Във вихъра на чувствата

„СЛЕД като научих, че имам опасно за живота заболяване — спомня си един възрастен мъж, — се опитах да забравя страховете си, но бях съсипан от чувство на несигурност.“ Неговите думи подчертават факта, че освен във физическо отношение болестта нанася удар и в емоционално отношение. Въпреки това има хора, които преодоляват успешно тези удари. Много от тях биха искали да те уверят, че има начин да се справиш успешно с хроничното заболяване. Но преди да обсъдим какво можеш да направиш, нека първо да разгледаме по–отблизо някои от чувствата, с които първоначално можеш да се сблъскаш.

Отказ да се повярва, отричане, потиснатост

Чувствата, които ти изпитваш, може да се различават значително от тези на другите. Въпреки това специалистите в областта на здравето и самите болни отбелязват, че хората, които са сполетени от здравни проблеми, често изпитват редица подобни чувства. Първоначалният шок и отказът да се повярва могат да бъдат последвани от отричане: ‘Не може да бъде’, ‘Сигурно има някаква грешка’, ‘Може би са объркали изследванията’. Описвайки своята реакция, след като научила, че е болна от рак, една жена казва: „Чувствуваш се така, сякаш се завиваш през глава и се надяваш, че когато погледнеш отново навън, всичко ще е наред.“

Но когато започнеш да осъзнаваш действителността, отричането може да премине в потиснатост — чувство на униние, което е надвиснало над теб като буреносен облак. Могат да те връхлитат въпроси като тези: ‘Още колко ще живея?’, ‘Дали съм обречен да прекарам останалата част от живота си в болки?’. Вероятно ти се иска да се върнеш назад във времето преди поставянето на диагнозата, но не можеш. Скоро се озоваваш обзет от много други болезнени и силни чувства. Кои са някои от тях?

Несигурност, притеснение, страх

Сериозната болест причинява силна несигурност и притеснение в живота ти. „Понякога непредсказуемостта на моето състояние много ме измъчва — казва един мъж, който има болестта на Паркинсон. — Всеки ден се питам какво ли ще ми донесе той.“ Заболяването ти може също да те плаши. Ако се е появило неочаквано, вероятно изпитваш потискащ страх. Но ако е било установено, след като дълги години си се безпокоил относно симптоми, за които е била поставена погрешна диагноза, страхът може да е по–коварен. Отначало може да изпитваш дори известно облекчение, защото хората най–после ще повярват, че наистина си болен и не преувеличаваш. Не след дълго обаче облекчението изчезва и ти със страх разбираш какво означава диагнозата ти.

 Може да се притесняваш поради страх от това да не изгубиш контрол над живота си. Особено ако цениш своята независимост, вероятно се безпокоиш при мисълта, че ще ставаш все по–зависим от другите. Може би се притесняваш, че болестта ти започва да владее живота ти и да диктува всяка твоя стъпка.

Гняв, срам, самота

Усещането за все по–голяма загуба на контрол може да предизвика също гняв. Вероятно се питаш: ‘Защо аз? Какво направих, за да заслужа това?’ Този удар върху здравето ти изглежда нечестен и безсмислен. Може да си обзет и от срам и отчаяние. Един парализиран мъж си спомня: „Много ме беше срам, че всичко това ми се случи заради една глупава злополука!“

Може да се чувствуваш изолиран. Физическата изолация лесно води до социална изолация. Ако заради заболяването си трябва да си стоиш в къщи, може вече да нямаш възможност да общуваш със стари приятели. Но сега повече от всякога ти копнееш за контакт с хората. След първоначалната вълна от посещения и телефонни обаждания вероятно все по–малко хора идват да те видят или ти се обаждат.

Тъй като е болезнено да виждаш как приятелите ти се отдръпват, реакцията ти към това трудно преживяване може да бъде да се затвориш в себе си. Естествено, разбираемо е, че ще ти е нужно известно време, преди да се срещнеш отново с други хора. Но ако в този момент си позволиш да се отдръпнеш още повече от другите, е възможно от социалната изолация (когато другите не идват да те видят) да затънеш в емоционална изолация (когато ти не искаш да виждаш другите). И в двата случая ще трябва да се бориш със силното чувство на самота. a Понякога може дори да се питаш дали ще преживееш още един ден.

Учи се от другите

Има надежда обаче. Ако отскоро се сблъскваш със своите здравни проблеми, има някои практични стъпки, които можеш да предприемеш и които ще ти помогнат да възстановиш известна степен на контрол над живота си.

Наистина, тази поредица от статии няма да реши твоите хронични проблеми със здравето, каквито и да са те. Но информацията, която е представена, може да ти помогне да намериш начини да ги приемеш. Една болна от рак жена обобщава какви различни чувства е изпитала: „След отричането изпитвах силен гняв и след това започнах да търся начини да се справям.“ Ти можеш да направиш същото, като разговаряш с хора, които са минали вече по този път, и като учиш от тях как можеш да се възползуваш от средствата, с които разполагаш.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Вероятно се питаш: ‘Защо аз? Какво направих, за да заслужа това?’