Битката при Платея — една „мечка“ бива поставена на колене

От Кореспондент На „Пробудете Се!“ В Гърция

БЕЗМЪЛВНИ храмови руини. Изоставени дялани камъни и пътеки, застлани с чакъл. Намираме се в една пуста равнина между заоблени хълмове край бреговете на река Асопо́с, на 50 километра северозападно от Атина.

Нищо не подсказва, че преди 2500 години точно на това място се е разиграло едно от последните действия на двубоя между Гърция и Персия. Това е сцената на най–голямата битка по суша от гръко–персийските войни — битката при Платея.

Предвестници на двубоя

Като добре написан сценарий Библията пророчески предсказала възхода и упадъка на световните сили векове преди събитията. В съгласие с пророчествата световната сила Мидо–Персия, символизирана от една мечка и един овен, завзела нови земи, тласкана на запад от завоевателски амбиции. (Даниил 7:5; 8:4) В похода си срещу Гърция обаче персийските воини под управлението на цар Дарий I понесли смазващо поражение край Маратон през 490 г. пр.н.е. Четири години след това Дарий умрял.

Пророчеството на Даниил говори по–нататък за ‘трима царе, които ще се издигнат в Персия’, и след това за четвърти персийски цар, който ще „повдигне всичко против гръцкото царство“. Този цар явно бил синът на Дарий, Ксеркс. (Даниил 11:2) В стремежа си да отмъсти за поражението на персите край Маратон през 480 г. пр.н.е. Ксеркс повел огромна армия срещу континентална Гърция. Но след една скъпо струваща победа край Термопилите, накрая неговата армия претърпяла жестоко поражение при Саламин. a

Дали Мардоний бил колеблив воин?

Посраменият Ксеркс се оттеглил набързо към Лидия, като оставил след себе си 300 000 свои войници под командуването на опитния в походите Мардоний, на когото било възложено да управлява завладените гръцки области. От своя зимен лагер в Тесалия Мардоний изпратил пратеник в Атина с предложение за пълно помилване на атиняните, за повторно изграждане на опожарените храмове, за възстановяване на територията и за равноправен съюз, в който тя да участвува като автономен свободен град. Но атиняните отхвърлили с презрение предложението и се обърнали към Спарта за военна помощ.

 Инакомислещи гърци, които били на страната на Мардоний, го съветвали, че може да победи своеволните гърци, като подкупи водачите им. Но Мардоний презирал използуването на такива средства. Той продължил да се стреми към това да избегне пряк сблъсък с гърците и отново предложил на атиняните да се предадат при изгодни условия. Но те упорито отказали.

Последната битка

Така при Платея през август 479 г. пр.н.е. се провела последната битка от двубоя между Персия и Гърция. Там около 40 000 гръцки войници, сред които имало атиняни, спартанци и воини от други гръцки градове, под командуването на спартанеца Павзаний се изправили срещу 100 000 войници на Мардоний.

Три седмици главните части на двете армии, страхувайки се от директен сблъсък, се впускали нерешително в дребни схватки край река Асопос. Легендите разказват, че ясновидците и от двете страни обещавали победа, ако войниците не нападнат първи. Но персийската конница непрекъснато тормозела гърците, като пленила един конвой с необходимите припаси и отровила водата в кладенците, от които пиели гърците.

На Мардоний му се струвало, че краят на войната е съвсем близо. Но този персийски военачалник подценил бойните  способности на своя противник. Той бил подмамен от надеждата за една непосредствена и блестяща победа. Затова бързо прехвърлил войниците си на другия бряг и нападнал.

Както обикновено персийците изградили стена от своите камъшитени щитове и иззад нея обсипвали с дъжд от стрели враговете си. Осемте хиляди атиняни били нападнати от инакомислещите гръцки съюзници на персите, докато по–голямата част от армията на Мардоний атакувала 11 500 спартанци. За да се защитят от облака от стрели, спартанците се скрили прегърбени под своите щитове. Но след това се подредили във фаланга и се впуснали в дисциплинирана ответна атака. Те се хвърлили срещу персите със своите по–дълги копия и с по–тежките си брони.

Изненадани, персите отстъпили. Междувременно атиняните били надвили над предателите гърци. Войската на Мардоний, прикривана от конниците, се върнала бързешком на другия бряг на реката. Мардоний бил съборен от своя кон и бил съсечен. Без своя военачалник персите се разпръснали и побягнали.

В същото време край йонийския бряг при нос Микале, от другата страна на морето, гръцката флота удържала голяма победа над персийските кораби, които едва били оцелели от поражението при Саламин преди година. Обединените сили на могъщата персийска армия понесли решаващо поражение.

Окуцялата „мечка“

Никога вече персийска армия нямало да воюва на европейска земя. Персийските войски били напълно унищожени като бойна сила. След това — както се казва в книгата A Soaring Spirit [„Волният дух“] — „Ксеркс се върнал в своята столица и към насладите на своя харем. Отвреме–навреме той се запретвал да подпомогне напредъка на строителните проекти на своя баща, като добавял още дворци и огромни зали към блестящата персийска столица Персеполис. Но иначе не постигнал нищо по–значително“.

Защитен зад сигурността на дворцовия живот, амбициозният някога завоевател позволил интересите му да се сведат до дребнавия кръг на политическите интриги и дворцовите клюки. Но дори и в това го постигнала беда. През 475 г. пр.н.е. една клика от заговорници поръчала убийството му, докато спял.

В книгата „Волният дух“ се казва: „В поредицата персийски царе — поне според мнението на гръцките автори, които са основният източник на сведения за империята през този период, — никой не проявил енергичността или ума на Кир или Дарий. Под властта на сина на Ксеркс, Артаксеркс I, не войската, а парите станали главното средство на персийската имперска политика. Той използувал паричната единица на империята, за да се бърка в работите на гърците, като плащал първо на един [град–държава], после на друг, за да подклажда неприятности. ... На монетите, златни дарийки, Дарий бил изобразен с лък и колчан със стрели в ръката; затова гърците наричали подигравателно тези пари ‘персийските стрелци’.“

Заговорите и убийствата продължавали да петнят с кръв царския дом на персийската империя, докато накрая той не западнал съвсем. Империята преживявала непрекъснат упадък и от ръцете на персийската династия започнали да се изплъзват както властта, така и способността за управление.

Въпреки отчаяните си усилия да укрепи властта, царският дом бил готов да падне по времето, когато Александър Велики — един мъж, чиито мечти и амбиции за голяма империя били равни на тези на Кир, — потеглил на поход през обширната империя през четвърти век пр.н.е. И отново библейските пророчества били изпълнени до най–малката подробност.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 14]

Мидо – Персия и Гърция — два века на войни

539 г. пр.н.е. Мидо–Персия става четвъртата световна сила. Тя завладява земи в три главни посоки: на север (Асирия), на запад (Йония) и на юг (Египет) (Даниил 7:5; 8:1–4, 20)

500 г. пр.н.е. Йонийските гърци (от Мала Азия) се разбунтуват против персийските владетели

490 г. пр.н.е. Атиняните отблъскват персите край Маратон

482 г. пр.н.е. Ксеркс ‘повдига всичко против гръцкото царство’ (Даниил 11:2)

480 г. пр.н.е. Скъпо струваща победа на персите при Термопилите; персите са поразени при Саламин

479 г. пр.н.е. Атиняните и спартанците побеждават триумфиращо персите край Платея

336 г. пр.н.е. Александър става цар на Македония

331 г. пр.н.е. Персийската армия е разбита от Александър Велики при Гавгамела; Гърция става петата световна сила (Даниил 8:3–8, 20–22)

[Снимки]

Персийски стрелец

Шествие на гръцки конници

[Източници]

Musée du Louvre, Paris

Снимката е направена с разрешението на Британския музей

[Блок на страница 14]

Крайният изход на всички борби между човешките сили

„В дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само̀ то ще пребъде довека.“ — Даниил 2:44.

[Снимка на страница 13]

Бойното поле при Платея, където била разбита персийската военна сила