1, 2. а) Защо думите от Второзаконие 6:4 са известни? б) Защо Моисей изрекъл тези думи?

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на векове шестте думи в еврейския текст от Второзаконие 6:4 са били изричани от изповядващите юдаизма като част от една специална молитва. Те я казват всеки ден — сутрин и вечер. Молитвата се нарича Шема̀ заради първата дума от стиха. С нея вярващите юдеи изразяват пълната си преданост към Бога.

² Думите в тази молитва са част от онова, което Моисей казал на раздяла с израилтяните, събрани в моавските равнини през 1473 г. пр.н.е. Те щели да прекосят река Йордан, за да завладеят Обетованата земя. (Втор. 6:1) Моисей, който ги предвождал през последните 40 години, искал да са смели, за да се справят с предстоящите трудности. Хората от народа трябвало да се уповават на Йехова и да са му верни. Последните думи на Моисей несъмнено им оказали силно въздействие. След като споменал Десетте Божи заповеди и други наредби от Йехова, Моисей изрекъл въздействащата  подкана във Второзаконие 6:4, 5. (Прочети.)

3. Какви въпроси ще разгледаме в тази статия?

³ Нима израилтяните не знаели, че Йехова, техният Бог, е „един Йехова“? Разбира се, че знаели! Верните израилтяни познавали само един Бог и му се покланяли — Бога на техните прадеди Авраам, Исаак и Яков. Защо тогава Моисей насочил вниманието им към това, че техният Бог Йехова е „един Йехова“? Каква е връзката между този факт и записаното в пети стих — да обичаме своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си жизнена сила? И от какво значение са за нас днес думите от Второзаконие 6:4, 5?

4, 5. а) Какво е едно от значенията на израза „един Йехова“? б) С какво се различава Йехова от боговете на народите?

⁴ Уникален. На еврейски и на други езици думата „един“ може да означава много повече от едно число. Тя може да предава идеята, че нещо е уникално и неповторимо. Изглежда, че Моисей не оборвал фалшивите религиозни вярвания в триединен бог. Йехова е Създателят на небето и земята, Върховният владетел на вселената. Няма друг истински Бог освен него, никой друг бог не е като него. (2 Царе 7:22) Следователно Моисей напомнил на израилтяните, че трябва да се покланят единствено на Йехова. Те не бивало да следват околните народи, които се покланяли на различни богове и богини. За някои от тези фалшиви богове се смятало, че владеят над определени части от природата. Други били отделни форми на едно божество.

⁵ Например египтяните се покланяли на бога на слънцето Ра, богинята на небето Нут, бога на земята Геб, бога на Нил Хапи и различни свещени животни. Много от тези фалшиви богове били унизени от Йехова чрез Десетте бедствия. Главният ханаански бог Ваал бил бог на плодородието, като се смята, че бил и бог на небето, дъжда и бурята. Освен това на много места Ваал бил местният покровител. (Чис. 25:3) Израилтяните трябвало да помнят, че техният Бог, „истинският Бог“, е „един Йехова“. (Втор. 4:35, 39)

6, 7. Какво е друго значение на думата „един“ и как Йехова доказал, че е „един Йехова“?

⁶ Верен на принципите си и лоялен. Думата „един“ предава идеята за единство в намеренията и действията. Йехова Бог не е непостоянен или непредсказуем. Вместо това той винаги е верен на принципите си, лоялен и истинен. Йехова обещал на Авраам, че потомците му ще наследят Обетованата земя, и извършил могъщи дела, за да изпълни обещанието си. Дори след 430 години решимостта му да осъществи намерението си не била отслабнала. (Бит. 12:1, 2, 7; Из. 12:40, 41)

⁷ Векове по–късно, когато нарекъл израилтяните свои свидетели, Йехова им казал: „Винаги съм същият. Преди мене не е имало Бог и след мене няма да има.“ За да наблегне, че намерението му никога не се променя, той повторил: „Винаги съм същият.“ (Иса. 43:10, 13; 44:6; 48:12) Каква специална привилегия било за израилтяните, както е и за нас, да са служители на Йехова, Бога, който е верен на принципите си и лоялен във всичките си пътища! (Мал. 3:6; Як. 1:17)

8, 9. а) Какво изисква Йехова от поклонниците си? б) Как Исус подчертал колко са важни думите на Моисей?

⁸ Моисей напомнил на израилтяните, че Йехова никога няма да престане да ги обича и да се грижи за тях. Затова  било логично те да му отдават пълна преданост, като го обичат безрезервно с цялото си сърце, душа и жизнена сила. Родителите трябвало да учат децата си при всяка възможност, за да могат и те да са предани единствено на Йехова. (Втор. 6:6–9)

⁹ Тъй като Йехова не се променя по отношение на волята и намерението си, е ясно, че основните му изисквания към истинските му поклонници са същите и днес. За да бъде поклонението ни приемливо за Бога, и ние трябва да му отдаваме пълна преданост, като го обичаме с цялото си сърце, ум и сила. Всъщност Исус посочил, че това е най–важната заповед. (Прочети Марко 12:28–31.) Затова нека разгледаме как можем да показваме с действията си, че наистина разбираме, че „Йехова, нашият Бог, е един Йехова“.

10, 11. а) Как отдаваме на Йехова пълна преданост? б) Как еврейските младежи във Вавилон проявили пълна преданост към Йехова?

¹⁰ Ако искаме Йехова да бъде единственият ни Бог, трябва да му отдаваме пълна преданост. Не може да се покланяме на него и на други богове или поклонението ни да бъде примесено с идеи или обичаи от други религии. Нужно е да помним, че Йехова не е просто един от много богове, нито е най–висшият или най–силният сред тях. Той е единственият истински Бог и трябва да се покланяме само на него. (Прочети Откровение 4:11.)

¹¹ В книгата Даниил четем за еврейските младежи Даниил, Ханания, Мисаил и Азария. Те проявили пълната си преданост към Йехова, като не само се въздържали от нечисти храни, но и отказали да се поклонят пред златното изображение на Навуходоносор. Било ясно, че Йехова е най–важен за тях и че не биха допуснали компромис в поклонението си. (Дан. 1:1 — 3:30)

12. За какво трябва да внимаваме, за да отдаваме на Йехова пълна преданост?

¹² За да отдаваме на Йехова пълна преданост, не бива да позволяваме на нищо да го измести, дори в известна степен, от мястото, което трябва да заема в живота ни. Какво може да заеме това място? В Десетте Божи заповеди Йехова ясно заявил, че израилтяните не бивало да имат други богове освен него, нито да вършат каквото и да било идолопоклонство. (Втор. 5:6–10) Днес идолопоклонството може да приеме различни форми, които е трудно да се разпознаят. Но изискванията на Йехова не са се променили, той продължава да е „един Йехова“. Да видим какво трябва да означава това за нас.

13. Какво може да започнем да обичаме повече от Йехова?

¹³ В Колосяни 3:5 (прочети) се намира строг съвет към християните относно нещата, които могат да разрушат специалните им взаимоотношения с Йехова. Обърни внимание, че алчността е свързана с идолопоклонството. Причината е, че ако човек силно желае нещо, например богатство и удобства, то може до такава степен да започне да контролира живота му, че да стане могъщ бог за него. Но ако вземем предвид целия стих, виждаме, че останалите грехове, споменати в него, по някакъв начин са свързани с алчността и съответно с идолопоклонството. Копнежът за такива неща може лесно да измести любовта ни към Бога. Бихме ли позволили на някое от тези желания толкова да ни влияе, че Йехова вече да не е „един Йехова“ за нас? Не бива да допускаме това!

14. Какво предупреждение отправил апостол Йоан?

 ¹⁴ Апостол Йоан казал нещо подобно, когато предупредил, че ако някой обича нещата в света — „желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща“, — тогава „в него няма любов към Бащата“. (1 Йоан 2:15, 16) Това означава, че е нужно постоянно да изследваме сърцето си, за да видим дали не е подмамено от развлеченията, общуването или стиловете на обличане в света. Любовта към света може също да включва полагането на усилия за придобиване на „големи неща“ например посредством висше образование. (Йер. 45:4, 5) Намираме се на прага на обещания нов свят. Затова е много важно да помним въздействащите думи на Моисей. Ако ясно разбираме и сме напълно уверени, че „Йехова, нашият Бог, е един Йехова“, ще правим всичко по силите си да му отдаваме пълна преданост, като му служим по начина, който той одобрява. (Евр. 12:28, 29)

15. Защо Павел припомнил на християните, че Бог е „един Йехова“?

¹⁵ Изразът „един Йехова“ ни показва, че като негови служители, ние трябва да сме единни помежду си, както и по отношение на намеренията си. Християнският сбор през първи век бил съставен от юдеи, гърци, римляни и хора от други народи. Преди те изповядвали различни религии, имали различни обичаи и нрави. Затова на някои им било трудно да приемат новия начин на поклонение и да изоставят напълно предишния. Апостол Павел сметнал за подходящо да им припомни, че християните имат един Бог, Йехова. (Прочети 1 Коринтяни 8:5, 6.)

16, 17. а) Кое пророчество се изпълнява в наши дни и с какъв резултат? б) Какво може да подкопае единството ни?

 ¹⁶ Какво да кажем за християнския сбор днес? Пророк Исаия предсказал, че „в последните дни“ хора от всички народи ще се съберат на извисеното място на истинското поклонение на Йехова. Те щели да кажат: „[Йехова] ще ни учи на пътищата си и ние ще ходим в пътеките му.“ (Иса. 2:2, 3) Колко сме радостни да виждаме изпълнението на това пророчество! В много сборове има хора от различни раси, с различен произход и език, които възхваляват Йехова. Но това разнообразие може да предизвика проблеми, на които трябва да обърнем сериозно внимание.

¹⁷ Например какво мислиш за събратя, чиято култура се различава много от твоята? Може да не си свикнал с техния роден език, начин на обличане, маниери и храна. Склонен ли си да страниш от тях и да общуваш главно с онези, с които си приличате? Освен това как постъпваш, ако надзорниците в твоя сбор, окръг или клон са по–млади от тебе или са с различен произход? Позволяваш ли на такива различия да подкопаят единството, което трябва да съществува сред народа на Йехова?

18, 19. а) Какъв съвет се съдържа в Ефесяни 4:1–3? б) Какво можем да правим, за да поддържаме единството в сбора?

¹⁸ Какво може да ни помогне да избягваме подобни опасности? Павел дал практичен съвет на християните в Ефес — процъфтяващ град, в който живеели най–различни хора. (Прочети Ефесяни 4:1–3.) Обърни внимание, че Павел най–напред споменал качества като смирение, мекота, дълготърпение и любов. Те могат да бъдат оприличени на стълбовете, които поддържат една къща. Но освен от стабилни стълбове къщата се нуждае и от редовна поддръжка, за да не започне да се руши. Павел умолявал християните в Ефес усърдно да се стремят да „пазят единството на духа“.

¹⁹ Всеки от нас трябва да приеме за своя лична отговорност да допринася за единството в сбора. Какво можем да правим? Първо, развивай и проявявай качествата, споменати от Павел — смирение, мекота, дълготърпение и любов. Също така полагай старателни усилия да допринасяш за „обединяващата връзка на мира“. Трябва да работим, за да поправяме подобните на пукнатини недоразумения, които може да възникнат. Така ще спомагаме за поддържането на нашия ценен мир и единство.

20. Как можем да покажем, че разбираме какво означават думите „Йехова, нашият Бог, е един Йехова“?

²⁰ „Йехова, нашият Бог, е един Йехова“ — какво въздействащо изказване! То укрепило израилтяните да се справят с трудностите при влизането в Обетованата земя и нейното завладяване. Ако и ние приемем присърце тези думи, ще имаме сили да преживеем „голямото бедствие“, което предстои, и да допринасяме за рая, който ще последва. Нека продължаваме да отдаваме пълна преданост на Йехова, като го обичаме и му служим с цялата си душа и полагаме старателни усилия да поддържаме единството в християнското ни братство. Ако не преставаме да правим това, можем с увереност да очакваме изпълнението на Исусовите думи към онези, които ще бъдат сметнати за овце: „Елате вие, които сте благословени от Баща ми, наследете царството, приготвено за вас от основаването на света.“ (Мат. 25:34)