Какво можем да научим от миналото?

„За историците няма нищо по–важно от това да опишат причината и следствието.“ — ДЖЕРАЛД ШЛАБАК, ДОЦЕНТ ПО ИСТОРИЯ.

ИСТОРИЦИТЕ често питат как и защо са се случили определени събития. Например, от историята знаем за падането на Римската империя. Но защо паднала тя? Дали поради корупция или търсене на удоволствия? Или империята станала трудна за управление и войските ѝ прекалено скъпи? Дали враговете на Рим станали твърде много и твърде силни?

Неотдавна комунизмът в Източна Европа, смятан някога за заплаха спрямо Запада, рухна сякаш за една нощ в много страни. Но защо? И какви поуки трябва да си извадим? Това са въпроси, на които историците се опитват да отговорят. Но до каква степен личните им убеждения влияят на тяхната преценка в даването на тези отговори?

Може ли да се окаже доверие на историята?

Историците са повече детективи, отколкото учени. Те разследват, поставят под съмнение и оспорват повествованията от миналото. Стремят се към истината, но целта им често е неясна. Част от причината за това е, че работата им се съсредоточава най–вече върху хората, а историците не могат да четат умовете — особено умовете на мъртвите. Също така те може да имат предварително създадени идеи и предразсъдъци. Следователно понякога най–добрият труд е в действителност тълкувание — според гледната точка на историка.

Разбира се, това, че един историк има собствени възгледи, не означава непременно, че работата му е неточна. Библейските книги Царе и Летописи съдържат успоредни повествования, които били писани от пет различни личности, но се вижда, че не съдържат особени противоречия или неточности. Същото се отнася и за четирите евангелия. Много библейски писатели записали дори собствените си грешки и неразумни постъпки — нещо рядко срещано в светските трудове. — Числа 20:9–12; Второзаконие 32:48–52.

Освен възможните предразсъдъци друг важен фактор, който трябва да имаме предвид,  когато четем исторически данни, са подбудите на писателя. „Всяко историческо събитие, разказано от хора, имащи власт, или от такива, които се стремят към власт, или от техните приятели, трябва да бъде приемано с най–голямо подозрение“ — казва Майкъл Станфорд в своето издание „Наръчник за изследване на историята“. Съмнителните подбуди се виждат също ясно, когато историческите книги отразяват хитър или дори дързък призив към национализъм и патриотизъм. За съжаление, това понякога се среща в учебниците. В един държавен указ на една страна съвсем открито се казва, че целта на преподаването на историята е „да засили националистичните и патриотичните чувства в сърцата на хората ..., защото познаването на миналото на народа е една от най–важните подбуди към патриотични действия“.

Нагласена история

Понякога историята не само е написана с предубеждения, но е и нагласена. В книгата Truth in History [„Истината в историята“] се казва, че бившият Съветски съюз, например, „заличил името на Троцки от историята, така че доказателствата за съществуването на този комисар изчезнали“. Кой бил Троцки? Той бил водач по време на руската болшевишка революция и бил на второ място след Ленин. След смъртта на Ленин, Троцки се сблъскал със Сталин, бил изгонен от комунистическата партия и по–късно бил убит. Името му дори било премахнато от съветските енциклопедии. Подобно изопачаване на историята, заради което дори били изгаряни книги, съдържащи противоречащи на нея мисли, било нещо обичайно за много диктаторски режими.

Но нагласяването на историята е древен метод, датиращ поне от времето на Египет и Асирия. Фараоните, царете и императорите, които били горди и суетни, правели всичко възможно тяхното историческо наследство да ги ласкае. Затова постиженията редовно били преувеличавани, докато всичко срамно и позорящо, като например поражение в битка, било омаловажавано, заличавано или понякога дори не било споменавано. В ярък контраст с това, историята на Израил, записана в Библията, съдържа както грешките, така и величието на царете и на техните поданици.

Как историците проверяват точността на по–старите писмени документи? Те ги сравняват с такива неща, като например стари данъчни архиви, закони, обяви за търгове на роби, лични и бизнес писма и документи, надписи на грънчарски съдове, корабни дневници и различни предмети,  намерени в гробници и гробове. Тази комбинация често хвърля допълнителна или различна светлина върху официалните писмени документи. Честните историци обикновено признават съществуването на празнини или известна несигурност, където има такива, макар че могат да предложат свои теории, за да запълнят тези празнини. Във всеки случай разумните читатели проверяват повече от един източник, ако искат да намерят уравновесено обяснение.

Въпреки всички предизвикателства, с които се сблъсква един историк, трудът му може да бъде много полезен. В една книга по история се обяснява: „Колкото и трудно да се пише, ... световната история е важна, дори съществена, за нас.“ Освен че ни дава достъп до миналото, историята може да разшири нашето разбиране на настоящото положение на хората. Например, бързо откриваме, че хората в древността са проявявали същите черти на характера, каквито имат хората днес. Тези проявяващи се отново черти са оказали огромно влияние на историята, като може би са довели до поговорката, че историята се повтаря. Но дали това заключение е логично?

Дали историята се повтаря?

Можем ли да предскажем с точност бъдещето въз основа на миналото? Някои видове събития се повтарят. Например, бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър казал: „Всяка цивилизация, която е съществувала някога, в крайна сметка се е разпаднала.“ Той добавил: „Историята е разказ за провалени усилия, за неосъществени стремежи. ... Затова като историк казвам, че човек трябва да се примири с мисълта, че трагедията е неизбежна.“

Няма империи, които да са паднали по един и същ начин. Вавилон паднал за една нощ пред мидийците и персийците през 539 г. пр.н.е. След смъртта на Александър Велики Гърция се разпаднала на много царства, като накрая отстъпила пред Римската империя. Падането на Рим обаче остава спорен въпрос. Историкът Джералд Шлабак пита: „Кога паднал Рим? Дали е паднал в действителност? Между 400 и 600 г. от н.е. нещо се променило в Западна Европа. Но много неща останали.“ a Ясно е, че някои аспекти на историята се повтарят, докато други не.

Една непрестанно повтаряща се поука от историята е неуспехът на човешкото управление. През всички векове доброто управление е било постоянно осуетявано от лични интереси, непредвидливост, алчност, корупция, семейственост и особено от силното желание за получаване на власт и за запазването ѝ. Така че миналото е изпълнено с надпревара във въоръжаването, с неспазени договори, войни, социално безредие и насилие, несправедливо разпределяне на богатството и икономически сривове.

Например, забележи какво се казва в изданието The Columbia History of the World [„История на света ‘Колумбия’“] относно влиянието на западната цивилизация върху останалата част на света: „След като Колумб и Кортес показали на хората от Западна Европа какви възможности съществуват, у тях се породило силно желание за обръщане на други във вярата, за извличане на полза и слава и западната цивилизация била въведена главно чрез сила, почти по цялото земно кълбо. Притежавайки неумолимо желание за разширяване и по–добри оръжия, завоевателите превърнали останалата част от света в една неохотна добавка към великите европейски сили ... Хората от тези континенти [Африка, Азия и Северна и Южна Америка] били накратко казано жертви на една безмилостна, непрестанна експлоатация.“ Колко верни са думите, намиращи се в Библията в Еклисиаст 8:9: ‘Човек властвува над човека за негова вреда’!

Вероятно това печално повествование подтикнало един немски философ да каже, че единственото нещо, което можем да научим от историята, е това, че хората не научават нищо от нея. В Йеремия 10:23 се казва: „Пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ Тази неспособност да направляваме стъпките си трябва особено да ни безпокои  днес. Защо? Защото сме засегнати от проблеми, които както по брой, така и по размер са безпрецедентни. Как тогава ще се справим?

Безпрецедентни проблеми

Никога преди не се е случвало цялата земя да бъде застрашена от общото влияние на изсичането на горите, ерозията на почвите, запустяването, масовото изчезване на растения и животински видове, разрушаването на озоновия слой в атмосферата, замърсяването, глобалното затопляне, унищожаването на живота в океаните и бързото увеличаване на човешкото население.

„Друго предизвикателство към съвременното общество са бързо настъпващите промени“ — се казва в книгата A Green History of the World [„Зелена история на света“]. Ед Еърс, редактор на списание World Watch [„Световен наблюдател“], пише: „Сблъскваме се с нещо, с което нямаме абсолютно никакъв опит и което в действителност не разбираме, въпреки че има изобилие от доказателства. За нас това ‘нещо’ е засилената атака от огромни биологични и физични изменения в света, който ни поддържаше.“

Като има предвид тези и други подобни проблеми, историкът Пардън Тилингаст казва: „Посоката, в която се движи обществото, стана безкрайно сложна и за мнозина от нас дилемите са ужасяващи. Какви напътствия могат да предложат специалистите по история на обърканите хора днес? Изглежда няма голям избор.“

Вероятно специалистите по история не знаят какво да направят и какъв съвет да дадат, но това със сигурност не се отнася за нашия Създател. Всъщност той предсказал в Библията, че в последните дни в света ще настанат „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1–5) Но Бог стига още по–далеч и прави нещо, което историците не могат да направят — дава изход от ситуацията, както ще разберем от следващата статия.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 5]

„Всяко историческо събитие, разказано от хора, имащи власт, ... трябва да бъде приемано с най–голямо подозрение.“ — МАЙКЪЛ СТАНФОРД, ИСТОРИК

[Снимка на страница 4]

Император Нерон

[Източник]

Roma, Musei Capitolini

[Снимка на страница 7]

През всички векове ‘човек властвува над човека за негова вреда’

[Източник]

„Завоевателите“ от Пиер Фрител. Включва (отляво надясно): Рамзес II, Атила, Ханибал, Тимур, Юлий Цезар (в средата), Наполеон I, Александър Велики, Навуходоносор и Карл Велики. От книгата The Library of Historic Characters and Famous Events, том III, 1895 г.; самолети: USAF photo