Въпроси на младите хора

Дали да споделя с някой, че съм потиснат?

„Когато съм потиснат, в първия момент предпочитам да не говоря за това, защото хората могат да си помислят, че съм трудно дете. Но после осъзнавам, че имам нужда да говоря с някой, за да получа помощ.“ — Алехандро, 13–годишен.

„Когато съм потиснат, не се обръщам към моите приятели, защото не мисля, че могат да ми помогнат. Те само ще ми се подиграват.“ — Артуро, 13–годишен.

ПОЧТИ всеки човек изпада в мрачно настроение понякога. a Но тъй като ти си млад и относително неопитен, лесно може да се почувствуваш смазан от натиска на живота. Изискванията на твоите родители, приятели и учители; физическите и емоционалните промени през пубертета; или чувството, че си неудачник заради някаква незначителна грешка — всички тези неща могат да предизвикат в теб чувство на меланхолия и тъга.

Когато това стане, е добре да има на кого да се довериш. „Ако не говоря с някой за проблемите си, мисля, че ще експлодирам“ — казва 17–годишната Беатрис. За съжаление обаче много младежи таят в себе си своите тревоги и често затъват все по⁠–​дълбоко в отчаяние. Мариа де Хесус Мардоминго, професор в Медицинския факултет в Мадрид, отбелязва, че младежите, които опитват да се самоубият, често са много самотни. Много млади хора, които са преживели опит за самоубийство, казват, че не са могли да намерят нито един възрастен човек, с когото да разговарят и на когото да се доверят.

А ти? Дали има с кого да разговаряш, когато си тъжен? Ако не, към кого можеш да се обърнеш?

Говори с родителите си

Алехандро, цитиран в началото, описва какво той прави, когато се чувствува потиснат: „Отивам при майка ми, защото откакто съм се родил, тя ме подкрепя и ми вдъхва увереност. Обръщам се и към баща ми, защото е имал преживявания, подобни на моите. Ако се чувствувам зле и не споделя това с никой, се чувствувам още по⁠–​зле.“ Родолфо, който е на 11 години, си спомня: „Понякога учителят ме подценяваше и ми се караше, и тогава ми ставаше  много мъчно. Отивах в тоалетната да плача. След време разговарях с майка ми и тя ми помогна да разреша проблема си. Ако не бях говорил с нея, щях да се чувствувам по⁠–​зле.“

Дали си мислил да разговаряш откровено с твоите родители? Сигурно смяташ, че вероятно няма да могат да разберат проблемите ти. Но дали наистина е така? Те може да не разбират напълно натиска, който младите изпитват от страна на днешния свят, но не е ли истина, че те вероятно те познават по⁠–​добре от всеки друг на света? Алехандро казва: „Понякога на моите родители не им е лесно да ми съчувствуват и да разберат точно какво изпитвам.“ Въпреки това, той признава: „Знам, че мога да се обърна към тях.“ Често младежите са изненадани, когато установят колко добре техните родители разбират проблемите им! Тъй като те са по⁠–​възрастни и имат повече опит, често могат да предложат полезен съвет — особено ако са опитни в прилагането на библейските принципи.

„Когато говоря с родителите си, се насърчавам и получавам практични решения на моите проблеми“ — казва Беатрис, цитирана по⁠–​горе. Следователно Библията с основание дава следния съвет на младите: „Сине мой, пази заповедта на баща си, и не отстъпвай от наставлението на майка си. Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.“ — Притчи 6:20; 23:22.

Разбира се, трудно е да се довериш на родителите си, ако нямаш добри взаимоотношения с тях. Според д⁠–​р Каталина Гонсалес Фортеса едно проучване, проведено сред ученици от средните училища, показва, че онези, които казват, че са опитвали да се самоубият, имат ниско самочувствие и лоши взаимоотношения с родителите си. Противоположно на това, младежите, които избягват такова самоунищожително мислене, са обикновено „онези, които се радват на добри взаимоотношения с майка си и баща си“.

Затова мъдро работи върху развиването на добри взаимоотношения с твоите родители. Създай си навика да разговаряш с тях редовно. Споделяй с тях какво става в живота ти. Задавай им въпроси. Такива непринудени разговори могат да направят по⁠–​лесно това да се обърнеш към тях, когато имаш сериозен проблем.

Разговор с приятел

Но няма ли да е по⁠–​лесно да се обърнеш с проблемите си към един свой връстник? Разбира се, добре е да имаш приятели, на които можеш да се довериш. В Притчи 18:24 се казва, че „има приятел, който се държи по⁠–​близко и от брат“. Но докато връстниците могат да проявят съчувствие и подкрепа, те не винаги могат да ти предложат най⁠–​добрия съвет. Та нали те обикновено нямат по⁠–​голям жизнен опит от теб. Помниш ли Ровоам? Той бил цар в библейски времена. Вместо да приеме съвета на опитните зрели мъже, той послушал своите връстници. Какъв бил резултатът от това? Катастрофален! Ровоам изгубил както подкрепата на по⁠–​голямата част от своя народ, така и божието одобрение. — 3 Царе 12:8–19.

Когато се доверяваш на връстници, може да възникне друг проблем — конфиденциалността. Артуро, цитиран в началото, отбелязва: „Повечето момчета, които познавам, говорят с приятелите си, когато са тъжни. Но по⁠–​късно приятелите им разкриват всичко на другите и им се подиграват.“ Тринадесетгодишната Габриела имала подобно преживяване. Тя казва: „Един ден разбрах, че приятелката ми разказва за моите лични работи на друга нейна приятелка, и затова вече не ѝ се доверявам. Да, разговарям с хора на моята възраст, но се опитвам да не споделям с тях неща, които  могат да ми навредят, ако те ги кажат на други.“ Така че, когато търсиш помощ, е важно да намериш човек, който ‘не открива чужди тайни’. (Притчи 25:9) Такъв човек е по⁠–​вероятно да бъде някой по⁠–​възрастен от теб.

Затова ако по някаква причина не можеш да намериш подкрепа в къщи, няма нищо лошо в това да се довериш на приятел, но се увери в това, че той (или тя) има опит в живота и познание относно библейските принципи. Без съмнение в местния сбор на Свидетелите на Йехова има личности, които отговарят на това описание. Шестнадесетгодишната Лилиана казва: „Доверявала съм се на някои от моите християнски сестри и това се оказа много ползотворно. Тъй като те са по⁠–​възрастни от мен, техният съвет е разумен. Те ми станаха приятелки.“

Ами ако и духовността ти започва да страда? Може би си толкова тъжен, че започваш да пренебрегваш молитвата или четенето на Библията. В Яков 5:14, 15, NW, Библията дава следния съвет: „Има ли някой болен сред вас? Нека повика старейшините на сбора при себе си, и нека те се молят за него, помазвайки го с масло в името на Йехова. И молитвата на вярата ще оправи неразположения, и Йехова ще го привдигне.“ В местния сбор на Свидетелите на Йехова има старейшини, които имат опит в оказването на помощ на хора, които са обезсърчени или духовно болни. Не се притеснявай да говориш с тях. Библията казва, че такива мъже могат да бъдат „като заслон от вятър и като прибежище от буря“. — Исаия 32:2.

„Изказвайте молбите си на Бога“

Най⁠–​добрият източник на помощ обаче е ‘Богът на всяка утеха’. (2 Коринтяни 1:3) Когато си тъжен и потиснат, следвай съвета от Филипяни 4:6, 7, „Верен“: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“ Йехова винаги е готов да те слуша. (Псалм 46:1; 77:1) И понякога молитвата е всичко, от което се нуждаеш, за да успокоиш ума си.

Ако отвреме⁠–​навреме се чувствуваш тъжен или потиснат, не забравяй, че много други младежи изпитват същите чувства. С времето тези чувства обикновено изчезват. Но междувременно, недей да страдаш сам. Кажи на някой, че ти е мъчно. В Притчи 12:25, „Синодално издание“, 1998 г., се казва: „Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.“ Как можеш да получиш тази насърчителна ‘добра дума’? Като споделиш с някой, който има опит, познание и богоугодна мъдрост, за да удовлетвори твоята потребност от утеха и помощ.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 14]

„Когато говоря с родителите си, се насърчавам и получавам практични решения“

[Снимка на страница 15]

Обикновено боящите се от Бога родители, а не твоите връстници, могат да ти дадат най⁠–​добрия съвет