Петънца пред очите

Вероятно си ги виждал — малки неясни сиви точици, които сякаш плуват пред очите ти. Можеш да ги забележиш, когато четеш или когато гледаш към светлооцветена стена или към безоблачното небе.

АКО някога си се опитвал да се съсредоточиш върху една от тези точици, знаеш, че не е възможно. Те изчезват бързо при най–лекото движение на очите ти и дори ако някоя от тях премине в зрителното ти поле, пак не можеш да определиш какво е това.

Какво представляват тези точици? Дали се намират на повърхността на очната ти ябълка, или са вътре в нея? Мигни с очи, без да преместваш погледа си. Ако петънцата се раздвижат или изчезнат, значи са на повърхността и не са предмет на тази статия.

Но ако няма почти никаква промяна, тогава значи са отвътре, в стъкловидното тяло — течността, която изпълва вътрешността на очната ти ябълка. Щом като са зад лещата на окото, те остават неясни. И тъй като стъкловидното тяло е като желе — не много по–гъсто от водата, те могат да мърдат, движейки се насам–натам, когато се опитваш да се съсредоточиш върху някое от тях. Именно оттук идва латинското им име — мускае волитантес, което означава „хвърчащи мухи“.

Откъде идват те?

Откъде точно идват тези петънца? Някои са остатъци от процеси, които са станали, преди да се родиш. В началото на развитието на едно бебе във вътрешността на окото му има много влакна. До времето на раждането тези влакна и други клетки се изменят, за да образуват стъкловидното тяло. Но някои клетки и частички от влакна могат да останат и да плуват свободно. Освен това от зрителния нерв до лещата има един канал, в който при нероденото бебе минава една артерия, подхранваща лещата. Артерията атрофира и бива абсорбирана обикновено преди раждането, но мънички частици от нея могат да останат.

Но има и други причини за петънцата. Дори при един възрастен човек стъкловидното тяло не е изцяло като желе. То е затворено във фината стъкловидна обвивка. Тя е притисната към ретината — преградата, съставена от чувствителни към светлината тъкани, която покрива по–голямата част от вътрешната страна на окото ти и улавя това, което виждаш. Стъкловидната обвивка е прикрепена към ретината около външната ѝ дължина. От този тънък слой излизат фини влакънца, които се простират в стъкловидното тяло.

Когато остаряваме, тези влакънца започват да се свиват. Това кара някои от тях да се късат. Освен това стъкловидното тяло става по–течно, като така парченца от скъсаните влакна могат да плуват по–свободно в него. Самото стъкловидно тяло също се свива слабо и започва да се отделя от ретината, като вследствие на това е възможно да останат други клетъчни отломки. Така с възрастта ще виждаш все повече от тези ‘хвърчащи мухи’ да се движат и въртят насам–натам в зрителното ти поле.

 Друг източник на малки ‘мушици’ могат да бъдат кръвоносните съдове на ретината. Един удар в главата или какъвто и да било прекален натиск върху очната ябълка може да стане причина един малък кръвоносен съд да отдели низ от червени кръвни клетки. Червените кръвни клетки са лепкави и затова обикновено се събират на групички или образуват верига. Единични клетки или групички могат да се местят в стъкловидното тяло и ако останат близо до ретината, могат да се забележат. Червените кръвни клетки могат да бъдат усвоени от тялото, като в крайна сметка изчезват. Но това всъщност не са ‘хвърчащи мухи’, защото са резултат от леко нараняване.

Дали наличието на ‘хвърчащи мухи’ показва, че нещо не е наред? По принцип не. Хората с нормално зрение — дори млади хора — ги виждат и постепенно се научават да не ги забелязват. Но някои състояния могат да означават, че съществува опасност.

Когато заплашва опасност

Ако изведнъж забележиш много повече петънца, отколкото си виждал преди, това може да означава, че става нещо нередно. Това е вярно най–вече, ако виждаш също малки подобни на светкавици светлинки от вътрешността на самите очи. Тези явления идват от ретината, където светлината се превръща в нервни импулси. Изобилието от ‘мушици’ и подобни на светкавици светлинки се дължи обикновено на отлепване на ретината. Как става това?

Ретината е устойчива и плътна като парче навлажнена разтегателна хартия и е точно толкова фина. Нейният чувствителен към светлината слой е закрепен за слоя зад нея и за стъкловидното тяло само в предната си част и при зрителния нерв със слаба връзка при централната вдлъбнатина на ретината. Стъкловидното тяло държи останалата част от ретината на мястото ѝ. Окото е толкова издръжливо,  че обикновено дори удари не разцепват ретината и не я отделят от мястото ѝ.

Един удар обаче може да нанесе вреда, която да отслаби ретината на определено място или да причини лека цепнатина или дупчица. Такава дупчица може да се получи и от срастване между стъкловидното тяло и ретината: едно внезапно движение или нараняване предизвиква издърпване на стъкловидното тяло от ретината, което води до малка цепнатина. Тогава зад ретината може да проникне течност от стъкловидното тяло, като я отлепи от мястото ѝ. Това нарушение кара чувствителните към светлината нервни клетки да ‘избухват’ и те се виждат като светкавички.

Понякога отлепването е придружено от кръвоизливи — малки или големи, — защото от вътрешната си страна ретината има собствена мрежа от кръвоносни съдове. Кръвните клетки изчезват в стъкловидното тяло и се виждат като внезапно нахлуване на ‘мушици’. Скоро след това, когато ретината се отлепи, един воал, или перде на слепота прекъсва зрителното поле.

Затова ако някога забележиш увеличаване на броя на точиците, особено ако той е придружен от светкавички, отиди на очен лекар или направо в болница! Това може да е отлепване на ретината. Ако ретината се отлепи силно, може да не е възможно да бъде поправена.

Дали вече години наред виждаш петънца пред очите си, но без подобни на светкавици светлинки? Вероятно няма причина да се тревожиш. Почти всеки друг човек вижда също такива петънца. Ако ги пренебрегнеш, те няма да изчезнат, но мозъкът ще се научи да потиска образите им, докато вършиш ежедневните си дейности. Фактът, че те могат да съществуват, без в действителност да вредят на зрението, е свидетелство за устойчивото устройство на окото и за приспособимостта на мозъка.

Но преди да могат да кажат със сигурност, че няма нужда да се притесняват, хората, които виждат ‘мушици’, трябва да бъдат прегледани от очен лекар.

[Блок/Снимка на страница 17]

Произходът на съвременното коригиране на рефракцията

Ако носиш очила или контактни лещи, това в известен смисъл е благодарение на ‘хвърчащите мухи’. Именно любопитството към тях накарало Франс Корнелис Дондерс, един виден холандски лекар, който живял през 19–и век, да предприеме научно изследване на физиологията и патологията на окото. Освен че определил някои от причините за ‘хвърчащите мухи’, той открил, че далекогледството се дължи на свиване на очната ябълка и че неясното виждане при астигматизма е причинено от неравните повърхности на роговицата и лещата. Неговите изследвания направили възможно усъвършенствуването на очилата.

[Снимка]

Дондерс

[Източник]

С любезното разрешение на National Library of Medicine

[Диаграма на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Цепнатина в ретината

Червени кръвни клетки

Отлепване на ретината

Зрителен нерв, водещ до мозъка

Стъкловидна обвивка

Леща

Зеница

Стъкловидно тяло

Кръвоносни съдове

Ирис

Ресничесто тяло