Гледната точка на Библията

Трябва ли хората да се събират заедно, за да служат на Бога?

„ПРЕДИ имах навика да ходя на религиозни служби, но сега вече не го правя.“ „Мисля, че можеш да се покланяш на Бога навсякъде, а не само когато си в църква.“ „Вярвам в Бога и в Библията, но не смятам за нужно да ходя на църква.“ Чувал ли си подобни изказвания? Все повече хора в днешно време, особено в западните страни, се изказват по този начин. Хората, които преди са ходили на църква, не смятат за необходимо да ходят повече. Какво казва Библията относно ходенето на църква?

Думите „църква“ и „църкви“ се срещат 110 пъти в „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. В други преводи също се използуват тези названия. Гръцката дума, преведена като „църква“, буквално означава „събрание“ или с други думи събиране на хора. Например в Деяния 7:38 се казва за Моисей, че е бил „в църквата в пустинята“, което означава, че е бил сред събрания народ на Израил. При един друг случай в Писанията се казва, че ‘се подигнало голямо гонение против църквата’, и това се отнася за християнската общност в Йерусалим. (Деяния 8:1) В едно от своите писма Павел поздравява ‘църквата във Филимоновия дом’, тоест, местния сбор, който се събирал там. — Филимон 2, „Верен“.

Явно названието „църква“, както е използувано в Библията, означава не място за поклонение, а по–скоро група от поклонници. Потвърждавайки това, Климент от Александрия, учител по религия през втори век, писал: „Не мястото, а сбора от избраните наричам Църквата.“ Но все пак трябва ли християните да се събират на едно определено място или сграда, за да бъде поклонението им приемливо за Бога?

 Поклонението на народа на Израил

Моисеевият закон изисквал от всичките мъже в Юдея да присъствуват на едно определено място за провеждането на три ежегодни празника. Много жени и деца също присъствували. (Второзаконие 16:16; Лука 2:41–44) В определени случаи свещениците и левитите наставлявали събраното множество от хора, като им чели от божия Закон. Те ‘давали значението и им тълкували прочетеното’. (Неемия 8:8) За годината на сабат божията заповед била: „Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа, вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон.“ — Второзаконие 31:12.

Жертви на Бога можели да бъдат принасяни само в храма в Йерусалим и там също можели да бъдат получени наставления от свещениците. (Второзаконие 12:5–7; 2 Летописи 7:12) С течение на времето били установени други домове за поклонение в Израил — синагогите. Те били места за четене от Писанията и за молитва. Но храмът в Йерусалим си оставал главното място за поклонение. Това е онагледено чрез казаното от библейския писател Лука. Той споменава една възрастна жена на име Анна, която ‘не се отделяла от храма, дето нощем и денем служела Богу в пост и молитва’. (Лука 2:36, 37) Истинското поклонение, принасяно заедно с другите отдадени на Бога служители, заемало централно място в живота на Анна. Другите боящи се от Бога юдеи следвали подобна линия на поведение.

Истинското поклонение след смъртта на Христос

След смъртта на Исус неговите последователи вече не били под Моисеевия закон, нито се изисквало от тях да отдават поклонение в храма. (Галатяни 3:23–25) Но те продължавали да се събират заедно за молитва и да изучават божието Слово. Те нямали пищни постройки, вместо това се събирали в частни домове или на обществени места. (Деяния 2:1, 2; 12:12; 19:9; Римляни 16:4, 5) Лишени от обредност и помпозност, събранията през първи век били освежаващо опростени.

Сред моралния мрак на Римската империя библейските принципи, научавани на тези събрания, блестели като диаманти. Някои невярващи, които идвали за първи път на събрание, могли да кажат само: „Наистина Бог е между вас.“ (1 Коринтяни 14:24, 25) Да, Бог наистина бил сред тях. „Вследствие на това сборовете [църквите — РИ–1938; „Верен“] наистина продължаваха да бъдат утвърждавани във вярата и да растат по брой ден след ден.“ — Деяния 16:5, NW.

Дали един християнин по онова време щял да има божието одобрение, ако се покланял на Бога в езически храмове или правел това самостоятелно? Библията дава ясно напътствие по този въпрос: За да бъдат одобрени, поклонниците на Бога трябвало да станат част от единствената истинска църква, или сбор, от тогавашното „едно тяло“ от искрени поклонници. Това били последователите на Исус, познати като християни. — Ефесяни 4:4, 5; Деяния 11:26.

Как стоят нещата в днешно време?

Библията не ни насърчава да се събираме в църква, а ни насърчава да се събираме за поклонение с църквата, ‘сбора на живия Бог’, с хората, които „се покланят с дух и истина“ на Бога. (1 Тимотей 3:15, NW; Йоан 4:24) Одобрените от Бога религиозни събрания трябва да дават напътствия на хората да имат „свято поведение и дела на преданост към Бога“. (2 Петър 3:11, NW) Те трябва да помагат на присъствуващите да станат зрели християни, които могат „да разпознават доброто и злото“. — Евреи 5:14.

Свидетелите на Йехова се стремят да следват образеца на християните от първи век. Над 91 400 сбора по целия свят се събират редовно, за да изучават Библията и да се укрепват един друг, правейки това в Залите на Царството, в частни домове и на други места. Това е в съгласие с думите на апостол Павел: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно.“ — Евреи 10:24, 25.