Дали Европа наистина ще се обедини?

АКО ти е трудно да повярваш, че в Европа се говори сериозно за обединяване, трябва само да преминеш някои от нейните вътрешни граници. Днес хората се движат свободно в страните от Европейския съюз (ЕС). Чакането по граничните пунктове почти изчезна. Разбира се, пътниците се радват, но те не са единствените, които извличат полза от това. Днес поданиците на страните от ЕС могат лесно да учат, работят и основават бизнес предприятия навсякъде в ЕС. Това на свой ред води до икономически напредък в по–бедните райони на Съюза.

Лесното преминаване на границите е несъмнено голяма промяна. Трябва ли обаче да направим заключението, че Европа вече е обединена и че няма препятствия за обединяването? Точно обратното, появяват се пречки, някои от които са доста плашещи. Но преди да обсъдим това, нека да погледнем към една от най–големите крачки към единство, правени до днес. По този начин може по–добре да разберем защо хората таят толкова голяма надежда за единство.

Стъпки към парично обединяване

Поддържането на границите може да струва скъпо. Някога митническите формалности между 15–те страни членки на ЕС им струваха около 12 милиарда евро годишно. Не е изненадващо, че новата ситуация на европейските граници подбужда икономическия растеж. Когато помислиш за 370–те милиона жители на ЕС, които се движат свободно от една страна в друга на единен общ пазар, е ясно, че икономическият потенциал е забележителен. Какво направи възможен този напредък?

През февруари 1992 г. правителствата предприеха голяма стъпка по пътя към единство, като подписаха договора за Европейския съюз, или Маастрихтския договор. Този договор положи основата за установяване на обединен пазар в Европа, централна банка и единна парична единица. Но  трябваше да последва друга важна стъпка: премахването на променливите валутни курсове. Та нали утрешният валутен курс може да хвърли съвсем нова светлина върху днешната сделка.

Тази пречка по пътя към единство беше премахната чрез установяването на Икономически и паричен съюз (ИПС) и въвеждането на еврото като обща парична единица. Разходите по обмяната на валута изчезнаха и търговците вече не трябва да се защищават от рисковете, свързани с валутните курсове. Резултатът от това е по–малко търговски разходи и повече международна търговия. На свой ред това може да доведе до повече работни места и до увеличаване на покупателната способност — което ще е от полза за всички.

Основаването на Европейската централна банка през 1998 г. отбеляза друга важна стъпка към приемането на единна парична единица. Тази независима банка, разположена в немския град Франкфурт, притежава върховната парична власт над участвуващите правителства. Тя се стреми да запази степента на инфлацията ниска в т.нар. еврозона, състояща се от 11 страни участнички a, и да стабилизира променливите валутни курсове между еврото, долара и йената.

Следователно когато става въпрос за пари, се предприемат големи крачки към единство. Но паричните въпроси показват също дълбокото разединение, което съществува все още сред европейските нации.

Повече парични въпроси

По–бедните нации в ЕС се оплакват. Те смятат, че по–богатите страни членки не споделят достатъчно богатството си с тях. Никоя от страните членки не отрича, че на по–бедните европейски партньори трябва да се окаже допълнителна финансова подкрепа. Въпреки това по–богатите нации смятат, че имат основателни причини да се въздържат от това.

Да вземем за пример Германия. Сега ентусиазмът на тази страна да финансира обединяването на Европа явно спадна, след като собственият ѝ финансов товар се увеличи. Само цената за обединяване на Източна със Западна Германия беше огромна — почти сто милиарда долара годишно. Това е една четвърт от националния бюджет! Тези събития накараха националният дълг на Германия да скочи толкова високо, че Германия  трябваше да положи големи усилия, за да изпълни изискванията за приемане, поставени от Икономическия и паричен съюз.

Нови членове чукат на вратата на Европейския съюз

Защитниците на единната парична единица се надяват, че в скоро време страните от ЕС, които все още не са в Икономическия и паричен съюз, ще преодолеят своите пречки преди 2002 г., когато се предполага, че монетите и банкнотите на еврото ще заместят днешните европейски валути. Ако Великобритания, Дания и Швеция преодолеят своята нерешителност, дори хората в тези страни може да видят своите лири и крони заменени от еврото.

Междувременно шест други европейски страни чукат на вратата на ЕС. Това са Естония, Кипър, Полша, Словения, Унгария и Чешката република. Пет други страни чакат реда си, а именно България, Латвия, Литва, Румъния и Словакия. Тяхното влизане няма да бъде евтино. Очаква се, че между 2000 и 2006 г. Европейският съюз ще трябва да даде 80 милиарда евро, за да помогне на десетте новодошли страни от Източна Европа.

Но средствата, които новодошлите ще трябва да съберат, за да изпълнят изискванията за влизане в ЕС, са много пъти повече от сумата, която ще получат с помощта  на ЕС. Например, Унгария ще трябва да похарчи 12 милиарда евро, за да подобри пътищата си и железопътните линии. Чешката република ще трябва да похарчи над 3,4 милиарда евро само за пречистване на водата, а Полша трябва да похарчи 3 милиарда евро, за да намали изхвърлянето на сяра във въздуха. Въпреки това кандидатите смятат, че ползата надвишава разходите. Първо, тяхната търговия със страните от ЕС ще се увеличи. Но кандидатите може би ще трябва да почакат известно време. Според сегашното обществено мнение новите страни членки трябва да бъдат приети едва след като ЕС оправи собствените си финансови въпроси.

Негодувание, национализъм и безработица

Въпреки всички усилия, които се полагат за по–голямо единство, както в Европа, така и извън нея съществуват притеснения относно събитията на континента. Съществува и много тревога относно справянето с етническите конфликти, като например онези в разпадащия се район на Балканите — първо войната в Босна и след това конфликта в Косово. Често страните членки на ЕС не постигат съгласие за това как трябва да се разрешават такива конфликти в Европа и извън нея. Тъй като ЕС не е федерация от държави и няма обща външна политика, националните интереси доста често доминират. Ясно е, че националните интереси са огромно препятствие за ‘Съединените европейски щати’.

Европа има и друг оказващ натиск проблем — висока степен на безработица. Средно 10 процента от работната сила е без работа. Това означава, че повече от 16 милиона души нямат работа. Младите хора в много страни, които съставляват почти една четвърт от населението на ЕС, полагат огромни усилия, за да намерят работа, но без успех. Нищо чудно, че мнозина смятат борбата с масовата безработица за най–голямото предизвикателство за Европа! Досега усилията за преустройване на трудовата борса се оказват безрезултатни.

Но има едно още по–голямо препятствие за единството.

Кой е отговорен?

Независимостта остава най–голямата преграда за постигането на обединена Европа. Страните членки трябва да постигнат съгласие за това до каква степен са готови да се откажат от националната си независимост. Целта на ЕС е да установи една надхвърляща рамките на националните интереси форма на управление. Вестник „Льо Монд“ отбелязва, че ако това не стане, въвеждането на еврото ще бъде само „временна победа“. Но на някои страни членки им се струва трудно да приемат мисълта за частично отказване от властта. Например, главата на една от страните в ЕС каза за страната си, че е „създадена за водач на народите, а не за последовател“.

Разбираемо е, че по–малките страни членки се боят от това, че с течение на времето по–големите страни ще поемат властта и ще откажат да приемат решения, които биха могли да навредят на собствените им интереси. По–малките страни се питат, например, как ще бъде решено в кои страни ще бъдат ръководните органи на различните представителства на ЕС. Това е важно решение, защото тези представителства подпомагат трудовата борса в страните домакини.

Може би пред лицето на тези заплашващи единството препятствия — икономическото несъответствие, войната, безработицата и национализма — е лесно да се разочароваме по въпроса за обединяването на Европа. Факт е обаче, че се постига необикновен напредък. Какъв напредък предстои още не е ясно. Проблемите, които заобикалят онези, които се опитват да обединят Европа, са главно същите проблеми, които заобикалят всички човешки правителства.

Дали някога ще бъде възможно да се създаде правителство, което да може да разреши проблеми, като например етническите борби, масовата безработица, бедността и войната? Реалистично ли е да мислим за свят, в който хората живеят в истинско единство? Следващата статия ще разгледа отговора на този въпрос, който може да те изненада.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

Еврото пристига!

Въпреки че настоящите монети и банкноти на страните членки на Европейския съюз няма да изчезнат преди 2002 г., плащанията по банков път вече се извършват в евро. Този паричен преход е огромно начинание за банките. Курсовете за обмяна на националните валути на страните членки и еврото са вече определени. Борсите също показват цените в евро. Много магазини и търговски центрове дават цените на продуктите си както в евро, така и в местната парична единица.

Тази търговия налага коренни промени — особено за много възрастни хора, които вече няма да могат да използуват познатите за тях марки, франкове или лири. Дори касовите апарати и банкоматите трябва да бъдат променени. За да може този преход да стане колкото е възможно по⁠–​плавно, бяха организирани официални информационни кампании, които да запознаят хората с идването и използуването на еврото.

Независимо от останалите препятствия, еврото пристига. Всъщност сеченето и печатането на еврото вече започна. И това е доста голяма задача. Дори в една малка страна като Холандия, имаща около 15 милиона жители, пресите за сечене и печатане ще работят три последователни години, за да могат до 1 януари 2002 г. да произведат 2,8 милиарда монети и 380 милиона банкноти. Ако всички тези нови банкноти бъдат събрани в една пачка, тя ще бъде висока 20 километра!

[Блок на страница 7]

„Еврокрах“?

В началото на 1999 г. Европейската комисия — изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС) — едва преживя едно сериозно поражение. Комисията беше обвинена в измама, корупция и семейственост. Беше образуван комитет, който да разследва обвиненията. След шестседмично разследване комитетът установи, че от страна на Европейската комисия е имало измама и грешки в управлението. Но комитетът по разследването не намери никакви доказателства за това, че членовете на комисията лично са се обогатили.

След публикуването на отчета на комитета, всички членове на Европейската комисия подадоха оставка през март 1999 г. — една безпрецедентна постъпка. Тя предизвика сериозна криза за ЕС. Списание „Тайм“ я нарече „еврокрах“. Единствено с течение на времето ще стане ясно влиянието, което тази криза ще окаже върху процеса на обединяване на Европа.

[Снимка на страница 5]

Вече стана много по–лесно да се преминават границите в Европа

[Снимка на страница 7]

Европейската централна банка във Франкфурт (Германия) беше основана през 1998 г.