1, 2. a) Откъде знаем, че хората могат да са приятели на Бога? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

ОТ ЛЮЛКА до гроб човек има нужда най–вече от любов. Ние копнеем за любов, и то не само за романтичната. Жадуваме за приятелство и близост с другите. Но има един вид любов, от която се нуждаем най–много — любовта на Йехова. На мнозина им е трудно да си представят, че хората могат да развият близко, сърдечно приятелство с Всемогъщия Бог, който е невидим дух в небето. Мислим ли и ние така? Съвсем не!

² От Библията разбираме, че има хора, които са били Божии приятели. Струва си да размишляваме върху примера им, защото приятелството с Бога е най–достойната цел, която можем да имаме в живота. Забележителен пример на човек, който развил такова приятелство, е Авраам. (Прочети Яков 2:23.) Как той станал толкова близък с Йехова?  Основна роля имала вярата. Всъщност Библията нарича Авраам „баща на всички, които имат вяра“. (Рим. 4:11) Затова нека видим как вярата на Авраам го приближила до Бога. Всеки от нас може да се запита: „Как мога да подражавам на вярата на Авраам и да заздравявам приятелството си с Йехова?“

3, 4. a) Опиши вероятно най–голямото изпитание на вярата на Авраам. б) Защо Авраам бил готов да принесе Исаак в жертва?

³ Представи си възрастния Авраам ^[1], който се изкачва бавно по планински склон. Това навярно е най–трудното пътуване в живота му, и то не заради възрастта му. Авраам вероятно е на около 125 години, но все още е жизнен. След него върви по–млад мъж, може би 25–годишен. Това е синът му Исаак, който носи дърва. Авраам има нож и нужните неща за палене на огън. Йехова е поискал от него да пожертва сина си! (Бит. 22:1–8)

⁴ Това вероятно било най–голямото изпитание на вярата на Авраам. Според някои било жестоко Бог да иска такова нещо от него, а други намекват, че послушанието на Авраам било сляпо и лишено от чувства. Но тези хора нямат вяра и не разбират какво представлява тя. (1 Кор. 2:14–16) Авраам не се подчинил сляпо на Бога. Напротив, той го послушал, защото виждал — с очите на истинската вяра виждал, че небесният му Баща Йехова никога няма да поиска от верните си служители нещо, което ще им навреди трайно. Авраам знаел, че ако е послушен на Йехова, той ще благослови него и обичния му син. На какво се основавала вярата му? На познание и опит.

5. Как Авраам може би научил за Йехова и как му въздействало това познание?

⁵ Познание. Въпреки че израснал в Ур, халдейски град с ширещо се идолопоклонство, Авраам научил за Йехова. Как станало това, като се има предвид, че собственият му баща Тара бил идолопоклонник? (Ис. Н. 24:2) Библията не уточнява, но разкрива, че той бил девето поколение потомък на Сим, един от Ноевите синове, който имал силна вяра. А Сим живял до около 150–ата година на Авраам. Не знаем със сигурност дали Авраам научил за Йехова от него, но е логично Сим да е предал на семейството си каквото знаел за Йехова. По някакъв начин това познание стигнало до Авраам и докоснало сърцето му. Така той обикнал Бога и изградил вяра в него.

6, 7. Как преживяванията на Авраам укрепили вярата му?

⁶ Опит. Как Авраам придобил опита, който укрепил вярата му в Йехова? Смята се, че мислите водят до чувства, а чувствата — до действия. Онова, което Авраам научил за Бога, породило в него чувство на страхопочитание и искрено уважение към „Йехова, Всевишния Бог, Създателя на небето и земята“. (Бит. 14:22) В Библията това чувство е наречено „страх от Бога“ и е много важно за приятелството с Йехова. (Евр. 5:7; Пс. 25:14) Този страх подтикнал Авраам към действие.

⁷ Бог наредил на възрастните Авраам и Сара да напуснат Ур и да се преместят в чужда страна. Те щели да живеят в шатри до края на живота си. Като се подчинил на Йехова, Авраам му дал  възможност да го благославя и защитава. Например Авраам се страхувал, че ще вземат красивата му жена Сара и ще го убият. Страховете му били основателни, но той не позволил да му попречат да е послушен на Йехова. Неведнъж Йехова защитил Авраам и Сара, и то чудодейно. (Бит. 12:10–20; 20:2–7, 10–12, 17, 18) Тези преживявания укрепили вярата на Авраам.

8. Как придобиваме познанието и опита, които укрепват приятелството ни с Йехова?

⁸ Можем ли и ние да станем приятели на Йехова? Да! Разполагаме с необходимото познание и опита на много хора. Авраам имал само частица от изобилната мъдрост, съдържаща се днес в Библията. (Дан. 12:4; Рим. 11:33) Божието Слово е пълно със съкровища, които могат да задълбочат познанието ни за „Създателя на небето и земята“ и да ни помогнат да развием уважение и любов към него. Когато тези чувства ни подтикнат да сме му послушни, виждаме как съветите му ни защитават и как той ни благославя и укрепва. Така трупаме опит. Разбираме, че всеотдайната служба за Бога носи удовлетворение, мир и радост. (Пс. 34:8; Пр. 10:22) С нарастването на познанието и опита ни вярата ни се засилва и ставаме по–близки с Йехова.

9, 10. a) Какво е необходимо, за да става едно приятелство по–здраво? б) Какво показва, че Авраам поддържал приятелството си с Йехова?

⁹ Приятелството е ценно съкровище. (Прочети Притчи 17:17.) Но то не е вещ, която можем да купим и да сложим някъде да събира прах. По–скоро е като нещо живо, което се нуждае от грижи, за да се развива добре. Авраам поддържал приятелството си с Йехова. Как?

¹⁰ Авраам не започнал да мисли, че е проявил достатъчно послушание и страх от Бога. Докато пътувал из Ханаан със семейството и служителите си, той оставял Йехова да го ръководи в решенията му, било то малки, или големи. Една година преди раждането на Исаак, когато Авраам бил на 99 години, Йехова заповядал всеки от мъжки пол в дома му да бъде обрязан. Дали Авраам оспорил заповедта или потърсил начин да не се подчини? Не, той се уповавал на Бога и я изпълнил „още на същия ден“. (Бит. 17:10–14, 23)

11. За какво се притеснявал Авраам и как Йехова му помогнал?

¹¹ Тъй като Авраам винаги се подчинявал на Йехова, дори в привидно малките неща, приятелството му с него процъфтявало. Той спокойно изливал сърцето  си пред Йехова, като го молел да му помогне, когато го измъчвали трудни въпроси. Например щом разбрал, че Бог възнамерява да унищожи градовете Содом и Гомор, Авраам се притеснил, че праведните може да бъдат унищожени заедно със злите. Възможно е да се е тревожел за племенника си Лот и семейството му, които тогава живеели в Содом. Авраам задал въпросите си с голямо смирение и вяра в Бога, „Съдията на цялата земя“. Йехова търпеливо му показал колко е милостив — че вижда какво е сърцето на всеки човек и иска да спаси праведните дори когато изпълнява присъдите си. (Бит. 18:22–33)

12, 13. a) Как познанието и опитът на Авраам му помогнали по–късно в живота? б) Какво показва, че Авраам имал доверие на Йехова?

¹² Несъмнено познанието и опитът на Авраам му помогнали да запази приятелството си с Йехова. По–късно, когато бил изправен пред тежко изпитание — да принесе сина си в жертва по заповед на Йехова, — Авраам могъл да размишлява каква личност е небесният му Приятел. Затова нека се върнем на момента, когато този верен мъж вървял по склона в земята Мория. Смятал ли, че Йехова внезапно се е променил и е станал суров и безмилостен? За Авраам това било немислимо! Откъде сме сигурни?

¹³ Преди да се раздели със служителите, които го придружавали, Авраам казал: „Останете тук с магарето, а ние с момчето ще отидем там, за да се поклоним на Бога, и ще се върнем при вас!“ (Бит. 22:5) Какво имал предвид Авраам? Лъжел ли ги, че Исаак ще се върне, щом знаел, че ще го принесе в жертва? Не. Библията ни дава известна представа какво мислел Авраам за сина си. (Прочети Евреи 11:19.) Той смятал, „че Бог ще може дори да го възкреси от мъртвите“. Да, Авраам вярвал във възкресението. Въпреки че със Сара били възрастни, Йехова възобновил възпроизводителните им способности. (Евр. 11:11, 12, 18) Авраам съзнавал, че за Бога няма нищо невъзможно. Затова бил сигурен, че каквото и да се случи в този тежък ден, обичният му син ще му бъде върнат, за да може всички обещания на Йехова да се изпълнят. Нищо чудно, че Авраам е наречен „баща на всички, които имат вяра“!

14. С какви трудности се бориш в службата за Йехова и как примерът на Авраам може да ти помогне?

¹⁴ А ние? Вярно е, че днес Бог не иска такива неща от нас. Но изисква да сме послушни на заповедите му дори когато  ни е трудно или не разбираме причините за тях. Сещаш ли се за изискване на Бога, което не ти е лесно да изпълняваш? За някои това е проповедната дейност. Възможно е да са стеснителни и да им е трудно да заговарят непознати. За други може да е предизвикателство да са различни, например в училище или на работното място. (Из. 23:2; 1 Сол. 2:2) Чувстваш ли се понякога като Авраам, сякаш се изкачваш по този склон в Мория, натоварен със задача, която не е по силите ти? Ако е така, вярата на Авраам може да ти вдъхне смелост. Размисълът за примера на верните мъже и жени ще ни подбуди да им подражаваме и да се приближаваме до нашия Приятел Йехова. (Евр. 12:1, 2)

15. Защо можем да сме сигурни, че Авраам не съжалявал за верността си към Йехова?

¹⁵ Мислиш ли, че Авраам съжалявал за верността си към Йехова? Ето как Библията описва края на живота му: „Авраам издъхна и умря в дълбока старост, стар и удовлетворен от живота.“ (Бит. 25:8) На 175–годишна възраст силите му го напуснали, но той можел да погледне назад със задоволство. Целият му живот бил съсредоточен върху приятелството му с Йехова Бог. Не бива обаче да правим заключението, че щом бил „стар и удовлетворен от живота“, Авраам, така да се каже, се бил наживял и не искал да живее в бъдеще.

16. Каква радост ще изпита Авраам в рая?

¹⁶ Библията казва за Авраам: „Той очакваше града, който има истински основи и чийто строител и създател е Бог.“ (Евр. 11:10) Авраам вярвал, че един ден ще види как този град, Царството на Бога, владее над земята. И наистина ще го види! Можеш ли да си представиш колко ще се вълнува да живее в рая на земята и да продължава да задълбочава приятелството си с Йехова? Колко ли трогнат ще е да разбере, че неговата вяра е помагала на служителите на Йехова през хилядите години след смъртта му! Авраам дори ще научи, че начинът, по който получил обратно Исаак, е послужил като „нагледен пример“ за нещо по–велико. (Евр. 11:19) И ще разбере, че болката, която изпитал, подготвяйки се да жертва Исаак, е помогнала на милиони верни хора да си представят болката на самия Йехова, когато дал своя Син Исус Христос като откуп. (Йоан 3:16) Примерът на Авраам помага на всички нас да ценим още повече откупа, най–голямата проява на любов в историята!

17. На какво си решен и какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁷ Нека всеки от нас е решен да подражава на вярата на Авраам. Като не спираме да опознаваме Йехова и да му бъдем послушни, ще виждаме как той ни благославя за лоялната ни служба. (Прочети Евреи 6:10–12.) Дано Йехова бъде наш Приятел завинаги! В следващата статия ще разгледаме още три примера на верни хора, които станали Божии приятели.