Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Пропастта между богатите и бедните се разширява

Пропастта между богатите и бедните се разширява

Пропастта между богатите и бедните се разширява

„През последните пет десетилетия беше постигнат по–голям напредък в намаляването на целосветската бедност, отколкото през предишните пет столетия — се казва в UNDP Today, едно издание на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации. — От 1960 г. насам развиващите се страни смъкнаха наполовина процентите на детската смъртност, намалиха недохранването с една трета и увеличиха процента на [ходещите на] училище с една четвърт.“ Но в същия източник се признава, че въпреки този напредък, целосветската бедност „остава широко разпространена“.

И което е още по–лошо — неравенството вътре в общностите и между общностите расте. „В сравнение с преди една година — казва г–жа Катрин Бертини, изпълнителен директор на Световната хранителна програма на ООН, — много повече хора по света страдат от недохранване и глад.“ Всъщност днес около 840 милиона души в развиващия се свят живеят в постоянен глад, доста над един милиард нямат достъп до безопасна за пиене вода, и почти 1,5 милиарда души едва преживяват с по–малко от един долар дневно. Г–жа Мери Робинсън, висш комисар по правата на човека към ООН, предупреждава, че „сме изправени пред заплахата да стигнем дотам светът да бъде разделен не на развиващи се и развити страни, а на свръхразвити страни и [страни], които никога няма да се развият“.

Какво би струвало на днешното целосветско човешко общество, състоящо се от шест милиарда души, да намали пропастта между бедните и богатите? По–малко, отколкото си мислим. ООН изчислява, че допълнителни 9 милиарда долара (1,50 долара на човек) годишно биха били необходими, за да се осигурят канализация и чиста вода в целосветски мащаб, и че допълнително 13 милиарда долара (около 2,00 долара на човек) годишно ще са необходими, за да се осигурят основните неща за здравеопазване и храна за всеки жител на земята. Макар че това са значителни суми, те изглеждат малки в сравнение с това, което светът харчи за други неща. Например, през една от последните години светът похарчи 435 милиарда долара (над 70 долара на човек) за реклама и 780 милиарда долара (130 долара на човек) за военни дела. Ясно е, че намаляването на пропастта между имащите и нямащите по света не е толкова въпрос на намиране на достатъчно средства, колкото въпрос на степенуване на нещата по важност.