Вълните–убийци — митове и действителност

СЛЪНЦЕТО току–що било залязло. През тази тиха и спокойна петъчна вечер на 17 юли 1998 г. мъжете, жените и децата в няколко малки села, разположени по северното крайбрежие на Папуа Нова Гвинея, внезапно били разтърсени от земетресение със сила 7,1 по скалата на Рихтер. „Основният трус — се казва в списание Scientific American [„Сайънтифик американ“] — бил на 30 километра от брега ... и изведнъж деформирал дъното на океана. Повърхността на океана, която обикновено е равна, се издигнала нагоре и породила едно страшно цунами.“

Един очевидец казва, че чул някакъв далечен грохот, който постепенно заглъхнал, докато нивото на водата бавно спадало под нормалното. Няколко минути по–късно забелязал първата вълна, която била около 3 метра висока. Докато се опитвал да избяга, тя го връхлетяла. Една втора, по–голяма вълна заляла селото му, а него самия отнесла на километър разстояние до близката мангрова гора. „Отломки, висящи от върховете на палмите, показвали, че вълните са стигнали до 14 метра височина“ — се съобщава в списание Science News [„Научни известия“].

Тази вечер гигантските вълни отнели живота на най–малко 2500 души. Каква ирония бил фактът, че една компания за дървен материал дарила като помощ материал за новите училища, а всъщност не били останали деца, които да ходят на училище. Почти всички — над 230 деца — били убити от това цунами.

Какво е цунами?

Цунами е японска дума, която означава „пристанищна или крайбрежна вълна“. В книгата Tsunami! [„Цунами!“] се казва, че това е „подходящ термин“, тъй като „тези гигантски вълни често донасят смърт и разрушение на японските пристанища и крайбрежни села“. Откъде тези необикновени вълни получават такава страшна сила и размери?

 Вълните цунами са наричани понякога приливни вълни. Но ако трябва да бъдем точни, приливните вълни са резултат от издигането и снижаването на повърхността на водата, което наричаме приливи и отливи и което е причинено от гравитационното привличане на слънцето и луната. Дори и огромните вълни — достигащи понякога до 25 метра, — които са причинявани от ветровете по време на буря, не могат да се сравнят с цунами. Ако се гмуркаш под приливните вълни, ще усетиш, че тяхната сила намалява, колкото по–дълбоко плуваш. На определена дълбочина вълнението почти не се усеща. Но при вълните цунами не е така. Тяхното въздействие се простира от повърхността до дъното на океана, дори и водата да е дълбока километри!

Цунами обхваща дълбочините, защото обикновено е причинено от силна геологична активност на океанското дъно. Поради тази причина учените наричат понякога вълните цунами сеизмични вълни. Дъното на океана може да се надигне, изтласквайки водния стълб над това място, и да образува лека вълна, която може да обхване 25 000 квадратни километра. Или може да пропадне, като внезапно образува вдлъбнатина на океанската повърхност.

И в двата случая гравитацията кара водата да се движи нагоре–надолу — движение, което поражда серия от концентрични вълни, както когато хвърлиш камък в езеро. Това явление опровергава разпространения мит, че вълните цунами са просто единични пакостници. Вместо това те обикновено се разпространяват като поредица от вълни. Вълните цунами могат също да бъдат предизвикани от вулканични изригвания или свличания на океанското дъно.

Една от най–опустошителните поредици на цунами, регистрирана в историята, е била през август 1883 г. при изригването на вулкана Кракатау в Индонезия. Някои от образувалите се вълни достигали невероятната височина от 41 метра над морското равнище и унищожили около 300 крайбрежни градове и села. Броят на жертвите по всяка вероятност надхвърлял 40 000 души.

Двойнственият характер на вълните цунами

Предизвиканите от вятъра вълни никога не достигат скорост повече от 100 километра в час, и обикновено дори са много по–бавни. „От друга страна, вълните цунами — се казва в книгата „Цунами!“ — могат да се движат толкова бързо, колкото един реактивен самолет — с поразителната скорост от 800 километра в час или повече, в дълбоките води на океанския басейн.“ Но въпреки скоростта си те не са опасни в дълбоки води. Защо?

Първо, защото в открито море една вълна обикновено не е по–висока от 3 метра; и второ,  защото от гребена на една вълна до гребена на друга може да има разстояние от стотици километри, което придава на вълната съвсем лек наклон. Затова вълните цунами могат да минат под корабите, без дори да бъдат усетени. Капитанът на един кораб, намиращ се на известно разстояние от брега на един от Хавайските острови, дори не разбрал, че минало цунами, докато не видял огромните вълни, които връхлетели брега. Основното правило за безопасност на корабите в морето е да бъдат на такова разстояние от брега, че водата да достига поне 180 метра дълбочина.

Вълните цунами променят естеството си, когато наближат сушата и достигнат по–плитки води. Тук триенето в дъното забавя скоростта на вълната, но не равномерно. Задната част на вълната е винаги в по–дълбоки води и затова се движи малко по–бързо. В резултат на това вълната се свива, като преобразува намалената си скорост в по–голяма височина. Междувременно следващите вълни от съответната поредица застигат първите и се сливат с тях в една грамада.

В последния си етап вълните цунами могат да се спуснат към част от брега като прибойна вълна или като стена от вода, наричана ‘бор’, но по–често те се появяват като бързо растяща приливна вълна, която се издига доста над обикновените приливни равнища. Има сведения за вода, издигнала се на повече от 50 метра над морското равнище, носеща отломки, риба и дори големи коралови парчета на километри навътре в сушата и заличаваща всичко по пътя си.

Заблуждаващо е да се мисли, че първият знак за наближаващо цунами е набъбващата вълна, движеща се с голяма скорост към брега. Може да бъде точно обратното — знакът да е необичаен отлив, който пресушава плажовете, заливите и пристанищата и оставя мятащи се риби на пясъка или в калта. Първоначалното състояние зависи от това коя част на поредицата от вълни достига първа брега — върхът или долината между двете вълни. a

Когато морето се оттегли

На 7 ноември 1837 г. на Мауи, един от Хавайските острови, вечерта била тиха и спокойна. Около седем часа вечерта — се обяснява в книгата „Цунами!“ — водата започнала да се оттича от брега, оголвайки подводните скали и изхвърляйки рибите на брега. Много от жителите на острова възбудено се втурнали да събират рибата, но няколко души, които били по–бдителни, побягнали към по–високите места, вероятно знаейки от минали преживявания какво предстои да се случи. Скоро една ужасяваща вълна нахлула на брега и отнесла цялото село от 26 сламени колиби, заедно с обитателите и добитъка, 200 метра навътре в острова и ги изхвърлила в едно малко езеро.

Същата тази вечер хиляди били събрани на брега на един друг остров за религиозна служба. Отново внезапното оттегляне на водата предизвикало любопитните хавайци да  бягат на тълпи надолу по брега. Тогава една гигантска вълна, появила се сякаш от никъде, се издигнала 6 метра над обикновеното равнище на прилива. Според един очевидец тя нахлула на брега ‘с бързината на препускащ кон’. Оттеглящата се вода отнесла дори силните плувци навътре в морето, където някои се удавили от изтощение.

Колко често се появяват?

Според списание „Сайънтифик американ“ „от 1990 г. насам 10 вълни цунами са отнели живота на над 4000 души. По целия свят беше съобщено за общо 82 вълни цунами, по–висок брой от средния (който е 57) за едно десетилетие“. Но според редакторите на списанието, това увеличение се дължи до голяма степен на подобрените съобщителни връзки, докато високата смъртност при тези случаи се дължи донякъде на увеличения брой на населението по крайбрежието.

Тихият океан е известен с вълните цунами, защото неговият басейн е сеизмично най–активен. Всъщност „почти не минава година без поне една разрушителна проява на цунами някъде в Тихия океан — се казва в един справочник. — През последните 50 години 62 процента от смъртните случаи при земетресения в Съединените щати са следствие на цунами“.

Могат ли да бъдат предвидени?

В периода от 1948 г. до 1998 г. около 75 процента от предупрежденията за цунами на Хавайските острови се оказаха фалшива тревога. Разбираемо е, че такива сведения действуват успокояващо. Но вече е разработена една по–добра система за предупреждение относно цунами, включваща съвременна апаратура. Главна роля в подобрената система за откриване на цунами има един уред, регистриращ налягането на дъното, който бива поставен на хиляди метри дълбочина на дъното на океана.

Този високо чувствителен уред е в състояние да регистрира разликата в налягането на водата, когато отгоре преминава цунами — дори и ако то не е по–високо от един сантиметър. С помощта на звукови вълни този уред предава данните към една специална шамандура, която от своя страна ги предава на един сателит. А сателитът предава данните на центъра за предупреждаване относно цунами. Учените са на мнение, че с тази по–точна, предупреждаваща отрано система ще се намали броят на фалшивите тревоги.

Може би най–важните фактори относно безопасността са общественото съзнание и образование. Но дори и най–добрата предупредителна система би била безполезна, ако хората я пренебрегват. Така че ако живееш в район с ниско разположено крайбрежие, в което има вероятност да се образува цунами, и местните власти предупреждават за предстоящо цунами, или ако усетиш земетресение, или видиш необичаен отлив, незабавно отиди на по–високо място. Помни, че в открито море цунами може да се придвижва със скоростта на реактивен самолет и все още има голяма скорост, когато приближава брега. Ако вече видиш вълната, вероятно няма да можеш да я изпревариш. Но ако случайно те сполети цунами, докато си на пътешествие в морето или на риболов, можеш да бъдеш спокоен — чашата ти с кафе или с вино ще си остане на масата без да помръдне.

[Бележки под линия]

[Диаграма на страница 29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Вълните цунами често биват причинявани от сеизмично нарушение на дъното на океана

РАЗЛОМ

ЗАРАЖДАНЕ

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

НАВОДНЕНИЕ

[Диаграма на страница 31]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Нова система, включваща дълбоководни датчици, помага да се предскажат вълните цунами

САТЕЛИТНА ВРЪЗКА

5000 метра

ШАМАНДУРА

ХИДРОФОН

ЗВУКОВА ВРЪЗКА

ДЕТЕКТОР НА ЦУНАМИ

КОТВА

[Източник]

Karen Birchfield/NOAA/Pacific Marine Environmental Laboratory

[Снимка на страница 29]

Цунами промушило една дъска през тази гума на камион

[Източник]

U.S. Geological Survey

[Снимка на страница 30]

Фарът на Скоч кейп в Аляска преди да бъде връхлетян от цунами през 1946 г. (в ляво)

Пълното му унищожение след това (горе)

[Източник]

U.S. Coast Guard photo

[Информация за източника на снимката на страница 28]

U.S. Department of the Interior