Как ревящият лъв стана кротко агънце

РАЗКАЗАНО ОТ ЕНРИКЕ ТОРЕС МЛ.

РОДЕН съм през 1941 г. на карибския остров Пуерто Рико, където е разпространен испанският език. Моите бедни родители бяха католици, но нито те, нито моите сестри или брат ми (който умря като дете), нито аз бяхме получили някакви религиозни наставления и рядко ходехме на църква.

Семейството ни напусна Пуерто Рико през 1949 г. и замина за Съединените щати. Установихме се в град Ню Йорк в Източен Харлем — квартала, известен като Ел Барио. Останахме там до 1953 г. Беше ми трудно да свикна с английския език. Тази пречка ми създаваше чувство за неадекватност.

Лоши влияния

Тогава нашето семейство се премести в района на Проспект Хайтс в Бруклин. През този период попаднах под влиянието на своите връстници и станах член на улична банда. По–късно бях избран за неин боен предводител. След това станах водач на друга банда, която се занимаваше с кражби на коли. Станах и ‘пратеник’ (събирач на дългове от незаконен хазарт) на местните букмейкъри. От това положение преминах към кражби с взлом и бях арестуван няколко пъти, преди да навърша 15 години. По това време вече бях напуснал училището.

Когато станах на 16 години, властите ме заточиха в Пуерто Рико за пет години, като това беше част от съдебното споразумение по моя случай. Бях изпратен в семейството на дядо ми. Той беше известен и уважаван пенсиониран полицай. Но една година по–късно дядо ме изпрати обратно в Бруклин, защото се забърквах в пиянски свади, събирах се с лоши другари и участвувах в кражби с взлом.

Ролята на баща ми в моя живот

Когато се върнах от Пуерто Рико в Ню Йорк, разбрах, че баща ми е започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Но животът ми вървеше в противоположната посока. Аз постоянствувах във воденето на безбожен начин на живот и започнах да злоупотребявам с наркотици и алкохол. Станах член на банда, извършваща кражби с взлом и въоръжени грабежи, и това доведе до арестуването ми през 1960 г. Бях осъден на три години затвор.

През 1963 г. бях освободен условно. Но скоро след това отново бях арестуван за кражба с взлом и излежах две години в затвора на остров Рикърз в Ню Йорк. Бях освободен през 1965 г. Но през същата година бях арестуван за убийство. Само каква нагласа на жесток хищен лъв си бях изградил!

Съдът ме изпрати да излежавам двадесетгодишна присъда в Данимора, в северната част на щата Ню Йорк. Там станах част от затворническата среда.

Но както вече споменах, баща ми изучаваше Писанията със Свидетелите на Йехова. По–късно той беше покръстен и служеше като старейшина в един сбор в Харлем. Той ме посещаваше често, докато бях в затвора  и винаги ми говореше за Бога, за Неговото име и за Неговата цел.

Но докато бях в затвора в Данимора, станах член на една група ‘лихвари’ — давахме заеми с изключително високи лихви. По това време, през 1971 г. в един друг затвор на щата Ню Йорк, Поправителния комплекс Атика, избухна бунт. За този бунт писаха много вестници и беше отразен от националното радио и телевизия. След този бунт, за да не допусне това да се случи и в Данимора, надзирателят реши, че трябва да подбере определени затворници, които може да окажат лошо влияние върху останалите. Той ги изолира в специални жилищни помещения.

От 2200 затворници бяхме изолирани около 200 души. По–нататъшен подбор доведе до това, че някои от тях бяха определени за жесток бой. В добавка на това, като част от така наречената „програма за промяна на поведението“, в храната бяха добавяни наркотици.

Това не беше първият път, когато бях поставян в изолатор за буйно поведение. Но сега за първи път бях подложен на такива жестокости и това ме засегна дълбоко. Поставиха ми белезници на ръцете, вериги на краката и няколко пъти бях жестоко бит от надзирателите. Освен това постоянно бях подлаган на расистки обиди относно моята народност. Поради унижението и побоищата започнах ограничена гладна стачка за времето на престоя ми в изолатора, което продължи около три месеца. Отслабнах с близо 20 килограма.

Запитванията на баща ми относно моето влошаващо се здравословно положение бяха пренебрегвани от администрацията на затвора. Това ме накара да изпитам чувство на безнадеждност и започнах да пиша на различни политици за помощ относно това несправедливо отношение.

Баща ми съобщи на много вестници за побоищата, униженията и слагането на наркотици в храната на затворниците в спе циалните жилищни помещения. Само един вестник, Amsterdam News [„Амстердам Нюз“], откликна с една статия за плачевните условия. Баща ми също така ходи няколко пъти при директора на затворите в Албани (Ню Йорк) и винаги му казваха, че съм в обикновено жилищно помещение. Сведенията, които изпращах до политиците относно условията в затвора, не срещнаха никакъв отклик. Изпаднах в крайно униние, тъй като изглеждаше, че няма към кого другиго да се обърна за помощ.

Тогава си спомних някои от нещата, за които ми беше говорил моят баща. Реших да се помоля на Бога за помощ.

Обръщане към Бога

Преди да кажа молитвата, си спомних настойчивото насърчение от страна на баща ми да не се моля на Исус, а на бащата на Исус, чието име е Йехова. Легнах по очи на пода на килията и изказах дълбокото си съжаление относно начина на живот, който бях избрал и който беше причината за това да прекарам повече от половината си живот в затвора. Искрено се помолих на Йехова да ми помогне да се измъкна от това положение, защото осъзнавах, че единствено той притежава силата, необходима да ме избави от тази тежка ситуация.

Не знам колко дълго съм се молил, но направих преглед на миналото си и разкайващо се помолих Йехова за прошка. Обещах, че ще се опитам да науча повече за него. Скоро след това бях освободен от подобния  на тъмница изолатор и отведен в общите затворнически помещения. Това сложи край на моята гладна стачка.

Спазвайки обещанието си да науча повече за Йехова, започнах да чета „Свето писание — Превод на новия свят“. Едно от нещата, които ме заинтригуваха относно този превод на Библията, беше зелената му корица. Това ми харесваше, защото в затвора всичко — дрехите, килиите, стените и коридорите — беше сиво, потискащо сиво. По–късно за мое смайване цветът на всички тези неща беше сменен на горско зелено. От Дирекцията на затворите бяха избрали този цвят след бунта в затвора Атика.

Започнах също така да чета статии в списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, изпращането на които беше уредил баща ми. Силно впечатление ми направи четенето на много преживени случаи на Свидетели на Йехова, които са били в затвора заради това, че са се държали здраво за вярата си и са понесли повече неща, отколкото бях понесъл аз. Това бяха хора, които не бяха извършили никакво престъпление, но бяха страдали незаслужено заради своята вярност към Бога. Аз, от друга страна, бях страдал заслужено. Четенето на тези случаи докосна сърцето ми и бях насърчен да науча повече за Йехова и за неговия народ.

Накрая, след една година отидох пред комисията по условно освобождаване. Беше направен преглед на моя случай, включително и на преживяното в специалното жилищно помещение. С радост разбрах, че ще бъда освободен условно през 1972 г.

Две седмици след освобождаването си посетих Залата на Царството на Свидетелите на Йехова в испаноезичната част на Харлем. Но все още се смятах за недостоен за общуване с народа на Йехова. И все още трябваше да уча много за Йехова, за неговата организация и за неговия народ. Необходимо ми беше и време, за да се приспособя към обществото, след като бях прекарал толкова много време в затвора.

За съжаление, не успях да отхвърля стария си начин на живот. Отново се насочих към наркотици, престъпления и безбожен живот. В крайна сметка това доведе дотам да получа допълнителна присъда от 15 години. Но въпреки това смятам, че Йехова трябва да е видял нещо добро в сърцето ми, защото никога не се отказа от мен. Мога да кажа само, че независимо от това дали са в затвора, или не, Йехова никога не изоставя онези, които са склонни да учат за него, нито се отказва от тях.

Изучаване на Библията в затвора

Отново в затвора в Данимора, този път се възползувах от възможността да изучавам Библията веднъж седмично с проповедник от Свидетелите на Йехова. След това бях преместен в Поправителния комплекс Мидориндж — един затвор със среден тъмничен режим в северната част на щата Ню Йорк. Това беше значителна промяна в сравнение със затвора в Данимора, който беше с най–строг тъмничен режим.

След две години в Поправителния комплекс Мидориндж започнах да участвувам  активно в библейското изучаване на един от затворниците, одобрено от затворническите власти. Майката на този затворник, Свидетелка на Йехова, беше уредила той да изучава Библията. Накрая, като продължавах да поемам познание, започнах да прилагам библейските принципи и това в крайна сметка доведе до напредък в духовно отношение.

След като няколко пъти ми беше отказвано условно освобождаване, на осмия път ме освободиха с нежелание. Причината, която беше посочена при предишните откази за условно освобождаване, беше „престъпни склонности“. Бях освободен, след като излежах 8 години от 15–годишната присъда.

Най – после освобождение от мрака

След освобождаването си отново кривнах от пътя и известно време вземах наркотици. Освен това живеех с една жена, без да сме женени. Това водеше началото си от 1972 г. Но през 1983 г. започнах отново да изучавам Библията със Свидетелите на Йехова. Този път започнах редовно да посещавам християнските събрания. Но преди да започна да изучавам и да посещавам събранията, престанах да вземам наркотици и да пуша.

И все пак в нарушение на божия закон за брака продължавах да живея със своята незаконна съпруга. Това измъчваше съвестта ми и аз се опитах да накарам тази жена да приеме библейско изучаване и да узаконим нашите отношения чрез брак. Тя обаче отговори, че Библията е човешка книга, писана от мъжете, за да подчинят жените, и че бракът не е необходим.

Разбрах, че не мога да продължавам да живея в едни неморални взаимоотношения с жена, която не уважава божиите закони относно брака. Затова прекратих нашата връзка и се преместих в Бруклин. Знаех, че не мога да говоря на другите за Бога и за неговата цел, ако личните ми дела не са в хармония с неговите закони.

Бях се освободил от всички небиблейски окови и бях изучавал Библията три години, затова с чиста съвест отдадох живота си на вършенето на божията воля и символизирах това, като бях покръстен на един конгрес на Свидетелите на Йехова. Обещанието, което бях дал — да опозная Бога, чието име баща ми не пропускаше да спомене, — е нещо, за което никога не съм съжалявал. Ще работя усърдно за изпълнението на това, което обещах на Йехова в тъмницата на затвора в Данимора, докато Йехова осъществи многобройните благословии, които е обещал в своето Слово.

В очакване на рая

С голямо желание очаквам времето, когато Йехова ще преобрази цялата тази земя в прекрасен рай. (Псалм 37:11, 29; Лука 23:43) И също така очаквам с нетърпение друго обещание на Бога — възкресението на мъртвите за възможността да живеят вечно на земята. (Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15) Какво прекрасно време ще бъде, когато ще мога да посрещна обратно от гроба своите любими близки — баща ми, малкия ми брат и другите, за които знам, че са умрели преждевременно! Често разсъждавам за тази надежда и тя ме изпълва с радост. Друго нещо, което ми носи радост сега, е това, че двете ми сестри и някои от техните деца отдадоха живота си на Йехова и са покръстени.

Днес, като изказвам вярата си пред другите и споделям разказа за своя живот, не мога да не изпитвам радост, като им съобщавам утешителните думи на псалмиста, записани в Псалм 72:12–14, NW: „Той ще избави бедния, викащ за помощ, също така и страдащия, и всеки, който няма помощник. Той ще изпита съжаление към нищия и към бедния, и душите на бедните ще спаси. От потисничество и от насилие ще изкупи душите им и тяхната кръв ще бъде скъпоценна в очите му.“

Търпението, което Йехова проявява към мен, стопля сърцето ми и ми дава сили да науча чертите, които той иска да притежават неговите хора — не жестоки, лъвски черти, а мирните, мили и кротки качества, които притежава едно агне, — и да ги прилагам в живота си. Това е необходимо, защото както се казва в божието Слово, „на смирените [Бог] дава благодат“. — Притчи 3:34.

[Текст в блока на страница 19]

„Отново бях арестуван за кражба с взлом и излежах две години в затвора на остров Рикърз в Ню Йорк. Бях освободен през 1965 г. Но през същата година бях арестуван за убийство. Само каква нагласа на жесток хищен лъв си бях изградил!“

[Снимка на страница 20]

В деня, в който бях покръстен