Гледната точка на Библията

Може ли науката да доведе до вечен живот?

ПРЕДИ години този въпрос щеше да звучи абсурдно. Днес обаче някои хора гледат сериозно на тази перспектива. Учените вече са успели да удвоят продължителността на живота на винени мушици и червеи, като са използували методи, които някои смятат, че могат да бъдат приложени и при хората.

Изследванията показват, че обикновените човешки клетки са смъртни и се делят само ограничен брой пъти. След това те спират да се делят. Този процес може да бъде оприличен на един вътрешен часовник, който контролира кога хората остаряват и умират. Учените сега работят върху това да пренастроят този часовник.

В една широко разпространена теория се твърди, че причината за стареенето е в краищата на всяка нишка на ДНК — в една част, наречена теломер. Теломерите могат да бъдат сравнени с пластмасовите капачета в края на връзките за обувки, предназначени да предотвратят разнищването на връзките. Учените забелязали, че всеки път, когато клетките се делят, теломерите се скъсяват, като един горящ фитил. В крайна сметка, изглежда, че теломерите се скъсяват толкова, че клетката престава да се дели. Но при наличието на един определен ензим теломерите не се скъсяват. Така, според теорията, може да се осигури потенциал на клетката да продължава да се дели вечно. Служител в една от фирмите, участвуващи в това изследване, казва: „За първи път можем да си представим човешкото безсмъртие.“ Но не всички учени са съгласни.

Как се е появила смъртта

Разбира се, хората, които оказват доверие на Библията, хилядолетия наред са вярвали, че вечният живот е възможен за човечеството. Те се доверяват не на човешките учени, а на най–великия Учен, който е създал всичко живо, Йехова Бог. — Псалм 104:24, 25.

Библията ни казва, че смъртта на хората не била част от целта на Създателя. Двамата от първата човешка двойка били създадени по божие подобие и поставени в една райска градина. Те били съвършени, без недостатък в умствено или физическо отношение. Като такива те имали перспективата да живеят завинаги на земята. Това било желанието на Бога за тях. Той им дал напътствия  да раждат деца и постепенно да разширят рая по цялата земя. — Битие 1:27, 28; 2:8, 9, 15.

Както се разбира от Битие, 3 глава, Адам, знаейки, че наказанието е смърт, съзнателно се разбунтувал против Бога. Нещо повече, като следвал линия на непослушание, той предал греха и смъртта на своето неродено потомство. Апостол Павел обяснява това по следния начин: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) С други думи, тъй като Адам съгрешил, неговото тяло не било вече съвършено. Той постепенно остарял и умрял. Потомството му наследило този дефект.

Така смъртта била резултат от бунта на Адам и последвалата присъда от Бога. Хората няма да могат да отменят тази присъда. Въпреки че медицината е напреднала много, вдъхновените думи на Моисей, записани преди 3500 години, все още отразяват истината: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме.“ — Псалм 90:10.

Мерките, взети от Йехова за вечен живот

За щастие има надежда! Въпреки че понастоящем хората в крайна сметка умират, целта на Йехова не е това да продължава вечно. Адам и Ева са заслужавали да умрат, но Бог знаел, че сред техните неродени още деца ще има много такива, които ще бъдат признателни за неговата любеща грижа. За такива хора той е взел мерки за безкраен живот на земята. Псалмистът писал: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ (Псалм 37:29) Но как ще бъде постигнато това?

Това няма да бъде следствие на човешките усилия за разгадаването на тайните на ДНК. По–скоро вечният живот е дар, който Йехова ще даде на онези, които проявяват вяра в Него. Съзнавайки, че потомството на Адам и Ева се нуждае от спасение, той е осигурил средството, чрез което те могат да придобият вечен живот — изкупителната жертва на Исус Христос. Исус говорел за тази мярка, когато казал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ — Йоан 3:16.

Исус бил съвършен човек, също като Адам. Но за разлика от Адам, Исус бил напълно послушен на Бога. Затова той бил в състояние да жертвува своя съвършен човешки живот, за да плати за греха на Адам. Благодарение на тази любеща постъпка, която уравновесявала везните на справедливостта, децата на Адам могат да бъдат освободени от смъртната присъда. В съответствие с това всички, които проявяват вяра в Исус, ще получат божия дар на вечния живот. — Римляни 5:18, 19; 1 Тимотей 2:5, 6.

Ако хората можеха да превъзмогнат несъвършенството и сами да си осигурят вечен живот, нямаше да има нужда от откупа. Библията дава следния мъдър съвет: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му. Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е на Господа, неговия Бог, Който направи небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който пази вярност довека.“ — Псалм 146:3–6.

Вечният живот ще дойде не от научни изследвания, а от Йехова. Всичко, което Бог възнамерява да направи, той може и ще го извърши. „Защото за Бога няма невъзможно нещо.“ — Лука 1:37.

[Информация за източника на снимката на страница 12]

© Charles Orrico/SuperStock, Inc.