Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Лъжата — дали понякога може да бъде оправдана?

Лъжата — дали понякога може да бъде оправдана?

Гледната точка на Библията

Лъжата — дали понякога може да бъде оправдана?

„ЕДНА МАЛКА НЕТОЧНОСТ ПОНЯКОГА МОЖЕ ДА ТИ СПЕСТИ КУПИЩА ОБЯСНЕНИЯ.“

ТОВА изказване е показателно за мнението на много хора относно лъжата. Те разсъждават, че лъжата не е нещо погрешно, когато не наврежда на никого. Тези разсъждения дори имат ‘научно’ име — ситуационна етика, което означава, че единственият закон, който сме длъжни да спазваме, е т.нар. закон на любовта. С други думи, обяснява авторката Дайан Комп, „ако подбудите ти са наред и сърцето ти е наред, (тогава фактът), че си излъгал, ... не е толкова важен“.

Подобен възглед е често срещан в днешния свят. Скандалите относно лъжи, изречени от видни политици и други световни водачи, шокират обществото. Повлияни от тази атмосфера, много хора са отслабили решимостта си да казват истината. В някои области лъжата дори е станала официално поведение. „Плащат ми, за да лъжа. Печеля състезания по търговия и годишната ми служебна характеристика е ужасно положителна, ако лъжа. ... Явно това е същността на обучението на продавачи навсякъде“ — казва една продавачка. Много хора вярват, че няма нищо лошо в т.нар. ‘благородни лъжи’. Така ли е? Има ли случаи, в които християните могат да бъдат оправдани, ако излъжат?

Високите стандарти на Библията

Библията категорично заклеймява всяка лъжа. ‘Бог ще изтреби ония, които говорят лъжа’ — заявява псалмистът. (Псалм 5:6; виж Откровение 22:15.) В Притчи 6:16–19 Библията споменава седем неща, които са отвратителни за Йехова. „Лъжлив език“ и „неверен свидетел, който говори лъжа“, са на видно място в този списък. Защо? Защото Йехова мрази вредата, която нанася лъжата. Това е една от причините, поради които Исус нарича Сатан лъжец и човекоубиец. Именно лъжите на Сатан потопили човечеството в нещастие и смърт. — Битие 3:4, 5; Йоан 8:44; Римляни 5:12.

Колко сериозно Йехова гледа на лъжата се вижда от случилото се с Анания и Сапфира. Те двамата преднамерено излъгали апостолите, като явно се опитвали да се представят за по–щедри отколкото били. Тяхната постъпка била преднамерена и планирана. Затова апостол Петър заявил: „Не си излъгал човеци, но Бога.“ Заради това и двамата ум рели от божията ръка. — Деяния 5:1–10.

Години по–късно апостол Павел подканял християните: „Не се лъжете един друг.“ (Колосяни 3:9) Тази подкана е особено важна в християнския сбор. Исус казал, че любовта, основана на принципи, ще бъде идентифициращият белег за неговите истински последователи. (Йоан 13:34, 35) Тази нелицемерна любов може да расте и процъфтява само в атмосфера на пълна честност и доверие. Трудно е да обичаме някого, ако не можем да сме сигурни, че той винаги ни казва истината.

Макар че всяка лъжа заслужава порицание, някои лъжи са по–сериозни от други. Например, човек може да излъже от срам или от страх. Друг може порочно да превърне лъжата в свой навик, с цел да нанася вреда или да наранява. Заради злите си подбуди такъв умишлен лъжец е опасен за околните и ще бъде изключен от сбора, ако не се разкае. Тъй като не всички лъжи са подтикнати от злонамереност, трябва да внимаваме да не осъждаме някого ненужно, а да сме сигурни, че знаем всички оказващи влияние фактори, когато някой е излъгал. Трябва да се имат предвид подбудите и смекчаващите вината обстоятелства. — Яков 2:13.

„Предпазливи като змии“

Разбира се, това, че трябва да говорим истината, не означава, че сме длъжни да разкриваме всичко на всеки, който ни попита. „Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ... се обърнат да ви разкъсат“ — предупредил Исус в Матей 7:6. Например, хора със зли намерения може да нямат право да знаят определени неща. Християните приемат факта, че живеят в един враждебен свят. Затова Исус посъветвал учениците си ‘да бъдат предпазливи като змии’, оставайки „невинни като гълъби“. (Матей 10:16, NW; Йоан 15:19) Исус не винаги разкривал цялата истина, особено когато съобщавал факти, които биха могли да причинят излишни проблеми на него самия или на учениците му. Но дори и в такива случаи той не лъжел. Вместо това той предпочитал да не каже нищо, или да насочи разговора в друга посока. — Матей 15:1–6; 21:23–27; Йоан 7:3–10.

Верните мъже и жени, споменати в Библията, като Авраам, Исаак, Раав и Давид, също постъпвали разумно, когато имали отношения с потенциални врагове. (Битие 20:11–13; 26:9; Исус Навиев 2:1–6; 1 Царе 21:10–14) Библията поставя тези мъже и жени сред верните поклонници, чийто живот се характеризира с послушание. Това ги прави достойни за подражание. — Римляни 15:4; Евреи 11:8–10, 20, 31–39.

Възможно е да има случаи, когато изглежда, че лъжата осигурява лесен изход от положението. Но християните днес ще постъпят добре, като подражават на поведението на Исус и следват своята обучена от Библията съвест, когато се сблъскват с особено трудни ситуации. — Евреи 5:14.

Библията ни насърчава да бъдем искрени и честни. Лъжата е нещо погрешно и ние трябва да следваме библейското наставление: „Говорете всеки с ближния си истина.“ (Ефесяни 4:25) Като правим това, ще имаме чиста съвест, ще подкрепяме мира и любовта в сбора и ще продължаваме да почитаме ‘Бога на истината’. — Псалм 31:5; Евреи 13:18.

[Снимка на страница 18]

Анания и Сапфира изгубили живота си заради лъжа