Получих надежда, която ме подкрепя

РАЗКАЗАНО ОТ ТАТЯНА ВИЛЕЙСКА

Щастливото ни семейство беше разрушено, когато майка ми беше пребита до смърт в апартамента ни. Баща ми се самоуби четири месеца по–късно. След всичко това нямах желание да живея повече. Защо съм още жива, за да ви разкажа тази история? Нека да обясня.

ДОНЕЦК е град в източна Украйна, известен с топилните си пещи и каменовъглените мини. Жителите на града са над един милион, говорят руски и са трудолюбиви и приветливи. Някои от тях вярват на астрологията или спиритизма, и много се допитват до хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще. Други се обръщат към чародеи, или колдуни, както се наричат на руски. Някои от тези хора търсят контакт с мъртвите с надеждата, че ще получат облекчение от заболяването си или просто за забавление.

Баща ми беше обущар. Въпреки че твърдеше, че е атеист, той смяташе, че сме поставени на земята от някого. Той казваше: „Ние сме само гости на тази планета.“ Майка ми ходеше на църква всеки Великден, защото, както тя казваше: „Ако има Бог, ако съществува, тогава трябва да ходим.“ Родена съм през май 1963 г. Освен мен в нашето щастливо семейство имаше и други деца: по–голямата ми сестра, Любов, и по–малкият ми брат, Александър.

„Бялата магия е добра“

Пьотр a, далечен наш роднина, претърпя злополука, докато работеше в една каменовъглена мина и беше наранен в главата, което изискваше лечение в специална болница. Загрижен за здравето си, той отиде при един колдун. Чародеят свърза Пьотр с духовния свят. Въпреки че жена му и родителите ми му казваха, че чародейството е глупост, той смяташе, че знае по–добре. „Това, което правя, е бяла магия — оправдаваше се той. — Черната магия е лоша, а бялата е добра.“

Пьотр твърдеше, че притежава силата да предсказва бъдещето и да предпазва хората от беда. Въпреки това обаче жена му го напусна. Оттогава Пьотр идваше при нас и понякога оставаше със седмици. Той влияеше на семейството много лошо. Във всеки  случай майка ми и баща ми започнаха да се карат сериозно. Накрая се разделиха и разведоха. Ние, децата, се преместихме с майка ми в друг апартамент, и Пьотр — който беше неин кръвен роднина — се премести заедно с нас.

Любов се омъжи и се премести в Уганда (Африка) със съпруга си. През октомври 1984 г. Александър отиде на почивка, а аз заминах за град Горловка за една седмица. Когато тръгнах от дома, с мама си казахме както обикновено само ‘довиждане’. Колко ми се иска да ѝ бях казала нещо повече или дори да бях останала в къщи! Всъщност тогава за последен път видях майка си жива.

„Майка ти не е сред живите“

Когато се върнах от Горловка, апартаментът беше заключен и бележка от милицията забраняваше влизането. Тръпки ме побиха. Отидох до съседите. Олга беше твърде разстроена, за да говори. Нейният съпруг, Владимир, ми каза състрадателно: „Таня, случи се нещо ужасно. Майка ти не е сред живите. Пьотр я уби. После дойде при нас, обади се на милицията и сам се предаде.“

В милицията потвърдиха ужасната новина и ми дадоха ключовете от апартамента. Бях изпълнена с омраза към Пьотр. С ярост сграбчих голяма част от неговите принадлежности — включително неговите магьоснически книги, — хвърлих ги в едно одеяло и ги занесох в полето наблизо, където ги изгорих.

След като разбра за случилото се, Александър също изпитваше омраза към Пьотр. Малко по–късно той беше повикан в казармата и замина далеч. Баща ми се премести при мен и Любов дойде от Уганда и остана за известно време при нас. Понякога чувствувахме, че злите духовни сили ни безпокояха. Освен това баща ми сънуваше кошмари. Той се чувствуваше виновен за смъртта на майка ми. „Ако бях останал с нея — казваше той, — тя сега щеше да е жива.“ Не след дълго баща ми изпадна в дълбока депресия. Четири месеца след смъртта на мама той се самоуби.

След погребението на татко, Александър се върна в казармата, а Любов в Уганда. Опитах се да започна отначало, като се записах в Института по инженерно строителство в Макеевка, който беше само на 30 минути от нас. Направих ремонт на апартамента и го поукрасих малко, надявайки се да залича някои спомени. Но все още усещах злото влияние на демоните.

„О, Боже, ако наистина съществуваш“

Военната служба на Александър свърши и той се върна в къщи. Но с него започнахме да се караме. Той се ожени и аз заминах за няколко месеца в Ростов, един град на брега на Азовско море, на 170 километра от дома. Накрая реших да се отърва от всяка вещ, принадлежала на Пьотр.

Чувствувах се толкова депресирана, че също замислях самоубийство. Но думите на майка ми звучаха в ушите ми: „Ако има Бог, ако съществува.“ Една нощ се помолих за първи път. „О, Боже — умолявах аз, — ако наистина съществуваш, моля те, покажи ми смисъла на живота.“ Няколко дни по–късно получих писмо от Любов, с което тя ме канеше при нея в Уганда. Така че отложих плановете за самоубийство.

Изненади в Уганда

Малко места по света са толкова различни едно от друго, както Украйна и Уганда. Самолетът се приземи в Ентебе през март 1989 г. Когато слязох от самолета, имах чувството, че влязох в пещ. Никога не ми е било толкова горещо! Но не е учудващо, тъй като това беше първото ми излизане от Съветския съюз. Хората говореха английски, език, който не разбирах.

Качих се на такси и след 45 минути стигнах до Кампала. Околността изглеждаше толкова различно от това, с което бях свикнала, имах чувството, че съм на друга планета! Но лъчезарният шофьор на таксито беше много любезен и накрая намери дома на Любов и нейния съпруг, Джоузеф. Какво облекчение!

 Любов изучаваше Библията със Свидетелите на Йехова. Никога не бях чувала за тях, но Любов гореше от желание да ме осведоми за всичко. Тя ме следваше навсякъде из къщата и ми разказваше всичко, което беше научила, започвайки от Битие и стигайки до Откровение. Честно казано, това ме дразнеше!

Един ден дойдоха Свидетелите, които изучаваха с Любов. Една от тях се казваше Мариане. Тя не започна веднага да ми проповядва, тъй като аз така или иначе не разбирах добре английски. Но в очите ѝ се виждаше топлина и приятелство, което ми показваше, че тя беше искрена и щастлива личност. Тя ми показа рая на картината от брошурата „Ето! Аз правя всичко ново“. „Виж тази жена — каза тя. — Това си ти, а тази другата жена съм аз. Ние сме в рая заедно с другите хора. Не е ли чудесно?“

И други Свидетели от Кампала посещаваха Любов и Джоузеф. Те бяха толкова приятелски настроени, а аз си мислех, че просто искат да ми направят впечатление. Няколко седмици след това посетих първото си събрание, което беше чествуването на Вечерята на Господаря. (Лука 22:19) Въпреки че не разбирах какво се говореше, отново ми направи впечатление колко приятелски настроени бяха хората.

‘Прочети я от кора до кора’

Мариане ми даде една Библия на руски — първата Библия, която притежавах. „Прочети Библията от кора до кора“ — помоли ме тя. „Дори и нищо да не разбираш, просто я прочети!“

Бях трогната от подаръка на Мариане и реших да я послушам. ‘В края на краищата — си мислих — каква ми е ползата да имам Библия, ако не я чета?’

Взех си Библията, когато се върнах в Украйна. През следващите няколко месеца работех в Москва и използувах свободното си време да чета Библията. Когато отново отидох в Уганда, бях вече прочела половината. След като пак се видяхме в Кампала, Мариане ми показа от Библията чудесна надежда за бъдещето. Раят! Възкресението! Ще видя мама и татко отново! Осъзнах, че това, което научавах, беше отговор на молитвата ми, докато бях в Донецк. — Деяния 24:15; Откровение 21:3–5.

Когато изучавахме темата за злите духове, слушах със затаен дъх. Библията потвърждаваше това, в което отдавна се съмнявах. Няма такова нещо като добра или безвредна магия. Всички те са много опасни. Това, което се беше случило с нашето семейство, беше ясно доказателство. Когато изгорих нещата на Пьотр, несъзнателно бях постъпила правилно. Ранните християни също изгорили книгите си с магии, когато започнали да служат на Йехова. — Второзаконие 18:9–12; Деяния 19:19.

Колкото повече изучавах Библията, толкова по–уверена бях, че съм намерила истината. Отказах цигарите и през декември 1990 г. бях покръстена в символ на своето отдаване на Йехова. Любов се покръсти три месеца преди мен, а Джоузеф през 1993 г.

Завръщане в Донецк

През 1991 г. се върнах в Донецк. Същата година Свидетелите на Йехова в Украйна получиха правна регистрация, което ни позволяваше да се събираме свободно и да проповядваме открито. Започвахме разговори на улицата с всеки, който имаше свободно време. Скоро разбрахме, че дори в страна, в която много хора твърдяха, че са атеисти, мнозина бяха любопитни да научат за божието Царство.

В началото на 90–те години библейската литература беше в ограничени количества, затова ние открихме заемна библиотека по улиците на Донецк. Поставихме един стелаж на главния площад на града, на който изложихме екземпляри от нашите книги и брошури. Скоро започнаха да се спират приветливи, любопитни хора, които задаваха въпроси. Тези, които искаха литература, получаваха назаем и им се предлагаше домашно библейско изучаване.

През 1992 г. станах пионерка, целодневна проповедничка от Свидетелите на Йехова,  а през септември 1993 г. бях поканена да се присъединя към преводаческия отдел в офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Зелтерс (Германия). През септември 1998 г. се преместихме в Полша, докато завърши строежът на нашите нови сгради на клона в Лвив (Украйна).

Растежът сред народа на Йехова в Украйна е удивителен. През 1991 г. в Донецк имаше един сбор със 110 Свидетели, а сега има 24 сбора с над 3000 Свидетели! Посещението ми в Донецк през 1997 г. беше съпроводено не само с приятни преживявания, но и с нещо, което ме разтревожи.

„Пьотр те търси“

Докато бях в Донецк, Юлия, една Свидетелка, която познаваше нашето семейство, ме стресна с думите: „Пьотр те търси. Иска да говори с теб.“

Когато се прибрах в къщи тази вечер, плаках и се молих на Йехова. Какво искаше Пьотр от мен? Знаех, че е бил няколко години в затвора заради престъплението си. Мразех го заради това, което беше извършил, и вътрешно чувствувах, че той не заслужава да учи за новия свят на Йехова. Молех се относно проблема няколко дни и след това осъзнах, че не съм аз тази, която решава кой е достоен да получи вечен живот. Спомних си за обещанието на Исус Христос, дадено на престъпника, висящ до него на стълба — престъпникът ще бъде с него в рая. — Лука 23:42, 43.

Разсъждавайки така, реших да се срещна с Пьотр и да му свидетелствувам за месианското Царство и божията нова система на нещата. Придружавана от двама християнски братя, отидох на адреса, който ми беше дала Юлия. Там за първи път след смъртта на мама се срещнах очи в очи с Пьотр.

Атмосферата беше напрегната. Обясних на Пьотр, че съм станала Свидетелка на Йехова и че Библията ми е помогнала да разбера защо в тази система всички ние имаме проблеми и понякога дори лични трагедии. Казах също на Пьотр колко тежко ни е било да загубим майка си и после баща си.

 Пьотр обясни, че глас му е казал да убие мама и описа с подробности какво се е случило през този ден. Докато слушах неговия ужасен разказ, отвращението ми към него се смесваше със съжаление, защото той изглеждаше нервен, като уловено животно. След като Пьотр свърши с разказа, се опитах да кажа за някои от чудесните обещания, записани в Библията. Той твърдеше, че вярва в Исус, затова го попитах:

— Имаш ли Библия?

— Още не. Но съм поръчал една — отговори той.

— Може би вече знаеш, че според Библията личното име на Бога е Йехова. — Псалм 83:18.

Като чу това име, Пьотр се ядоса:

— Не споменавай това име пред мен — каза той. — Не мога да понасям това име.

Нашите усилия да кажем на Пьотр за чудесните обещания на Бога, нямаха резултат.

Тръгнах си с ясната мисъл, че ако не знаех за Йехова, можех да бъда убита като майка ми, или щях да се самоубия като баща ми, или щях да бъда манипулирана да върша ужасни неща като Пьотр. Колко съм благодарна за това, че познавам истинския Бог, Йехова!

Да гледаш към бъдещето, а не към миналото

Тези мъчителни преживявания се отразиха на емоционалното ми състояние. Дори сега понякога спомените ми причиняват болка и страдание. Но когато научих за Йехова и неговите цели, изцелителният процес започна. Библейската истина ме научи да се съсредоточавам върху бъдещето, а не върху миналото. И само какво бъдеще Йехова е подготвил за своите служители!

Това бъдеще включва възкресението на мъртвите в рая на земята. С каква радост ще посрещна живите си родители! Всъщност баща ми беше прав, когато казваше: „Ние сме само гости на тази планета.“ И предположението на майка ми, че Бог наистина съществува, се оказа несъмнено вярно. Моето най–голямо желание е да имам възможността да уча мама и татко на библейските истини, когато бъдат възкресени в божията нова система на нещата.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 26]

За първи път от смъртта на майка ми се срещнах очи в очи с нейния убиец

[Снимка на страница 25]

В прегръдките на Мариане и Хайнц Вертхолц, мисионерите, които изучаваха с мен в Уганда

[Снимка на страница 25]

Моето покръстване в Кампала

[Снимка на страница 26]

Работя в украинския преводачески отдел в Полша