Прославяйки мира, а не войната

РАЗКАЗАНО ОТ ДОРОТИ ХОРЛИ

Родена съм през 1919 г. в италианско католическо семейство в Уилмингтън (Делауер, САЩ). Въпреки че родителите ми не ходеха на църква, винаги изпращаха мен и двете ми сестри на църковните служби. Силно впечатление ми правеха величествените църкви с тяхната великолепна архитектура, статуи и пищни церемонии.

ГОДИНИТЕ минаваха и аз изгубих интерес към католицизма. Църквата не придаваше особено значение на Библията, която моят баща уважаваше и четеше редовно. Бях обезпокоена и от църковните вестници, които съобщаваха имената на дарителите и сумите, които бяха дали. Носеха се и много слухове за безнравствени свещеници. Като навърших 15 години, вече не бях активна католичка. Така имах повече време да се обучавам в областта на изкуството.

Изкуството — моя кариера

През 1940 г., когато бях на 21 години, се омъжих за Уилям Хорли — млад мъж, който обичаше да рисува всичко, свързано с войската — самолети, войници, оръжия, кораби. Бил, както наричахме Уилям, беше доволен, че аз съм художничка, и ми купи моя първи комплект маслени бои. Започнах да изучавам техниката на старите майстори.

След около две години брак Бил започна да се занимава с изработването на военни фигурки от олово. Дали това бяха просто войничета–играчки? Съвсем не! Той имаше голямо желание да създава истински произведения на изкуството. Други майстори използуваха пластични материали, дърво или гипс, но работата с олово много подхождаше на Бил, защото беше учил за механик.

Бил рисуваше как ще изглежда фигурката, изготвяше калъп и тогава правеше отливка от олово. С времето той стана доста опитен в съединяването на отлетите части, тяхното запояване, шлифоване и полиране. По–късно той замени гипса, от който правеше калъпите, с материал, използуван в стоматологията. Това му позволи да работи върху по–малките детайли.

След като приключеше работата с метала, моята задача бе да довърша фигурката. Чрез изчерпателно проучване намерихме описания на използувани в миналото военни униформи, което включваше дори това как са изглеждали копчетата, ширитите, пагоните и цветовете им.

Използувайки силно увеличение, полагах върху фигурките специални масла и бои, предназначени за метал. Това им вдъхваше живот. В малкото ни мазе във Филаделфия (Пенсилвания, САЩ) ние правехме индианци, войници от времето на Гражданската война, моряци от военния флот на САЩ, коне и конници от армиите на Наполеон, египетски мамелюци, алжирски пехотинци и други.

 По това време Бил получи покана от военноморските сили на САЩ да изработи витрина с модел на първия конен отряд от морски десантчици в Пекин (Китай) преди 1939 г. Работихме без прекъсване върху този проект и през 1954 г. го представихме в Смитсъновия институт във Вашингтон. Няколко години по–късно президентът Линдън Джонсън ни попита дали можем да преместим този модел в Белия дом. Разбира се, ние бяхме съгласни.

Никога не продавахме нашите фигурки, но Бил подари стотици от тях. В много книги за военни фигурки се говореше положително за нас. През 1965 г. работата ни бе показана на световното изложение във Флъшинг Медоу в Куинс (Ню Йорк). Представители на музеи питаха за нашите модели. Брус Кейтън, специалист по история на Гражданската война в САЩ, използува някои от нашите диорами и фигурки като илюстрации в книгите си.

Въпросите ми за живота се увеличават

Когато навърших четиридесет години обаче, за мен нещата започнаха да се променят. Започнах да си задавам въпроси за Бога. На Коледа пет деца изгоряха при пожар в къща, докато родителите им, които бяха католици, били на църква. Питах се: „Как Бог може да допусне това да се случи на рождения Му ден?“ Видях книга, която разказва за зверствата на еврейския Холокост. Тези и други ужасни събития в света ме караха да се питам: „Къде е Бог? Той не прави това, което трябва!“

Ранният пример на баща ми ме накара да търся отговор в Библията. Така отидох до католическата енория в близост до нашия дом във Филаделфия и си уредих приемен час при един свещеник, за да разискваме върху Библията. Чаках дълго, но той не се появи. Четири седмици подред ходих в енорията, но нито веднъж не разговарях със свещеника.

Една вечер, когато бях напълно отчаяна, погледнах към небето и се помолих: „Не зная кой си. Не зная с коя религия си свързан, но зная, че те има. Моля, позволи ми да те опозная!“ Скоро след това Свидетелите на Йехова дойдоха на вратата ми.

Бях виждала понякога Свидетелите да паркират колите си, да слизат от тях и да отиват към различни врати. Въпреки че не знаех нищо за тях или за посещенията им, дейността им занимаваше любопитството ми.

В деня, когато през 1961 г. Свидетелите на Йехова ме посетиха, бях отчаяна, защото не бях напреднала в своето търсене на Бога. Докато почиствах входната врата на къщата, жена на средна възраст на име Мардж Брион се качи по стълбите на верандата и ме поздрави. В началото аз не се обърнах, за да ѝ покажа, че съм я видяла. Но когато тя започна да говори за земята, която ще бъде превърната в прекрасен рай, внимателно слушах всяка дума, която казваше. Накрая тя ме попита: „Слушате ли ме?“

 Повторих всяка нейна дума, включително и библейския стих от Исаия 55:11, който тя цитира. След това се обърнах, хванах я за ръката и ѝ казах: „Влезте вътре!“ Тя ми даде моята първа Библия и помагалото за изучаване на Библията „От изгубения до възстановения рай“ (англ.). Също така тя ми предложи редовно обсъждане на Библията — този вид изучаване, който се надявах да ми даде католическата църква.

Ние се срещахме два пъти в седмицата и аз бързо напредвах в моето изучаване на Библията. За кратко време разбрах, че съм намерила истината. За мен много вълнуващо преживяване бе да науча името на Бога, Йехова. (Псалм 83:18) Да, това беше Богът, когото копнеех да опозная още от детството си! Научих също, че неговият син, Исус Христос, не е тайнствена част от триединно божество. (Йоан 14:28) Не след дълго аз вече посещавах събранията на Свидетелите на Йехова и силно желаех да бъда целодневна вестителка на библейските послания.

Вземам важни решения

И ето — бях изправена пред най–голямото изпитание. Дали да сложа край на творческото сътрудничество между Уилям и Дороти Хорли? Как мога да служа на Бога на мира и на неговия Син, Княза на мира, и едновременно с това чрез изкуството да прославям войната? (Исаия 9:6) Нима Йехова не е обещал, че ще ‘направи да престанат войните до края на земята’? (Псалм 46:9) Тогава защо да увековечавам нещо, на което Бог ще сложи край? А и нали Исаия е предсказал, че божиите хора „ще изковат ножовете си на палешници“ и няма повече да се учат да воюват. (Исаия 2:4) Аз размишлявах и се молих дълго и усърдно. „Не мога да ги рисувам повече!“ — беше моето решение. На 25 април 1964 г. символизирах своето отдаване на Йехова Бог чрез покръстване във вода.

Бил често казваше колко съжалява, че един ден смъртта ще ни раздели. Когато започнах да изучавам Библията, аз му казах: „Бил, ние можем да живеем вечно в божия нов свят!“ (Исаия 25:8; Откровение 21:4, 5) Той си помисли, че съм полудяла. Когато му обясних защо не мога повече с чиста съвест да рисувам военни фигурки, той се ядоса и заплаши, че ще ме напусне. По–късно така и направи.

Години наред Бил правеше военни фигурки сам. Но не се премести много надалече и винаги се грижеше за мен и нашия син, Крейг, който се роди през 1942 г. През 1988 г. Бил се върна при мен и ние останахме заедно още десет години, до неговата смърт.

Междувременно, през 1966 г., аз осъществих целта си да стана пионерка. Оттогава никога не поглеждам назад. Имах привилегията да изучавам Библията с по–голямата си сестра. Тя прие ученията от божието Слово и все още продължава да е активна вестителка. Баща ми също прие библейското послание и две седмици след това започна да посещава събранията в Залата на Царството. Той се покръсти, когато беше на 75 години, и остана верен на Йехова до смъртта си на 81–годишна възраст. Майка ми също прие Йехова за свой Бог, въпреки че почина, преди да му се отдаде. Тя беше почти на 94 години.

През годините Йехова, Богът на мира, ме благославяше щедро. Сега съм на 81 години и въпреки че се придвижвам трудно, все още служа като пионерка. Изпитвам същото, което изпитвал и апостол Павел, който писал: „Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата.“ (1 Тимотей 1:12) Само каква прекрасна служба е това! Много от тези, с които изучавах Библията, на свой ред направиха жертви, за да служат на нашия милостив Бог.

Искрено съжалявам, че не всички членове на семейството ми приеха истината от Библията. Може би с времето още някои от тях ще станат вярващи. Но изпитах истинността на Исусовите думи, че неговите ученици ще ‘получат стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада’. (Марко 10:30) Наистина, Йехова ме направи богата. Каква чест и радост е да замениш известността и прославянето на войната със службата на Бога и мира!

[Снимка на страница 28]

С генерал Л. Шепърд–младши през 1954 г.

[Източник]

Defense Dept. photo (Marine Corps)

[Снимка на страница 29]

(В действителен размер)

[Снимка на страница 30]

На 81 години съм и служа вече над 30 години като пионерка