1, 2. Защо Даниил бил „много обичан от Бога“ и как можем да сме послушни като него?

КОГАТО изгнаниците юдеи били отведени в древния Вавилон, те попаднали в град, пълен с идоли, и сред народ, покланящ се на зли духове. Въпреки това верните юдеи като Даниил и тримата му другари не позволили да бъдат повлияни от вавилонците. (Дан. 1:6, 8, 12; 3:16–18) Тези младежи били решени да отдават пълна преданост на Йехова като на техен Грънчар. И успели! Макар че Даниил живял във Вавилон почти през целия си живот, Божият ангел казал, че той е „много обичан от Бога“. (Дан. 10:11, 19)

² В библейски времена грънчарят можел да вкара глината в калъп, така че тя да придобие желаната от него форма. Днес истинските поклонници приемат Йехова за Върховен владетел на вселената, който има власт да оформя народите. (Прочети Йеремия 18:6.) Бог също има власт да оформя всеки един от нас поотделно. Но той зачита свободната ни воля и иска да сме му послушни по свое желание. Нека разгледаме как можем да сме като мека глина в ръцете на Йехова. Ще обсъдим три неща: 1) Как да се пазим от склонности, които могат  да ни направят неподатливи на съветите от Йехова? 2) Как да развиваме качества, които да ни помогнат да сме податливи на Божието ръководство? 3) Как християнските родители показват, че са послушни на Бога, когато възпитават децата си?

3. Какви склонности могат да направят сърцето ни неподатливо? Дай пример.

³ В Притчи 4:23 се казва: „Повече от всичко друго, което трябва да се пази, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ От какви склонности, които могат да направят сърцето ни неподатливо на съветите от Йехова, трябва да се пазим? Някои от тях са прекалената гордост, вършенето на грях и липсата на вяра. Те могат да ни накарат да развием бунтовническа нагласа. (Дан. 5:1, 20; Евр. 3:13, 18, 19) Юдейският цар Озия е пример за човек, който проявил гордост. (Прочети 2 Летописи 26:3–5, 16–21.) В началото Озия ‘вършел онова, което е правилно в очите на Йехова’, и ‘непрестанно търсел Бога’. Но щом ‘станал силен, сърцето му се възгордяло’, въпреки че силата му била от Бога. Той дори се опитал да изгори тамян в храма, което било привилегия, запазена единствено за свещениците от дома на Аарон. Когато свещениците му се противопоставили, гордият Озия се разярил. Какъв бил резултатът? Той понесъл унизително наказание от Йехова и останал прокажен до смъртта си. (Пр. 16:18)

4, 5. Какво може да стане, ако не се пазим от гордостта? Дай пример.

⁴ Ако не се пазим от гордостта, е възможно и ние да започнем ‘да мислим за себе си повече, отколкото е необходимо да мислим’ до такава степен, че дори да отхвърляме библейските съвети. (Рим. 12:3; Пр. 29:1) Да разгледаме примера на един християнски старейшина на име Джим, който не бил съгласен с другите старейшини по въпрос, засягащ сбора. Джим споделя: „Казах на братята, че не са любещи, и напуснах заседанието.“ Около шест месеца след това той се преместил в съседен сбор, но не бил назначен като старейшина. Джим признава: „Бях съкрушен. Смятах себе си за праведен и затова се отдръпнах от истината.“ Той останал неактивен духовно в продължение на десет години. Джим признава: „Гордостта ми беше наранена и започнах да обвинявам Йехова за случилото се. През годините братята ме посещаваха и се опитваха да говорят с мене, но аз отхвърлях помощта им.“

⁵ Случилото се с Джим показва как гордостта може да ни кара да оправдаваме действията си. Тогава определено няма да сме като мека глина. (Йер. 17:9) Джим обяснява: „Мислех единствено за това, че другите грешат.“ Чувствал ли си се наранен от някой събрат или поради загубата на определени привилегии? Как реагира? Прояви ли се гордост в тебе? Или беше по–важно да запазиш мира със своя събрат и да останеш верен на Йехова? (Прочети Псалм 119:165; Колосяни 3:13.)

6. Какво може да стане, ако вършим грях?

⁶ Ако вършим грях и прикриваме постъпките си, също можем да станем неподатливи на Божиите съвети. Вършенето на грях може да става все по–лесно. Един брат споделил, че с времето неподходящото му поведение престанало да го притеснява. (Екл. 8:11) Друг брат, който развил навика да гледа порнография, по–късно заявил: „Започнах да ставам критичен към старейшините.“ Този навик му навредил в духовно отношение. В крайна сметка действията му излезли наяве и той получил помощта, от която се нуждаел. Разбира се, всички ние сме несъвършени.  Но ако развиваме критична нагласа или оправдаваме погрешното си поведение, вместо да търсим прошка и помощ от Бога, сърцето ни може вече да е започнало да закоравява.

7, 8. а) Как израилтяните в древността показали, че липсата на вяра може да закорави сърцето? б) Каква е поуката за нас?

⁷ Пример за това как липсата на вяра може да направи сърцето неподатливо е случилото се с израилтяните, които Йехова избавил от египетско робство. Те видели как Бог върши много чудеса в тяхна полза, някои от които наистина вдъхвали страхопочитание! Въпреки това, когато наближили Обетованата земя, израилтяните показали, че им липсва вяра. Вместо да се доверят на Йехова, те започнали да се страхуват и да недоволстват против Моисей. Дори искали да се върнат в Египет, където преди били роби! Това много огорчило Йехова. Той казал: „Докога тези хора ще се отнасят с презрение към мене?“ (Чис. 14:1–4, 11; Пс. 78:40, 41) Поради своята коравосърдечност и липса на вяра това поколение загинало в пустинята.

⁸ Днес с наближаването на новия свят нашата вяра е подложена на изпитание. Затова ще бъде от полза да проверяваме качеството на вярата си. Например може да помислим как гледаме на Исусовите думи в Матей 6:33. Запитай се: „Дали приоритетите и решенията ми разкриват, че наистина вярвам в думите на Исус? Бих ли жертвал събранията или участието си в службата, за да печеля повече пари? Как ще постъпя, ако се наложи да отделям повече време и сили за светската си работа? Ще позволя ли на света да ме вкара в калъпа си и може би дори да ме накара да изоставя истината?“

9. Защо трябва „да проверяваме дали сме във вярата“ и как можем да го правим?

⁹ Да помислим и върху друг пример. Някои служители на Йехова може неохотно да следват неговите стандарти например относно избора на приятели, изключването и развлеченията. Помисли дали това не се отнася и за тебе. Ако забележим, че развиваме подобна упорита нагласа, е неотложно да изследваме вярата си! Библията ни съветва: „Проверявайте дали сте във вярата, изпитвайте себе си.“ (2 Кор. 13:5) Трябва редовно да си правим честен самоанализ с помощта на Божието Слово.

10. Какво може да ни помага да сме като мека глина в ръцете на Йехова?

¹⁰ Уредбите от Бога, които ни помагат да сме като мека глина, включват неговото Слово, християнския сбор и проповедната служба. Както водата прави глината по–мека, ежедневното четене на Библията и размисълът върху нея могат да ни помогнат да сме податливи на оформянето от Йехова. Той заповядал всеки от израилските царе да направи препис на Божия закон и да го чете всеки ден. (Втор. 17:18, 19) Апостолите разбирали, че четенето на Божието Слово и размисълът върху него са важни за службата им. Те цитирали Еврейските писания и се позовавали на тях стотици пъти в писмата си и насърчавали онези, на които проповядвали, също да четат Писанието и да размишляват върху него. (Деян. 17:11) И ние днес знаем колко е важно да четем Божието Слово всеки ден и да размишляваме върху него с молитва. (1 Тим. 4:15) Това ни помага да оставаме смирени и да сме като мека глина в ръцете на Йехова.

11, 12. Как Йехова може да използва християнския сбор, за да ни оформя според нашите нужди? Дай пример.

¹¹ Йехова може да ни оформя според нашите нужди посредством християнския сбор. Джим, споменат по–рано, започнал  да смекчава нагласата си, когато един старейшина проявил личен интерес към него. Джим споделя: „Той не ме обвини нито веднъж за положението ми и не ме критикуваше. Вместо това беше положителен и проявяваше искрено желание да помогне.“ След три месеца старейшината го поканил да посети християнско събрание. Джим разказва: „Братята ме приветстваха сърдечно в сбора и любовта им беше онова, което ми помогна да променя мисленето си. Започнах да разбирам, че моите чувства не са най–важното. С помощта на братята и на скъпата ми съпруга, която остана духовно силна, постепенно възстанових духовността си. Получих голямо насърчение от статиите „Вината не е на Йехова“ и „Служи вярно на Йехова“ в броя на „Стражева кула“ от 1 септември 1993 г.“

¹² След време Джим отново бил назначен като старейшина. Оттогава той помага на други братя да преодолеят трудности, подобни на неговите, и да се възстановят духовно. Джим казва в заключение: „Смятах, че отношенията ми с Йехова са стабилни, но всъщност не беше така! Съжалявам, че позволих гордостта да ме заслепи за по–важните неща и да ме накара да бъда обсебен от грешките на другите.“ (1 Кор. 10:12)

13. Какви качества може да развием в службата и каква полза ще имаме?

¹³ Как проповедната служба може да ни оформя за наше добро? Споделянето на добрата новина с другите ни помага да развиваме смирение и различни аспекти на плода на Божия дух. (Гал. 5:22, 23) Помисли за хубавите качества, които си развил в службата. Освен това, като  подражаваме на Христовата личност, украсяваме нашето послание, което може да повлияе върху нагласата на някои домакини. Например двама Свидетели в Австралия изслушали с уважение една домакиня, която се отнесла грубо към тях. Но впоследствие тя съжалила за това и писала до клона. Част от писмото ѝ гласяло: „Искам да се извиня на тези двама души, които бяха толкова търпеливи и смирени, за своето надменно и снизходително отношение. Те разпространяваха Божието Слово и беше глупаво от моя страна да се опитвам да ги отпратя по този начин.“ Дали домакинята щяла да напише това, ако вестителите били показали дори леко раздразнение? Вероятно не. Наистина колко полезна е службата както за нас, така и за нашите ближни!

14. Какво трябва да правят родителите, за да имат успех във възпитаването на децата си?

¹⁴ Повечето деца имат желание да се учат и са смирени. (Мат. 18:1–4) Затова мъдрите родители се стремят да внедрят познание за истината и любов към нея в умовете и сърцата на децата си. (2 Тим. 3:14, 15) Разбира се, за да имат успех, родителите трябва първо да вложат истината в собствените си сърца и да живеят според нея. Когато правят това, децата им не само ще чуват истината, но и ще я обикнат. Освен това ще гледат на възпитанието като на проява на любов, която отразява Божията любов.

15, 16. Как родителите могат да покажат упованието си в Бога, ако детето им бъде изключено?

¹⁵ Но въпреки християнското възпитание впоследствие някои деца напускат истината или биват изключени, което носи болка на близките им. Една християнка от Южна Африка споделила: „Когато брат ми беше изключен, сякаш беше умрял. Бяхме съсипани!“ Как реагирали тя и родителите ѝ? Те следвали напътствията от Божието Слово. (Прочети 1 Коринтяни 5:11, 13.) Родителите казали: „Бяхме решени да приложим записаното в Библията, защото знаехме, че вършенето на Божията воля ще доведе до най–добрия резултат. Гледахме на изключването като на поправяне от Йехова и бяхме убедени, че той поправя хората в подходяща степен, подбуждан от любов. Затова сведохме общуването със сина си само до най–наложителните семейни въпроси.“

¹⁶ Как се чувствал синът? След време той казал: „Знаех, че близките ми не ме мразят, а са послушни на Йехова и организацията му.“ Той добавил: „Когато можеш да разчиташ единствено на Йехова за помощ и прошка, осъзнаваш колко много се нуждаеш от него.“ Представи си радостта на семейството на този млад мъж, когато бил възстановен! Ако сме послушни на Бога във всичките си пътища, резултатът винаги ще е добър. (Пр. 3:5, 6; 28:26)

17. Защо трябва винаги да сме послушни на Йехова и каква полза ще имаме?

¹⁷ Пророк Исаия предсказал, че в края на плена във Вавилон разкаялите се юдеи щели да кажат: „О, Йехова, ти си наш Баща. Ние сме глината, а ти си нашият Грънчар. Всички сме дело на твоите ръце.“ Те щели да умоляват Бога: „Недей да помниш вечно прегрешенията ни! Молим те, виж, всички ние сме твой народ!“ (Иса. 64:8, 9) Ако и ние сме смирени и сме послушни на Йехова във всички аспекти на живота си, той ще обича и нас като пророк Даниил. Освен това Йехова ще продължава да ни оформя посредством своето Слово, дух и организация, за да можем един ден да стоим пред него като съвършени „Божии деца“. (Рим. 8:21)