Децата заслужават да бъдат желани и обичани

„АКО дариш едно дете с малко любов, ще получиш много.“ Това писал английският писател и критик Джон Ръскин, който живял през 19–и век. Вероятно повечето родители ще се съгласят, че си струва да обичат децата си не само заради любовта, която получават в замяна, но което е по–важно, заради положителното влияние, което тази любов ще окаже на децата.

Например, в книгата Love and Its Place in Nature [„Любовта и нейното място в природата“] се отбелязва, че без любов „децата умират“. И Ашли Монтагю, един известен британски антрополог, дори казал: „Детето, което не е било обичано, е много различно в биохимично, физиологично и психологично отношение от детето, което е било обичано. Първото дори расте по различен начин от второто.“

Във вестник Toronto Star [„Торонто стар“] се съобщава за едно изследване, което стига до подобни заключения. В него се казва: „Децата, които растат, без да бъдат редовно прегръщани, целувани или галени, ... имат необикновено високо ниво на хормони на стреса.“ Наистина, физическото пренебрежение в ранните детски години „може да има дълготрайно въздействие върху способностите за учене и паметта“.

Тези заключения подчертават необходимостта от физическото присъствие на родителите. Иначе как би могла да се развие силна връзка между родителя и детето? За съжаление обаче дори в заможните части на света днес има тенденция към удовлетворяване на нуждите на детето отделно от неговите родители. Децата са пращани на училище, на неделно училище, на работа, на летен лагер, или им се дават пари и биват изпращани на места за забавление. Тласнати извън семейното огнище, като така да се каже обикалят в орбита около него, милиони деца започват естествено да се чувствуват, макар и само подсъзнателно, пренебрегнати, нежелани и необичани, заобиколени от враждебния свят на възрастните. Това преобладаващо чувство сред децата може да е една от причините за около 3000–те бездомни деца в Берлин. Типичен пример е Миха, който казва: „Никой не ме искаше вече.“ Едно деветгодишно момче от Германия се оплака по подобен начин: „Предпочитам да съм нашето куче.“

Лошото отношение към децата приема различни форми

Пренебрегването на детето е форма на лошо отношение, показваща липса на това, което Библията нарича „естествена обич“. (Римляни 1:31, „Верен“; 2 Тимотей 3:3) Тя може да доведе до по–страшни форми на лошо отношение. Например, от Международната година на детето (1979 г.) насам се обръща повече внимание на проблемите, свързани с лошото физическо отношение към децата и сексуалното им малтретиране. Разбира се, трудно е да се направят точни статистики и на всяко място те са различни. Но несъмнено белезите, които сексуално малтретираните деца носят дори когато пораснат, е трудно да бъдат заличени.

В която и да било от неговите форми, лошото отношение показва на децата, че не са обичани и желани. И изглежда, че този проблем нараства. Според немския вестник „Велт“ „все повече деца растат социално осакатени“. Той добавя: „Децата са лишени от топлотата на дома. Според [Герд Ромайке, директор на детския възпитателен център в Хамбург] емоционалната връзка между родителите и децата става все по–слаба, или изобщо не бива установена. Такива деца се чувствуват пренебрегнати и желанието им за сигурност остава неосъществено.“

 Децата, на които се отказва правото да бъдат желани и обичани, може да се огорчат и да изливат разочарованието си над онези, които ги пренебрегват, или вероятно над обществото като цяло. Преди едно десетилетие в отчета на една канадска комисия се съобщаваше за нуждата от незабавни действия, за да не бъде изгубено едно цяло поколение, „според което обществото не се интересува от него“.

Когато не са обичани и желани, младите могат да бъдат изкушени да избягат от дома си, за да се отърват от проблемите си, намирайки по–големи проблеми в градовете, които са пълни с престъпност, наркотици и неморалност. Всъщност преди повече от 20 години полицията смяташе, че само в района на един голям град в САЩ живеят 20 000 избягали деца под 16–годишна възраст. Те бяха описани като „резултат от разрушени семейства и жестокост, причинени често от родители, които са алкохолици или са пристрастени към наркотиците. Те отиват на улицата, продават телата си за прехрана и след това, бити от сводници и лишени от достойнство, живеят в страх от наказание, при положение, че се опитат да избягат от това изнудвачество“. За съжаление въпреки искрените усилия за промяна на това жалко състояние, то продължава да съществува.

Децата, които растат при описаните по–горе обстоятелства, стават неуравновесени възрастни, които често не са в състояние да възпитават подходящо собствените си деца. Тъй като те самите са нежелани и необичани, по–късно създават други като себе си — деца, които се чувствуват нежелани и необичани. Един немски политик се изрази накратко по следния начин: „Лишените от любов деца стават пълни с омраза възрастни.“

Разбира се, милиони родители правят най–доброто, на което са способни, за да уверяват децата си, че са желани и обичани. Те не само им казват това, но го доказват, като любещо се грижат за децата си и им отделят лично внимание, което всяко дете заслужава. Въпреки това пак има проблеми, за които е ясно, че надминават способностите на родителите да ги разрешат. Например, в някои части на света несъвършените човешки икономически и политически системи не успяват да осигурят за децата подходящи медицински грижи, образование и достатъчно храна, както и защита от бича на детския труд и жалките условия за живот. И много често тези условия се влошават поради алчните, корумпирани, себелюбиви и безцеремонни възрастни хора.

Кофи Анан, генерален секретар на Организацията на обединените нации, спомена някои от най–големите проблеми, с които се сблъскват децата днес: „Милиони деца продължават да живеят в ужасното унижение на бедността; стотици хиляди страдат от последствията от конфликти и икономически хаос; десетки хиляди са осакатявани във войни; много други остават сираци или биват убити от вируса на СПИН.“

Но има и добри новини! Агенциите на ООН, като например Детският фонд на  ООН и Световната здравна организация, работят усилено за подобряване на участта на децата. Анан отбеляза: „Повече деца, отколкото се смяташе за възможно дори само преди едно десетилетие, се раждат здрави и повече биват имунизирани; повече могат да четат и да пишат; повече са свободни да учат, да играят и просто да живеят като деца.“ Въпреки това той предупреди: „Сега не е време да се държим за минали постижения.“

Онези, които се нуждаят от специално внимание

Някои деца се нуждаят от специално внимание. В началото на 60–те години на 20–и век светът беше шокиран от сведенията, идващи от десетки страни, относно раждането на хиляди деца с деформации вследствие на това, че майката е вземала талидомид. След като беше приемано от бременни жени, успокоителното и сънотворно хапче талидомид имаше неочакван страничен ефект, водещ до раждането на деца с изсъхнали или липсващи крайници. Ръцете и краката често бяха почти като плавници.

Четири десетилетия по–късно най–големият виновник за осакатяване на децата е противопехотната мина. a Някои смятат, че от 60 милиона до 110 милиона действуващи мини са разпръснати по света. Всяка година биват убити или осакатени около 26 000 души, сред които има много деца. От 1997 г. насам, когато Джоди Уилямс спечели Нобелова награда за мир заради своята кампания за забрана на противопехотните мини, се обръща голямо внимание на този проблем. Но все още съществуват минни полета. Един немски политик каза следното относно усилията за изчистване на света от противопехотните мини: „Сякаш се опитваме да изпразним вана с лъжичка за чай, докато водата продължава да тече.“

Друга група деца, нуждаещи се от специално внимание, са онези, които са били лишени от родителите си. Йехова Бог, Създателят на човека, възнамерявал децата да растат с любещото внимание както на майка си, така и на баща си. Детето се нуждае от такива уравновесени родителски грижи и ги заслужава.

Сиропиталищата и агенциите за осиновяване се опитват да се занимават с нуждите на децата, лишени и от двамата родители. За съжаление обаче някои от онеправданите деца, които най–отчаяно се нуждаят от осиновяване, са точно тези, които най–често биват пренебрегвани — болните, онези, които имат проблем с ученето, които имат физически недостатъци или са от чуждестранен произход.

Бяха основани организации, които насърчават хората редовно да даряват пари и така да „осиновяват“ по едно дете, живеещо в не много заможна страна. Дарените пари се използуват за образование на детето или за осигуряване на нещата, които са му нужни за живот. По желание може да се разменят дори снимки и писма, които укрепват взаимоотношенията. Макар че е от полза, тази уредба не представлява идеалното решение.

Друг интересен пример за това, което се прави в помощ на децата, които са лишени  от родители, е една организация, която през 1999 г. чествува половин век от дейността си.

Детски селища „SOS“

През 1949 г. Херман Гмайнер основал в град Имст (Австрия) това, което нарекъл детско селище „SOS“. От това скромно начало неговата организация се разраснала и днес включва почти 1500 селища и подобни институции, намиращи се в 131 африкански, американски, азиатски и европейски страни.

Гмайнер основал своето начинание на четири ръководни принципа — майката, братята и сестрите, домът и селището. „Майката“ е основната фигура в едно „семейство“, състоящо се от пет или шест, а може и повече, деца. Тя живее с тях и се опитва да проявява любовта и вниманието, които се очакват от една истинска майка. Децата живеят заедно в същото „семейство“ и със същата „майка“, докато настъпи времето да напуснат „дома“. В „семейството“ има деца на различна възраст. Тъй като имат по–големи и по–малки „братя“ и „сестри“, децата се учат да се грижат едно за друго, като това им помага да не станат себелюбиви. Полагат се усилия за приобщаване на децата в едно „семейство“ от възможно най–ранна възраст. Плътските братя и сестри винаги живеят заедно в едно „семейство“.

Селищата са съставени от около 15 „семейства“, като всяко живее в своя къща. Всички деца се учат да помагат на „майка“ си в домакинската работа. Макар че може и да нямат баща, е предвидена подкрепата от страна на някой мъж, който да осигури бащински съвет и нужната дисциплина. Децата посещават местните училища. Всяко „семейство“ получава определена месечна сума за покриване на разходите. Храната и дрехите се купуват на място. Целта е децата да се запознаят с типичния семеен живот заедно с неговите проблеми и радости, като им се даде възможност да водят, доколкото е възможно, нормален живот. Това ги подготвя да създадат свои семейства, когато достигнат зрялост.

Все още се търси идеалното решение

Агенциите за осиновяване, сиропиталищата, детските селища „SOS“, УНИЦЕФ и подобни организации или групи служат на добра цел, когато се опитват да осигурят подкрепа за онеправданите деца. Но никоя от тях не може да отрече факта, че някои хора са онеправдани. Колкото и да искат, те не могат да помогнат на осакатеното дете да има здрави крайници, да задействуват ума на детето, имащо умствени увреждания, да обединят детето с неговите разделени или разведени родители, или да го върнат в прегръдките на починал родител.

Колкото и да се опитват, хората не могат да осигурят идеалното разрешение на проблемите на децата. Но те ще бъдат разрешени! Да, и вероятно по–скоро отколкото очакваш. Но как ще стане това?

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 8, 9]

Детето се нуждае от любовта на двамата родители и я заслужава