Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Защо любовта отслабва?

Защо любовта отслабва?

Защо любовта отслабва?

„Изглежда много по–лесно да се влюбиш, отколкото да запазиш любовта.“ — ДОЦ. КАРЕН КАЙЗЕР.

УВЕЛИЧАВАНЕТО на броя на браковете, в които няма любов, може би не е изненадващо. Бракът представлява сложни човешки взаимоотношения, а мнозина встъпват в него, без да са добре подготвени. „За да получим шофьорска книжка, от нас се изисква да покажем известни умения — отбелязва д–р Дийн С. Идел, — но ‘брачни книжки’ могат да се получат само срещу един подпис.“

Затова докато много бракове процъфтяват и са истински щастливи, голям брой други изпитват силно напрежение. Може би единият или и двамата съпрузи са встъпили в брака с големи очаквания, но без да имат уменията, които са необходими за една дълготрайна връзка. „Отначало, когато се сближат — обяснява докторът по философия Хари Райз, — хората изпитват огромна сигурност в избора, който са направили.“ Те си мислят, че партньорът им е „единственият човек на земята със същите възгледи като тях. Понякога това чувство отслабва и когато стане така, може да окаже пагубно влияние върху брака“.

За щастие много бракове не стигат дотам. Нека обаче да разгледаме няколко фактора, които в някои случаи са довели до отслабване на любовта.

Разочарование: „Не очаквах такова нещо“

„Когато се омъжих за Джим — казва Роуз, — мислех, че ще бъдем местният вариант на приказката за спящата красавица и очарователния принц — само романтика, нежност и загриженост един за друг.“ Но след известно време „принцът“ на Роуз не изглеждал толкова очарователен. „В крайна сметка бях ужасно разочарована от него“ — казва тя.

Много филми, книги и популярни песни обрисуват нереалистично любовта. Докато ходят заедно, мъжът и жената може да си мислят, че изживяват осъществяването на една мечта, но след няколко години брак стигат до извода, че явно всичко е било просто блян! Дори един брак, който може да бъде успешен, вероятно ще им изглежда като абсолютен провал, щом не прилича на романтична история от приказките.

Разбира се, някои очаквания в брака са напълно уместни. Например, подходящо е да очакваш любов, внимание и подкрепа от страна на партньора си. Но дори и тези желания може да не бъдат удовлетворени. „Чувствувам се така, сякаш не съм омъжена — казва Мина, една млада съпруга от Индия. — Чувствувам се самотна и пренебрегната.“

Несъвместимост на характерите: „Ние нямаме нищо общо“

„Със съпруга ми имаме противоположни мнения почти за всичко — казва една жена. — Не минава и ден, без да съжалявам горчиво за решението си да се омъжа за него. Ние просто сме изключително лоша комбинация.“

Обикновено не е нужно много време на брачните партньори, за да разберат, че не си подхождат толкова, колкото им се е струвало, когато са ходели заедно. „Бракът често разкрива черти на характера, които партньорите са успели да скрият дори от самите себе си, преди да се оженят“ — пише докторът по философия Нина С. Фийлдс.

В резултат на това, след като се оженят, двамата може да стигнат до извода, че характерите им са несъвместими. „Въпреки някои сходства на предпочитанията и характера, повечето хора встъпват в брак, имайки основни различия в маниерите, навиците и нагласата“ — казва д–р Арън Т. Бек. Много двойки не знаят как да изгладят тези различия.

Конфликти: „Постоянно спорим“

„Бяхме изумени от това колко много се карахме, като дори викахме, или по–лошо, сърдехме се и не си говорехме дни наред“ — казва Синди, като си спомня за началото на своя брак.

Несъгласията са неизбежни в брака. Но как биват разрешавани? Докторът по философия Даниел Гоулмън пише: „Съпругът и съпругата в един здрав брак не се притесняват да кажат, когато нещо не им харесва. Но много често при изблик на гняв оплакванията се изразяват по пагубен начин, като нападки срещу характера на партньора.“

Когато това се случи, разговорът се превръща в бойно поле, където гледните точки биват защищавани с неумолима решителност, а думите стават оръжия, вместо средство за общуване. Един екип от специалисти казва: „Едно от най–вредните неща във връзка със споровете, които излизат извън контрол, е това, че партньорите казват неща, които застрашават жизнената сила на техния брак.“

Апатия: „Изгубихме надежда“

„Отказах се да се опитвам да направя брака ни успешен — споделя една жена след пет години брак. — Знам, че това вече не може да стане. Затова единственото, което ме интересува, са децата ни.“

Казва се, че пълната противоположност на любовта не е омразата, а апатията. Наистина, безразличието може да бъде толкова пагубно за брака, колкото и неприязънта.

За съжаление обаче някои съпрузи толкова свикват с брака, в който няма любов, че изгубват всякаква надежда за промяна. Например, един съпруг казва, че неговият 23–годишен брак е като „работа, която не харесваш“. Той добавя: „Правиш възможно най–доброто в тази ситуация.“ Подобно на него, една съпруга на име Уенди изгубила надежда, че отношенията с мъжа ѝ, с който са заедно вече седем години, могат да се оправят. „Много пъти опитвах — казва тя — и той винаги ме разочароваше. Накрая изпаднах в депресия. Не искам да преживея това отново. Ако подхранвам надеждите си, пак ще бъда наранена. По–добре да не очаквам нищо — няма да имам много радост, но поне няма да се чувствувам потисната.“

Разочарованието, несъвместимостта на характерите, конфликтите и апатията са само някои от факторите, които могат да допринесат за един лишен от любов брак. Явно има и други фактори, някои от които са посочени в блока на страница 5. Но независимо от обстоятелствата, дали има надежда за съпрузите, които изглежда са попаднали в капана на един лишен от любов брак?

[Блок на страница 5]

БРАКОВЕТЕ БЕЗ ЛЮБОВ — ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТОРИ

Пари: „Някой може да си мисли, че обсъждането на бюджета сплотява брачните партньори, защото трябва да си сътрудничат, да обединяват своите средства за основните нужди и да се радват на плодовете на труда си. Но и в този случай това, което може да събере двамата в съвместно начинание, често ги разделя.“ — д–р Арън Т. Бек.

Родителство: „Установихме, че 67 процента от двойките изпитват значителен спад в семейните отношения след раждането на първото им дете и имат осем пъти повече конфликти. В известна степен това е така, защото родителите са уморени и нямат много време за себе си.“ — д–р Джон Готман.

Измама: „Обикновено изневярата включва измама, а измамата е чисто и просто предателство на доверието. Нима е чудно, че щом като доверието се определя като основа за всички успешни дълготрайни бракове, измамата може да опустоши брачните взаимоотношения?“ — Нина С. Фийлдс, доктор по философия.

Секс: „Извънредно много хора, които дълги години са били лишени от сексуални отношения, подават молба за развод. В някои случаи такива отношения изобщо не са били изградени, а в други сексът е бил нещо машинално просто за задоволяване на физическите нужди на партньора.“ — Джудит Уолърстайн, клинична психоложка.

[Блок на страница 6]

КАК СА ЗАСЕГНАТИ ДЕЦАТА?

Може ли качеството на твоя брак да влияе на децата ти? Според д–р Джон Готман, който вече 20 години прави изследвания сред брачните двойки, отговорът е ‘да’. Той казва: „При две десетгодишни изследвания установихме, че децата на родители, които не са щастливи, имат по–ускорена сърдечна дейност по време на игра и по–трудно се успокояват. След време семейните конфликти водят до по–ниски постижения в училище, независимо от коефициента на интелигентност на децата.“ Д–р Готман казва, че обратно на това, децата на по–уравновесените брачни двойки „се справят по–добре в училище и в обществото, защото техните родители са им показали как да се отнасят към другите хора с уважение и как да се справят с емоционалните разочарования“.