Помощ за жертвите на изтезания

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ДАНИЯ

„ПО–ЛЕСНО Е ДА СЕ ИЗЛЕКУВАТ СЧУПЕНИ КОСТИ, ОТКОЛКОТО СЛОМЕНА ДУША.“ — Д–р Инге Генефке.

ЕДИН младеж се разхожда по спокойна европейска улица и спира, за да разгледа някакви стоки в една витрина на магазин. Изведнъж ръцете му се разтреперват. Коленете му се подгъват. Той се хваща за гърлото, сякаш не му достига въздух. Във витрината той току–що е видял отражението на двама униформени полицаи. Младежът не е нарушил законите и няма причини да се страхува. Но дори само видът на униформените мъже го връща отново в едно място, отстоящо на хиляди километри, и в едно време преди много години, когато той е бил жертва на изтезания.

Това може да е преживял всеки един измежду милиони мъже, жени и дори деца. Това може да се е случило с някой, когото познаваш. Жертвата на жестоко малтретиране може би е бежанец или емигрант, който е дошъл да живее в твоя квартал. Децата му може би ходят на училище с твоите деца. Може би го познаваш като тих, спокоен, учтив съсед, който по принцип не е много общителен. Но външният вид може да лъже; външният вид може да крие вътрешния смут, който жертвата изпитва, опитвайки се да преодолее спомените от миналите физически или психически страдания. Всеки образ или звук може да го накара да изживее отново миналите ужаси. Един мъж, преживял изтезания, казва: „Когато чуя плача на бебе, се сещам за хората, които чух да плачат в затвора. Когато чуя свистене във въздуха, си спомням пръчката, която свистеше нагоре и надолу — това беше звукът, който тя издаваше точно преди да ме удари.“

Изтезанията не са запазена марка единствено на политическите екстремисти или на терористичните групи. В редица страни те са прилагани също и от военните и полицията. Защо? Изтезанията могат да бъдат бърз и резултатен начин за получаването на информация, за изтръгването на признания, за сдобиването с уличаващи факти или за отмъщение. Според датската лекарка д–р Инге Генефке, водеща специалистка в областта на изследване на изтезанията, в някои случаи правителства „са идвали на власт и са задържали позицията си чрез изтезания“. Един мъж, жертва на изтезания, казва: „Те искаха да ме прекършат, за да  видят другите какво става, когато критикуваш правителството.“

За много хора мисълта да се нанасят изтезания на събратя човеци директно напомня за мрачното Средновековие. Та нали през 1948 г. Организацията на обединените нации прие Всеобщата декларация за правата на човека, в която се казва: „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“ (Член 5) Някои специалисти обаче смятат, че до 35 процента от бежанците по света са изтезавани. Защо изтезанията са толкова разпространени? Как въздействуват те на жертвите и какво може да се направи, за да се помогне на жертвите на изтезания?

Последиците

Не е учудващо, че много жертви на изтезания бягат от родината си, за да започнат нов живот някъде другаде. Но макар че мястото се променя, страданията — както физически, така и психически — продължават. Например, преживелият изтезания може да изпитва чувство за вина, тъй като не е успял да предпази приятели или близки от малтретиране. Той може също така да развие силно недоверие спрямо другите, като се страхува, че всеки срещнат е доносник. „Преживелият изтезания остава завинаги странник — казва авторът Карстен Йенсен. — Той завинаги е изгубил доверието си в света.“

Резултатът от това е една смесица от физически и психически травми, която може да озадачи както преживелия изтезания, така и всеки, който се опитва да му помогне. Понякога физическите проблеми могат лесно да бъдат излекувани, но психическите — не. „В началото си мислехме: ‘Добре, ще наместим костите им, и ще могат да си отидат у дома’ — признава д–р Генефке. — Но скоро разбрахме, че болката в сърцата им ги измъчва.“ Въпреки това д–р Генефке казва: „Изненадващо беше да научим, че е възможно да се донесе облекчение и да се помогне на жертвите, дори и да са минали вече много години.“

През 1982 г. в Националната болница в Копенхаген д–р Генефке и други датски лекари основават малко отделение за лечение на бежанци, които са били жертви на изтезания. От скромното начало изникна една целосветска мрежа под името Международен съвет за възстановяване на жертвите на изтезания (МСВЖИ). От своята централа в Копенхаген съветът ръководи работата по оказването на помощ чрез повече от 100 центъра в целия свят. През изминалите години хората от съвета научиха много относно лечението на жертви на изтезания.

Как да оказваме помощ

Често е от полза жертвите да разказват за това, което са преживели. „Преди около 20 години — се казва в един информационен бюлетин на МСВЖИ — жертвите на изтезания ставаха двойна жертва. Първо, като биваха подлагани на физически или психически изтезания, и второ, като не им се даваше възможност да говорят за това.“

Наистина, не е приятно да се разговаря на такава мрачна тема, каквато са изтезанията. Но ако страдащият желае да се довери на приятел и приятелят откаже да го изслуша, страдащият ще затъне по–дълбоко в отчаянието си. Затова е важно жертвата да разбере, че някой се интересува от него. Разбира се, никой не бива да си пъха носа в личните работи на другия. В крайна сметка жертвата е този, който трябва да реши дали иска да се довери и кога и на кого да се довери. — Притчи 17:17; 1 Солунци 5:14.

Повечето специалисти препоръчват да се имат предвид както физическите, така и психическите аспекти на изтезанията. За възстановяването на някои жертви е необходима  професионална помощ. Сред подходите към лечението са дихателни упражнения и упражнения на уменията за общуване. a Обикновено най–напред се обръща внимание на чувството на срам. Една лекарка споделила с една жена, която била многократно изнасилена и бита: „Срамът, който изпитваш, е напълно естествен и разбираем. Но не забравяй, че не ти си тази, която трябва да се срамува. Трябва да се сра муват хората, които са ти причинили това.“

Хора, преживели концентрационен лагер

По време на Втората световна война милиони хора бяха подложени на ужасни унижения в концентрационните лагери на Хитлер. Сред тях бяха хиляди Свидетели на Йехова, които бяха преследвани, защото не желаеха да се откажат от своите религиозни убеждения. Несъмнено това, което им помогна да издържат в такива трудни обстоятелства, беше тяхната вяра. Как?

Много преди да бъдат затворени там, тези християни са били старателни изследователи на божието Слово. Така те не бяха озадачени, когато настъпиха изпитания, нито обвиняваха Бога за това, че страданията им не бяха прекратени веднага. Чрез изучаване на Библията Свидетелите бяха научили защо Бог позволява злото и как той ще го прекрати във времето, което той е определил за това. От изучаването си на Библията те бяха научили, че Йехова „обича правосъдие“ и че изпитва ярост, когато хората се отнасят жестоко към своите събратя човеци. — Псалм 37:28; Захария 2:8, 9.

Разбира се, много от хората, преживели ужаса на концентрационните лагери, трябваше да се справят с травмиращите последствия на своето изпитание. За това те получиха голяма сила, следвайки съвета на апостол Павел. Когато жизнените му сили отслабвали в условията на римската тъмница — едно положение, което навярно му било причинило сериозна тревога, — той писал на събратята си по вяра: „Не се тревожете за нищо, но във всяко нещо чрез молитва и умоляване, заедно с отдаване на благодарност, нека вашите молби бъдат известени на Бога; и божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ — Филипяни 1:13; 4:6, 7, NW.

Чрез изучаване на Библията тези запазили своята морална безкомпромисност хора научиха, че Бог е обещал да направи земята рай, в който мъчителните последствия на унижения от рода на изтезанията в крайна сметка ще бъдат заличени.

Свидетелите на Йехова споделят тази основана на Библията надежда със своите ближни в над 230 страни. Бурните условия на днешния свят ги срещат с мнозина, които страдат поради нечовешкото отношение на хората. Когато се срещнат с жертви на изтезания, Свидетелите на Йехова се стремят да споделят с тях библейското обещание за светло бъдеще. Колко се радват те да разпространяват добрата новина за едно бъдеще, когато изтезанията ще са останали в миналото! — Исаия 65:17; Откровение 21:4.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 24]

„НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДЛОЖЕН НА ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.“ — Член 5, Всеобща декларация за човешките права

[Блок на страница 25]

КАК МОЖЕШ ДА ПОМОГНЕШ

АКО ПОЗНАВАШ НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА, НА КОИТО Е БИЛ ПОДЛОЖЕН, СЛЕДНИТЕ ПРЕПОРЪКИ МОЖЕ ДА СА ТИ ОТ ПОЛЗА:

● Проявявай разбиране: Можеш да кажеш: „Знам, че в страната, от която идваш, има много проблеми. Как се справяш с това?“ — Матей 7:12; Римляни 15:1.

● Не се натрапвай, нито предлагай прекалено настойчиво помощта си. По⁠–​скоро бъди мил и тактичен. Дай на жертвата да разбере, че искаш да го изслушаш. — Яков 1:19.

● Недей да прекаляваш с предлаганата помощ. Не лишавай страдащия от неговото самоуважение или от неговата лична сфера. Опитай се да споделяш бремето на страдащия, а не да го поемаш изцяло върху себе си.