Нашата вдъхваща страхопочитание вселена — дали е плод на случайността?

НЯКОИ казват: ‘Да, нашата вселена е резултат на чиста случайност.’ Други, особено религиозните хора, не са съгласни с това. Трети пък просто не са сигурни. Какво мислиш ти?

Каквито и да са твоите възгледи, несъмнено ще се съгласиш, че нашата вселена е едно чудо. Да разгледаме, например, галактиките. Смята се, че в достъпната за наблюдения вселена съществуват около 100 милиарда галактики. Всяка от тях представлява група, състояща се от по⁠–​малко от милиард до над трилион звезди.

Повечето галактики са групирани в купове от по няколко десетки до хиляди галактики. Например, съседната галактика Андромеда е описвана като близначка на нашата галактика Млечен път. Тези две огромни звездни системи са свързани една с друга чрез силата на гравитацията. Заедно с още няколко съседни галактики те образуват част от един куп.

Вселената е съставена от безброй купове от галактики. Някои купове са свързани с други чрез силата на гравитацията, като образуват свръхкупове. Но в по⁠–​големи измерения гравитацията губи влиянието си. Учените смятат, че свръхкуповете се отдалечават един от друг. С други думи вселената се разширява. Това изумително откритие подсказва, че е имало един начален момент, когато вселената е била много по⁠–​малка и по⁠–​плътна. Раждането на вселената често бива наричано ‘големия взрив’.

Някои учени наистина се съмняват, че някога човек ще бъде в състояние да установи как се е родила вселената. Други твърдят, че е възможно нашата вселена да е започнала да съществува без наличието на интелигентен причинител. В броя на списание Scientific American [„Сайънтифик американ“] от януари 1999 г. беше обсъдена темата „Как е възникнала вселената?“. В някои от теориите на учените вече са намерени недостатъци. „За съжаление — се казва в списанието — може да е много трудно . . . за астрономите да изпробват някоя от тези идеи.“

Представата, че вселената е плод на случайността, изисква вяра в това, което учените описват като много „щастливи случайности“ или „съвпадения“. Например, вселената е съставена от изобилие от най⁠–​простите атоми — водород и  хелий. За живота обаче е необходим не само водород, но и изобилие от по⁠–​сложни атоми, най⁠–​вече въглерод и кислород. Учените се питаха откъде са се появили тези скъпоценни атоми.

Дали е просто съвпадение, че сложните атоми, които са необходими за поддържането на живота, се произвеждат в определени гигантски звезди? И дали е само случайност, че някои от тези гигантски звезди избухват като свръхнови, разпръсквайки своето съкровище от редки атоми? Сър Фред Хойл, който участвувал в правенето на тези открития, казва: „Не вярвам да има учен, който, след като изследва доказателствата, да не стигне до заключението, че законите на ядрената физика са преднамерено проектирани.“

Нека тогава да разгледаме по⁠–​отблизо материята, от която е съставена нашата вселена.

[Блок на страница 4]

ТЕОРИЯТА ЗА РАЗДУВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА

Някои учени смятат, че определени характеристики на първоначалната вселена, като например точната ѝ скорост на разширяване, могат да бъдат обяснени без наличието на интелигентен причинител. Те се позовават на т.нар. теория, или теории, за раздуването. Но теорията за раздуващата се вселена не се занимава с въпроса за нейния произход. Тя изисква вяра в нещо, което е съществувало по⁠–​рано и от което случайно се е родила нашата вселена.

Според теорията за раздуването вселената се е разраснала за по⁠–​малко от една секунда от размер, по⁠–​малък от един атом, до размер, по⁠–​голям от нашата галактика. Казва се, че от този момент нататък вселената продължила да се разширява с по⁠–​бавна, нормална скорост. Днес се смята, че видимата вселена е малка част от една по⁠–​голяма вселена. Поддръжниците на теорията за раздуването твърдят, че въпреки че видимата вселена изглежда еднакво подредена във всички посоки, по⁠–​голямата ѝ част, която не се вижда, може да е различна, дори хаотична. „Никога не бихме могли чрез опит да наблюдаваме процеса на раздуване“ — казва астрофизикът Джефри Бърбич. Всъщност теорията за раздуване на вселената е в противоречие с новата линия от доказателства, които се наблюдават. Днес се разбира, че ако тази теория е вярна, би била необходима една теоретично нова антигравитационна сила. Ученият Хауард Джорджи от Харвардския университет описва теорията за раздуването като „чудесен научен мит, който е поне толкова добър, колкото другите митове за сътворението, които съм чувал“.

[Снимка на страница 3]

Почти всеки обект в изображението на този космически телескоп на Хъбъл е галактика

[Източник]

Страници 3 и 4 (неясна снимка): Robert Williams and the Hubble Deep Field Team (STScI) and NASA

[Снимка на страница 4]

„Законите на ядрената физика са преднамерено проектирани.“ — Сър Фред Хойл, на фона на свръхновата 1987А

[Източник]

Dr. Christopher Burrows, ESA/STScI and NASA

Снимката се публикува с любезното разрешение на N. C. Wickramasinghe