Викингите — завоеватели и колонизатори

БИЛО през юни 793 г. от н.е. Монасите на малкия остров Линдисфарн, наричан също Светия, близо до крайбрежието на Нортъмбърланд (Англия), спокойно вършели своите дейности и изобщо не подозирали за приближаващите се бързо през вълните стройни и ниски кораби. Корабите се плъзнали по брега и от тях изскочили свирепи на вид, брадати мъже, въоръжени с мечове и брадви, и се спуснали към манастира. Те нападнали ужасените монаси и ги изклали безмилостно. Похитителите плячкосали от манастира злато, сребро, украшения и други съкровища. После се впуснали обратно в Северно море и изчезнали.

Тези грабители били викингите. Техните жестоки, внезапни нападения и оттегляния привлекли вниманието на хората в Европа и белязали началото на ерата на викингите. Скоро те всявали такъв ужас, че из цяла Англия била повтаряна молитвата: „О, Господарю, избави ни от яростта на норманите.“ a

Кои били викингите? Как така изведнъж се появили, сякаш от никъде, на страниците на историята, станали водеща сила в продължение на три века и после като че ли изчезнали?

Земеделци и грабители

Предшественици на викингите били германските племена, които около 2000 години преди ерата на викингите започнали да се преселват от северозападна Европа в Дания, Норвегия и Швеция — Скандинавия. Също като предците си те били земеделци, дори тези, които участвували в грабежите. В по–студените области на Скандинавия те разчитали повече на лова на животни, риба и китове. Търговците сред викингите живеели в по–големи общества и от там със своите яки плавателни съдове порели търговските плавателни пътища на Европа. Какво тогава довело до това тези наглед безобидни и почти неизвестни хора да придобият лоша слава в рамките само на едно поколение?

Вероятно една от причините е пренаселеност, но много историци смятат, че това било възможно  само за западна Норвегия, където обработваемата земя е малко. В The Oxford Illustrated History of the Vikings [„Оксфордска илюстрована история на викингите“] се казва: „Повечето от първите поколения на викингите търсели богатство, а не земя.“ Това се отнасяло особено за кралете и вождовете, които се нуждаели от значителни материални средства, за да се задържат на власт. Други викинги може би напускали Скандинавия, за да избягат от семейни вражди и местни войни.

Друг фактор може да е бил обичаят богатите викинги да имат повече от една жена. Вследствие на това те имали много деца. Но обикновено само първородният син получавал наследство, оставяйки своите по–млади братя да се грижат сами за себе си. Според описаното в книгата The Birth of Europe [„Зараждането на Европа“], оставените без наследство синове „образували голяма и опасна елитна група воини, които били принудени да се справят сами чрез всякакви средства, било чрез завоевания в собствената си страна, или чрез пиратство извън пределите ѝ“.

Викингите разполагали с подходящ превоз за внезапните си нападения и оттегляния — корабите дракари. Историците считат дракарите за едно от върховите постижения в техническото развитие в началото на Средновековието. Тъй като газенето им било плитко и се движели с платна или весла, тези стройни плавателни съдове направили викингите господари на моретата, езерата и реките в своя обсег.

Експанзията на викингите

Някои историци твърдят, че ерата на викингите започнала в средата на осми век, малко преди нападението им на Линдисфарн. Какъвто и да е случаят, нападението на Линдисфарн привлякло вниманието на хората към викингите. От Англия те се отправили към Ирландия, като отново тяхната цел били пълните със съкровища манастири. Викингите натоварвали дракарите си с плячка и роби и се връщали в къщи за зимата. През 840 г. обаче те нарушили традицията си и прекарали зимата в оплячкосаните от тях земи. Всъщност ирландският град Дъблин води началото си от анклав на викингите. През 850 г. те започнали да зимуват също и в Англия, като първо се установили на остров Танет при устието на река Темза.

Скоро и датски, и норвежки викинги пристигнали на Британските острови, но вече не като банда обирджии, а като армия с флотилии от дракари. Някои от тези кораби били дълги 30 метра и можели да поберат 100 бойци. През следващите години викингите завладели североизточна Англия — област, станала известна като Дейнло, тъй като там господствували датската култура и датските закони. В южната част на Англия, Уесекс, обаче саксонският крал Алфред и неговите наследници държали викингите на разстояние. Но след една голяма битка при Ашингтън през 1016 г. и след смъртта на уесекския крал Едмънд по–късно през същата година, водачът на викингите Кнут — който твърдял, че изповядва християнството, — станал единственият крал на Англия.

В сърцето на Европа и извън нея

През 799 г. датските викинги започнали обири в областта, тогава наричана Фризия — област по крайбрежието на Европа, простираща се горе–долу от Дания до Холандия. От там те плавали по реки като Лоара и Сена и ограбвали градове и села дълбоко в централна Европа. През 845 г. викингите ограбили дори Париж. Франкският крал Шарл Плешивия им платил 3000 килограма сребро, за да се оттеглят от града. Но те се върнали и ограбили не само Париж, но също и Троа, Вердюн и Тул.

Викингите също плавали до Испания и Португалия, където първото им известно нападение било през 844 г. Те ограбили няколко малки града и дори окупирали временно Севиля. В Cultural Atlas of the Viking World  [„Атлас за културата в света на викингите“] се казва: „Но арабите проявили такава яростна съпротива, че викингите били бързо отблъснати и войските им почти разбити.“ Въпреки това те се върнали през 859 г., този път с флота от 62 кораба. След като опустошили части от Испания, те нахлули в Северна Африка; и макар че корабите им били пълни с плячка, те се отправили към Италия и оплячкосали Пиза и Лина (преди Луна).

Викингите от Швеция пътували на изток през Балтийско море и през някои от големите плавателни пътища на Източна Европа — реките Волхов, Ловат, Днепър и Волга. В крайна сметка тези реки ги отвели до Черно море и богатите земи на Византийската империя. Някои търговци от викингите достигнали дори Багдад по река Волга и през Каспийско море. След време шведските вождове станали владетели на обширните славянски земи край реките Днепър и Волга. Завоевателите били наречени руси, наименование, за което някои учени твърдят, че е дало началото на названието „Русия“ — „Земя на русите“.

Към Исландия, Гренландия и Нюфаундланд

Норвежките викинги се насочили към много от по–отдалечените острови. Те завладели, например, Оркнейските и Шетландските острови през осми век, а Ферьорските и Хебридските острови и източна Ирландия — през девети век. Викингите колонизирали дори Исландия. Там те основали парламент, наречен Алтинг. Все още действуващ като управително тяло на Исландия, Алтингът е най–старото парламентарно събрание на Запад.

През 985 г. викинг на име Ерик Червения основал колония в Гренландия. По–късно същата година друг норман на име Бярни Херюлфсон тръгнал от Исландия, за да се присъедини към своите родители в Гренландия. Но вятърът го отклонил от курса и той подминал Гренландия. „Вероятно Бярни е бил първият норман, който е видял Северна Америка“ — се казва в „Атлас за културата в света на викингите“.

Въз основа на сведения от Бярни, вероятно след 1000–та година, Лейв Ериксон, синът на Ерик Червения, плавал на запад от Гренландия към остров Бафинова земя и след това надолу по крайбрежието на полуостров Лабрадор. Той стигнал до един нос, който нарекъл Винландия, заради дивото грозде или плодовете, които растели там. b Лейв прекарал зимата там, преди да се върне в Гренландия. На следващата година братът на Лейв, Торвалд, бил начело на една експедиция до Винландия, но  бил убит в схватка с местното население. Няколко години по–късно обаче, между 60 и 160 викинги основали колония във Винландия, но поради нарасналата враждебност на местните хора останали там само около три години и никога вече не дошли отново. Изминали 500 години преди италианският изследовател Джовани Кабото по поръчение на краля на Англия да бъде изпратен да установи властта на Англия над Северна Америка.

Краят на ерата на викингите

Към края на ерата си викингите вече били създали много нови политически държави, в които управлявали скандинавските династии. Но те не останали чужденци за дълго време, защото в крайна сметка много викинги били асимилирани от техните новооткрити култури, дори в религиозно отношение. Например, един от викингските вождове Роло, който завладял онази част от територията на френския бряг, днес наречена Нормандия (тоест, „Земя на норманите“), приел католицизма. Един от неговите потомци бил Вилхелм, херцог на Нормандия. След битката при Хейстингс през 1066 г. между потомци на норманите и на викинги–англичани, победилият херцог Вилхелм бил коронован за крал на Англия.

Вилхелм бързо взел мерки да предотврати всяко бъдещо влияние на Скандинавия в Англия и въвел една нова феодална ера, включваща средновековните френски системи на управление, притежание на земя като частна собственост и икономика. И така, „ако трябва да се посочи една дата за край на ерата на викингите — казва Елза Рьосдал в книгата The Vikings [„Викингите“], — това трябва да бъде 1066 г.“. През 11–и век и първоначалните скандинавски кралства на викингите се превърнали в независими държави.

Трите века история на викингите са изпълнени със събития. Но представата, която е създадена за викингите — варвари, които грабят, служейки си с меч и брадва, — съвсем не е пълна. Те се оказали също така и способни да се приспособяват, като колонизирали далечни земи и дори се оставяли да бъдат асимилирани от местните общества. Като земеделци те се установявали на едно място, а като владетели сядали на чужди тронове. Да, викингите показали, че са майстори не само на корабите и на меча, но също и на плуга и политиката.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 27]

РЕЛИГИЯТА НА ВИКИНГИТЕ

Викингите се покланяли на много митични божества, някои от които са Один, Тор, Фрей, Фрейа и Хел. Один, богът на мъдростта и войната, бил главният в техния пантеон. Негова жена била Фрия. Тор бил убиец на великани и властелин на ветровете и дъждовете. Фрей бил един безнравствен бог на мира и плодородието. Неговата сестра Фрейа била богиня на любовта и плодородието. А Хел — богиня на подземния свят.

От скандинавската митология произлизат някои дни от седмицата на английски и на някои други езици. Например, ‘тюздей’ означава ‘ден на Тюр’, ‘уенздей’ — ‘ден на Водан’, ‘търздей’ — ‘ден на Тор’ и ‘фрайдей’ — ‘ден на Фрия’.

Боговете на викингите, също както своите поклонници, се сдобивали с богатство чрез кражба, дързост и измама. Один обещавал, че онези, които загинели храбро в битка, щели да имат място в небесната област Асгард (дома на боговете) в голямата зала Валхала. Там те можели да пируват и да се сражават на воля. Викингите благородници често били погребвани с лодка или с камъни, подредени под формата на лодка. В гроба на покойника били оставяни храна, оръжия, украшения, заклани животни и може би дори принесен в жертва роб. Прислужницата на кралицата можела също да бъде погребана с нея.

Шлемът с рога, често свързван с викингите, се е появил над 1000 години преди ерата на викингите и явно е бил носен само при тържествени случаи. Викингите воини носели прости конусообразни шлемове от метал или кожа, или въобще не носели такива.

[Карта на страница 26]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЕКСПАНЗИЯ НА ВИКИНГИТЕ

НОРВЕГИЯ

↓

ИСЛАНДИЯ

ГРЕНЛАНДИЯ

Бафинова земя

Лабрадор

Нюфаундланд

ДАНИЯ

↓

АНГЛИЯ

ИРЛАНДИЯ

ХОЛАНДИЯ

ФРАНЦИЯ

ПОРТУГАЛИЯ

ИСПАНИЯ

АФРИКА

ИТАЛИЯ

ШВЕЦИЯ

↓

РУСИЯ

Каспийско море

Багдад

УКРАЙНА

Черно море

Истанбул

[Източник]

Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.

[Снимка на страница 24]

Модел на дракар, викингски кораб

[Източник]

Страници 2 и 24: Antonion Otto Rabasca, Courtesy of Gunnar Eggertson

[Снимка на страница 25]

Викингски оръжия

Шлем на викинг

[Източник]

Оръжия и шлем: Експозиция на праисторически предмети в Музея на националните антики, Стокхолм (Швеция)

[Снимка на страница 27]

Лейв Ериксон