Как оцеля религията

ПРЕДИ нацистка Германия да нахлуе в Русия през юни 1941 г., правителството почти унищожило Руската православна църква. Но след нацисткото нашествие правителството започва да променя отношението си към религията. Каква е причината за това?

Ричард Овъри, професор по съвременна история в Кралския колеж в Лондон, обяснява в своята книга „Войната в Русия — кръв върху снега“: „Точно в деня на германското нашествие митрополит Сергий, главата на църквата, призова вярващите да направят всичко, което е по силите им, за да победят. През следващите две години той издаде не по–малко от 23 послания, с които призоваваше своето паство да се бие за безбожната държава, в която живее.“ Така че, както Овъри продължава, ‘Сталин позволи на религията отново да преуспее’.

Накрая през 1943 г. Сталин се съгласява да признае православната църква, като назначава Сергий за новия ѝ патриарх. „Църковните служители откликнали на това, като събирали пари от членовете  на църквата и с тях финансирали създаването на танкова колона — пише Овъри. — Свещениците и епископите призовавали хората да вярват в Бога и в Сталин.“

Описвайки този период от руската история, теологът Сергей Иваненко пише: ‘Официалното издание на Руската православна църква „Списание на московската патриаршия“ възхвалява Сталин като най–великия водач и учител на всички времена и народи, изпратен от Бога да запази нацията от потисничество, земевладелци и капиталисти. Вярващите са призовани да дадат и последната си капка кръв в защита на СССР от враговете и да дадат всичко от себе си, за да построят комунизма.’

„Високо ценени от КГБ“

Дори след края на Втората световна война през 1945 г. православната църква действала в полза на комунистите. В книгата „Съветският съюз: петдесет години“, издадена от Харисън Салисбери, се обяснява как станало това: „След войната църковните водачи незабавно се включиха в поддържането на интересите на Сталин относно външната политика в периода на студената война.“

В неотдавна отпечатаната книга „Мечът и щитът“ се описва как църковните водачи служели на интересите на правителството. В нея се обяснява, че патриарх Алексий I, избран за такъв през 1945 г. след Сергий, „стана член на Съвета за световен мир, просъветска организация, основана през 1949 г.“. В книгата също се казва, че той и митрополит Николай „бяха високо ценени от КГБ, тъй като служеха като проводници на съветско влияние“.

Забележително е, че през 1955 г. патриарх Алексий I заявил: „Руската православна църква подкрепя външната политика на нашето правителство, която е изцяло мирна, но не защото, както някои твърдят, на църквата ѝ липсва свобода, а защото политиката на Съветския съюз е справедлива и отговаря на християнските идеали, които църквата проповядва.“

В лондонския вестник „Гардиън“ от 22 януари 2000 г. са цитирани думите на православния свещеник–дисидент Георгий Еделщайн: „Всички епископи бяха внимателно подбирани, за да могат да сътрудничат със съветското правителство. Всички бяха агенти на КГБ. Известно е, че патриарх Алексий беше вербуван от КГБ под кодовото  име Дроздов. Днес те прокарват същата политика спрямо властта, както е било преди 20 или 30 години.“

В услуга на съветската държава

В списание „Лайф“ от 14 септември 1959 г. се казва относно взаимоотношенията на православната църква и правителството: „Сталин направи известни отстъпки на религията и църквата се отнасяше към него като към цар. За сътрудничеството с църквата се грижи специално министерство и комунистите използват църквата и до днес като средство, което служи на интересите на съветската държава.“

В своята книга „Църквата в съветска Русия“, издадена през 1956 г., Матю Спинка, който е експерт по делата на руската църква, потвърждава тясното сътрудничество между църквата и държавата. „Настоящият патриарх Алексий — пише той — преднамерено постави своята църква като инструмент в ръката на правителството.“ Да, православната църква оцеля благодарение на това, че се постави в услуга на държавата. ‘Но дали това е толкова осъдително?’ — може да попиташ. Нека да разберем как Бог и Христос гледат на въпроса.

Исус Христос казал на своите верни ученици: ‘Вие не сте от света, но аз ви избрах от света.’ В божието Слово ясно се казва: „Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“ (Йоан 15:19; Яков 4:4) Така, както казва Библията, църквата се превръща в религиозна блудница, „с която блудстваха земните царе“. Тя показва, че е част от това, което Библията нарича „великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“. — Откровение 17:1–6.

Как оцеляха Свидетелите

В контраст с това, Исус Христос казал как ще бъдат разпознати неговите последователи: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Тази любов е ключовият фактор за оцеляването на Свидетелите в бившия Съветски съюз, както се потвърждава от следното изказване в книгата „Мечът и щитът“. „Йеховистите оказваха помощ на своите по вяра, които бяха в [трудовите] лагери или изпратени на заточение, като им даваха пари, храна и дрехи.“

‘Храната’, осигурявана в затворническите лагери, била също и духовна — Библии и библейска литература. Библията съдържа ‘божиите слова’, от които имаме нужда, както Исус казал, за да се поддържаме духовно живи. (Матей 4:4) Тези, които внасяли тайно литературата в лагерите, поемали голям риск, тъй като всеки, който бил заловен, бил жестоко наказван.

Хелена Целминя от Латвия била изпратена в наказателен лагер в Потма (Русия) от 1962 г. до 1966 г. Тя е написала книгата „Жените в съветските затвори“, в която обяснява: „Много Свидетели на Йехова бяха осъдени на десет години тежък труд  само защото в жилищата им били открити няколко списания „Стражева кула“. Тъй като заради тези списания биват арестувани хора, тревогата и раздразнението на администрацията относно наличието на тази литература в лагера са разбираеми.“

Да рискуваш личната си свобода и сигурност, за да помогнеш духовно на другите, несъмнено е проява на християнска любов! Но въпреки че любовта била важен фактор за оцеляването на Свидетелите, има още един дори по–важен фактор. „Никой не можеше да разбере — отбелязва Хелена Целминя — как в това оградено с бодлива тел място, където човешките контакти са ограничени, проникваше забранена литература.“ Изглеждало невъзможно, тъй като всеки, който влизал в лагера, бил внимателно претърсван. Тя пише: „Изглеждаше така сякаш през нощта ангели са прелетели над лагера и са я оставили.“

Да, Бог обещал, че няма да изостави своите служители. Затова Свидетелите на Йехова в бившия Съветски съюз могат уверено да кажат като библейския псалмист: „Ето, Бог ми помага.“ (Псалм 54:4; Исус Навиев 1:5) Да, без неговата помощ Свидетелите в бившия Съветски съюз не биха могли да оцелеят!

Обстоятелствата се променят

На 27 март 1991 г. Свидетелите на Йехова бяха законно регистрирани като организация в Съветския съюз и беше подписан устав, който включваше следното заявление: „Целта на религиозната организация се състои в това да извършва религиозната си дейност по известяване името на Йехова Бог и любещите мерки, които той взел за човечеството посредством небесното си Царство под управлението на Исус Христос.“

В устава са записани начините на извършване на тази религиозна дейност: публично проповядване и посещаване на хората по домовете, обучение относно библейските истини на тези, които имат желание да слушат, провеждане на безплатни библейски изучавания с помощта на основани на Библията издания и разпространяването на Библии.

От подписването на този документ са изминали десет години, Съветският съюз се разпадна и религиозната ситуация в петнадесетте бивши съветски републики значително се измени. Какво е бъдещето на религията в тези страни, а също и по целия свят?

[Блок на страница 11]

Сътрудничеството на църквата със съветското правителство

В своята книга „Русия не е загадка“, издадена през 1945 г., Едмънд Стивънс пише: „Църквата много внимавала да не хапе ръката, която я храни. Тя напълно съзнавала, че в замяна на благоволението, което ѝ се оказвало, от нея се очаквало напълно да подкрепя съветския режим и да не преминава границите на онова, което ѝ се позволява.“

Стивънс продължава: „Православната църква има дълбоко вкоренена вековна традиция като официална държавна религия и затова било лесно за църквата да поеме новата си роля, като сътрудничи тясно със съветското правителство.“

Кестънският институт подробно разучил миналото сътрудничество между съветското правителство и Алексий II, днешния патриарх на Руската православна църква. В сведението на института се прави заключението: „Сътрудничеството на Алексий не е нещо необичайно — почти всички църковни водачи на официално признатите религии, включително католици, баптисти, адвентисти, мюсюлмани и будисти, са били агенти на КГБ. В ежегодния отчет, в който се говори за вербуването на Алексий, също се споменава и за много други агенти, някои от които са били от Естонската лютеранска църква.“

[Блок на страница 12]

Достигайки тези в лагерите

През по–голямата част от своята десетгодишна присъда (1962–1972) Викторс Калнинш, журналист от Латвия, бил в мордовските лагери, намиращи се на около 400 километра югоизточно от Москва. През март 1979 г. Калнинш бил интервюиран от автор, пишещ за „Пробудете се!“: „Дали интернираните Свидетели знаят какво става в организацията в Съединените щати или в другите страни?“

„Да, знаят — отговорил Калнинш — от литературата, която получават. ... Те дори ми показаха своите списания. Никога не знаех къде е скрита литературата; отвреме–навреме те променяха мястото. Но всеки знаеше, че литературата е в лагера. ... Пазачите и Свидетелите на Йехова бяха като Том и Джери, едните се опитваха да крият литературата, а другите да я намерят!“

На въпроса „Дали Свидетелите на Йехова се опитваха да говорят с теб за вярванията си?“ Калнинш отговорил: „О, да! Техните вярвания бяха известни на много хора. Ние знаехме всичко за Армагедон ... Те често говореха за това, че повече няма да има болести.“

[Снимка]

Свидетелите в мордовските лагери смело споделяли библейските истини с другите

 [Снимка на страница 8, 9]

Семейство Вовчук били изселени в Иркутск (Сибир) през 1951 г. И до днес те остават верни християни

[Снимка на страница 10]

Тъй като църквата подкрепяла политиката на правителството по време на Втората световна война, Сталин позволил временна свобода на религията

[Източник]

U.S. Army photo

[Снимка на страница 10]

Патриарх Алексий I (1945–1970) казал: ‘Политиката на съветското правителство отговаря на християнските идеали, които проповядва църквата’

[Информация за източника]

Главен държавен архив на филмови, фото– и фонодокументи в Санкт Петербург