Какво стана с ‘работата за цял живот’?

ГРЕЪМ * работил за една голяма австралийска фирма в продължение на 37 години. Когато бил към края на 50–те, изведнъж получил известие, че след няколко седмици трябва да напусне работа. Можем да разберем неговата озадаченост, отразяваща учудване и дълбока загриженост за бъдещото му благополучие. „Какво стана с моята ‘работа за цял живот’, която мислех за сигурна, докато стигна пенсионна възраст?“ — питал се Греъм.

Разбира се, да изгубиш работата си не е нещо необичайно, нито е нещо ново. Но степента на загуба на работата в световен мащаб е нова за настоящото поколение служители. Несъмнено има много причини за загубата на работа, но изглежда, че една от основните са така наречените съкращения. Какво представляват съкращенията, и как се е стигнало до тях?

Променящото се работно място

Икономиката днес става все по⁠–​глобална. Това пролича особено в Съединените щати в края на 70–те години на 20–и век, когато фирмите забелязаха, че нарастващ брой потребители купуват коли, електронни уреди и много други стоки, произведени в чужбина.

В усилията си да станат конкурентноспособни и да намалят разходите по производството, американските фирми започнаха да намаляват броя на работниците и да подобряват методите и съоръженията. Похватът, използуван за намаляване на работната сила, стана известен като съкращение. Процесът се описва като „намаляване размера на работната сила на едно търговско предприятие обикновено чрез съчетание от уволнения, поощрения към преждевременно пенсиониране, премествания и други причини, като например естествена пенсионна възраст или смърт“.

В продължение на няколко години главно работниците бяха засегнати от съкращенията. Но в края на 80–те и началото на 90–те години на 20–и век този процес започна да обхваща все по⁠–​голям брой чиновници, най⁠–​вече от средното ръководно съсловие. Тези тенденции скоро засегнаха всички индустриализирани страни. И тъй като финансовият натиск продължи да съществува, правителствата и различни работодатели търсеха начини да намалят разходите чрез допълнителни съкращения.

За много работници вече не съществува сигурна работа. Един профсъюзен служител казва: „Хора, които са прекарали по 10, 15, 20 години във вярна служба, виждат как техните сигурни договори биват унищожени и те биват изгонени.“ В книгата си Healing the Downsized Organization [„Изцеляване на фирмата, в която има съкращения“] Делорес Амброуз обяснява, че през 1956 г. бил измислен изразът „човек на фирмата“, който да описва типичния служител. Тя добавя: „Независимо дали работел към профсъюза, или бил управител, той отдавал своето икономическо благополучие, социалния си живот и лоялността си на фирмата в замяна на сигурност — работа за цял живот. Ясно е, че това споразумение се нарушава в съвременните корпорации.“

Милиони работници по целия свят губят работата си заради съкращенията и нито една група служители не остава невредима. Само в Съединените щати броят на служителите, засегнати от това, е значителен  — милиони хора губят постоянната си работа. Подобни съкращения стават и в много други страни. Но сами по себе си тези безлични статистики не показват човешкото нещастие, което се крие зад тях.

Неблагоприятното влияние

Греъм, споменат в началото на тази статия, казва: „Претърпяваш истинско психическо нараняване.“ Той сравнява уволнението си с „болест или с нараняващ сблъсък“.

Когато лоялността не бива възнаградена, хората се чувствуват предадени, защото жертвите, които са направили за фирмата, не са оценени. Доверието се губи, особено когато много изпълнителни директори получават огромни възнаграждения за това, че са извършили съкращения във фирмата. Освен това внезапната загуба на редовен доход подлага на изпитание способността на безработния човек да се справя с плащането на ипотеката, на други дългове, на здравната осигуровка за членовете на семейството и училищните такси, и с това да поддържа своя начин на живот, хоби и лични притежания. Това води до чувство на отчаяние и малоценност.

Щом като постоянната, смислена работа допринася за по⁠–​голямо чувство за лична стойност, представи си колко опустошаващо влияние оказва безработицата върху инвалидите, върху онези, които нямат умения или са по⁠–​възрастни. Едно проучване в Австралия разкри, че за хората на възраст между 45 и 59 години е най⁠–​вероятно да бъдат набелязани за уволнение. Но за хората от тази възрастова група е най⁠–​трудно да се приспособят към промяната.

Какви възможности съществуват? Работа на непълен работен ден или работа с по⁠–​ниско заплащане е несъмнено за предпочитане пред безработицата. Но това може да доведе до по⁠–​нисък стандарт на живот. Установено е също, че само около една трета от уволнените работници в крайна сметка намират работа, която е толкова добре платена, колкото предишната им работа. Това увеличава стреса в семейния живот.

Дори настоящата работа може да не допринася за спокойствие. Това е така, защото перспективата за бъдеща загуба на работата има коварно, дори опустошаващо въздействие. В книгата Parting Company [„Да напуснеш фирмата“] се казва: „Предчувствието, че може да загубиш работата си е подобно на това да избереш най⁠–​добрия начин да бъдеш ударен от камион. Едва ли можеш да изпробваш дори най⁠–​находчивите идеи, защото обикновено не виждаш камиона — или уволнението, — преди да те бутне.“

Как безработицата засяга младите? След провеждането на проучване от страна на отдела за образование и наука беше направена следната забележка: „Един от основните външни белези за достигане на зряла възраст е намирането на работа на пълен работен ден, което бележи началото на ‘истинския’ живот като възрастен — в света на възрастните и според стандартите на възрастните, заедно със съответната финансова независимост.“ Следователно ако се смята, че намирането на работа бележи началото на истинския живот като възрастен, то безработицата може да бъде опустошителна за младите.

Да преживеем безработицата

Справянето със загубата на работата е оприличено на минаване през минно поле. Книгата „Да напуснеш фирмата“ определя най⁠–​често изпитваните чувства като гняв, срам, страх, тъга и самосъжаление. Да се справиш с тях е трудно. Авторът отбелязва: „Възлага ти се трудна задача — да решиш бъдещето си. Не си молил за тази задача, вероятно не знаеш какво да  предприемеш и изведнъж може да се почувствуваш много самотен.“ А един от най⁠–​трудните проблеми, с който се сблъскват безработните, е да съобщят на семейството си за своето внезапно уволнение.

Но съществуват някои практични начини за справяне с последствията от съкращението. Първата стъпка е веднага да ‘съкратиш’ начина си на живот, като планираш и водиш живот, по⁠–​прост от този, с който си бил свикнал преди.

Ето някои предложения, които може да ти помогнат да се справиш със ситуацията, макар и да не я разрешат напълно. Първо, осъзнай, че неочакваната загуба на работата е нещо реално в тези времена. Затова независимо от възрастта и опита си, планирай предварително тази възможност в начина си на живот.

Второ, внимавай да не правиш големи дългове за неща, които не са крайно необходими за храна и облекло. Живей според средствата си и не мисли, че можеш да покриеш заемите с доход, който очакваш да получиш от повишение или от редовните увеличения на заплатата. Посланието на съвременната икономика е, че може би няма дълготрайно бъдеще, на което да се разчита.

Трето, търси начини да опростиш живота си и да намалиш съществуващите финансови задължения. Това означава да се отървеш от дългове за неща, които не са най⁠–​важни за един сравнително прост, разумен начин на живот.

Четвърто, прегледай своите цели в живота — духовните и светските — и ги промени според настоящата ситуация. След това можеш да съпоставиш всички решения с целите си и да определиш какви ще са последиците.

Накрая, недей да копнееш за начина на живот на другите в твоята общност, които не живеят толкова пестеливо, за да не започнеш да желаеш нещата, които те имат, и да бъдеш съблазнен от техния начин на живот.

Това са няколко предложения, които може да помогнат на теб и твоето семейство да избегнете капана на упованието в несигурното богатство в този толкова несигурен свят и да се пазите от многобройните тревоги, понасяни заради съвременния начин на живот.

Бившият банков инвеститор Феликс Рохатън казва следното: „Нещо основно не е наред в нашето общество, след като липсата на работа за един човек е причина за богатството на друг.“ Толкова погрешна е тази система, че скоро ще бъде заменена от един свят, в който изразът ‘работа за цял живот’ ще придобие значение, надминаващо сегашните ни представи. — Исаия 65:17–24; 2 Петър 3:13.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 27]

‘Нещо основно не е наред, след като липсата на работа за един човек е причина за богатството на друг’

[Снимка на страница 28]

Търси начини да опростиш живота си