Гледната точка на Библията

Религиозното единство в брака — защо е важно то?

ЕДНО семейство сяда да вечеря. Докато бащата казва молитва, майката се моли мълчаливо на друг бог. В друго семейство съпругата се моли в църква, а съпругът ѝ посещава синагога. Има и такива семейства, в които единият родител учи децата си за Дядо Мраз, а другият им разказва за празника Ханука.

Според неотдавнашни изследвания такива неща се срещат все по–често, тъй като все повече хора се женят за някой извън своята религия. Една анкета показва, че в Съединените щати 21 процента от католиците днес се женят за някой извън своята религия; сред мормоните това са 30 процента, при мюсюлманите — 40 процента, а при евреите — над 50 процента. Поради столетията на религиозни вражди някои хора гледат на смесените в религиозно отношение бракове като на победа над нетолерантността. Един журналист във вестник пише: „Смесените бракове от всякакъв вид трябва да бъдат огласявани тържествено.“ Дали и гледната точка на Библията е такава?

Трябва да се посочи, че Библията не подкрепя расовите или етническите предразсъдъци. Божието Слово насърчава расовата непредубеденост. Апостол Петър се изказал ясно по този въпрос: „Наистина виждам, че Бог не е предубеден, но във всеки народ онзи, който се бои от него и върши праведност, е приемлив за него.“ (Деяния 10:34, 35, NW) В същото време Библията учи, че истинските поклонници на Йехова трябва да се женят „само в Господаря“. (1 Коринтяни 7:39, NW) Защо?

Целта на брака

Бог замислил брака като особено близка връзка. (Битие 2:24) Като установил брачната уредба, Бог имал предвид нещо повече от едно другарство. Когато Йехова възложил на двамата от първата човешка двойка задачата да отглеждат деца и да се грижат за земния си дом, той показал, че те трябва да работят в тясно сътрудничество при осъществяването на неговата воля. (Битие 1:28) Чрез съвместната си работа в служба на Бога в това отношение мъжът и жената трябвало да се радват не просто на другарство, но на близко и трайно партньорство. — Сравни Малахия 2:14.

Исус имал предвид това партньорство, когато казал известните свои думи: „Те вече не са двама, а една плът. Затова каквото Бог е впрегнал заедно, нека човекът да не го разделя.“ (Матей 19:6, NW) Исус използувал метафоричен език, сравнявайки брачния съюз с един ярем, който свързва в едно две впрегатни добичета, за да теглят или преместват един общ товар. Представи си колко ще е трудно, ако двете впрегнати заедно добичета теглят в противоположни посоки! Подобно на това е възможно хората, които се женят за някой извън истинската вяра, да се окажат  в затрудненото положение да живеят според библейските принципи при наличие на противопоставяне от страна на партньора. Затова Библията уместно казва: „Не се впрягайте заедно с невярващите.“ — 2 Коринтяни 6:14.

Един по – добър брак

Единството в истинското поклонение може много да укрепи един брак. Един автор пише: „Съвместното поклонение е една от основните характеристики на здравите, щастливи семейства.“ В Еклисиаст 4:9, 10 се казва: „По–добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си; защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си.“

Когато съсредоточат своя живот около поклонението си, двамата от едно християнско семейство са обединени не само физически, но също и духовно. Когато се молят заедно, изучават божието Слово заедно, събират се със събратя християни и споделят вярата си с други хора, двамата изковават една духовна връзка, която силно укрепва близостта в техния брак. Една християнка казва: „Истинското поклонение е начин на живот. Не мога да си представя да реша да се оженя за някой, който не споделя най–основния фактор, определящ коя съм и какво съм.“ — Марко 3:35.

Тези, които се женят „в Господаря“, могат да очакват партньорите им да подражават на поведението на Исус. Съпрузите християни трябва да се отнасят към съпругите си така, както Исус любещо се отнасял към сбора. Християнските съпруги трябва да се отнасят към съпрузите си с уважение. (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 5:25, 29, 33) Християните правят това не само поради желанието си да угодят на своите партньори, но и за да угодят на Бога, който държи сметка за това как двамата от едно семейство се отнасят един към друг. — Малахия 2:13, 14; 1 Петър 3:1–7.

Придържането към една обща система от вярвания помага също така на християнските семейства да разрешават различията по мирен начин. Библията насърчава християните да мислят постоянно ‘не само за своите интереси, но всеки и за чуждите’. (Филипяни 2:4) Независимо от личните си предпочитания, партньори, които са обединени във вярата, ще гледат на божието Слово като на общ авторитет, към който да се обръщат за уреждане на всякакви несъгласия. (2 Тимотей 3:16, 17) По този начин те следват библейското наставление за християните да бъдат „в един ум“. — 1 Коринтяни 1:10; 2 Коринтяни 13:11; Филипяни 4:2.

Привличане и обща ценностна система

Трябва да се признае, че едни взаимоотношения не могат да се ограничат единствено до споделяне на обща вяра. Взаимното привличане е също фактор в това. (Песен на песните 3:5; 4:7, 9; 5:10) Но за да бъде траен един брак, изключително важна роля играе общата ценностна система. Според книгата Are You the One for Me? [„Дали точно ти си за мен?“] за „двама души, които споделят сходна ценностна система, има много по–голяма вероятност да създадат щастливи, хармонични и трайни взаимоотношения“.

За нещастие, хората, които изпитват взаимно привличане, може да не обърнат внимание на сериозните различия, чак докато не се оженят. Като едно сравнение си представи да си купиш една къща, просто защото харесваш външния ѝ вид. Но чак след като се преместиш, научаваш, че основата е нестабилна. При наличието на разклатена основа всички привлекателни качества на къщата губят значение. Така и човек може да бъде привлечен от някой с различна религия, който изглежда подходящ партньор, но след брака отношенията може да се окажат със сериозни недостатъци.

Да разгледаме някои трудни въпроси, които могат да се появят по–късно в смесените в религиозно отношение бракове: Къде семейството ще участвува в поклонението? Какво религиозно обучение ще получат децата? Коя вяра семейството ще подкрепя финансово? Дали единият партньор ще настоява да участвуват в определени религиозни обичаи и празници, които другият смята за езически? (Исаия 52:11) Всеки брак изисква партньорите да се пренагласят един към друг; но компромисът с библейските принципи — дори и с цел да се запази бракът — е неприемлив за Бога. — Сравни Второзаконие 7:3, 4; Неемия 13:26, 27.

 За да запазят семейния мир, партньорите в някои разделени по вяра семейства следват своята религия независимо един от друг. Печалното обаче е, че разделеното поклонение създава духовна празнота в брака. Една християнка, женена за мъж, който не споделя вярата ѝ, разказва: „Макар че бяхме женени 40 години, съпругът ми не ме познаваше истински.“ Точно обратното е при един брак, в който и двамата партньори се покланят „с дух и истина“, защото там Бог е в центъра на всичко. Както е казано поетично в Библията, „тройното въже не се къса скоро“. — Йоан 4:23, 24; Еклисиаст 4:12.

А как стои въпросът за децата?

Някои хора, които планират смесен в религиозно отношение брак, може би смятат, че могат да запознаят децата си и с двете религии и след това да ги оставят те да изберат. Вярно, и двамата родители имат законното и морално право да предлагат религиозно обучение, като в крайна сметка децата ще решат за себе си. a

Библията наставлява децата да се подчиняват и на двамата родители „в единство с Господаря“. (Ефесяни 6:1, NW) В Притчи 6:20 това е казано така: „Сине мой, пази заповедта на баща си, и не отстъпвай от наставлението на майка си.“ Вместо да бъдат учени на различни доктрини, децата, възпитавани от двама родители, които са от една вяра, са обединени в това, което Библията нарича „един Господар, една вяра, едно покръстване“. — Ефесяни 4:5, NW; Второзаконие 11:19.

Наистина „в Господаря“

Щом споделянето на обща ценностна система е ключ към успешния брак, дали ще бъде мъдро да се ожениш просто за който и да било, който твърди, че е християнин? Библията отговаря: „Който казва, че остава в единство с [Исус], е задължен също да продължава да ходи точно така, както и той е ходил.“ (1 Йоан 2:6, NW) Следователно един християнин (или християнка), който планира брак, ще търси християнски партньор, който наистина се стреми да следва Исус. Такъв бъдещ партньор ще е отдал живота си на Бога и ще е покръстен. Той ще подражава на любещата личност на Исус и на неговото пламенно проповядване за божието Царство. Подобно на Исус, и той ще съсредоточава живота си върху вършенето на божията воля. — Матей 6:33; 16:24; Лука 8:1; Йоан 18:37.

Като чакат търпеливо за подходящ партньор от семейството на божии поклонници, онези, които планират брак, изграждат един образец, при който поставят божията воля на първо място в своя живот. Този образец в крайна сметка ще допринесе за един по–щастлив, по–удовлетворяващ брак. — Еклисиаст 7:8; Исаия 48:17, 18.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 30]

Помощ за разделените в религиозно отношение семейства

По различни причини много семейни двойки днес са разделени в религиозно отношение. Някои хора може да са избрали партньор, който принадлежи към различна от тяхната религия. Но много семейства са започнали заедно, споделяйки една религия и впоследствие са се разделили в религиозно отношение, когато единият партньор е приел друга форма на поклонение. Може да съществуват и други обстоятелства, които причиняват религиозно разделение в семейството. Но независимо от причините брачният обет не бива да бъде нарушаван или омаловажаван само защото партньорите имат различни схващания относно избора на религия. Библията уважава светостта и трайността на брака, дори и когато партньорите не са обединени в поклонението. (1 Петър 3:1, 2) Апостол Павел писал: „Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.“ (1 Коринтяни 7:12, „Верен“) Когато принципите, намиращи се в Библията, бъдат приложени, те могат да помогнат на всяка брачна двойка да се радва на мир в рамките на едни любещи и изпълнени с уважение взаимоотношения. — Ефесяни 5:28–33; Колосяни 3:12–14; Тит 2:4, 5; 1 Петър 3:7–9.