Хайгануш е непокръстена вестителка от Армения, която открила нечий паспорт близо до дома си. Вътре имало дебитни карти и голяма сума пари. Тя казала за това на съпруга си, който също бил непокръстен вестител.

Те имали сериозни финансови затруднения и дългове. Въпреки това решили да върнат парите на адреса, посочен в паспорта. Мъжът, който ги бил изгубил, и семейството му били смаяни. Хайгануш и съпругът ѝ обяснили, че честността им се дължи на това, което учат от Библията. Те разбирали, че трябва да постъпят честно, и използвали възможността да обяснят кои са Свидетелите на Йехова и да оставят литература.

Семейството искало да даде пари на Хайгануш като възнаграждение, но тя не приела. На следващия ден жената посетила двойката в дома им и в знак на благодарност настояла Хайгануш да вземе един диамантен пръстен.

Подобно на това семейство мнозина биха се учудили от честността на Хайгануш и съпруга ѝ. Но дали Йехова се учудил? Как гледа той на честността им? Струвало ли си да бъдат честни?

Не е трудно да намерим отговорите на тези въпроси. Това е така, защото служителите на Йехова знаят, че да му подражават, за него е по–ценно от диаманти, злато и други материални притежания. Онова, което Йехова смята за ценно, се различава от нещата, които са ценни за хората. (Иса. 55:8, 9) За неговите служители най–важното е да отразяват качествата му.

Това става ясно от записаното в Библията относно проницателността и мъдростта. В Притчи 3:13–15 се казва: „Щастлив е човекът, който е намерил мъдрост, и онзи, който придобива проницателност, защото е по–добре да се сдобиеш с мъдрост, отколкото да се сдобиеш със сребро, и тя е по–голяма печалба и от златото. Тя е по–ценна от коралите и нищо от онова, което ти е скъпо, не може да се сравни с нея.“ Няма съмнение, че Йехова цени тези качества повече от материалните богатства.

Какво да кажем тогава за честността?

Самият Йехова е честен, той „не може да лъже“. (Тит 1:2) Бог вдъхновил апостол Павел да напише следното на християните от еврейски произход през първи век: „Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, понеже искаме да постъпваме честно във всичко.“ (Евр. 13:18)

Исус Христос оставил добър пример за честност. Спомни си какво му казал първосвещеникът Каиафа: „Заклевам те в живия Бог да ни кажеш дали ти си Христос, Божият син!“ Исус честно разкрил, че е Месията, макар че след като казал истината, това предоставило възможност на Синедриона да го обвини в богохулство и да го убие. (Мат. 26:63–67)

Какво да кажем за себе си? Постъпваме ли честно в ситуации, в които, ако премълчим нещо или леко изопачим думите, може да извлечем материална изгода?

Вярно е, че е трудно да си честен в тези последни дни, когато много хора ‘обичат само себе си и обичат парите’.  (2 Тим. 3:2) По време на финансова криза или когато е трудно да се намери работа, мнозина смятат, че са в правото си да крадат, да мамят или да постъпват нечестно по други начини. Този възглед е толкова разпространен, че когато става въпрос за материална изгода, много хора мислят, че не е нужно да са честни. В такива ситуации дори някои християни са вземали погрешни решения и заради „нечестна печалба“ са губели добрата си позиция в сбора. (1 Тим. 3:8; Тит 1:7)

Повечето християни обаче подражават на Исус. Те осъзнават, че богоугодните качества са по–ценни от каквото и да било богатство или изгода. Затова християнските младежи не си служат с измама, за да получат високи оценки в училище. (Пр. 20:23) Вярно е, че честността не винаги бива възнаградена както в случая на Хайгануш. Въпреки това, като постъпваме честно, ще бъдем угодни на Йехова и ще запазим съвестта си чиста, което е наистина ценно.

Гагик е добър пример за това. Той разказва: „Преди да стана християнин, работих в голяма фирма, чийто собственик не плащаше данъци, като отчиташе само малка част от приходите. Понеже бях главен счетоводител, от мене се очакваше „да се споразумея“ с данъчния ревизор, като го подкупя да си затвори очите за измамите на фирмата. В резултат на това си спечелих репутация на нечестен човек. Когато научих истината, отказах да постъпвам така, въпреки че работата беше добре платена. Вместо това започнах свой бизнес. Още първия ден регистрирах фирмата си и оттогава плащам всички данъци.“ (2 Кор. 8:21)

Гагик добавя: „Доходите ми намаляха почти наполовина и ми беше трудно да издържам семейството си. Въпреки това сега съм по–щастлив. Имам чиста съвест пред Йехова. Давам добър пример на двамата си синове и отговарям на изискванията за привилегии в сбора. Сред данъчните ревизори и другите, с които работя, имам репутация на честен човек.“

Йехова обича онези, които украсяват учението му, като подражават на превъзходните му качества, сред които е честността. (Тит 2:10) Той вдъхновил цар Давид да запише следното уверение: „Бях млад и вече съм стар, но не съм виждал праведен човек да бъде изоставен, нито потомците му да просят хляб.“ (Пс. 37:25)

Случилото се с вярната Рут е доказателство за това. Тя лоялно останала със свекърва си Ноемин, вместо да я напусне заради напредналата ѝ възраст. Рут се преместила в Израил, където можела да се покланя на истинския Бог. (Рут 1:16, 17) Там тя доказала, че е честна и трудолюбива, като усърдно паберкувала според установеното в Закона. В хармония с това, в което се уверил по–късно Давид, Йехова не оставил Рут и Ноемин в нужда. (Рут 2:2–18) Забележително е, че Йехова не просто се погрижил за Рут в материално отношение, но я избрал да бъде предшественичка на цар Давид и дори на обещания Месия! (Рут 4:13–17; Мат. 1:5, 16)

Някои служители на Йехова може да попаднат в ситуации, в които е много трудно да печелят достатъчно, за да покриват основните си нужди. Вместо  да прибягват до лесен, но нечестен начин да се справят, те се стремят да работят усърдно. Така показват, че ценят превъзходните качества на Бога, включително честността, повече от материалните неща. (Пр. 12:24; Еф. 4:28)

Подобно на Рут от древността християните по целия свят вярват, че Йехова има силата да им помага. Те оказват пълно доверие на обещанието му, записано в неговото Слово: „Няма да те изоставя, нито ще те напусна.“ (Евр. 13:5) Йехова многократно е показвал, че може и иска да помага на онеправданите, които винаги постъпват честно. Той е верен на обещанието си да ни осигурява необходимото за живота. (Мат. 6:33)

За хората диамантите и други скъпоценности може да имат голяма стойност. Но можем да бъдем сигурни, че за нашия небесен Баща е много по–ценно да подражаваме на честността и на другите му качества — по–ценно от каквито и да било скъпоценни камъни!