Предизвикателствата, пред които е изправена обединена Германия

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГЕРМАНИЯ

„КОГАТО с родителите ми пресякохме с кола границата между Източна Германия и Западен Берлин, тълпи от хора стояха по мостовете над магистралата, махаха с ръце и викаха ликуващо — спомня си Рони. — Разхождахме се из търговския център Кудам в Западен Берлин и когато хората разбираха, че сме от Източна Германия, ни черпеха с нещо за пиене. Всички бяха в приповдигнато настроение.“ Това беше на 10 ноември 1989 г., един ден след падането на Берлинската стена.

Това приповдигнато настроение премина отвъд Берлин и обхвана цяла Източна и Западна Германия, дотогава съществуващи като две отделни страни. Промяната — повратният момент или мирната революция, която доведе до падането на тоталитарния режим в Източна Германия, — изненада почти всички. Години по–късно много хора все още считат Промяната за най–щастливото време през последните 50 години. Разбира се, еуфорията отмина и отстъпи път на реалността, което ни позволява да попитаме: ‘Как се е променил животът след Промяната?’ Можем ли да научим нещо от случилото се?

Сбогом на студената война

За повечето немци падането на Берлинската стена беше огромно облекчение. Според някои източници почти хиляда души са умрели от убийствата на границата между Изтока и Запада. През октомври 1990 г. двете Германии бяха обединени в една държава — Федерална република Германия, с население от около 80 милиона души. Германската демократична република (ГДР), позната като Източна Германия, престана да съществува, точно 41 години след своето създаване. Площта, заемана преди от ГДР, сега е разделена на шест области, известни като новите провинции.

Светът беше замръзнал от изненада, докато Промяната ускоряваше разпадането на комунистическия блок, прекратяването на Варшавския мирен договор и края на студената война. Войските на противопоставящите се велики сили, които около 40 години се наблюдаваха взаимно през границата между двете Германии, се оттеглиха от територията на Германия. Тези събития станаха без нито един изстрел.

След обединението Германия преживя драматична промяна, засягаща главно живота в новите провинции. За много хора промяната беше много по–драматична, отколкото очакваха.

Най–после свобода!

Това, което населението на ГДР искаше най–много от Промяната, беше свобода. Това не е изненадващо, тъй като тоталитарният режим държеше своите поданици като в усмирителна риза. Преди Промяната, да получиш виза, с която да преминеш вътрешногерманската граница, беше трудно, дори невъзможно. Изведнъж това се промени. Една жена беше възкликнала: „Представи си само, можем да отидем в Америка!“ За много  хора това, че могат отново да се срещат с роднини и приятели от другата страна на границата, е основание да продължават да бъдат благодарни.

Свободата позволи не само на немците от Източна Германия да ходят на запад, но също и на тези от Запада да ходят на изток. Сега туристическите забележителности в новите провинции отново са отбелязани на картите. Например, туристите могат да посетят град Витенберг, където Мартин Лутер започнал Реформацията, дала началото на протестантската религия. А също и Майсен — град, известен с ръчно изработвания порцелан, и Ваймар — град, който е родно място на двамата най–известни немски писатели: Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих фон Шилер. През 1999 г. град Ваймар получи званието ‘Културно средище на Европа’ и беше първият град в бившия комунистически блок, удостоен с такава чест.

А как стои въпросът със свободата на речта? Хората в новите провинции могат свободно да говорят, без да се страхуват, че ще бъдат подслушвани от Щази, службите на Държавна сигурност. И се радват, че имат възможността свободно да избират различни телевизионни програми и материал за четене. Матиас си спомня: „Когато ходех на училище, всяко едно издание от Запада, с което успявахме да се сдобием, биваше конфискувано.“

Какво да кажем за свободата на поклонение? В ГДР религията не беше насърчавана и двама от всеки трима жители нямаха религиозна принадлежност. Днес всички в обединена Германия се радват на свобода на поклонението повече от десет години, най–дългият период на свобода, откакто Хитлер наложи ограничения на религията през 1933 г. Но свободата на религията не означава, че религията е добре приета от всички. Представители на основните религии се оплакват, че са загубили влиянието си от известно време и че Промяната е ускорила тази тенденция. От друга страна, Свидетелите на Йехова, които бяха забранени и преследвани по време на тоталитарния режим, увеличиха своята дейност. През изминалите десет години Свидетелите построиха 123 Зали на Царството и 2 Конгресни зали в новите провинции.

В новите провинции беше предприето широкомащабно строителство от всякакъв вид. Берлин беше възстановен като столица на страната и беше преобразен в архитектурно отношение. Подобрява се инфраструктурата на новите провинции, което включва големи разходи за поддръжката на пътищата и железопътните линии. Много усилия бяха положени, за да се изчисти околната среда и здравеопазването и социалните условия да бъдат приведени в съответствие със западните стандарти. Много от жителите на новите провинции ще се съгласят, че сега имат по–висок стандарт на живот.

„Времената бяха добри“

Въпреки това някои гледат с носталгия назад към времето преди Промяната. „Времената бяха добри“ — казва една жена. Но какво може да бъде добро, когато живееш под диктаторско управление? Някои казват, че животът е бил по–спокоен и по–сигурен. Много хора с тъга си спомнят за близките взаимоотношения между приятели и съседи, за  това, че винаги са могли да разчитат на помощ и подкрепа от тяхна страна. Според едно сведение на Института за проучване на общественото мнение Алензбах „диктатурите създават у гражданите си чувство на морално превъзходство и сигурност“. След като диктатурата на ГДР изчезна, с нея изчезна и чувството на сплотеност между хората.

Друг пример: През 80–те години цените на основните хранителни продукти и услугите бяха поддържани ниски и всеки имаше работа. „Едно хлебче струваше пет пфенинга, а сега струва десет пъти повече“ — оплаква се Бригите. След като се появи конкуренцията на свободния пазар, хиляди държавни предприятия фалираха, което доведе до безработица. В бившата Източна Германия има два пъти повече безработица, отколкото в западната част.

Досега обединението струваше около 800 милиарда долара. А все още има какво да се прави. Кой плаща всичко това? Част от стойността е взета от един специален данък. Така че Промяната засегна не само сърцата на немците, но и техните джобове! Дали усилията си струваха и парите бяха рационално използувани? Повечето хора гледат на обединението като на нещо положително и стойностно, постижение, с което могат да се гордеят.

Какво можем да научим от това?

Промяната доказа, че смяната на една форма на управление с друга не може да удовлетвори всеки. Много хора — дори тези, които считат Промяната за нещо положително, — разбират, че животът в едно капиталистическо общество на конкуренция може да бъде толкова обезсърчаващ, колкото и този по време на тоталитарния режим. Разбира се, всеки иска да има свобода и благополучие. Но когато тези предимства се заплащат със загуба на нормалните човешки взаимоотношения и липса на интерес към другия, щастието е краткотрайно.

В едно неотдавнашно сведение от град Десау в бившата Източна Германия се казва: „Измина десетилетие от обединението; милиарди долари бяха необходими, за да се заличи ужасното минало на Източна Германия.“ Но и сега много хора не изглеждат да са щастливи от постигнатите резултати.

Институтът Алензбах съобщава, че много хора се надяват, че „освен двете възможности на свободната конкурентна икономика и плановото стопанство, трябва да има и трети вариант“ на управление на човешките дела. Тази надежда е споделяна от Свидетелите на Йехова.

Те са уверени, че нито една политическа или икономическа система, създадена от човека, не може да задоволи нуждите на човечеството. Свидетелите вярват, че тези потребности могат да бъдат удовлетворени единствено от месианското Царство на нашия Създател. Според Библията това небесно правителство скоро ще установи едно любещо и справедливо управление над цялата земя. Царството ще обедини всички народи на земята и ще даде възможност не само на Германия, но на всички хора да се радват на мирни взаимоотношения помежду си. Каква благословия ще бъде това Царство! — Даниил 2:44.

[Карта на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Бон

Берлин

Витенберг

Ваймар

[Снимка на страница 24]

Разрушаването на Берлинската стена и премахването на границата беше посрещнато с голямо облекчение

[Източник]

Foto: Landesarchiv Berlin

[Снимка на страница 24]

Контролно–пропусквателният пункт Чарли, берлинският символ на студената война, някога и сега

[Източник]

Foto: Landesarchiv Berlin

[Снимка на страница 25]

Берлин, възстановен като столица, променя своя облик

[Снимка на страница 25]

Досега Свидетелите на Йехова са построили 123 Зали на Царството в новите провинции