Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Жирафите — високи, дългокраки и елегантни

Жирафите — високи, дългокраки и елегантни

Жирафите — високи, дългокраки и елегантни

ОТ КОРЕСПОНДЕНТ НА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КЕНИЯ

СИВИТЕ гранитни камъни бяха влажни и студени в ранната утрин. Ние се настанихме между тези големи скали, с по едно канче горещ чай в ръка и с поглед, втренчен в африканската равнина пред нас. * Търпението ни беше възнаградено. В меката утринна светлина едно стадо жирафи — високи, дългокраки и елегантни — вървяха бавно през полето. Движейки се сякаш на забавен кадър, те крачеха грациозно със своите подобни на кокили крака, като полюшваха дългите си, извити шии, приличащи на мачтите на един платноход срещу вятъра. Дъхът ни секна. Толкова красива беше гледката!

Без да се притесняват от присъствието ни, те се отправиха едновременно към една горичка от пищни акациеви дървета и стигаха до най⁠–​високите части на бодливите клони. Нежните гиганти внимателно късаха с дългия си език тънките зелени листа. Там, високо над земята, те мушнаха главите си сред гнездата на една колония от птици тъкачи и пасяха спокойно. Птиците грубо сгълчаха натрапниците с дълги шии. Изненадани от шумното порицание, жирафите се преместиха бавно и с достойнство при други дървета.

Бързи и грациозни

На всеки, който е виждал тези създания, надвесили глава от клетката в зоологическата градина, може да му е трудно да си представи истинската им красота и грациозност, когато тичат диви и свободни в африканската пустош. Движенията на жирафите са грациозни и плавни. Когато препускат през откритите савани, техният нежен, почти крехък, външен вид създава представата, че могат да се спънат в най⁠–​малкото препятствие и да паднат. Но противно на това, един голям мъжки жираф, който тежи до 1300 килограма, е стабилен и пъргав бегач и може да достигне скорост почти 60 километра в час.

Това забележително създание се намира изключително в Африка. Благодарение на неговата нежност и миролюбив характер то е приятно за наблюдаване. Лицето на жирафа може да се опише като уникално и дори чаровно, с дълги, тесни уши и два малки рога с кадифени пискюли от черна козина. Очите му са много големи и тъмни, защитени от дълги, извити мигли. Когато жирафът се взира надалече от своята висока изгодна позиция, лицето му изглежда любознателно и невинно.

В древни времена жирафът бил ценѐн заради хубавия си външен вид и плахия, спокоен, неагресивен нрав. Млади жирафи били подарявани на управници и царе като дарове, символизиращи мир и доброжелателство между народите. Днес избледнели изображения на жирафи могат да се видят все още в древните африкански скални рисунки.

Висок ръст

Жирафът е най⁠–​високото животно. От копитата до рогата мъжките могат да достигнат над 5,5 метра височина. В древните египетски йероглифи жирафът представлявал глагола „предричам“ или „предсказвам“, което показва необикновената му височина и способността да вижда надалече.

Когато се намира в смесени групи от зебри, щрауси, антилопи и други африкански равнинни животни, жирафът играе ролята на наблюдателница. Неговата височина и доброто зрение му помагат да вижда надалече и да разпознава отрано всяка наближаваща опасност. Следователно внушителното му присъствие придава известна степен на сигурност в другите животни.

Чудесно устроен

Жирафът е възхитително устроен, за да може да се храни от най⁠–​горните клони на високите дървета, които са недостъпни за всички други животни с изключение на слона. Уникалното устройство на горната хватателна устна и гъвкавият език му дават възможност да къса внимателно листата от клоните, които са покрити с бодли и остри като игли тръни.

Жирафите могат да изядат до 34 килограма растителност на ден. Въпреки че могат да се хранят с много различни видове растения, те предпочитат бодливите акациеви дървета, с които са осеяни африканските равнини. Когато търси храна, мъжкият жираф може да изпъне езика си до 42 сантиметра. Шията на жирафите е изключително гъвкава. Това позволява на жирафа да обръща и да навежда дългата си глава под смайващи ъгли, когато маневрира внимателно сред високите клони на дърветата.

За жирафа е лесно да стига нависоко, но не и да пие вода. Когато наближи водата, той трябва бавно да разтвори предните си крака и след това да сгъне и двете си колена, за да я стигне. В тази неудобна позиция жирафът протяга дългата си шия напред, за да може да пие. За щастие той не изпитва нуждата да пие често, тъй като обикновено извлича достатъчно течности от сочните листа в храната си.

Шията и хълбоците на жирафа са изрисувани с красива мрежа от тесни бели линии, които образуват решетка от подобни на листа шарки. Цветовете варират от жълтокафяво до тъмно кестеняво и дори черно. С възрастта цветовете на жирафа потъмняват.

Семеен живот

Жирафите са общителни създания, които се движат разпръснато в стадо от 2 до 50 животни. Бременността на женската продължава от 420 до 468 дена, преди да роди едно двуметрово жирафче. При раждането малкото буквално пада с главата надолу от над два метра височина! Но след 15 минути жирафчето невредимо се поклаща на краката си и е готово за кърмене. След две⁠–​три седмици то инстинктивно започва да гризе нежните връхчета на акациевите клони и скоро придобива достатъчно сила, за да върви в крак с майка си.

Малкото жирафче е великолепна миниатюра на своите родители. Макар и ниско за стандарта на жирафите, то е по⁠–​високо от повечето хора. Когато стои любопитно и без да се страхува под бдителния поглед на своята много висока майка, жирафчето е възхитителна гледка.

По време на следродилния период малките жирафчета се събират в нещо като детска градина, където прекарват деня, като си почиват, играят и наблюдават какво става около тях. Новороденото жирафче расте невероятно бързо. За шест месеца то може да порасне с един метър, а за една година височината му може да се удвои. Само за една седмица може да порасне с 23 сантиметра! Майката е много предпазлива и въпреки че позволява на жирафчето да се отдалечи на известно разстояние, нейното отлично зрение ѝ помага да не изпуска от поглед своето малко.

Със забележителния си размер, подвижност и бързина, както и с превъзходното си зрение жирафът няма много врагове сред дивите животни, освен лъвовете. Единствено човекът е този, който ловува и убива много от тези красиви създания. Неуморно преследвано заради чудесната му кожа, вкусното месо и дългия черен пискюл на опашката — за който някои вярват, че притежава тайнствена сила, — това миролюбиво животно е изправено днес пред несигурно бъдеще. Някога имало изобилие от жирафи в много части на Африка, но днес жирафът е в относителна безопасност само в границите на парковете и резерватите, където е защитен.

Днес посетителите на един африкански сафари парк могат все още да изпитат вълнението от гледката на жирафите с дълги шии, които тичат свободни из просторните савани. Там могат да ги видят как пасат от високите бодливи акациеви дървета или просто как се взират в далечината по типичен за жирафите начин. Това великолепно създание, с неговата странна, красива форма и нежен характер, е наистина чудесно устроено — още едно доказателство за творческия гений и уникалната личност на всемогъщия Бог, Йехова. — Псалм 104:24.

[Бележки под линия]

^ абз. 3 Широко разпространените малки, скалисти хълмчета в откритите равнини на Африка се наричат „ко̀пис“.

[Блок на страница 18]

ЕДНО ЧУДО С ДЪЛГА ШИЯ

Странната форма на тялото на жирафа и огромният му размер би трябвало да представляват проблем — или поне така смятат някои. Като се имат предвид голямата височина и дългата шия на жирафа, притокът на кръв до всички части на тялото му изглежда невъзможен. Например, когато жирафът наведе главата си към земята, силата на гравитацията би трябвало да предизвика голям приток на кръв в главата му, който да доведе до мозъчен кръвоизлив. Когато вдигне главата си, кръвта му би трябвало да се върне бързо към сърцето, карайки животното да изгуби съзнание. Но това не се случва. Защо?

Кръвоносната система на жирафа е наистина чудесно устроена, изкусно и специално направена, за да служи на уникалната форма и размера на тялото на животното. Сърцето му е изключително голямо и трябва да помпа усилено, за да изпраща кръв до мозъка, който е разположен на около три и половина метра над него. Като бие до 170 пъти в минута, седемсантиметровите стени на сърдечния мускул предизвикват систолично налягане, което е почти три пъти по⁠–​голямо от това на човека. За да се справят безопасно с тази сила, както сънната артерия, която отвежда кръвта към мозъка, така и югуларната вена, която връща кръвта към сърцето, трябва да бъдат широки. И наистина, тези кръвоносни съдове имат диаметър над 2,5 сантиметра и са подсилени от твърда, еластична тъкан, която ги прави гъвкави и здрави.

Когато жирафът наведе главата си, клапите в югуларната вена пречат на кръвта да нахлуе обратно в мозъка. В основата на мозъка голямата сънна артерия се превръща в друг чудесно направен механизъм, наричан чудна мрежа. Тук силният приток на кръв към мозъка, който се получава при навеждане на главата на жирафа, намалява, като се насочва към специална мрежа от фини кръвоносни съдове, които регулират кръвното налягане и предпазват мозъка от силен приток на кръв. Чудната мрежа се разширява, когато главата се навежда, и се свива, когато жирафът вдигне глава, като така противодействува на силно пониженото кръвно налягане и опасността от загуба на съзнанието.

Шията на жирафа също е чудесно устроена. Учените бяха изненадани, когато откриха, че изумително дългата шия на жирафа съдържа същия брой прешлени, както шията на една мишка или повечето други бозайници! Но за разлика от другите бозайници, жирафът има удължени прешлени със специална кълбовидна връзка, която предоставя забележителна гъвкавост. Така жирафът може да навежда и извива шията си, за да почиства всички части на тялото си, или да я издига внимателно нагоре във високите клони на дърветата, за да се храни.