Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да се справям сега, след като татко ни напусна?

Как да се справям сега, след като татко ни напусна?

Въпроси на младите хора

Как да се справям сега, след като татко ни напусна?

„Трудно ми беше да израсна без баща си. Просто исках малко внимание.“ — Хенри. a

ДЖОУН била на 13 години, когато баща ѝ напуснал дома. В плен на зависимостта си от алкохола той не направил много опити да се свърже с децата си след своето заминаване. За съжаление, Джоун не е единствената; много младежи са изоставени от бащите си.

Ако това се е случило и с теб, много добре знаеш колко е трудно да се справяш с това положение. Отвреме–навреме може да те връхлитат чувства на гняв и болка. Понякога може да се чувствуваш тъжен и депресиран. Дори може да ти се иска да се разбунтуваш. Както казал библейският писател Соломон: „Чистото потисничество може да накара мъдрия да постъпи безумно.“ — Еклисиаст 7:7, NW.

‘Да постъпваш безумно’

Джеймс ‘постъпвал безумно’, след като баща му напуснал дома. Той казва: „Не признавах никакъв авторитет, нито дори майка си. Често се замесвах в препирни и побоища. Постоянно лъжех и се измъквах от дома тихо през нощта, тъй като нямаше кой да ме дисциплинира. Майка ми се опитваше да ме спре, но не можеше.“ Дали бунтуването подобрило ситуацията на Джеймс? Едва ли. Джеймс казва, че скоро ‘опитал наркотиците, бягал от часовете и имал слаб успех в училище’. Не след дълго лошото му поведение станало още по–лошо. „Крадях от магазини — признава той, — обирах също и хора. Два пъти ме арестуваха и бях в затвора за кратко време, но това не ме спря.“

На въпроса какво го е накарало така да се разбунтува, Джеймс отговори: „Защото баща ми си отиде и никой не ме дисциплинираше. Наистина не мислех за това колко много наранявах майка си, по–малките си брат и сестра, а и себе си също. Исках да имам вниманието и дисциплината от страна на баща си.“

Бунтовничеството само влошава ситуацията. (Йов 36:18, 21) Джеймс, например, създавал проблеми не само на себе си, но също на майка си, на брат си и сестра си, които изживявали ненужни стрес и напрежение. Но още по–сериозно е това, че бунтовното поведение може да те постави в конфликт с Бога. Та нали Йехова заповядва на младите хора да се покоряват на майките си. — Притчи 1:8; 30:17.

Да превъзмогнеш гнева

Как тогава да преодолееш гнева и неприязънта, които може би изпитваш към баща си? Преди всичко помни, че баща ти не си е отишъл по твоя вина. И че това не означава непременно, че той повече не те обича или че няма да се интересува повече за теб. Наистина е болезнено, когато баща ти не полага много усилия да се обажда или да те посещава. Но както беше показано в предишната статия от тази поредица b, много бащи, които са напуснали дома, загубват контакт с децата си, не защото не ги обичат, а защото са обзети от чувство на вина и срам. Други, като бащата на Джоун, са зависими от наркотици или алкохол и това им пречи да се държат нормално.

Каквато и да е ситуацията, помни, че твоите родители са несъвършени. Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни 3:23; 5:12) Разбира се, това не извинява нараняващото или безотговорно поведение. Но като осъзнаеш факта, че всички ние сме наследили несъвършенството, сигурно ще можеш по–лесно да се освободиш от пагубния гняв и негодуването.

Това, което се казва в Еклисиаст 7:10, може да ти помогне да преодолееш гнева и неприязънта, които вероятно изпитваш към родителите си. Обърни внимание на предупреждението да не се съсредоточаваш върху миналото: „Да не речеш: Коя е причината, дето предишните дни бяха по–добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.“ Тогава вместо да живееш с мисълта как беше преди, по–добре виж как можеш да използуваш максимално своята ситуация.

Да поемеш инициативата

Например, може да помислиш дали да не поемеш инициативата да се свържеш с баща си. Вярно е, че той е този, който те изостави, и може с основание да смяташ, че той би трябвало да направи първата стъпка. Но ако той не го е направил и това, че не поддържаш връзка с него, те кара да се чувствуваш тъжен и нещастен, нима не си заслужава ти самият да се опиташ да подобриш нещата? Виж как Исус Христос се справил със ситуацията, когато някои от неговите приятели го наранили. В последната нощ от неговия човешки живот апостолите му го изоставили. Преди това Петър самохвално бил заявил, че каквото и да става, той ще остане с Исус. Но Петър се отрекъл от Исус — не веднъж, а три пъти! — Матей 26:31–35; Лука 22:54–62.

Въпреки това Исус продължил да обича Петър независимо от грешките, които Петър правел. След възкресението си Исус поел инициативата да възстанови взаимоотношенията с Петър, като специално му се явил. (1 Коринтяни 15:5) Интересно, когато Исус попитал Петър: „Обичаш ли ме?“, Петър отговорил: „Да, Господарю, ти знаеш, че те обичам.“ Независимо от своите срамни постъпки, Петър все още обичал Исус. — Йоан 21:15, NW.

Както в случая на Петър и Исус, ситуацията с твоя баща може да не е толкова безнадеждна, колкото изглежда. Може би той ще отвърне, ако поемеш инициативата, като му се обадиш по телефона или му напишеш писмо, или го посетиш. Хенри, споменат в началото, си спомня: „Веднъж написах писмо на баща си и той ми отговори, като ми написа, че се гордее с мен. Сложих това писмо в рамка и го държах на стената години наред. И все още го пазя до ден–днешен.“

Джоун и нейните братя и сестри също поели инициативата да посетят баща си, който е алкохолик. „Не беше в добро състояние — признава Джоун, — но все пак беше добре, че го видяхме.“ Вероятно поемането на инициативата ще е от полза и в твоя случай. Ако първия път няма отклик, може да оставиш да мине известно време и после пак да опиташ.

Да преодолееш болката от отхвърлянето

Соломон ни напомня, че има „време за търсене, и време за изгубване“. (Еклисиаст 3:6) Понякога един младеж (или девойка) трябва да бъде готов да приеме болезнения факт, че неговият (или нейният) баща не иска да поддържа връзка с децата си. Ако това е така с твоя баща, може би един ден той ще осъзнае колко много е загубил, като не е поддържал връзка с теб.

Междувременно обаче бъди сигурен, че неговото отхвърляне не означава, че ти нямаш стойност. Библейският псалмист Давид заявява: „Ако моят баща и моята майка ме оставят, тогава сам Йехова ще ме приеме.“ (Псалм 27:10, NW) Да, все пак ти имаш голяма стойност в очите на Бога. — Лука 12:6, 7.

Така че ако се чувствуваш обезсърчен или потиснат, приближи се към Бога в молитва. (Псалм 62:8) Кажи му точно какво изпитваш. Бъди сигурен, че той ще те изслуша и ще те утеши. Друг библейски псалмист писал: „Всред множеството грижи на сърцето ми, твоите утешения веселят душата ми.“ — Псалм 94:19.

Близкото и сърдечно общуване със събратята християни също ще ти помогне да преодолееш такова отхвърляне. В Притчи 17:17 се казва: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ Можеш да намериш такова истинско приятелство сред християнския сбор на Свидетелите на Йехова. Може да е особено полезно да се запознаеш с някои от надзорниците на сбора. Братът на Джоун, Питър, дава следния съвет: „Говори с по–възрастните в сбора, те много ще ти помогнат. Ако си изоставен от баща си, нека те знаят какво изпитваш.“ Надзорниците на сбора могат също да ти дадат практични предложения за това как да се справяш с някои от отговорностите, с които обикновено баща ти се е занимавал, като ремонти по дома.

Майка ти също може да бъде източник на подкрепа. Вярно, тя самата може да страда емоционално. Но ако ти с уважение изкажеш своите чувства, тя без съмнение ще отвърне по най–добрия начин.

Подкрепяй семейството си!

Отсъствието на баща ти може да се отрази на семейството по различни начини. Майка ти ще трябва да започне работа — а може би дори на две места, — за да свърже двата края. Ти и твоите братя или сестри ще трябва да поемете повече отговорности, свързани с домакинството. Но ти можеш да се справиш с тези промени, ако развиваш неегоистична християнска любов. (Колосяни 3:14) Това ще ти помогне да поддържаш положителна нагласа и да потушиш неприязънта. (1 Коринтяни 13:4–7) Питър казва: „Да помагам на своето семейство е най–доброто нещо, което мога да направя, и така се чувствувам удовлетворен, като знам, че помагам на майка си и на сестрите си.“

Без съмнение, когато бащата напусне дома, това е трагично и болезнено събитие. Но можеш да бъдеш сигурен, че с помощта на Бога и на любещите християнски приятели и семейства, ти и твоето семейство можете да се справите с положението. c

[Бележки под линия]

a Имената са сменени.

b Виж в рубриката „Въпроси на младите хора“ статията „Защо татко ни напусна?“ в нашето списание от 8 март 2001 г.

c За допълнителна информация относно домакинствата с един родител, виж статиите в рубриката „Въпроси на младите хора“ в изданията на английски от 22 декември 1990 г. и 22 март 1991 г.

[Снимка на страница 28]

Някои младежи поемат инициативата да се свържат с баща си