Чудесата на системата на кръвообращение

ПРЕДСТАВИ си един дом с толкова сложна водопроводна инсталация, че течността, която минава през нея, може безпрепятствено да пренася хранителни вещества, вода, кислород и отпадни продукти. Освен това нейните тръби имат способността да се ремонтират сами и могат да се увеличават според променящите се нужди на дома. Какъв шедьовър на инженерното изкуство!

Но „водопроводът“ на твоето тяло прави нещо повече. Освен че помага за регулирането на телесната ти температура, той пренася смайващо количество хормони, или химични вещества, и осигурява силна защита срещу болестите. Всички „тръбички“ в тази мрежа са меки и гъвкави, като ѝ позволяват да понася удари и да се сгъва заедно с частите на тялото ти. Никой човешки инженер не може да проектира такава система, но Създателят направил точно това, когато оформил вените, артериите и капилярите в човешкото тяло.

Главните части на системата

Системата на кръвообращение на човека се състои в действителност от две работещи заедно системи. Едната от тях е сърдечно–съдовата система, която обхваща сърцето, кръвта и кръвоносните съдове на цялото тяло. Другата е лимфната система — мрежа от съдове, които транспортират остатъчна течност, наричана лимфа, от тъканите на тялото обратно в кръвта. Ако кръвоносните съдове на един възрастен човек се съединят последователно, ще образуват верига с дължина 100 000 километра, която може да обиколи земята два пъти и половина! Тази обширна система пренася даващата живот кръв, която съставлява около 8 процента от телесното тегло, до милиарди клетки.

Разбира се, източникът на енергия, който стои зад сърдечно–съдовата система, е сърцето. То е голямо почти колкото твоя юмрук и всеки ден изпомпва в тялото ти най–малко 9500 литра кръв, което е почти равностойно на вдигането на един тон на височина около 10 метра на всеки 24 ча̀са!

Обиколка из сърдечно–съдовата система

Какъв е пътят на кръвта? Нека да започнем с бедната на кислород кръв, която идва в сърцето през двете големи вени — горната и долната куха вена. (Виж диаграмата.) Тези вени се изпразват в първата кухина на сърцето, дясното предсърдие. След това дясното предсърдие изтласква кръвта в една кухина, чиито стени имат повече мускулна тъкан — дясната камера.  От тук кръвта отива към белите дробове през белодробния ствол и двете белодробни артерии — единствените артерии, в които тече бедна на кислород кръв. Обикновено такава кръв тече във вените.

Докато е в белите дробове, кръвта отделя въглероден двуокис и поема кислород. След това тя се влива в лявото предсърдие на сърцето през четирите белодробни вени — единствените вени, в които тече богата на кислород кръв. Лявото предсърдие се изпразва в най–силната кухина на сърцето, лявата камера, която изпомпва наситената с кислород кръв през аортата към тялото. Двете предсърдия се съкращават заедно, последвани от едновременното съкращение на двете камери, като тази последователност образува пулса. Четири вътрешни клапи се грижат за това кръвта, минаваща през сърцето, да се движи само в една посока.

Тъй като трябва да изпомпва кръв към другите части на тялото, имащата повече мускулна тъкан лява камера е около шест пъти по–силна от дясната камера. Налягането, което се получава впоследствие, може лесно да причини аневризма (подуване или разширяване на стените на артериите) или дори смъртоносен мозъчен удар. Но благодарение на един изкусен механизъм, който поема увеличеното налягане, това не се случва.

Еластичните артерии

Най–голямата артерия в тялото ти, аортата, и нейните главни разклонения съставляват „еластичните артерии“. Техният лумен, или вътрешност, е широк и кръвта минава лесно. Те имат също плътни стени от мускулна тъкан, обвити със слоеве еластин — подобен на гума протеин. Когато лявата камера изпомпва кръв в тези артерии, те се разширяват или надуват, като поемат високото налягане и изтласкват кръвта към следващата група артерии, мускулните, или разпределителни, артерии, чиито стени също съдържат еластин. Благодарение на това чудесно устройство, налягането  на кръвта остава постоянно, докато тя достигне нежните капиляри. a

Диаметърът на разпределителните артерии варира от един сантиметър до 0,3 милиметра. Като се разширяват или свиват, ръководени от специални нервни влакна, тези съдове помагат за регулирането на притока на кръв, като правят системата на кръвообращение изключително активна. Например, в случай на нараняване или на опасност чувствителните към налягането нерви, които се намират в стените на артериите, изпращат сигнали до мозъка, който на свой ред дава сигнал на съответните артерии да намалят притока на кръв към някои имащи по–малко значение области, като например кожата, и да го насочат към жизненоважните органи. В английското списание „Ню сайънтист“ се казва: „Твоите артерии могат да ‘почувствуват’ притока на кръв и да реагират.“ Не е чудно, че артериите са наричани „умни тръбички“.

Когато кръвта напуска най–малките артерии — артериолите, — нейното налягане е точно 35 милиметра живачен стълб. Постоянното ниско налягане е изключително важно тук, защото артериолите се сливат с най–малките кръвоносни съдове, капилярите.

Червени кръвни клетки, движещи се в колонка по една

Капилярите са с диаметър от осем до десет микрометъра (една милионна част от метъра) и са толкова тесни, че червените кръвни клетки минават през тях в колонка по една. Въпреки че стените на капилярите се състоят само от един слой клетки, през тях минават хранителни вещества (съдържащи се в плазмата, или течната част от кръвта) и кислород (пренасян от червените кръвни клетки) към най–близките тъкани. В същото време в капилярите отново  навлизат от тъканите въглероден двуокис и други отпадни продукти, за да бъдат премахнати от организма. Посредством тънък пръстеновиден мускул, наричан сфинктер, капилярите също могат да регулират притока на кръвта, навлизаща в тях, съответно на нуждите на околните тъкани.

От венулите и вените към сърцето

Когато напусне капилярите, кръвта навлиза в тънки вени, наричани венули. Венулите, имащи диаметър между 8 и 100 микрометъра, се събират, като образуват вени, които връщат кръвта към сърцето. Когато достигне вените, кръвта е загубила почти цялото си налягане и затова техните стени са по–тънки от стените на артериите. Освен това те съдържат по–малко еластин. Но вътрешността на вените е по–голяма, поради което в тях се съдържат цели 65 процента от кръвта на тялото ти.

За да компенсират своето ниско кръвно налягане, вените имат уникален начин за връщане на кръвта към сърцето. Първо, те са снабдени със специални клапи с формата на чашки, които пречат на гравитацията да източи кръвта от сърцето. Второ, те използуват скелетните мускули на тялото ти. Как става това? Когато мускулите се сгъват, например в краката ти, когато ходиш, те притискат намиращите се до тях вени. Това на свой ред изтласква кръвта през еднопосочните клапи към сърцето. Накрая, налягането в корема и гръдната кухина, променящо се от дишането, помага на вените да изпразнят съдържанието си в дясното предсърдие на сърцето.

Сърдечно–съдовата система действува толкова добре, че дори когато човек е в покой, всяка минута тя връща към сърцето около 5 литра кръв! Ходенето увеличава това количество на около 8 литра, а през сърцето на един здрав маратонец всяка минута може да преминават 35 литра кръв — седем пъти повече, отколкото когато е в покой!

Понякога венозните клапи могат да пропускат поради наследственост или поради затлъстяване, бременност или стоене прав продължително време. Когато тези клапи се развалят, кръвта образува локвички под тях, вследствие на което вените се подуват и се получават т.нар. варикозни, или разширени вени. По подобен начин напрежението, например по време на раждане или при изпразване на червата, увеличава налягането в коремната кухина, което затруднява връщането на кръвта от вените на ануса и дебелото черво. В такъв случай могат да се получат разширените вени, наричани хемороиди.

Лимфната система

Когато доставят хранителни вещества в тъканите и връщат отпадните продукти, капилярите поемат по–малко течност, отколкото са доставили. В тъканите изтичат важни кръвни протеини. Така възниква нуждата от лимфната система на тялото. Тя събира цялата отпадъчна течност, наричана лимфа, и я връща в кръвта през една голяма вена в основата на врата и друга в гръдния кош.

Както при артериите и вените, и тук има няколко категории лимфни съдове. Най–малките, лимфните капиляри, са разположени в слоеве от кръвоносни капиляри. Тъй като са силно промокаеми, тези фини съдове поемат остатъчната течност и я пренасят до по–големи лимфни събирателни съдове, които отвеждат лимфата до лимфните стволове. Те се събират заедно и образуват лимфни канали, които на свой ред се изпразват във вените.

Лимфата тече само в една посока — към сърцето. Лимфните съдове не образуват затворена верига, както сърдечно–съдовата система. Слабото действие на мускулите в лимфните съдове, подпомагано от пулсирането на разположените наблизо артерии и движението на крайниците, помага на лимфната течност да се движи в системата. Всяко запушване на лимфните съдове предизвиква събиране на течност в засегнатото място, като образува оток, наричан едем.

От лимфните съдове се възползуват и болестотворни организми. Затова нашият Създател дал на лимфната система огромни защитни сили, лимфните органи. Това са лимфните възли — разпръснати по хода на лимфните събирателни съдове, — слезката, тимусът, сливиците, апендиксът и лимфните фоликули (Пайерови плаки) в тънкото черво. Тези органи помагат за произвеждането и запазването на лимфоцитите, главните клетки на имунната система. Затова здравата лимфна система допринася за здраво тяло.

Тук завършва нашето пътуване из системата на кръвообращение. Но дори тази кратка обиколка показва, че тя е едно инженерно чудо с изумителна сложност и резултатност. Освен това тя изпълнява своите многобройни задачи съвсем тихо, без дори да осъзнаваш това — докато не се разболее. Затова се грижи за своята система на кръвообращение и тя на свой ред ще се грижи за теб.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 26]

Грижи се за своите артерии!

Артериосклерозата, или удебеляване на стените на артериите, е основна причина за смърт в много страни. Най–често срещаната форма е атеросклерозата, при която във вътрешните стени на артериите се образуват липидни плаки (атероми), които приличат на овесена каша. Тези плаки стесняват лумена, или вътрешността на артерията, като я предразполагат към пълно запушване, когато плаката достига критично ниво и се разкъсва. Пълното запушване може също да бъде причинено от кръвни съсиреци или мускулни спазми на артериалната стена.

Особено опасно е натрупването на плака по стените на коронарните артерии, които обслужват мускула на самото сърце. Вследствие на това мускулът на сърцето не получава достатъчно кръв, симптом за което е стенокардията — тъпа болка и тежест в гръдния кош, често причинени от физическо натоварване. Ако коронарната артерия се запуши напълно, това може да доведе до инфаркт и увреждане на сърдечния мускул. Сериозният инфаркт може да причини пълно спиране на сърцето.

Рисковите фактори за атеросклерозата са пушене, емоционален стрес, диабет, затлъстяване, липса на физически упражнения, високо кръвно налягане, храна с високо съдържание на мазнини и наследственост.

[Снимки]

Здрава артерия

Частично наслояване

Сериозно запушване

[Диаграм]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Коронарна артерия

[Диаграм на страница 24, 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Сърдечно–съдовата система

Богата на кислород кръв

→ БЕЛИ ДРОБОВЕ →

СЪРЦЕ СЪРЦЕ

Дясна камера Лява камера

↑ ↓

ВЕНИ АРТЕРИИ

↑ ↓

ВЕНУЛИ АРТЕРИОЛИ

← КАПИЛЯРИ ←

Бедна на кислород кръв

Бедна на кислород кръв

От тялото От тялото

ГОРНА КУХА ВЕНА ДОЛНА КУХА ВЕНА

↓ ↓

ДЯСНО ПРЕДСЪРДИЕ

↓

ДЯСНА КАМЕРА

клапи

↓

Към белите дробове

БЕЛОДРОБНА АРТЕРИЯ

Богата на кислород кръв

От белите дробове

↓

ЛЯВО ПРЕДСЪРДИЕ

клапи

↓

ЛЯВА КАМЕРА

↓

АОРТА

↓

Към тялото

[Диаграм на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Как бие сърцето

1. Отпускане на сърцето

2. Съкращение на предсърдията

3. Съкращение на камерите

[Снимка на страница 25]

Клетките на кръвта изминават 100 000 километра кръвоносни съдове

[Снимка на страница 26]

Снимка на капиляри с червени кръвни клетки, минаващи в колонка по една

[Източник]

Lennart Nilsson