ПОМИСЛИ кой беше най–щастливият ден в живота ти. Когато се ожени? Когато се роди първото ти дете? Или пък когато символизира отдаването си на Йехова чрез покръстване във вода? С основание може да смяташ именно този ден за най–важния и най–радостния в живота си. И само колко щастливи са били събратята ти да те видят как пред всички показваш, че обичаш Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила! (Мар. 12:30)

Сигурно си имал много радост в службата на Йехова след покръстването си. Но някои вестители на Царството са загубили донякъде радостта си. Какво е довело до това? Какви причини имаме да продължаваме да служим на Йехова с радост?

Посланието за Царството, което включва обещанието, че Йехова скоро ще сложи край на сегашната порочна система и ще ни въведе в новия свят, несъмнено ни дава основания да се радваме. Освен това Софония 1:14 ни уверява: „Великият ден на Йехова е близо. Близо е и много бърза.“ Но ако трябва да чакаме повече, отколкото сме мислили, може да загубим първоначалната си радост и да намалим темпото в святата служба за Бога. (Пр. 13:12)

Ползотворното общуване с Божия народ ни подбужда да продължаваме да служим радостно на Йехова. Всъщност може би доброто поведение на служителите на Йехова ни е привлякло към истинското поклонение и ни е помогнало да започнем да му служим с радост. (1 Пет. 2:12) Но какво може да стане, ако наш събрат наруши Божиите стандарти и бъде поправен? При такива обстоятелства някои, които са били привлечени към истината заради праведното поведение на служителите на Йехова, може да се обезсърчат и да загубят радостта си.

Рекламната пропаганда на покварената система на Сатана също може да ограби щастието ни. Дяволът използва този свят, за да ни накара да мислим, че ни трябват неща, които всъщност са ненужни. Но е мъдро да помним думите на Исус: „Никой не може да е роб на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете  роби и на Бога, и на богатството.“ (Мат. 6:24) Не можем да служим на Йехова с радост и същевременно да се опитваме да вземем каквото можем от този свят.

За онези, които обичат Йехова, не е тежко да му служат. (1 Йоан 5:3) Помни думите на Исус: „Елате при мене всички вие, отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Сложете върху себе си моя ярем и се учете от мене, защото аз съм с мек нрав и смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото яремът ми е удобен за носене и товарът ми е лек.“ (Мат. 11:28–30) Да си сложим ярема на Христови ученици, е освежаващо и носи радост. И несъмнено имаме повод за голяма радост от службата за Йехова. Нека сега обсъдим три важни причини, поради които можем „да се радваме заради Бога на спасението си“. (Авак. 3:18)

Служим на Дарителя на живота, щастливия Бог. (Деян. 17:28; 1 Тим. 1:11) Ние съзнаваме, че дължим съществуването си на нашия Създател. Затова продължаваме да му служим с радост, независимо колко години са минали от покръстването ни.

Да вземем например Ектор, който служил на Йехова като пътуващ надзорник 40 години. Дори на възраст той „процъфтява“. (Пс. 92:12–14) Болестта на неговата съпруга ограничава службата му за Бога, но не е отнела радостта му. Той споделя: „Въпреки че ми е мъчно да гледам как здравето на жена ми постепенно се влошава и не е лесно да се грижа за нея, не позволявам това да помрачи радостта ми в службата за истинския Бог. Знам, че дължа живота си на Йехова, който е създал хората с определена цел, и това е достатъчна причина да го обичам силно и да му служа всеотдайно. Старая се да проповядвам дейно и да се съсредоточавам върху надеждата за Царството, за да не загубя радостта си.“

Йехова е осигурил откупа и така ни дава възможност за щастлив живот. Библията казва: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Греховете ни могат да бъдат простени и можем да имаме вечен живот въз основа на вяра в Божията любеща мярка — изкупителната жертва на Исус. Не е ли това чудесна причина да сме признателни? И не трябва ли нашата благодарност да ни подбужда да служим на Йехова с радост?

 Един брат в Мексико на име Хесус разказал: „Бях роб на работата си. Понякога вземах 5 поредни смени, въпреки че не беше необходимо. Правех го просто за да спечеля повече пари. След това научих за Йехова и че той е дал скъпия си Син за човечеството. Имах силно желание да му служа. Затова отдадох живота си на Йехова и след 28 години във фирмата реших да напусна и да започна целодневна служба.“ Така той започнал да служи радостно на Йехова.

Плодът, който даваме, не води до мъка, а до голяма радост. Помниш ли какъв беше животът ти, преди да опознаеш Йехова? Апостол Павел напомнил на християните в Рим, че били „роби на греха“, но станали „роби на праведността“. Техният „плод бил святост“ и щял да ги доведе до вечен живот. (Рим. 6:17–22) Ние също водим свят живот и си спестяваме болката, съпътстваща неморалността и насилието. Само каква причина за радост!

Да разгледаме примера на Хайме, който бил атеист, привърженик на еволюцията и боксьор. Той започнал да посещава християнските събрания и бил впечатлен от любовта там. За да промени живота си, Хайме трябвало да се моли на Йехова да му помогне да повярва в него. „Малко по малко се убедих, че съществува любещ Баща и милостив Бог — казва Хайме. — Следването на праведните стандарти на Йехова беше защита за мене. Ако не се бях променил, можеше да бъда убит като някои от бившите си приятели боксьори. Най–щастливите години от живота ми са годините в служба за Йехова.“

Как трябва да се чувстваме, докато чакаме края на тази порочна система? Помни, че „сеем в полза на духа“ и „ще пожънем вечен живот“. „Затова нека не се отказваме да вършим каквото е добро, защото ако не се уморим, в определеното време ще пожънем.“ (Гал. 6:8, 9) Нека с помощта на Йехова да издържаме, да полагаме усилия да развиваме качествата, необходими да преминем през „голямото бедствие“, и да служим на Йехова с радост дори при изпитания. (Откр. 7:9, 13, 14; Як. 1:2–4)

Можем да сме сигурни, че издръжливостта ни ще бъде възнаградена, защото Бог помни делата ни и любовта ни към него и името му. Ако продължаваме да служим на Йехова с радост, ще бъдем като псалмиста Давид, който казал: „Йехова винаги е пред мене. Няма какво да ме поклати, защото той е от дясната ми страна. Затова сърцето ми се радва, всичко славно в мене ликува. Плътта ми ще живее в безопасност.“ (Пс. 16:8, 9)