Лицето на съвременната война

СФОРМИРАНИЯТ набързо бежански лагер подслони 1548 бежанци, които пристигнаха внезапно от една съседна африканска страна. Сини и жълтеникавокафяви палатки бяха опънати в едно кално сечище сред гора от палмови дървета. Нямаше нито електричество, нито завивки, а също така течаща вода и тоалетни. Валеше дъжд. С помощта на пръчки бежанците издълбаха малки канали, които да отклоняват водата, за да не влезе в палатките. Две международни агенции за помощ трескаво работеха за подобряване на условията за живот.

Малко преди това бежанците използували възможността да се качат на един разнебитен товарен кораб, за да избягат от гражданската война, която години наред опустошавала страната им. Войната не се водела с танкове или с тежки бомбардировачи. Тя започнала, когато около 150 войника, въоръжени с автомати, нахлули в страната. През следващите години те завземали селище след селище, изисквали от цивилните хора да им плащат данък, набирали нови войници и убивали всеки, който им се противопоставял. Накрая завладели цялата страна.

Една млада жена на име Естър, която беше сред бежанците в лагера, каза: „Най–лошото нещо в живота ми е загубата на съпруга ми в тази война. Те го застреляха. Там е много страшно. Чуваш някой да стреля и си мислиш, че идва да те убие. Когато видиш човек с оръжие, си мислиш, че ще те убие. Не можех да се отпусна. Едва тук мога да спя през нощта. В къщи не можех. Тук спя като бебе.“

„Дори в тези мокри палатки ли?“ — попита един автор, пишещ за „Пробудете се!“.

 Естър се засмя: „Дори ако е нужно да спя в тази кал, пак ще спя по–добре, отколкото там, откъдето идвам.“

Амброуз, който е на десет години, е прекарал по–голямата част от живота си, като е бягал със семейството си от различните области на войната. „Бих искал да има мир и да ходя пак на училище — казва той. — В крайна сметка аз раста.“

Кпана, която е на девет години, има красиви кафяви очи. На въпроса какви са най–ранните ѝ спомени, тя отговори без колебание: „Война! Битки!“

Този вид война, от която са избягали тези хора, е често срещан през последните години. Според един източник 46 от 49–те големи конфликта, бушували от 1990 г. насам, са били водени само с леко въоръжение. За разлика от меча или копието, за чието резултатно използуване в битка се изискват умения и сила, стрелковите оръжия направиха възможно във войните да участвуват и аматьори, и професионалисти. a Често юноши и деца са взимани като войници и принуждавани да плячкосват, да осакатяват и да убиват.

Много от тези конфликти не се водят между различни страни, а в самите тях. Те не се водят от обучени войници на бойното поле, но в повечето случаи от цивилни хора в градовете и селата. Тъй като много от сраженията се водят от хора, които нямат военна подготовка, няма и много угризения на съвестта поради нарушаването на традиционните правила в една война. Вследствие на това злонамерените нападения над невъоръжени мъже, жени и деца са нещо често срещано. Смята се, че в днешните войни над 90 процента от убитите са цивилни. В тези войни първостепенна роля играят стрелковите оръжия и лекото въоръжение.

Разбира се, огнестрелните оръжия не са преките причинители на конфликта — хората са воювали още преди да бъде измислен барутът. Но наличието на огнестрелни оръжия насърчава воюването пред воденето на преговори. Оръжията допринасят за удължаването на войните и за засилването на кръвопролитията.

Въпреки че оръжията, използувани в съвременните войни, са леки, те доведоха до тежки последствия. През 90–те години на 20–и век такива оръжия причиниха смъртта на повече от четири милиона души. Над 40 милиона други станаха бежанци или бяха принудени да се преместят на друго място. В разкъсваните от война страни стрелковите оръжия навредиха на политическата, социалната и икономическата структура на обществото, а също и на околната среда. Разходите на международното общество за спешна помощ, грижи за бежанците, умиротворяване и военни намеси са десетки милиарди долари.

Защо стрелковите оръжия започнаха да играят толкова важна роля в съвременните конфликти? Откъде идват те? Какво може да се направи, за да се ограничат или премахнат тези смъртоносни оръжия? Тези въпроси ще разгледаме в следващите статии.

[Бележки под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 3]

UN PHOTO 186797/J. Isaac