Земята — дали е ‘основана’ случайно?

ЗА ДА се избегнат екстремални температури, земята трябва да обикаля около слънцето на точно определено разстояние. В други слънчеви системи са открити планети, които обикалят около подобни на нашето слънце звезди и за които се смята, че са в ‘обитаемата зона’ — тоест, на тях е възможно да има вода в течно състояние. Но дори тези т.нар. ‘обитаеми’ планети може все пак да не са подходящи за човешки живот. Те трябва също да се въртят с подходящата скорост и да бъдат с подходящия размер.

Ако земята беше малко по⁠–​малка и по⁠–​лека, гравитацията щеше да бъде по⁠–​слаба и голяма част от скъпоценната атмосфера на земята щеше да изчезне в космоса. Това може да се види при луната и планетите Меркурий и Марс. Тъй като са по⁠–​малки и по⁠–​леки от земята, те имат малко атмосфера, или изобщо нямат такава. А ако земята беше малко по⁠–​голяма и по⁠–​тежка?

Тогава земната гравитация щеше да бъде по⁠–​силна, и леките газове, като например водородът и хелият, щяха да се освобождават по⁠–​бавно от атмосферата. В научната книга Environment of Life [„Среда за живот“] се обяснява: „По⁠–​важното е, че щеше да се наруши деликатното равновесие между газовете в атмосферата.“

Или да обърнем внимание на кислорода, който поддържа горенето. Ако неговото ниво се повиши само с 1 процент, по⁠–​често ще избухват горски пожари. От друга страна, ако парниковият газ въглероден двуокис продължава да се увеличава, бихме изпитали последствията от прегряване на земята.

Земната орбита

Друга идеална характеристика е формата на земната орбита. Ако орбитата беше по⁠–​елиптична, щяхме да изпитваме непоносими екстремални температури. Вместо това земята има почти кръгла орбита. Разбира се, положението би се променило, ако покрай нея мине една гигантска планета като Юпитер. През последните години учените откриха доказателства за това, че много близо около някои звезди обикалят големи, подобни на Юпитер планети. Много от тези подобни на Юпитер планети имат овални орбити. Всяка подобна на земята планета в такава система би била в опасност.

Астрономът Джефри Марси сравнил тези външни системи от планети с четирите планети Меркурий, Венера, Земя и Марс, които съставляват нашата вътрешна слънчева система. В едно интервю Марси възкликва: „Вижте колко съвършена е тази подредба. Тя  е като скъпоценен камък. Орбитите са кръгли. Всички са в една равнина. Всички обикалят в една и съща посока. . . . Това е почти неестествено.“ Възможно ли е наистина това да се обясни със случайност?

Нашата слънчева система има още една чудесна характеристика. Гигантските планети Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун обикалят около слънцето на безопасно разстояние от нас. Вместо да бъдат заплаха, тези планети играят много важна роля. Астрономите ги сравняват с ‘небесни прахосмукачки’, защото тяхната гравитация всмуква големи метеори, които иначе биха могли да застрашат живота на земята. Наистина, земята е била много добре ‘основана’. (Йов 38:4) Както нейният размер, така и разположението ѝ в нашата слънчева система, са съвсем правилни. Но това не е всичко. Земята има и други уникални характеристики, които са съществени за човешкия живот.

Кислород и фотосинтеза

Кислородните атоми съставляват 63 процента от теглото на живите организми на земята. Освен това кислородът в горния слой на атмосферата защитава земните растения и животни от ултравиолетовите слънчеви лъчи. Но кислородът взаимодействува бързо с други елементи, както например взаимодействува с желязото и предизвиква ръжда. Как тогава атмосферата поддържа тези 21 процента от този силно активен химичен елемент?

Отговорът на този въпрос е фотосинтезата — един чудесен процес, чрез който земната растителност използува слънчевата светлина, за да произвежда храна. Вторичен продукт на фотосинтезата е кислородът — над един милиард тона от който се освобождават в атмосферата всеки ден. „Без фотосинтеза — се обяснява в изданието The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] — не само ще изчезне основният източник на храна, но в крайна сметка Земята ще остане без кислород.“

В научните книги се отделят по няколко страници за подробно обяснение на процеса, наречен фотосинтеза. Някои етапи още не са напълно разбрани. Еволюционистите не могат да обяснят как всеки етап се е развил от нещо по⁠–​просто. Наистина, всеки етап изглежда изключително сложен.  „Няма общоприето мнение относно произхода на процеса фотосинтеза“ — признава „Нова енциклопедия Британика“. Един еволюционист реши проблема, като каза, че фотосинтезата била „изобретена“ от „няколко проправящи пътя клетки“.

Това изказване, макар и ненаучно, разкрива нещо друго, което също е изумително: Фотосинтезата се нуждае от клетъчни стени, между които процесът да може да протече безопасно, а за продължаването на процеса е необходимо размножаване на клетките. Дали всичко това е станало просто случайно в няколко „проправящи пътя клетки“?

От самовъзпроизвеждаща се клетка до човек

Какви са шансовете атоми, които са събрани заедно, да образуват най⁠–​простата самовъзпроизвеждаща се клетка? В своята книга A Guided Tour of the Living Cell [„Пътуване из живата клетка“] ученият Кристиан дьо Дюв, който е носител на Нобелова награда, признава: „Ако смятате, че появата на бактериална клетка и случайното събиране на нейните атоми е еднакво вероятно, дори вечността няма да ви стигне, за да получите една такава.“

След като стигнахме дотук, нека направим голям скок от бактериалната клетка към милиардите специализирани нервни клетки, които съставляват човешкия мозък. Учените описват човешкия мозък като най⁠–​сложната физическа конструкция в познатата вселена. Той е наистина уникален. Например, големи области от човешкия мозък се наричат асоциативни полета. Тези полета анализират и преработват информацията, която идва от сетивната част на мозъка. Едно от асоциативните полета, което се намира зад твоето чело, ти помага да размишляваш за чудесата на вселената. Могат ли наистина някакви случайни процеси да обяснят съществуването на такива асоциативни полета? „Съответствия на важните части на тези полета не се намират при никое друго животно“ — признава еволюционистът д⁠–⁠р Шъруин Нуланд в книгата си The Wisdom of the Body [„Мъдростта на тялото“].

Учените са доказали, че човешкият мозък преработва информация много по⁠–​бързо и от най⁠–​мощния компютър. Не забравяй, че съвременната компютърна техника е резултат от десетилетия човешки усилия. А какво да кажем за превъзходния мозък на човека? Двама учени, Джон Бароу и Франк Типлър, признават следното в своята книга The Anthropic Cosmological Principle [„Антропичен космологичен принцип“]: „Сред еволюционистите се е оформило основното съгласие, че еволюцията на разумния живот, която може да се сравни със способността за преработка на информация на Хомо сапиенс, е толкова невероятна, че не е възможно да е станала на никоя друга планета в цялата видима вселена.“ Тези учени стигат до заключението, че нашето съществуване е „изключително щастлива случайност“.

Дали всичко е станало случайно?

До какво заключение стигаш ти? Дали вселената с всички свои чудеса може наистина да е плод на случайността? Не си ли съгласен, че всяка великолепна музикална творба има композитор и че за да звучи добре, инструментите трябва да бъдат прецизно настроени? А нашата вдъхваща страхопочитание вселена? „Ние живеем в една много прецизно настроена вселена“ — отбелязва Дейвид Блок, който е математик и астроном. Какво е неговото заключение? „Нашата вселена е един дом. Вярвам, че тя е проектирана от божията ръка.“

Ако си стигнал до това заключение, тогава сигурно ще се съгласиш с библейското описание на Създателя, Йехова: „Той е, Който направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си, и разпростря небето с разума Си.“ — Йеремия 51:15.

[Блок/Снимка на страница 8, 9]

СПЕЦИАЛНА ПЛАНЕТА

„Специалните условия на земята, които са резултат от нейния идеален размер, съставът на елементите и почти кръглата орбита, която е на съвършено разстояние от една дълговечна звезда, слънцето, правят възможно събирането на вода върху земната повърхност. Трудно е дори да си представим, че животът би могъл да възникне без вода.“ — Integrated Principles of Zoology [„Обединени принципи на зоологията“], шесто издание.

[Източник]

NASA photo

 [Блок/Снимка на страница 10]

ДАЛИ ЖИВОТЪТ Е ВЪЗНИКНАЛ СЛУЧАЙНО?

През 1988 г. в списание Search [„Сърч“], издавано от Австралийската и новозеландска асоциация за научен напредък, беше направен преглед на една книга, която се опитва да обясни как е възможно животът да се е появил случайно. Само на една от страниците на книгата авторът на научна литература Л. А. Бенет откри „16 много съмнителни изявления, всяко от които се основава на доверие в предходното“. Какво заключение направи Бенет, след като прочете цялата книга? „Много по⁠–​лесно е — писа той — да се приеме съществуването на един любещ Създател, който мигновено е сътворил живота и го е ръководил по неговия телеологичен [целенасочен] път . . . , отколкото да се приеме огромният брой ‘слепи случайности’, които са необходими в подкрепа на авторовите тези.“

[Снимки]

Фотосинтезата е изключително важна за производството на храна и за кислородния обмен

Как може да се обяснят идеалните характеристики на земята, които са необходими за поддържането на живота?

Учените описват човешкия мозък като най⁠–​сложната физическа структура във вселената. Как е възможно той да се е развил случайно?

[Източник]

Снимка: Zoo de la Casa de Campo, Madrid

Monte Costa, Sea Life Park Hawaii

[Снимка на страници 8, 9]

Слънце

Меркурий

Венера

Земя

Марс

Юпитер

Сатурн

Уран

Нептун

Плутон

Размерът на планетите е показан в мащаб

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Слънце: National Optical Astronomy Observatories; Меркурий, Юпитер и Сатурн: С любезното разрешение на NASA/JPL/Caltech/USGS; Венера и Уран: С любезното разрешение на NASA/JPL/Caltech; Земя: NASA photo; Марс: NASA/JPL; Нептун: JPL; Плутон: A. Stern (SwRI), M. Buie (Lowell Obs.), NASA, ESA