Въпроси на младите хора

Защо татко ни напусна?

„Всъщност изобщо не разбрах защо баща ми ни напусна. Всичко, което знаех, беше това, което майка ми каза.“ — Джеймс. a

КОГАТО един баща си събере багажа и напусне дома, той често оставя зад себе си много болка и горчивина. „Бях наистина разстроен, когато майка ми и баща ми се разделиха“ — казва 14–годишният Джеймс, цитиран по–горе. И когато бащата си замине без никакви обяснения, и после не поддържа контакт, неговите деца могат да се борят с чувства на вина, отхвърляне и негодуване в продължение на години след това. b

Ако твоят баща си е отишъл, сигурно това е болезнено за теб и се питаш защо. „Баща ми ни изостави заради друга жена — казва един младеж на име Майкъл. — Веднъж го видях с нея, това направо ме вбеси. Имах чувството, че баща ми ни предаде.“ В някои случаи обаче раздялата може да донесе облекчение. Мелиса, чийто баща е алкохолик, казва: „Ако той беше останал в къщи, щеше да ни бъде по–трудно.“

В много случаи обаче децата не разбират защо баща им си е отишъл и това може да направи неговата липса още по–болезнена. Всъщност ти може да си знаел, че родителите ти имат проблеми, но никога да не си си представял, че ще се разделят. Робърт си спомня: „Когато баща ми си отиде, наистина не разбирах всичко, което ставаше. Това, което знаех, беше, че нещата вървят зле, защото те непрекъснато се караха.“

Защо някои бащи напускат дома си? Ако твоят баща си е отишъл, трябва ли да приемаш това като отхвърляне на теб самия? И защо твоите родители не ти казват нещо повече за това? Не са ли длъжни да ти дадат някакво обяснение?

Защо не казват нищо

Причините, поради които един баща си отива, никога не са приятни. Често причината е прелюбодейство — изневяра, която обикновено е била добре прикривана от семейството. Когато съпругата разкрие такава простъпка, тя може да реши да се разведе със своя съпруг. Тя дори може да го помоли да напусне без много шум, преди документите за развода да бъдат изготвени. Децата може би въобще няма да разберат защо става това.

 Опитай се да разбереш обаче защо може би майка ти няма желание да разкрие с подробности какво се е случило. Една от причините може да бъде, че ако тя каже за изневярата на баща ти, това може да предизвика само страдание. Разбери също колко трудно трябва да е на една жена, когато открие, че съпругът ѝ е бил неверен. (Малахия 2:13, 14) Така че ако прелюбодейство е причината за раздялата на твоите родители, не се учудвай, ако майка ти счита за твърде болезнено да обсъжда въпроса.

А баща ти? Разбираемо е, че ако е изневерил на майка ти, няма да му е удобно да говори с теб за това. Някои мъже се чувствуват толкова виновни за изневярата си, че не могат да гледат децата си в очите! Но въпреки срамното си поведение много бащи продължават да обичат децата си и могат да се опитват да възстановят контактите си с тях.

В някои случаи бащата напуска поради изневяра от страна на съпругата и полага всякакви усилия да поддържа близка връзка с децата си. В други случаи обаче, раздялата може да не е следствие на изневяра, а да е кулминационната точка на семейни раздори, продължили с години. c (Притчи 18:24) Тъй като това често става при затворени врати, ти може да нямаш представа за какво са се карали.

Библията казва в Притчи 25:9, NW: „Разисквай случая си със своя събрат и не откривай онова, което друг ти е доверил.“ Понякога семейните спорове включват лични, интимни въпроси. Може да ти е трудно да повярваш, но вероятно ще е по–добре за теб да не чуваш такива неща. Освен това разкриването на „онова, което друг ти е доверил“, може да влоши положението. Може да си склонен да застанеш на нечия страна, но това само ще разшири пропастта в твоето семейство. В крайна сметка, може би ще се чувствуваш по–добре, ако твоите родители запазят подробностите за техните караници за себе си.

Да се пребориш с негодуването, като придобиеш прозрение

И все пак е трудно да не си ядосан и да не негодуваш, когато баща ти е напуснал дома и ти не знаеш защо. Библията отбелязва в Притчи 19:11, NW: „Прозрението, придобито от човека, несъмнено потушава [не отстранява непременно] гнева му.“ Няма нужда да знаеш всички детайли, за да придобиеш прозрение.

Например, Библията ни помага да разберем, че нашите родители са несъвършени. Тя казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни 3:23) Приемането на тази болезнена истина може да ти помогне да разбереш защо твоите родители грешат. Ако баща ти не е спазил брачния си обет, това е сериозно прегрешение — за което той е отговорен пред Бога. (Евреи 13:4) Но това не означава непременно, че те е отхвърлил или че не те обича.

Всяка една брачна двойка изпитва „житейски скърби“. (1 Коринтяни 7:28) Някои мъже и жени вършат прегрешение под натиска на живота в този изпълнен с проблеми свят, но, разбира се, това не извинява тяхното поведение. Робърт си спомня: „Татко искаше най–доброто за нас. Той направи така, че семейството да се премести в друга област, където той си мислеше, че ще можем да имаме по–добър начин на живот, хубава къща и ще бъдем щастливи.“ Но скоро добрите намерения на баща му да осигури по–добър живот на семейството си се провалили. Робърт обяснява: „Татко по–рядко посещаваше християнските събрания. После загуби работата си. След време започна да се държи грубо с майка ми и сестра ми.“ Скоро нещата са се влошили дотолкова, че родителите му се развели.

Робърт би могъл да бъде обзет от мъка заради провала на баща му. Но това, че  могъл да прояви прозрение спрямо положението, в което бил баща му, смекчило неговия гняв. Въпреки че разтрогването на брака на родителите му било трагично, то го научило на нещо важно. Робърт казва: „Когато аз създам семейство, духовните неща трябва да бъдат на първо място.“

Майкъл, споменат по–горе, трябвало също да се бори с горчиви чувства. „Исках да нараня баща си заради това, което той ни причини“ — признава той. Но поддържал близка връзка с баща си. С течение на времето Майкъл могъл да преодолее своя гняв и продължил да живее живота си.

Ти също може да искаш да се опиташ да поддържаш едни нормални отношения с баща си, доколкото ситуацията позволява това. Вярно е, че той може да е наранил теб и майка ти. Но вероятно ти не знаеш всички факти. И дори да знаеш, че е извършил прегрешение, той си остава твой баща. Ти си длъжен да проявяваш поне известно уважение към него. (Ефесяни 6:1–3) Избягвай „ярост, гняв, вик и хула“ в отношенията си с него. (Ефесяни 4:31) Ако е възможно, остани неутрален по отношение на личните разправии на родителите си. Като увериш родителите си, че ги обичаш, може да се радваш на добри взаимоотношения и с двамата.

Вината не е твоя

Това, че баща ти е напуснал дома, е вероятно най–болезненото нещо, което някога си преживявал. Но дори и никога да не разбереш защо е напуснал, няма причина да си мислиш, че е било по твоя вина. Наистина, може да се чувствуваш лично отхвърлен. Но семействата рядко се разпадат заради децата. Родителите ти са дали обет пред Бога да останат заедно. Отговорността да живеят според него е тяхна, а не твоя. — Еклисиаст 5:4–6.

Ако все още се чувствуваш объркан, виновен или отговорен, защо не се опиташ да поговориш с родителите си? Те могат да поговорят открито с теб и да ти дадат необходимото успокоение. Джеймс, цитиран в началото, признава: „Мислех си, че аз съм виновен, докато майка ми и баща ми не отделиха време да разговарят с мен.“ Малката Нанси също се чувствувала виновна, когато родителите ѝ се разделили. След няколко разговора с майка си, Нанси направила заключението: „Децата не трябва да обвиняват себе си за това, което техните родители правят.“ Да, това да оставиш родителите си ‘да носят своя си товар’ от отговорност, може да те предпази от тежко емоционално бреме. (Галатяни 6:5) Но как може да се справяш сега с това, че живееш в семейство без баща? Една от следващите статии от тази поредица ще отговори на този въпрос.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 16]

Не обвинявай себе си за семейните проблеми на своите родители