Посрещане на изпитания със сила от Бога

РАЗКАЗАНО ОТ СТЕПАН КОЖЕМБА

Една нощ, в началото на април 1951 г., камиони, пълни със съветски войници, влязоха в нашето украинско село Стенятин. Въоръжените войници обкръжиха предварително избрани къщи и отведоха цели семейства Свидетели на Йехова, като ги депортираха в Сибир. Като 12–годишно момче, което лесно се впечатлява, аз се чудех защо към тях се отнасят по този начин и как те могат да понесат такова страдание.

РОДЕН съм през октомври 1938 г. в село Стенятин. Майка ми починала две седмици след моето раждане, а баща ми беше убит през 1944 г., докато воюваше в съветската армия срещу Германия. Сестрите на баща ми, Олена и Анна, ме приютиха и ме отгледаха.

Като момче познавах неколцина Свидетели на Йехова в нашия град. Те разговаряха с мен и с другите за месианското Царство, винаги когато възникваше такава възможност. След време се сприятелих с някои от младите Свидетели. Бях напълно изненадан, когато те бяха отведени от съветските войници и депортирани в Сибир.

Но не всички Свидетели бяха изпратени в изгнание. На Степан, един Свидетел, който живееше близо до дома ми, беше позволено да остане, тъй като другите в семейството му не бяха Свидетели. Той беше шест години по⁠–​голям от мен и когато завърших училище, работех с него като дърводелец. Той изучаваше Библията с мен, като използуваше броеве на „Стражева кула“, каквито имаше на разположение. Степан, който понастоящем служи на истинския Бог, Йехова, в Естония, беше развълнуван, когато се покръстих през юли 1956 г.

Противопоставянето беше част от живота на всеки служител на Йехова в Украйна. Властите претърсваха къщите за библейска литература и затова аз имах няколко скривалища. Моите лели, Олена и Анна, които членуваха в Гръцката католическа църква, не одобряваха общуването ми със Свидетелите. Те дори се опитваха да ми повлияят да престана да се събирам с тях. Подобно на апостол Павел, понякога се чувствувах ‘изключително притеснен, свръх силите си’. Но взаимоотношенията ми с Йехова Бог ме укрепваха да издържа всяко изпитание. — 2 Коринтяни 1:8, „Верен“; Филипяни 4:13.

Усилията ми да остана неутрален

За младежите на 18 години беше задължително да служат в съветската армия. Поради моето познание от Библията бях твърдо решен да запазя неутралността си по отношение на делата на света, което означаваше, че отказвах да се присъединя към съветската армия. (Исаия 2:4; Йоан 17:14–16) Олена и Анна ме насърчаваха да  стана войник, въпреки че техният собствен брат, моят баща, беше убит във войната.

След като получих повиквателна заповед, отидох във военното управление в нашата област и обясних позицията си. Веднага бях арестуван и задържан, докато се подготвяха обвиненията срещу мен. Процесът беше закрит за обществеността; дори лелите ми не бяха информирани за датата. Дадох пълно свидетелство на съдията, прокурора и двамата съдебни заседатели. Процесът приключи за 20 минути. Бях осъден на пет години затвор и на още пет години, през които щяха да ми бъдат отнети някои граждански права.

Излежавайки присъдата си

След процеса бях вкаран в затвора в Лвов. През трите месеца от арестуването до изпращането ми в трудов лагер нямах никакво християнско общуване, нито Библия, нито библейска литература. Но останах духовно активен, като свидетелствувах на другите затворници, на които им беше трудно да разберат моя отказ да служа в армията. През онези месеци се осланях на личното изучаване, което имах преди задържането ми. От опит научих един ценен урок: Личното изучаване на Библията ни помага да изградим един духовен запас, който ни поддържа, когато възникнат изпитания. — Йоан 14:26.

През април 1958 г. бях преместен в трудов лагер 21, близо до Днепропетровск — на повече от 700 километра от дома ми, за да излежа останалата част от присъдата си. Там ставахме в 6 часа сутринта и след закуска ни качваха на камиони и ни откарваха на работното ни място, на около 50 километра извън лагера. Работехме осем часа на един строеж, след което ни връщаха в лагера за през нощта.

Помещенията, в които спяхме, бяха бараки, всяка от които побираше около стотина затворници. Храната беше оскъдна, а условията на живот — спартански; но поне можех да общувам с двама събратя Свидетели в моята барака. Всеки от нас полагаше съзнателни усилия да насърчава другите двама. Това е допълнителен начин, по който Йехова дава сила на своите служители, когато са в беда — чрез общуването със събратя по вяра. — 2 Коринтяни 7:6.

В лагера имаше общо 12 Свидетели. Някои от тях имаха роднини навън, които ни снабдяваха тайно със страници от „Стражева кула“, скрити в пакети с храна. Повечето пакети бяха отваряни от пазачите, които проверяваха съдържанието им, преди да ни ги дадат. Но за да не бъдем разкрити, страниците от „Стражева кула“ бяха увити в найлон и поставени в консерви с конфитюр, които пазачите не си правеха труда да отварят. След като получехме статиите, ние ги преписвахме на ръка и ги поделяхме помежду си.

Ние също така правехме всичко възможно да проповядваме за божието Царство и Йехова благослови усилията ни. Например, запознах се с един затворник на име Сергей, който беше работил като счетоводител в едно държавно предприятие в източна Украйна. Когато на местоработата му била разкрита измама, той бил подведен под отговорност и бил осъден на десет години затвор. Няколко Свидетели в затвора изучаваха с него, като използуваха каквито списания имаха на разположение. Сергей откликваше благоприятно и накрая ми каза: „Когато ме освободят от лагера, искам да бъда покръстен като Свидетел на Йехова!“ Верен на думите си, Сергей беше покръстен скоро след освобождаването си и служеше лоялно на Йехова до смъртта си.

 Объркване относно Римляни, глава 13

През януари 1963 г. бях освободен от затвора и се върнах в моето родно село, Стенятин. Почти веднага усетих, че нещо не е наред в местния сбор в Сокал. Атмосферата сред братята беше напрегната. Какъв беше проблемът? Какво беше довело до тази ситуация на несигурност?

Години наред съветските власти се опитваха да предизвикат разединение сред народа на Йехова, като отвеждаха братята за разпит и им внушаваха, че Свидетелите служат в подкрепа на интересите на САЩ. Представителите на властта препоръчваха Свидетелите в Съветския съюз да сформират своя отделна организация, като добавяха, че така те ще могат да се радват на мирни отношения с държавата и ще им бъде позволено да изповядват своята религия, без да бъдат преследвани. Представителите на властта правеха всичко това да звучи привлекателно.

Тогава в „Стражева кула“ от 15 ноември 1962 г., и по⁠–​късно в украинското издание от 1 юли 1964 г., беше представено едно ново разбиране на глава 13 на Римляни. Дотогава ние разбирахме, че „висшестоящите власти“, споменати в първи стих, са Йехова Бог и Исус Христос, но „Стражева кула“ отбеляза, че „висшестоящите власти“ всъщност представляват земните правителства и че те са „поставени на относителните си позиции от Бога“. — Римляни 13:1, NW.

На някои от Свидетелите им беше трудно да вярват в този променен възглед, тъй като лидерите на правителството на Съветския съюз бяха особено жестоки в опитите си да премахнат истинското поклонение на Бога. Затова тези Свидетели мислеха, че броят на „Стражева кула“, съдържащ новото разбиране, не произлиза от официалната организация на Свидетелите на Йехова. Те мислеха, че информацията е измислена от онези, които правят компромис с властите, за да накарат Свидетелите да се подчиняват повече на Съветския съюз.

Така че всеки служител на Йехова в Украйна беше изправен пред въпроса: ‘Коя група е права, и коя греши?’ Наблюдавах и едните, и другите Свидетели, и се питах: ‘Какви са техните подбуди?’ Скоро имах възможност да установя ясна разлика между двете страни.

Мнозинството от Свидетелите на Йехова, някои от които може би не разбираха напълно новото обяснение на Римляни, глава 13, искаха да се придържат лоялно към Йехова и неговата организация. Другите обаче бяха започнали да се съмняват, че последните издания на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ идват все още от официалната организация на Свидетелите на Йехова. Тези хора бяха склонни също към крайни  възгледи по редица въпроси. Например, те мислеха, че е погрешно булката да носи бяла рокля на сватбата си и брачните партньори да носят халки. Много хора напуснаха организацията. След време обаче доста от тях осъзнаха грешката си и се върнаха да служат на Йехова.

Нелегална дейност

Въпреки че нашите християнски дейности бяха под възбрана, винаги когато беше възможно, ние провеждахме нашите седмични събрания на групи от 10 до 15 човека. От събранията извличахме духовна сила — както от изучаването на Библията, така и от общуването ни след изучаването. Ние съпоставяхме преживяванията си и това ни помогна да разберем, че всеки един от нас води същата борба. Приемахме присърце написаното от апостол Петър: „Същите страдания се понасят и от братята ви в света.“ — 1 Петър 5:9.

Нашите обсъждания бяха основани на статиите от „Стражева кула“. Как списанията стигаха до нас? Свидетели, служещи като куриери, внасяха копия от микрофилм през границата в Украйна. Тези филми минаваха по предварително уговорен ред от един Свидетел на друг. След това всеки правеше достатъчно екземпляри от списанията за своя сбор. Понякога и аз участвувах в правенето на такива екземпляри. Работех през целия ден, а през нощта бях зает в служба на Йехова, като произвеждах списания и правех други неща. Беше предизвикателство да се придържаме към плана, но тези от нас, които носеха отговорност в организацията, научиха, че Йехова „дава сила на уморения“. — Исаия 40:29, „Синодално издание“, 1998 г.

Създавахме възможности да говорим за Библията с хората, които срещахме. Много от нас правеха това, докато пътуваха с обществения транспорт. Един обикновен начин за започване на разговор беше просто да четеш вестника за деня и след това небрежно да споменеш последните новини на пътника до теб. След като разговорът беше започнат, го насочвахме към библейска тема. По този начин разпространявахме добрата новина в нашата област.

Добродетелна съпруга

През 1965 г. се ожених за Тамара, която беше възпитана като служителка на истинския Бог и знаеше какво означава да защитава вярата си при изпитание. Нейният брат, Сергей, бил арестуван и съден три пъти заради дейността си като Свидетел. Последния път в него били намерени броеве на „Стражева кула“ и той бил осъден на десет години затвор. Тамара също беше отведена за разпит от представители на властите в главното им управление и беше заплашена със затвор.

След като се оженихме, беше трудно да намерим място за живеене, но едно семейство в Сокал, което беше приятелски настроено към Свидетелите, ни предложи една малка стая в къщата си на ниска цена. Семейството ни увери, че Тамара може да продължи да живее в стаята, в случай че аз бъда арестуван и хвърлен отново в затвора. Двамата със съпругата ми бяхме много благодарни на Йехова за неговата благословия и на семейството за тяхната добрина. По⁠–​късно, когато семейството страдаше поради загубата на близък човек, Тамара използува възможността да обясни надеждата за възкресение на дъщерята, Галина.  Семената на библейската истина дадоха плод и Галина обикна нашия Създател. Тя беше покръстена и днес служи на Йехова заедно със съпруга си.

През повечето почивни дни през 70–те години пътувах в различни части на Украйна, а също и в Молдавия (Молдова) и Карпатите, като се срещах с тези, които бяха начело в организацията на Йехова, и ги насърчавах. Обикновено тръгвах петък вечер и се прибирах в къщи късно в неделя. Тамара рядко знаеше къде отивам и понякога дори не беше сигурна дали ще се върна. Тази ситуация продължи години наред. Мога само да потвърдя това, което Библията казва за добродетелната жена: „Тя е много по⁠–​ценна от скъпоценни камъни.“ — Притчи 31:10.

В онези дни всяка една дейност на Свидетелите на Йехова беше свързана с риск. Ние бяхме в състояние да продължаваме единствено със силата, която дава Йехова. Безброй пъти изпадах в трудни ситуации и не знаех какво да правя. Затова казвах молитва наум и разчитах на Йехова за сила. Да правим това стана начин на живот за нас. — Деяния 4:29.

В по⁠–​ново време

С течение на времето за служителите на Йехова в Украйна животът стана по⁠–​лесен. Преследването намаля, а затворническите присъди бяха заменени с глоби. През 80–те години властите започнаха да разбират, че Свидетелите на Йехова наистина са международна организация. Като затваряше Свидетелите в Украйна и на други места в Съветския съюз, държавата навреждаше на репутацията си в чужбина. Спомням си, че бях разпитван от един държавен служител, който ми каза: „Сега разбираме, че религията не носи вреда. Нашата главна грижа е никоя религиозна група да не навреди на държавата.“

В Източна Европа желязната завеса започна да се вдига към края на 80–те години и оттогава ние се радваме на по⁠–​голяма свобода в Украйна. През 1991 г. нашата проповедна работа беше узаконена. След това, през септември 1998 г., в Лвов Дружество „Стражева кула“ основа офис на клона. В началото на 1999 г. започна строеж на нова сграда на клона, в която ще живеят над 170 работника. Понастоящем в Украйна има над 112 000 души, участвуващи в проповедната служба, и повече от 250 000 посетиха Възпоменанието през 2000 г. Най⁠–​удивителното е, че в нашите редици има много млади хора. На един конгрес в Киев през  1991 г. една журналистка от вестник ме попита:

— Откъде се появиха всички тези хора? Аз си мислех, че в Съветския съюз няма Свидетели, а изведнъж се оказва, че има хиляди!

— Не сме се появили изведнъж, за една нощ — казах ѝ аз. — Ние служим на Йехова тук от много години.

— Как привличате толкова млади хора към вашата религия? — искаше да знае тя.

— Най⁠–​добре ще е да питате самите тях. Нека те ви кажат защо искат да служат на Йехова.

— Вече го направих — каза журналистката. — Те ми казаха, че изпитват радост от това.

— Тогава това е причината — добавих аз. — Ако така казват нашите младежи, значи това е обяснението.

Не само младите хора се радват да служат на Йехова. Двамата с Тамара му служим общо над 80 години и не бихме заменили вярата си за нищо друго. Макар и да сме Свидетели на Йехова, ние все още имаме проблеми. Съзнаваме, че докато съществува тази стара система, всеки ще продължава да се сблъсква с трудности. Но ние сме по⁠–​добре подготвени да посрещаме изпитанията от които и да било други хора на земята. Ние сме твърдо решени да посрещнем тези изпитания, както сме правили и в миналото, със сила от нашия всемогъщ Бог, Йехова. Изпитваме същото, което изпитвал Моисей, когато пял победната песен: „Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител.“ — Изход 15:2.

[Снимка на страница 22]

Със събратя Свидетели в трудов лагер 21

[Снимка на страница 22]

Микрофилм на „Стражева кула“ на украински (в действителен размер)

[Снимка на страница 23]

Със съпругата ми, Тамара

[Снимка на страница 24, 25]

Рисунка на новия комплекс на клона, който се строи в Лвов

[Снимка на страница 25]

Защо толкова млади хора в Украйна служат на Йехова?