Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

От непоносими болки към анестезия

От непоносими болки към анестезия

От непоносими болки към анестезия

ПРЕДИ 40–те години на 19–и век пациентите не отивали в операционната с чувство на безпокойство. Те били ужасени! Защо? Защото по онова време нямало анестезия (упойка). В книгата си “We Have Conquered Pain” [„‘Победихме болката’“] Денис Фрадън казва: „Хирурзите били известни с това, че влизали в операционната, носейки две бутилки уиски — едната за пациента и другата за лекаря, за да може да издържи на виковете на своя пациент.“

Опияняване на пациента!

Лекарите, зъболекарите и пациентите опитвали почти всичко, за да намалят болката по време на операция. Китайските и индийските лекари използували марихуана и хашиш. Опиумът, както и алкохолът, също били широко използувани в различни части на света. Древният гръцки лекар Диоскоридис — първият човек, за който е известно, че използувал думата „анестезия“, — приписвал упойващи свойства на сместа от мандрагора и вино. По–късно някои лекари направили опит дори с хипноза.

Но обезболяващото действие на тези средства съвсем не било достатъчно. Затова хирурзите и зъболекарите работели колкото се може по–бързо — всъщност те били преценявани според бързината им. Но дори и най–бързият можел да причини огромно страдание. В резултат на това хората обикновено предпочитали да търпят всякакви болести, от тумори до пълна с развалени зъби уста, вместо да се сблъскат с непоносимата болка на операцията или ваденето на зъб.

Сладък витриол и веселящ газ

През 1275 г., докато правел опити с химически вещества, испанският лекар Раймунд Лулий получил бързо изпаряваща се, леснозапалима течност, която нарекъл „сладък витриол“. През 16–и век един лекар, роден в Швейцария и широко известен като Парацелз, накарал пилета да вдишват сладък витриол и забелязал, че те не само заспали, но и не усещали болка. Както Лулий преди него, той не експериментирал с хора. През 1730 г. немският химик Фробений нарекъл тази течност етер, което на гръцки означава „небесен“, и така е известна до днес. Но щели да минат още 112 години, преди упойващите свойства на етера да бъдат напълно оценени.

Междувременно, през 1772 г., английският учен Джоузеф Пристли открил двуазотния оксид. Първоначално хората смятали този газ за смъртоносен дори в малки количества. Но през 1799 г. британският химик и изобретател Хъмфри Дейви решил да разбере това, като експериментира със себе си. За свое учудване той установил, че двуазотният оксид го кара да се смее, и затова го нарекъл „веселящ газ“ (известен също като „райски газ“). Дейви писал за потенциалните упойващи свойства на двуазотния оксид, но никой по онова време не изследвал допълнително този въпрос.

Забави с етер и веселящ газ

Лудориите на Дейви, когато бил под влиянието на веселящия газ — към който се пристрастил за известно време, — станали известни. Скоро вдишването на този газ за забавление станало популярно. Дори пътуващи артисти, като част от програмата си, поканвали доброволци от публиката да се качат на сцената и един след друг да вдишват двуазотен оксид. Веселящият газ премахвал задръжките и не след дълго невъздържаните лудории на доброволците карали публиката да избухне в смях.

Почти по същото време станало известно и използуването на етер за развлечение. Веднъж обаче един млад американски лекар на име Крауфорд У. Лонг забелязал, че приятелите му не изпитвали болка, когато се наранявали, клатушкайки се насам–натам под влиянието на етер. Той веднага си помислил за неговия потенциал в хирургията. Точно тогава, в една такава „етерова веселба“ участвувал студентът Джеймс Венабъл, който имал два малки тумора, от които искал да се отърве. Но тъй като се страхувал от болката при операцията, той я отлагал. Затова Лонг му предложил да бъде опериран под въздействието на етер. Венабъл се съгласил и на 30 март 1842 г. имал безболезнена операция. Но Лонг съобщил за своето откритие едва през 1849 г.

Зъболекарите също откриват анестезията

През декември 1844 г. един американски зъболекар на име Хорас Уелс присъствувал на едно пътуващо представление, на което някой си Гарднър Колтън демонстрирал действието на двуазотния оксид. Уелс пожелал да изпробва този газ, но запазил достатъчно здрав разум, за да забележи, че един от участниците удрял краката си в една пейка, без да усеща болка, въпреки че кървял. През същата нощ Уелс решил да изпробва двуазотния оксид в своята зъболекарска практика, но след като направи първия опит върху себе си. Той уредил Колтън да осигури необходимия газ и един колега зъболекар, Джон Ригс, да му извади един досаден мъдрец. Операцията била успешна.

Уелс решил да даде гласност на откритието си, като го демонстрира пред свои познати. Но тъй като се притеснявал изключително много, не използувал достатъчно газ, и затова пациентът извикал при ваденето на зъба. Наблюдателите на Уелс веднага започнали да му се подиграват. Трябвало обаче да разпитат пациента, защото по–късно той признал на Уелс, че въпреки че извикал, почти не изпитвал болка.

На 30 септември 1846 г. друг американски зъболекар, Уилям Мортън, извадил безболезнено зъб на един пациент, който бил упоен с етер — същата смес, която използувал Лонг през 1842 г. Мортън приготвил своя етер с помощта на изтъкнатия химик Чарлс Томас Джаксън. За разлика от Лонг, Мортън организирал публична демонстрация на упойващите свойства на етера върху пациент, подложен на операция. На 16 октомври 1846 г. в Бостън (Масачусетс) Мортън дал упойката на пациента. След това хирургът, д–р Уорън, извършил операцията — премахване на израстък, намиращ се под челюстта на пациента. Тази операция представлявала забележителен успех. Новината за нея се разпространила със светкавична бързина в Съединените щати и Европа.

По–нататъшни открития

В резултат на тези вълнуващи открития експериментите с различни газообразни вещества продължили. Хлороформът, открит през 1831 г., бил използуван успешно през 1847 г. На някои места той бързо се превърнал в най–предпочитаното упойващо средство. Не след дълго хлороформ бил даван на жените по време на раждане, сред които била английската кралица Виктория през април 1853 г.

За съжаление историята на общата, или пълна, анестезия е била леко помрачена. Избухнал разгорещен спор относно това на кого — на Лонг, Уелс, Мортън или на Джаксън, изтъкнатият химик, който помагал на Мортън — трябва да бъдат приписани заслугите за откриването на анестезията (разбира се, не на самите химически съединения). Не било постигнато съгласие, но с течение на времето мнозина признават приноса и на четиримата мъже.

Междувременно беше постигнат напредък в областта на местната анестезия. Използуват се упойващи средства, позволяващи на пациента да остане буден, докато част от тялото му е под въздействието на упойка, тоест, безчувствена. В днешно време хирурзите зъболекари използуват обикновено местни упойващи средства, когато лекуват зъбите или венците, а лекарите ги използуват при малки операции и наранявания. Много често анестезиолозите дават местна упойка на жените по време на раждане.

С течение на времето анестезиологията се е развила като отделна медицинска специалност. Съвременните анестезиолози участвуват в подготовката на пациентите за операция. Те поставят упойката с помощта на сложни уреди и упойващи средства, които освен кислород съдържат многобройни химически вещества. Всъщност много пациенти може дори да не знаят, че техният лекар е използувал упойващи газове, защото често те се дават едва след като е поставена първо венозна упойка. Анестезиологът ръководи и обезболяването след операцията.

Затова, ако някога ти се наложи да бъдеш опериран, опитай да не се притесняваш прекалено. Представи си, че лежиш на една примитивна операционна маса преди около два века. Вратата се отваря и хирургът влиза, носейки две бутилки уиски. Изведнъж съвременните сложни уреди на анестезиолога не ти изглеждат толкова страшни, нали?

[Блок на страница 18]

Акупунктура — обезболяващо средство от Изтока

Акупунктурата е древна китайска терапия, за която се казва, че намалява болката. Терапевтите вкарват игли на определени места в тялото, често по–далеч от мястото, което се лекува. След като бъдат вкарани, иглите може да се въртят или да се включат към слабо електрическо напрежение. В изданието Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] се казва, че акупунктурата „се използува редовно в Китай като упойващо средство по време на операция. Посетители от Запада са били свидетели на сложни (и обикновено болезнени) хирургични операции, извършвани на китайски пациенти, които са в пълно съзнание под въздействието на местна упойка само чрез акупунктура“.

Акупунктурата трябва да се прилага единствено от опитни терапевти с медицинска подготовка. Според Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] „се случват сериозни злополуки, когато иглите от акупунктурата пронижат сърцето или белия дроб, а когато се използуват нестерилни игли, може да се стигне до хепатит, инфекция и други подобни усложнения“. Разбира се, и използуването на обща упойка е свързано с рискове, а също и самите операции, независимо от вида на упойката, която се използува при тях.

[Снимка на страница 19]

Анестезиологията стана медицинска специалност

[Източник]

С любезното разрешение на Departments of Anesthesia and Bloodless Medicine and Surgery, Bridgeport Hospital - CT

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Страници 2 и 21: Препечатана от Medicine and the Artist (Ars Medica) с разрешението на Philadelphia Museum of Art/Carl Zigrosser/ Dover Publications, Inc.