Нарасналото търсене относно безкръвната медицина и хирургия

„Всички онези, които се занимават с кръвта и се грижат за хирургични пациенти, трябва да помислят за безкръвната хирургия.“ — Д–р Йоахим Болт, професор по анестезиология, Лудвигсхафен (Германия).

ТРАГЕДИЯТА на СПИН подтикна учените и лекарите да вземат допълнителни мерки, за да направят операционната зала по–безопасно място. Очевидно това означаваше по–строго изследване на кръвта. Но специалистите казват, че дори и тези мерки не свеждат до нула рисковете от кръвопреливането. „Въпреки че обществото изразходва много средства, за да направи кръвните запаси по–безопасни от всякога — се казва в списание Transfusion [„Трансфузия“], — ние смятаме, че пациентите все пак ще се опитват да избегнат алогенните [на дарителска кръв] преливания, просто защото кръвните запаси никога не могат да бъдат напълно безопасни.“

 Не е изненадващо, че много лекари проявяват предпазливост относно използуването на кръв. „В основата си кръвопреливането не е добро и ние много енергично се стремим да го избягваме при всеки пациент“ — казва д–р Аликс Заполански от Сан Франциско (Калифорния).

Обществеността като цяло също разбира все повече опасностите от кръвопреливането. Да, една анкета през 1996 г. разкри, че 89 процента от канадците биха предпочели алтернативно лечение пред дарена кръв. „Не всички пациенти ще откажат хомоложна кръв като Свидетелите на Йехова — се казва в Journal of Vascular Surgery [„Журнал по съдова хирургия“]. — И въпреки това рисковете от пренасяне на болести и от причиняване на промени в имунните реакции предоставят ясни доказателства, че трябва да намираме алтернативи за всички наши пациенти.“

Предпочитан метод

За щастие алтернатива съществува — тя е безкръвната медицина и хирургия. Много пациенти не гледат на тях като на последна надежда, но като на предпочитано лечение, и имат основание за това. Стивън Джефри Полард, британски главен хирург, отбелязва, че процентите на заболеваемост и смъртност сред онези, които са лекувани чрез безкръвна хирургия, са „поне толкова добри, колкото процентите при пациенти, получили кръвопреливане, а в много случаи [на пациентите, лекувани без кръв] са спестени следоперативните инфекции и усложнения, често отдавани на кръвта“.

Как се разви безкръвното болнично лечение? В много отношения този въпрос звучи малко странно, тъй като безкръвната медицина всъщност е съществувала преди да започне използуването на кръв. Да, едва в началото на 20–и век трансфузионните методи се развиха дотолкова, че кръвопреливането да бъде прилагано като рутинна практика. Но през последните десетилетия някои специалисти започнаха да популяризират областта на безкръвната хирургия. Например,  през 60–те години изтъкнатият хирург Дентън Кули извърши някои от първите операции на сърце без използуването на кръв.

Поради нарастването на броя на заболелите от хепатит сред пациентите, подложени на кръвопреливане през 70–те години, много лекари започнаха да търсят алтернативи на кръвта. До началото на 80–те години редица големи медицински екипи извършваха безкръвни операции. И когато избухна епидемията от СПИН, съветите на тези екипи многократно бяха търсени от други, които искаха да възприемат същите методи. През 90–те години на века много болници разработиха програми, предлагащи безкръвни въз можности за лечение на техните пациенти.

Днес лекарите успешно прилагат безкръвни методи по време на операции и спешни процедури, които преди биха изисквали кръвопреливане. „Сериозни сърдечни, съдови, гинекологични и акушерски, ортопедични и урологични операции могат да бъдат извършени успешно без използуването на кръв или кръвни продукти“ — казва Д. Х. У. Уонг в Canadian Journal of Anaesthesia [„Канадски журнал по анестезия“].

Едно от предимствата на безкръвната хирургия е това, че тя подпомага по–качествените медицински грижи. „Уменията на хирурга са най–важното нещо при предотвратяването на кръвозагубата“ — казва д–р Бенджамин Дж. Райхстайн, завеждащ хирургия в Кливлънд (Охайо). В едно правно списание в ЮАР се посочва, че в дадени случаи оперирането без кръв може да бъде „по–бързо, по–чисто по отношение на последствията и по–евтино“. В изданието се добавя още: „Несъмнено медицинските грижи след операцията в много случаи са се оказали по–евтини и отнемащи по–малко време.“ Това са само някои от причините, поради които понастоящем около 180 болници по целия свят имат програми за специализация в областта на безкръвната медицина и хирургия.

 Кръвта и Свидетелите на Йехова

Поради основани на Библията причини Свидетелите на Йехова отказват кръвопреливане. a Но те приемат и с всички сили се стремят към медицински алтернативи на кръвта. „Свидетелите на Йехова активно търсят най–доброто в болничното лечение — каза д–р Ричард К. Спенс, който беше завеждащ хирургия в една нюйоркска болница. — Като група те са най–добре осведомените пациенти, които един хирург може да срещне.“

Върху Свидетелите на Йехова лекарите усъвършенствуваха много методи на безкръвната хирургия. Например, да вземем случая със сърдечно–съдовия хирург Дентън Кули. В течение на 27 години неговият екип извърши върху Свидетели на Йехова 663 безкръвни операции на сърце. Резултатите ясно показаха, че сърдечните операции могат да бъдат правени успешно и без използуването на кръв.

Наистина, много хора критикуват Свидетелите на Йехова за това, че отказват кръв. Но в едно ръководство, издадено от Сдружението на анестезиолозите във Великобритания и Ирландия, тази позиция на Свидетелите е наречена „показател за уважение спрямо живота“. Всъщност категоричната позиция на Свидетелите е основна движеща сила за това по–безопасните методи на лечение да бъдат на разположение на всички. „Нуждаещите се от операция Свидетели на Йехова посочиха пътя и оказаха натиск, допринасящ за подобрения в един важен дял на норвежкото здравеопазване“ — пише професор Стейн А. Евенсен от норвежката Национална болница.

За да помогнат на лекарите да осигурят лечение без използуването на кръв, Свидетелите на Йехова са изградили една помощна служба за връзка. Понастоящем над 1400 Комитета за връзка с болниците в целия свят са подготвени да осигурят на лекарите и изследователите медицинска литература от една база с данни, съдържаща над 3000 статии, свързани с безкръвната медицина и хирургия. „Днес е по–малко вероятно не само Свидетелите на Йехова, но и пациентите изобщо да получат ненужно кръвопреливане и това е благодарение на дейността на Комитетите за връзка с болниците, основани от Свидетелите“ — казва Чарлз Барон, професор към Правната школа на Бостънския колеж. b

Информацията върху безкръвната медицина и хирургия, събрана от Свидетелите на Йехова, е донесла полза на много хора в медицинските среди. Например, при подготовката на материала за една книга, наречена Autotransfusion: Therapeutic Principles and Trends [„Автотрансфузия: терапевтични принципи и тенденции на развитие“], авторите помолиха Свидетелите на Йехова да им осигурят информация относно алтернативите на кръвопреливането. Свидетелите с радост изпълниха тази молба. С благодарност авторите по–късно казаха: „В целия материал, който прочетохме във връзка с темата, не намерихме толкова стегнат, изчерпателен списък на стратегии за избягване на преливане на хомоложна кръв.“

Напредъкът в медицината подтиква мнозина да се замислят за безкръвната медицина. Докъде ще ни заведе това? Професор Люк Монтание, откривателят на вируса на СПИН, казва: „Развоят на нашето разбиране в тази област показва, че един ден кръвопреливането трябва да изчезне.“ Междувременно алтернативите на кръвта вече спасяват човешки живот.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимки на страница 7]

Какво казват някои лекари

‘Безкръвната хирургия не е само за Свидетели на Йехова, но за всички пациенти. Мисля, че всеки лекар трябва да се ангажира с нея.’ — Д⁠–⁠р Йоахим Болт, професор по анестезиология, Лудвигсхафен (Германия).

„Макар че кръвопреливането днес е по⁠–​безопасно, отколкото беше в миналото, то продължава да носи рискове, сред които са имунни реакции и заразяване с хепатит или болести, предавани по полов път.“ — Д⁠–⁠р Терънс Дж. Саки, доцент по клинична медицина.

„Повечето лекари автоматично прибягват до кръвопреливане и го използуват неограничено и безразборно. Аз не правя това.“ — Д⁠–⁠р Аликс Заполански, завеждащ сърдечна хирургия към Института по сърдечни заболявания в Сан Франциско.

„Според мен няма обичайна коремна операция, която при нормален пациент рутинно да изисква кръвопреливане.“ — Д⁠–⁠р Йоханес Шеле, професор по хирургия, Йена (Германия).

[Снимки]

Д⁠–⁠р Йоахим Болт

Д⁠–⁠р Терънс Дж. Саки

[Блок/Снимки на страници 8, 9]

Безкръвната медицина и хирургия

Някои от методите

Течности: Рингеров лактатен разтвор, декстран, хидроксиетил скорбяла и други се използуват за поддържането на кръвния обем при предотвратяването на хиповолемичния шок. Някои от течностите, с които се експериментира понастоящем, могат да пренасят кислород.

Лекарства: Получени по методите на генното инженерство белтъци могат да стимулират производството на червени кръвни клетки (еритропоетин), на тромбоцити (интерлевкин–11) и на различни бели кръвни клетки (GM-CSF; G-CSF). Други лекарства намаляват силно кръвозагубата по време на операция (апротинин; антифибринолитици) или помагат да се намали острото кръвотечение (дезмопресин).

Биологични кръвоспиращи вещества: Колаген и целулозни тампони и мрежи се използуват за спиране на кръвотечение чрез пряко прилагане върху мястото му. Фибринови лепила и тапи могат да запушат прободните рани или да покрият голяма площ от кървяща тъкан.

Запазване на кръвта: Чрез апаратури за събиране на кръвта се възстановява кръвта, която е загубена по време на операция или при травма. Кръвта бива промита и може да бъде върната в пациента посредством един затворен кръг на циркулация. В някои крайни случаи чрез такава система могат да бъдат възстановени литри кръв.

Хирургически инструменти: Някои уреди могат да режат и да затварят кръвоносните съдове едновременно. Други инструменти могат да прекратяват кръвотечение от големи тъканни площи. Лапароскопични инструменти и средства, осигуряващи минимално нарушаване на тъканите, позволяват операциите да се извършват без кръвозагубата, произтичаща от големите разрези.

Хирургични методи: Щателното планиране на операцията, включващо консултации с опитни клинични специалисти, ще помогне на операционния екип да избегне усложненията. Незабавните действия за спиране на кръвотечението са изключително важни. Закъснения, надхвърлящи 24 часа, могат силно да увеличат вероятността за смърт на пациента. Разделянето на големите оперативни намеси на няколко по⁠–​малки операции допринася за намаляването на общата кръвозагуба.

 [Блок/Снимки на страница 10]

Безкръвната медицина — новият „стандарт за медицински грижи“?

„ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ обсъди ползата от безкръвната медицина и хирургия с четирима специалисти от тази област.

Кой друг освен пациентите, които по религиозни причини отказват кръвопреливане, проявява интерес към безкръвната медицина?

Д⁠–⁠р Шпан: „В нашия център онези, които настояват за безкръвно лечение, обикновено са изключително добре осведомени пациенти.“

Д⁠–⁠р Шандър: „През 1998 г. броят на пациентите, които отказаха кръв по лични причини, надхвърли броя на пациентите, които отказаха кръв по религиозни причини.“

Д⁠–⁠р Бойд: „Например, пациентите с рак. Многократно е доказано, че ако не получат кръв, те напредват по⁠–​добре и случаите на връщане на болестта са по⁠–​редки.“

Д⁠–⁠р Шпан: „Често лекуваме университетски професори и семействата им без кръв. Дори и хирурзите искат да избягваме кръвопреливане. Един хирург, например, дойде при нас заради съпругата си, която имаше нужда от операция. Той каза: ‘Моля, погрижете се само за едно нещо — да не ѝ бъде правено кръвопреливане.’“

Д⁠–⁠р Шандър: „Членовете на моето анестезиологично отделение казват: ‘Тези пациенти, на които не се прелива кръв, се справят също толкова добре, а може би дори и по⁠–​добре от другите. Защо трябва да прилагаме два стандарта за медицински грижи? Щом това е най⁠–​добрият начин, трябва да го прилагаме за всекиго.’ Така че сега се стремим към това безкръвната медицина да стане стандарт за медицинските грижи.“

Д⁠–⁠р Ърншоу: „Вярно е, че безкръвната хирургия е от особено значение за Свидетелите на Йехова. Но ние искаме да лекуваме всички по този начин.“

Дали безкръвният подход е по⁠–​скъп, или е по⁠–​евтин?

Д⁠–⁠р Ърншоу: „Това спестява разходи.“

Д⁠–⁠р Шандър: „Безкръвната медицина намалява разходите с 25 процента.“

Д⁠–⁠р Бойд: „Дори и само това да беше причината, пак трябва да го използуваме.“

Докъде е стигнало използуването на безкръвни медицински методи на лечение?

Д⁠–⁠р Бойд: „Мисля, че е доста напреднало. То в никакъв случай не е изчерпало развитието си. Всеки път намираме основателна нова причина да не използуваме кръв.“

[Снимки]

Д⁠–⁠р Донат Р. Шпан, професор по анестезиология, Цюрих (Швейцария)

Д⁠–⁠р Арией Шандър, доцент по клинична анестезиология, САЩ

Д⁠–⁠р Питър Ърншоу, член на Кралския колеж на хирурзите и главен хирург⁠–​ортопед, Лондон (Англия)

Д⁠–⁠р Марк Е. Бойд, професор по акушерство и гинекология, Канада

[Блок на страница 11]

Ролята на пациента

▪ Разговаряй със своя лекар относно безкръвните алтернативи, преди да възникне необходимостта от лечение. Това е особено важно за бременните жени, родителите с малки деца и по⁠–​възрастните.

▪ Изложи желанията си в писмен вид, особено ако за тази цел е на разположение юридически документ.

▪ Ако твоят лекар не иска да те лекува без кръв, потърси друг лекар, който ще действува съгласно с желанията ти.

▪ Тъй като някои алтернативи на кръвта изискват време, за да подействуват, не отлагай търсенето на лечение, ако знаеш, че се нуждаеш от операция.