Как можеш да живееш със заболяването си?

БЪДИ уверен, че приливът от чувства, които вероятно изпитваш, е основателен. Макар че заболяването ти е факт, умът ти се противопоставя на промените, наложени от него. Може да изглежда така, сякаш ти и болестта ти участвувате в игра на дърпане на въже — борба между онова, което си бил преди, и това, което може да станеш. И в момента изглежда, че болестта ти побеждава. Но ти можеш да промениш нещата. Как?

„Чувствата, причинени от загуба вследствие на болест — отбелязва психоложката Кити Щайн, — са много подобни на тези при смърт.“ Следователно, когато изгубиш нещо толкова скъпо за теб, колкото е здравето ти, е напълно нормално известно време да тъгуваш и да плачеш, точно както би направил, ако почине твой близък. Всъщност може да изгубиш не само здравето си. Една жена обяснява: „Трябваше да се откажа от работата си. ... Трябваше да се откажа от независимостта, на която винаги се радвах.“ Въпреки това имай реалистичен възглед за загубите си. „Трябва да тъгуваш за това, което си загубил — добавя д–р Щайн, която има множествена склероза, — но също така е нужно да разбереш с какво разполагаш все още.“ Наистина, след като се пребориш с първоначалните сълзи, ще видиш, че все още имаш ценни възможности. Една от тях е способността да се приспособяваш.

Морякът не може да контролира бурята, но може да издържи на нея, като нагласи съответно платната на лодката си. По подобен начин и ти може да не си в състояние да контролираш болестта, която е връхлетяла в живота ти като буря, но можеш да се справиш с нея, като нагласиш „платната“ си, тоест, своите физически, умствени и емоционални възможности. Какво е помогнало на други хронично болни хора да направят това?

Запознай се с болестта си

След като преживеят първоначалния удар от поставената диагноза, мнозина започват да мислят, че е по–добре да знаят горчивата истина, отколкото да изпитват страх от неизвестното. Докато страхът може да те парализира, знанието за онова, което става с теб, може да ти помогне да обмислиш какво да направиш, а това само по себе си често оказва положително влияние. „Забележи колко по–добре се чувствуваш, като знаеш как да постъпиш във връзка с някакъв проблем — отбелязва д–р Дейвид Шпигел от Станфордския университет. — Всъщност дълго време преди да направиш нещо, ти намаляваш притеснението си, като планираш какво да направиш.“

Може би смяташ, че е нужно да научиш повече за състоянието си. В една библейска притча се казва, че „човек със знание се укрепява в сила“. (Притчи 24:5) „Вземи книги от библиотеката. Научи колкото е възможно повече за болестта си“ — съветва един мъж, който е на легло. Като научаваш за лечения, които съществуват, и за начини, по които да се справяш, може да установиш, че състоянието ти вероятно не е толкова лошо, колкото се опасяваш. Може дори да намериш причини за оптимизъм.

Но крайната ти цел не е да разбереш с разума си заболяването си. Д–р Шпигел обяснява: „Това събиране на информация е част от важен процес, при който човек се примирява с болестта, изследва я и се учи да преценява правилно ситуацията си.“ Да приемеш, че животът ти се е променил, но не е приключил, е деликатен и често бавен процес. Но тази стъпка напред — откакто разбереш с разума болестта си, докато я приемеш емоционално — е стъпка, която можеш да предприемеш. Как?

 Намиране на равновесие

Може да е необходимо да промениш възгледа си относно това какво означава да приемеш болестта си. Преди всичко да приемеш, че си болен, не е признак на провал, както за моряка не е признак на провал да приеме факта, че е попаднал в буря. Вместо това, като гледа реалистично на бурята, той е подтикнат да действува. По подобен начин приемането на болестта ти не е провал, но означава „напредък в нова посока“, както отбеляза една хронично болна жена.

Дори ако физическите ти способности са намалели, може да е необходимо да си припомниш, че твоите умствени, емоционални и духовни качества не са засегнати. Например, нима не притежаваш все още разум и способност да се организираш и да разсъждаваш? Вероятно все още имаш сърдечна усмивка, чувство за загриженост към другите и способност да бъдеш добър слушател и истински приятел. И което е най–важно, все още имаш вярата си в Бога.

Освен това помни, че макар и да не можеш да промениш всичките си обстоятелства, все още можеш да решаваш как да реагираш на тях. Айрин Полин от Националния раков институт в САЩ казва: „Ти си отговорен за начина, по който откликваш на болестта. Имаш тази власт независимо от това какво ти налага болестта.“ Хелън, една жена на 70 години, която има множествена склероза в напреднал стадий, потвърждава това: „Не толкова болестта, колкото реакцията ти спрямо нея е това, което определя дали ще възстановиш равновесието си.“ Един мъж, който е инвалид от много години, казва: „Положителната нагласа е подобна на кила, който държи кораба изправен.“ Всъщност в Притчи 18:14 се казва: „Духът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да подига унилия дух?“

Овладяване на положението

Когато възвърнеш емоционалното си равновесие, въпросът ‘Защо ми се случи това?’ може да се промени на ‘Тъй като това ми се случи, какво ще правя във връзка с него?’. Тогава може да решиш да предприемеш допълнителни стъпки, за да излезеш от настоящото си положение. Нека разгледаме някои от тях.

Прецени състоянието си, помисли какво трябва да поправиш и след това промени каквото е възможно. „Заболяването ти е повод да преосмислиш живота си — сигнал за събуждане, а не смъртен зов“ — казва д–р Шпигел. Запитай се: ‘Какво беше важно за мен, преди да се разболея? А сега?’ Задавай си такива въпроси не за да установиш какво не можеш вече да правиш, но за да определиш какво е все още възможно, като може би правиш нещата по различен начин. Да разгледаме, например, случая на Хелън, спомената по–рано.

В продължение на 25 години нейните мускули отслабвали вследствие на множествената  склероза. Отначало тя използувала приспособление за ходене. По–късно, когато изгубила контрол над дясната си ръка, започнала да използува лявата. След това и лявата ръка ѝ изневерила. А от осем години тя вече не може да ходи. Сега трябва някой друг да я мие, да я храни и да я облича. Това я натъжава, но въпреки това тя казва: „Моето мото остава същото: ‘Мисли за това, което можеш да правиш, а не за това, което си правил.’“ И с помощта на своя съпруг и медицинските сестри, които я посещават, както и с малко изобретателност от нейна страна, тя успява да продължава с някои от дейностите, от които винаги е изпитвала радост. Например, още от 11–годишна възраст споделянето на библейското обещание за идващия мирен нов свят е било ценна част от живота ѝ, и днес също тя прави това всяка седмица. (Матей 28:19, 20) Хелън обяснява как:

„Моля медицинската сестра, която ме посещава, да ми държи вестника. Заедно четем некролозите и избираме някои от тях. След това казвам на сестрата какви мисли бих искала да включа в писмо до близките на починалия, и тя пише писмото. Заедно с писмото изпращам брошурата „Когато някой, когото обичаш, умре“ a, в която се обяснява носещата утеха библейска надежда за възкресението. Правя това всяка неделя следобед. Така се чувствувам щастлива, че все още мога да споделям с другите добрата новина за божието Царство.“

Поставяй си разумни и постижими цели. Една причина, поради която Хелън се опитва да промени каквото е възможно, е това, че така може да си поставя и да постига цели. Това е важно и за теб. Защо? Защото поставянето на цели насочва ума ти към бъдещето, а осъществяването на целите ти дава чувството, че си постигнал нещо. Така можеш също да възстановиш известна степен на увереност в себе си. Постарай се обаче целта, която си поставяш, да бъде конкретна. Например, може да решиш: ‘Днес ще прочета една глава от Библията.’ Освен това си поставяй цели, които са реални за теб. Тъй като твоето физическо и емоционално състояние е различно от това на другите хора с дълготрайни заболявания, може да не си в състояние да постигаш същите цели, каквито постигат те. — Галатяни 6:4.

„Независимо колко малка изглежда целта, постигането ѝ те подтиква да правиш повече“  — казва Лекс, който живее в Холандия. Преди повече от 20 години, когато бил на 23, той претърпял злополука, след която останал парализиран. По време на многобройните процедури с физиотерапия, които последвали, той бил подканян да си поставя цели, като например да си мие лицето с кърпа. Това било уморително, но той успял. Когато осъзнал, че е постигнал тази цел, си поставил друга — да отваря и затваря сам пастата за зъби. Отново успял. „Макар че не беше лесно — казва Лекс, — открих, че мога да правя повече отколкото си мислех, че е възможно.“

В действителност с подкрепата на своята съпруга, Тинеке, Лекс постигнал по–големи цели. Например, придружаван от Тинеке, той посещава в инвалидна количка хората от къща на къща, за да споделя с тях библейското познание. Освен това всяка седмица посещава един мъж, който е инвалид, за да го насърчава и да изучава Библията с него. „Да помагам на другите ми носи удовлетворение“ — казва Лекс. Както потвърждава Библията, „по–блажено е да дава човек, отколкото да приема“. — Деяния 20:35.

Можеш ли и ти да си поставиш цел да помагаш на другите? Това, че си болен или инвалид, може да ти помогне да бъдеш особено умел утешител, защото твоите проблеми те правят по–чувствителен към болката на другите.

Поддържай контакт с другите. Медицинските изследвания показват, че социалните контакти са добри за здравето. Но и обратното е вярно. „Връзката между социалната изолираност и смъртността е толкова ... силна, колкото връзката между пушенето ... и смъртността“ — казва един изследовател. Той добавя: „Подобряването на социалните ти отношения може да е толкова важно за здравето ти, колкото е важно за човек да спре да пуши.“ Не е изненадващо заключението му, че нашите умения да запазим социалните си отношения „са важни за оцеляването“! — Притчи 18:1.

Но, както беше споменато в предишната статия, проблемът може да се състои в това, че някои от приятелите ти вече не те посещават. За твое добро е да се противопоставиш на увеличаващата се изолация. Но как да направиш това? Като начало можеш да поканиш приятелите си да те посетят.

Превърни посещенията при теб в приятно преживяване. b Можеш да направиш това, като ограничиш разговорите за твоето заболяване, така че посетителите ти да  не се уморят да слушат за него. Една хронично болна жена решила този проблем, като наложила ограничения във времето, през което със съпруга ѝ да разговарят за нейната болест. „Просто трябваше да ограничим това“ — казва тя. Наистина, не е нужно заболяването ти да потиска всичко друго, което можеш да споделиш. След като бил при своя приятел, който е на легло, и разговарял с него за изкуство, история и за неговите основания за вяра в Йехова Бог, един посетител казал: „Той надделява над болестта си. Беше чудесно да разговарям с него.“

Поддържането на добро чувство за хумор ще накара приятелите ти с удоволствие да те посещават. Освен това смехът е полезен за теб. „Хуморът помага да се справяш в много ситуации и с много ситуации“ — казва един мъж, който има болестта на Паркинсон. Наистина, смехът може да бъде добро лекарство. В Притчи 17:22 се казва: „Веселото сърце е благотворно лекарство.“ Дори няколко минути смях ще ти се отразят добре. Освен това „за разлика от другите лекарства, които опитваме, смехът е напълно безопасен, нетоксичен и приятен — отбелязва авторката Сюзан Милстри Уелс, която също е хронично болна. — Всичко, което можем да загубим, е лошото настроение“.

Намери начини да намалиш стреса. Изследванията потвърждават, че стресът може да влоши заболяването, докато намаляването на стреса го прави по–поносимо. Затова си давай почивка отвреме–навреме. (Еклисиаст 3:1, 4) Не превръщай болестта си в център на живота си. Ако не можеш да излизаш от къщи, може да се опиташ да намалиш натиска от страна на чувствата, като слушаш спокойна музика, четеш книга, вземеш вана, пишеш писма или стихове, рисуваш картини, свириш на музикален инструмент, разговаряш с доверен приятел или правиш други подобни неща. Това няма да разреши окончателно проблема ти, но ще ти помогне да имаш известна почивка.

Ако можеш да се движиш, излез на разходка, отиди на пазар, работи в градината, разходи се с колата или, ако е възможно, отиди на почивка. Вярно, предприемането на пътуване може да бъде по–сложно поради заболяването ти, но с предварителна подготовка и малко импровизация препятствията могат да бъдат преодолени. Например, Лекс и Тинеке, споменати по–рано, успели да пътуват в чужбина. „Отначало бях малко напрегнат — казва Лекс, — но имахме страхотна почивка!“ Наистина, твоето заболяване може да е част от живота ти, но не бива да превзема живота ти.

Извличай сили от вярата. Истинските християни, които са се справили успешно със сериозни заболявания, казват, че вярата им в Йехова Бог, а също и общуването с християнския сбор са източници на непрестанна утеха и сила. c Ето някои изказвания относно стойността на молитвата, изучаването на Библията, размисъла за бъдещето и посещаването на християнските събрания в Залата на Царството.

● „Все още отвреме–навреме се чувствувам потиснат. Когато стане така, се моля на Йехова и той подновява моята решимост да правя всичко, каквото мога.“ — Псалм 55:22; Лука 11:13.

● „Четенето на Библията и размисълът върху прочетеното ми помага много да запазя вътрешния си мир.“ — Псалм 63:6; 77:11, 12.

● „Изучаването на Библията ми напомня, че истинският живот тепърва предстои и че няма вечно да бъда инвалид.“ — Исаия 35:5, 6; Откровение 21:3, 4.

● „Вярата в бъдещето, обещано в Библията, ми дава сила да се справям с живота си всеки ден.“ — Матей 6:33, 34; Римляни 12:12.

● „Присъствието на събранията в Залата на Царството държи ума ми съсредоточен върху положителни неща, а не върху болестта ми.“ — Псалм 26:12; 27:4.

● „Насърчаващото общуване с членовете на сбора сгрява сърцето ми.“ — Деяния 28:15.

Библията ни уверява: „Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, и познава уповаващите на Него.“ (Наум 1:7) Силната връзка  с Йехова Бог и общуването с християнския сбор са източници на утеха и сила. — Римляни 1:11, 12; 2 Коринтяни 1:3; 4:7.

Трябва да си дадеш време

Една социална работничка, която помага на хората да се справят с последствията от дълготрайните заболявания, отбелязва, че да водиш нормален живот като сериозно болен или инвалид е процес, който „изисква време — не става за една нощ“. Друг специалист съветва да си дадеш време, тъй като се учиш на „нещо напълно ново за теб: да живееш със сериозно заболяване“. Приеми, че дори да имаш положителна нагласа, може да имаш лоши дни или седмици, когато болестта ти надделява. След време обаче може да забележиш напредък. Така било с една жена, която казва: „Бях толкова развълнувана, когато осъзнах, че през целия ден дори не съм си помислила за рака. ... Преди известно време не смятах, че това е възможно.“

Наистина, след като преживееш първоначалните си страхове и си поставиш нови цели, може да се изненадаш от това колко добре се справяш, както показва и следващата статия.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 7]

Познанието за болестта ти може да ти помогне да се примириш с нея

[Снимка на страница 8]

С помощта на другите Хелън подготвя насърчаващи писма

[Снимка на страница 8]

„Чувствувам се щастлива да споделям добрата новина за божието Царство“

[Снимка на страница 9]

„Разбрах, че макар и парализиран, мога да правя повече отколкото си мислех, че е възможно.“ — Лекс