш в този вид служба? Проповядвал ли си с подвижен щанд? Мисълта е дали ти лично си обмислял да изпробваш подобни методи за известяване на добрата новина, методи, които са нови за тебе.

Ако имаме положителна нагласа, ще сме пламенни и ентусиазирани в службата. Много от онези, които се преместват на места с по–голяма нужда или служат в чуждоезикови райони, са опитни вестители. Ето защо могат да са от голяма помощ за мнозина, например като са начело в проповедната служба. Освен това мисионерите често поемат ръководството в сбора, докато местните братя отговорят  на изискванията да правят това. Ако си покръстен брат, стремиш ли се да напредваш, за да служиш на събратята си в своя сбор? (1 Тим. 3:1)

Освен пламенно да участваме в проповедната служба и да сме готови да поемаме отговорности, има и други области, в които да помагаме. Всички ние — млади и стари, мъже и жени — можем да сме „укрепваща помощ“ за събратята си в нужда. (Кол. 4:11)

За тази цел трябва да ги опознаем добре. Библията ни подканя да „мислим един за друг“, когато се събираме. (Евр. 10:24) Като внимаваме да не се бъркаме в личния живот на братята и сестрите си, трябва да се стремим да ги опознаем и да разберем какви са нуждите им. Може да им е необходима практична, емоционална или духовна помощ. Това не е отговорност само на старейшините и помощник–служителите. Вярно е, че в някои случаи ще е най–уместно именно тези братя да помогнат. (Гал. 6:1) Но вероятно всички ние можем да подкрепим възрастните си събратя или цели семейства, които се сблъскват с трудности.

Например заради финансови проблеми Салваторе трябвало да продаде бизнеса, дома си и много от семейните притежания и се тревожел как ще се справят. Едно семейство в сбора забелязало тяхната нужда. Те ги подкрепили финансово, помогнали на Салваторе и жена му да си намерят работа и много вечери изслушвали и насърчавали цялото семейство. Така започнало дългогодишното им приятелство. Въпреки големите тревоги в този период и двете семейства пазят приятни спомени от времето, което прекарали заедно.

За истинските християни религията не е нещо лично. В подражание на Исус трябва да кажем на всекиго за чудесните обещания от Библията. Независимо дали сме в състояние да се преместим, или не, можем да се стремим да вършим каквото е добро спрямо всички. И несъмнено имаме тази възможност в сбора, в който вече служим. (Гал. 6:10) Така ще изпитваме радостта от даването и ще принасяме „плод във всяко добро дело“. (Кол. 1:10; Деян. 20:35)