Непрестанно търсене на решение

ОЩЕ от създаването си Организацията на обединените нации се интересува от децата и техните проблеми. В края на 1946 г. тя основа Международен (извънреден) фонд при ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) като временно средство, чрез което да се погрижи за децата в областите, опустошени от войната.

През 1953 г. този извънреден фонд стана постоянна организация. Въпреки че днес е официално известна като Детски фонд на ООН, тя запази първоначалното си съкращение, УНИЦЕФ. Така вече повече от половин век УНИЦЕФ осигурява за децата по света храна, дрехи и медицински грижи и се опитва да удовлетвори изцяло нуждите на децата.

Нуждите на децата придобиха още по–голямо значение през 1959 г., когато ООН прие Декларация за правата на детето. (Виж блока на стр. 5.) Очакваше се този документ да породи интерес към проблемите на децата и да помогне за разрешаването им, като насърчи обществената, финансовата и други видове подкрепа.

Но според ‘Годишник’ на Колиър за 1980 г. „двадесет години по–късно тези ‘права’ — особено относно храненето, здравето и материалното благополучие — все още не бяха напълно постигнати за много от наброяващите 1,5 милиарда деца в света“. Затова, като признава непреставащата нужда от разрешаване на проблемите на децата и в съгласие със своята заявена цел, Организацията на обединените нации определи 1979 г. за Международна година на детето. Правителствени, обществени, религиозни и благотворителни организации по целия свят бързо откликнаха на търсенето на решения.

Дали това беше само „груба шега“?

За съжаление според един отчет на УНИЦЕФ децата в развиващите се страни не живяха добре по време на Международната година на детето. В края на годината около 200 милиона от тях все още страдаха от недохранване и половината от 15–те  милиона смъртни случая на деца под петгодишна възраст могат да бъдат приписани на недохранването. От стоте деца, които се раждаха всяка минута през тази година в развиващите се страни, 15 умираха, преди да навършат една година. По–малко от 40 процента завършиха основно училище. Във връзка с този отчет на УНИЦЕФ, в една уводна статия във вестник Indian Express [„Индиън експрес“] се съдържаше оплакването, че Годината на детето се оказа „груба шега“.

Някои хора предвиждаха този неуспех. Например, още в началото на годината Фабрицио Дентиче писа в списание L’Espresso [„Еспресо“]: „За да се поправи положението, е нужно нещо повече от Година на детето.“ Списанието отбеляза: „Днешният начин на живот ни прави такива, каквито сме, и именно това трябва да се промени.“

В непрестанния процес на търсене на решение на проблемите на децата, през септември 1990 г. беше проведена световна конференция в централата на ООН. Тя беше едно от най–големите в историята събрания на световни лидери. Присъствуваха над 70 правителствени лидера. Това събрание последва Конвенцията за правата на детето, която беше приета на 20 ноември 1989 г. и влезе в сила на 2 септември 1990 г. До края на този месец споразумението беше ратифицирано от 39 страни.

Неотдавна УНИЦЕФ отбеляза: „Конвенцията се превърна бързо в най–широко приетия договор за човешки права, като засили по целия свят действията в полза на децата.“ Наистина, до ноември 1999 г. Конвенцията беше приета от 191 страни. УНИЦЕФ се похвали: „През десетилетието след приемането на Конвенцията за правата на детето беше постигнат по–голям напредък в осъществяването и защищаването на правата на децата, отколкото през който и да било друг период от човешката история.“

Въпреки този напредък немският президент Йоханес Рау беше подтикнат да каже: „Тъжно е, че в наше време все още трябва да ни се напомня, че децата имат права.“ Или да ни се напомня, че те продължават да имат сериозни проблеми! През ноември 1999 г. УНИЦЕФ призна, че „има още много работа, която трябва да се свърши“, и  обясни: „По целия свят всяка година умират приблизително 12 милиона деца на възраст под пет години, най–вече поради лесно предотвратими причини. В развиващите се страни 130 милиона деца не ходят в основно училище ... Около 160 милиона деца страдат сериозно или в известна степен от недохранване. ... Много нежелани деца мизерствуват в сиропиталища и други институции, без да получават образование и подходящи медицински грижи. Тези деца често са физически малтретирани. Приблизително 250 милиона деца извършват някаква работа.“ Бяха споменати също и 600–те милиона деца, живеещи в абсолютна бедност, и 13–те милиона, които до края на 2000 г. щяха да изгубят поне единия от родителите си заради болестта СПИН.

Удовлетворяващите решения на тези проблеми изглежда се изплъзват на политическите водачи. Но не само в развиващите се страни децата имат проблеми. В Западните държави много деца изпитват друг вид лишения.

[Снимка на страница 4]

„Тъжно е, че в наше време все още трябва да ни се напомня, че децата имат права“

[Блок на страница 5]

Декларация на ООН за правата на детето:

● Право на име и националност

● Право на обич, любов и разбиране, както и на материална осигуреност

● Право на съответствуваща храна, дом и медицински грижи

● Право на специални грижи, ако е с недостатъци — било във физическо, умствено или социално отношение

● Право да бъде сред първите за получаване на защита и помощ при всякакви обстоятелства

● Право да бъде защитено от всякакви форми на пренебрежение, жестокост и експлоатация

● Право на пълноценни възможности за игра и почивка, както и на равноправни възможности за свободно и задължително образование, за да се даде възможност на детето да развива своите индивидуални способности и да стане полезен член на обществото

● Право да развива напълно своите възможности в условия на свобода и зачитане на достойнството му

● Право да бъде възпитано в дух на разбиране, толерантност, приятелство между народите, мир и всеобщо братство

● Право да се радва на тези права независимо от своите раса, цвят на кожата, пол, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно, рождено или друго състояние

[Източник]

Резюме, базирано на Everyman’s United Nations [„ООН за всеки човек“]

[Информация за източника на снимката на страница 3]

UN PHOTO 148038/Jean Pierre Laffont

UN photo

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Снимки на стр. 4 и 5 Giacomo Pirozzi/Panos Pictures