1, 2. Как Библията предсказала увеличението на Божия народ?

ВЕРНИТЕ служители на Йехова на земята, неговите Свидетели, съставят една уникална организация. Вярно е, че нейните членове са несъвършени хора, които имат своите недостатъци. Въпреки това под ръководството на Божия свети дух световният сбор се увеличава и има успех. Нека разгледаме някои примери как Йехова благославя своите служители, които, макар и несъвършени, вършат волята му с готовност.

² Когато последните дни на тази система започнали през 1914 г., Божиите служители на земята били сравнително малко. Но Йехова благославял проповедната им дейност. През следващите десетилетия милиони хора приели библейските истини и станали Свидетели на Йехова. Всъщност Йехова говорел за този забележителен растеж, когато казал: „Малобройният ще стане хиляда и незначителният — силен народ. Аз, Йехова, ще ускоря това в съответното време.“ (Иса. 60:22) Това пророчество несъмнено се изпълнява в тези последни дни. Затова числеността на Божия  народ на земята надвишава населението на много народи.

3. Как Божиите служители проявяват любов?

³ В наши дни Йехова помага на служителите си да развиват в по–пълна степен основното му качество — любовта. (1 Йоан 4:8) Исус, който подражавал на Божията любов, казал на последователите си: „Нова заповед ви давам: да се обичате един другиго ... И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:34, 35) Това се оказа много важно неотдавна, когато народите участваха в смъртоносни войни с потресаващ мащаб. Например само през Втората световна война бяха убити 55 милиона души. Но Свидетелите на Йехова не участваха в това световно кръвопролитие. (Прочети Михей 4:1, 3.) Така те останаха „чисти от кръвта на всички хора“. (Деян. 20:26)

4. Защо растежът на народа на Йехова е забележителен?

⁴ Божият народ нараства, въпреки че се намира в един враждебен свят, който според Библията е под властта на Сатана, „бога на тази система“. (2 Кор. 4:4) Той контролира политическите власти днес, както и средствата за масова информация, но не може да спре проповядването на добрата новина. Сатана обаче знае, че му остава малко време, и по различни начини се опитва да отвърне хората от истинското поклонение. (Откр. 12:12)

5. Защо понякога другите ни нараняват? (Виж илюстрацията в началото.)

⁵ В християнския сбор често се набляга колко е важно да проявяваме любов към Бога и хората. Когато го попитали коя е най–важната заповед, Исус отговорил: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’ Това е първата и най–важна заповед. Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’“ (Мат. 22:35–39) Въпреки това Библията ясно показва, че заради греха на Адам всички се раждаме грешни. (Прочети Римляни 5:12, 19.) Затова понякога се случва някой в сбора да ни нарани с думите или действията си. Така любовта ни към Йехова и неговия народ може да бъде поставена на изпитание. Как ще постъпим в подобна ситуация? Дори верни служители на Бога в миналото казвали или вършели неща, които наранявали другите, и ние можем да се поучим от записаното в Библията.

6. В какъв смисъл Илий се провалил в поправянето на синовете си?

⁶ Например първосвещеникът Илий имал двама синове, които не спазвали законите на Йехова. За тях се казва: „Синовете на Илий бяха негодници. Те не зачитаха Йехова.“ (1 Царе 2:12) Въпреки че Илий имал важна роля в подкрепянето на истинското поклонение, неговите синове вършели сериозни грехове. Той знаел за това и трябвало да ги поправи, но се отнесъл нехайно към отговорността си. Поради тази причина Бог произнесъл неблагоприятна присъда против дома на Илий. (1 Царе 3:10–14) На никой от потомците му нямало да бъде позволено да служи като първосвещеник. Ако живееше в дните на Илий, как щеше да реагираш заради толерантността му към греховете на неговите синове? Щеше ли да позволиш това да те накара да спреш да служиш на Бога?

7. Какъв сериозен грях извършил Давид и какво направил Бог?

⁷ Йехова обичал Давид и го нарекъл „мъж, угоден на сърцето му“. (1 Царе  13:13, 14; Деян. 13:22) Но след време Давид извършил прелюбодейство с Витсавее и тя забременяла. Това станало, когато нейният съпруг Урия бил на война. Когато той се върнал за малко вкъщи, цар Давид се опитал да го накара да има сексуални отношения с Витсавее, за да изглежда, че Урия е бащата на детето. Урия отказал да го направи, затова царят уредил да бъде убит в битка. Давид платил висока цена за престъплението си — той и домът му били постигнати от различни бедствия. (2 Царе 12:9–12) Въпреки това Бог проявил милост към този мъж, който като цяло му служел „с неопетнено сърце“. (3 Царе 9:4) Ако ти беше част от Божия народ тогава, как щеше да реагираш? Дали погрешното поведение на Давид щеше да бъде препятствие за тебе?

8. а) Как апостол Петър не удържал на думата си? б) Защо Йехова продължил да използва Петър, след като той съгрешил?

⁸ Друг пример, записан в Библията, е примерът на Петър. Исус го избрал да бъде един от апостолите. Но понякога Петър казвал и правел неща, за които по–късно съжалявал. Например в един критичен момент апостолите изоставили Исус. По–рано Петър бил заявил, че дори ако другите изоставят Исус, той няма да го направи. (Мар. 14:27–31, 50) Но когато Исус бил заловен, всички апостоли, включително Петър, го изоставили. Апостолът няколко пъти отрекъл, че дори познава Исус. (Мар. 14:53, 54, 66–72) Петър обаче показал, че се разкайва, и Йехова продължил да го използва. Ако ти беше един от учениците тогава, щяха ли действията на Петър да повлияят на лоялността ти към Йехова?

9. Защо имаш доверие, че Бог винаги е справедлив?

⁹ Това са само някои примери на хора, които с действията си наранили другите. Има много случки от миналото и от наши дни на Божии служители, които извършили лоши неща и наранили околните. Въпросът е как ще реагираш ти. Ще позволиш ли на грешките на другите да те препънат, така че да изоставиш  Йехова и народа му, включително местния сбор? Или ще признаеш, че Йехова може би дава време на съгрешилия да се разкае и че в крайна сметка ще поправи грешките и ще действа справедливо? От друга страна, понякога онези, които са извършили сериозен грях, отхвърлят милостта на Йехова и не се разкайват. В такива ситуации ще се довериш ли на Йехова, че в подходящото време ще съди съгрешилите, като ги отстрани от сбора?

10. Какво разбирал Исус относно грешките на Юда Искариот и Петър?

¹⁰ В Библията се съдържат примери на Божии служители, които останали лоялни на Йехова и народа му въпреки сериозните грешки на хората около тях. След като прекарал цяла нощ в молитва към Баща си, Исус избрал дванайсетте апостоли. Един от тях бил Юда Искариот, който по–късно го предал. Но Исус не позволил нито на предателството на Юда, нито на това, че Петър се отрекъл от него, да развалят взаимоотношенията му с неговия Баща, Йехова. (Лука 6:12–16; 22:2–6, 31, 32) Исус знаел, че тези действия не са по вина на Йехова или на народа му като цяло. Той продължил своята забележителна служба, въпреки че някои от последователите му го разочаровали. Йехова го възнаградил, като го възкресил от мъртвите и впоследствие го направил цар на небесното Царство. (Мат. 28:7, 18–20)

11. Какво било предсказано в Библията за служителите на Йехова в наше време?

¹¹ Исус имал и продължава да има доверие в Йехова и неговия народ. Наистина е изумително какво постига Йехова чрез служителите си в тези последни дни. Те са единствените, които проповядват истината по целия свят, тъй като само те са обединени под ръководството на Йехова днес. В Исаия 65:14 е описано духовното състояние на Божия народ: „Моите служители ще възклицават от радост в сърцето.“

12. Как трябва да гледаме на грешките на другите?

¹² Божиите служители се радват на добрите неща, които вършат благодарение на ръководството на Йехова. За разлика от тях светът под властта на Сатана страда поради влошаващите се условия. Би било неразумно и погрешно да обвиняваме Йехова или сбора за грешките на сравнително малко от Божиите служители. Трябва да сме лоялни на Йехова и неговите уредби и да се научим как да гледаме на грешките на другите и как да реагираме спрямо тях.

13, 14. а) Защо трябва да сме търпеливи един към друг? б) Кое обещание не бива да забравяме?

¹³ Тогава как трябва да постъпим, когато някой Божи служител ни нарани с думите или действията си? В Библията е записан следният принцип: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ (Екл. 7:9) Трябва да помним, че 6000 години делят всеки един от нас от съвършенството в Едем. Несъвършените хора са склонни да правят грешки. Следователно не е разумно да очакваме твърде много от нашите събратя и да позволяваме на грешките им да ограбват радостта от това, че сме част от Божия народ в тези последни дни. Още по–лошо би било да позволим на тези грешки да ни препънат и да ни накарат да напуснем организацията  на Йехова. Ако това се случи, ще изгубим не само привилегията да вършим Божията воля, но и надеждата за живот в Божия нов свят.

¹⁴ За да поддържаме радостта си жива и надеждата си непоколебима, искаме да помним утешителното обещание на Йехова: „Ето, създавам нови небеса и нова земя. Предишните неща няма да бъдат помнени, нито ще дойдат в сърцето.“ (Иса. 65:17; 2 Пет. 3:13) Не позволявай на грешките на другите да ти попречат да получиш тези благословии.

15. Какво казал Исус да правим, когато другите грешат?

¹⁵ Тъй като все още не сме в новия свят, трябва да размишляваме как Йехова иска да се справяме със ситуациите, в които другите ни нараняват с думите и действията си. Например трябва да помним принципа, който дал Исус: „Ако прощавате на хората прегрешенията им, вашият небесен Баща също ще ви прости. Но ако не прощавате на хората техните прегрешения, то и вашият Баща няма да прости вашите прегрешения.“ Спомни си също, че когато Петър попитал дали трябва да прощаваме на другите „до седем пъти“, Исус отговорил: „Казвам ти, не до седем пъти, но до седемдесет и седем пъти.“ Ясно е, че Исус имал предвид винаги да бъдем готови да прощаваме. Това трябва да стане първоначалната ни реакция. (Мат. 6:14, 15; 18:21, 22)

16. Какъв добър пример е оставил Йосиф?

¹⁶ Йосиф, първородният син на Яков от Рахил, е оставил добър пример как да се справяме с грешките на другите. Неговите десет полубратя му завиждали, тъй като бил любимият син на баща им, и го продали в робство. Изминали много години и заради добрите дела, които извършил в Египет, Йосиф станал втори по власт след фараона. Когато в земята настъпил глад, братята на Йосиф дошли в Египет, за да купят храна, но не го разпознали. Йосиф можел да използва властта си, за да им отмъсти за жестокия начин, по който се отнесли с него. Вместо това той поставил братята си на изпитание, за да види дали са се променили. Когато разбрал, че наистина са се променили, Йосиф се разкрил пред тях. След време им казал: „Не се страхувайте! Аз ще продължавам да снабдявам с храна и вас, и децата ви.“ Библейското повествование продължава: „С тези думи той ги успокои и им вдъхна увереност.“ (Бит. 50:21)

17. Какво искаш да правиш, когато другите грешат?

¹⁷ Освен това е мъдро да помним, че тъй като всички грешим, ние също може да нараним другите. Ако осъзнаем, че сме го направили, нека следваме библейския съвет да отидем при човека, когото сме обидили, и да се помирим с него. (Прочети Матей 5:23, 24.) Ние сме благодарни, когато другите не държат сметка за грешките ни, затова трябва да се отнасяме по същия начин към тях. В Колосяни 3:13 сме подканени: „Проявявайте търпимост един към друг и си прощавайте щедро, ако някой от вас има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие.“ Християнската любов „не е злопаметна“, както се казва в 1 Коринтяни 13:5. Ако прощаваме на другите, и Йехова ще прощава на нас. Наистина, Йехова милостиво ни прощава, затова ние трябва да му подражаваме, когато останалите грешат против нас. (Прочети Псалм 103:12–14.)