1–3. a) Защо сме сигурни, че можем да бъдем Божии приятели? б) Чий пример ще разгледаме в тази статия?

БИБЛИЯТА три пъти нарича Авраам приятел на Бога. (2 Лет. 20:7, бел. под линия; Иса. 41:8; Як. 2:23) Всъщност тя назовава така само този верен мъж. Трябва ли тогава да направим извода, че той е единственият човек, който бил приятел на Йехова? Не, защото Библията показва, че приятелството с Бога е нещо, на което всеки може да се радва.

² Божието Слово изобилства с разкази за верни мъже и жени, които се боели от Йехова, проявявали вяра и станали близки с него. (Прочети Псалм 25:14.) Апостол Павел писал за „голям облак свидетели“, които без съмнение били Божии приятели. (Евр. 12:1) Сред тях има прекрасно разнообразие.

³ Нека да обърнем внимание на трима близки приятели на Йехова, за които се говори в Писанието: 1) Рут, лоялна млада вдовица от Моав; 2) Езекия, праведен цар на Юда и 3) Мария, смирената майка на Исус. Как те станали приятели на Йехова и какво можем да научим от това?

4, 5. Какво решение трябвало да вземе Рут и защо било толкова трудно? (Виж илюстрацията в началото.)

⁴ Представи си три жени, които вървят по пътя през моавските равнини с развявани от вятъра дрехи. Това са Ноемин и снахите ѝ Рут и Орфа. Орфа обаче се отделя от тях, защото е решила да се върне в дома си в Моав. Ноемин е решена да продължи към родината си Израил. С нея е Рут, която е изправена пред може би най–важното решение в живота си: да се върне при народа си в Моав или да отиде със свекърва си Ноемин във Витлеем. (Рут 1:1–8, 14)

⁵ Рут можело да разсъждава, че в Моав е семейството ѝ — майка ѝ и други роднини, които ще я приютят и ще се грижат за нея. Моав бил родината ѝ, където познавала всичко — културата, езика и хората. Ноемин не можела да ѝ обещае това във Витлеем. Всъщност тя я посъветвала да остане в Моав. Ноемин се опасявала, че няма да може да намери нито съпрузи, нито дом на снахите си. Какво щяла да направи Рут? Обърни внимание на разликата между нея и Орфа, която се върнала „при народа си и при боговете си“. (Рут 1:9–15) Искала ли и Рут да се върне при фалшивите богове на народа си? Не.

6. a) Какъв мъдър избор направила Рут? б) Какво имал предвид Вооз, като казал, че Рут е потърсила убежище под крилата на Йехова?

⁶ Изглежда Рут вече знаела за Йехова Бог, вероятно от покойния си съпруг или от Ноемин. Йехова не бил като моавските богове и Рут знаела, че той заслужава любовта и поклонението ѝ. Познанието само по себе си обаче не било достатъчно — тя трябвало да вземе решение. Щяла ли да избере за свой Бог Йехова? Рут направила мъдър избор. Тя казала на Ноемин: „Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог — мой Бог.“ (Рут 1:16) Любовта на Рут към Ноемин е затрогваща, но още по–забележителна е любовта ѝ към Йехова. Земевладелецът Вооз по–късно я похвалил, че е потърсила убежище под крилата на Йехова. (Прочети Рут 2:12.) Това напомня за птичка, която намира убежище под силните крила на баща си. (Пс. 36:7; 91:1–4) Йехова станал такъв баща за Рут. Той я възнаградил за вярата ѝ и никога не ѝ дал основание да съжалява за решението си.

7. Какво може да помогне на онези, които се колебаят да се отдадат на Йехова?

⁷ Мнозина знаят за Йехова, но се колебаят да потърсят убежище при него. Те не се решават да станат негови отдадени и покръстени служители. Ако се колебаеш да се отдадеш на Йехова, питал ли си се защо е така? Всеки служи на някакъв бог. (Ис. Н. 24:15) Защо не потърсиш убежище при единствения, който заслужава да му служиш? Да се отдадеш на Йехова, е чудесен начин да покажеш вярата си в него. Той ще ти помогне да живееш според това решение и да се справиш с всяка трудност. Именно това направил за Рут.

8. В каква среда израснал Езекия?

⁸ За разлика от Рут младият Езекия се родил в отдаден на Йехова народ. Но не всички израилтяни живеели според отдаването си. Бащата на Езекия, цар Ахаз, е показателен пример. Този зъл  мъж въвлякъл царството на Юда в идолопоклонство и дори осквернил храма на Йехова в Йерусалим. Трудно е да си представим какво детство имал Езекия — някои от братята му умрели по ужасен начин, изгорени живи в жертва на фалшив бог! (4 Царе 16:2–4, 10–17; 2 Лет. 28:1–3)

9, 10. a) Защо Езекия лесно можел да се огорчи? б) Защо не бива да се гневим на Бога? в) Защо не бива да мислим, че семейната среда определя какви хора ще бъдем?

⁹ Езекия лесно можел да се превърне в огорчен, ядосан на Бога човек. Някои са преживели много по–малко, но смятат, че имат основание „да се гневят на Йехова“ или на организацията му. (Пр. 19:3) Други пък са убедени, че нездравата семейна среда ги е обрекла на лош живот, може би да повторят грешките на родителите си. (Езек. 18:2, 3) Вярно ли е това?

¹⁰ Животът на Езекия дава ясен отговор: „Не!“ Няма основателна причина да се настроим срещу Йехова, понеже той не е източникът на злото, което сполита хората в този порочен свят. (Йов 34:10) Вярно е, че родителите могат да оказват силно влияние на децата си, било то добро, или лошо. (Пр. 22:6; Кол. 3:21) Но това не означава, че семейната среда определя какъв ще е животът на даден човек. Йехова е дал на всеки един от нас ценен дар — способността да избираме какво да правим и какви хора да сме. (Втор. 30:19) Как Езекия използвал този дар?

11. Защо Езекия бил един от най–добрите царе на Юда?

¹¹ Макар да бил син на един от най–лошите царе на Юда, Езекия станал един от най–добрите. (Прочети 4 Царе 18:5, 6.) Баща му му дал ужасен пример, но около него имало и добри примери. По това време като пророци служели Исаия, а също и Михей и Осия. Вероятно цар Езекия обръщал голямо внимание на боговдъхновените изявления на тези верни мъже и позволил на наставленията и поправянето на Йехова да докоснат  сърцето му. Затова се заел да поправи ужасните злини, причинени от баща му. Очистил храма, принесъл жертви за греховете на народа и провел мащабна кампания за премахване на езическите идоли. (2 Лет. 29:1–11, 18–24; 31:1) Когато бил изправен пред сериозни трудности, като заплахата от нападение на Йерусалим от асирийския цар Сенахирим, Езекия проявил голяма смелост и вяра. Той разчитал на Бога за избавление и укрепил народа си с думите и примера си. (2 Лет. 32:7, 8) По–късно, когато трябвало да бъде поправен, защото се възгордял, Езекия се смирил и се разкаял. (2 Лет. 32:24–26) Ясно е, че той не позволил миналото му да съсипе настоящето и бъдещето му. Езекия показал, че е приятел на Йехова и хубав пример за подражание.

12. Как мнозина днес показват, че са приятели на Йехова подобно на Езекия?

¹² Тъй като живеем в жесток, безсърдечен свят, не е чудно, че много деца са лишени от любовта и грижата на родителите си. (2 Тим. 3:1–5) Много християни днес са израснали в проблемно семейство, но са изградили близко приятелство с Йехова. Подобно на Езекия те доказват, че не е задължително миналото на човек да определя бъдещето му. Бог ни е удостоил с дара на свободната воля и за нас е привилегия да го използваме, за да се държим здраво за Йехова и да му носим чест и слава подобно на Езекия.

13, 14. Защо назначението на Мария може да е изглеждало плашещо, но как отговорила тя на Гавриил?

¹³ Векове след времето на Езекия една смирена млада юдейка от Назарет развила уникално приятелство с Йехова. Тя получила несравнима задача: да носи в утробата си, да роди и да отгледа единородния Син на Бога. Представи си само какво доверие имал Йехова в Мария, дъщерята на Илий! Но какво ли си помислила тя, когато научила за това назначение?

¹⁴ Лесно е да се съсредоточим върху чудесната привилегия на Мария и да не помислим за страховете, които може би изпитвала. Божият ангел Гавриил ѝ казал, че ще забременее чудодейно — без да има отношения с мъж. Гавриил не предложил да отиде при семейството и съседите ѝ, за да им обясни как е забременяла. Какво щели да си помислят? Мария несъмнено се притеснявала и за годеника си Йосиф. Как щяла да го убеди, че макар и да е бременна, му е била вярна? Нещо повече, да отгледаш и възпиташ единородния Син на Всевишния, е огромна отговорност! Може само да гадаем  какви притеснения минавали през ума ѝ, докато Гавриил говорел с нея. Но знаем, че тя отговорила: „Ето, аз съм робиня на Йехова! Нека стане с мене така, както ти каза.“ (Лука 1:26–38)

15. Защо вярата на Мария е забележителна?

¹⁵ Нима вярата на Мария не е забележителна? Една робиня е готова да направи всичко, което ѝ заповяда господарят ѝ. Мария имала пълно доверие, че нейният Господар Йехова ще се грижи за нея и ще я защитава. Тя искала да му служи така, както той смята за подходящо. Откъде имала такава вяра? Вярата не е нещо вродено, а е резултат от усилията ни и Божията благословия. (Гал. 5:22; Еф. 2:8) Има ли доказателства, че Мария положила усилия да укрепва вярата си? Да, има. Нека видим какъв слушател била и за какво говорела.

16. Какво показва, че Мария била добър слушател?

¹⁶ Какъв слушател била Мария. Библията ни съветва „да бъдем бързи да слушаме, а бавни да говорим“. (Як. 1:19) Дали Мария била добър слушател? Очевидно. В Евангелието според Лука на две места се посочва, че Мария обърнала сериозно внимание на думи с дълбоко духовно значение и по–късно отделила време да размишлява върху тях. Малко след раждането на Исус смирени пастири разкрили на Мария едно послание от ангели. Около 12 години по–късно, въпреки че бил все още дете, Исус казал нещо много важно. И в двата случая Мария слушала, запомняла и обмисляла внимателно това, което чула. (Прочети Лука 2:16–19, 49, 51.)

17. Какво научаваме за Мария от думите ѝ?

¹⁷ За какво говорела Мария. В Библията не са записани много нейни думи. Най–дългото ѝ изказване се намира в Лука 1:46–55. То разкрива, че тя била добре запозната с вдъхновеното Писание. Изглежда Мария повторила някои мисли от молитвата на Анна, майката на пророк Самуил. (1 Царе 2:1–10) Според едно изследване тя се позовала около 20 пъти на Писанието. Ясно е, че Мария обичала да говори за духовни неща. Тя черпела от съкровището, което пазела в сърцето си — ценните истини, които била научила от най–добрия си Приятел, Йехова Бог.

18. Как можем да подражаваме на вярата на Мария?

¹⁸ Подобно на Мария може понякога да получаваме назначения от Йехова, които ни изглеждат трудни. Като нея нека смирено се оставяме в ръцете на Йехова, уверени, че той ще действа в наша полза. Може да подражаваме на вярата на Мария, като слушаме внимателно и размишляваме върху това, което научаваме за Йехова и неговите намерения, и като радостно споделяме с другите какво сме научили. (Пс. 77:11, 12; Лука 8:18; Рим. 10:15)

19. В какво може да сме уверени, ако подражаваме на забележителните примери на вяра от Библията?

¹⁹ Има ли съмнение, че Рут, Езекия и Мария били приятели на Йехова, какъвто бил и Авраам преди тях? Заедно с всички от „големия облак свидетели“ и много други верни хора през историята те имали огромната чест да бъдат Божии приятели. Нека продължаваме да подражаваме на тези примери на вяра. (Евр. 6:11, 12) Ако правим това, може да сме уверени, че ще получим чудесната награда да сме близки приятели на Йехова завинаги!