Мишена на правителствената атака

ВЪПРЕКИ отстъпките, направени на Руската православна църква, за да бъде спечелена Втората световна война, правителството на Съветския съюз продължило да ограничава дейността на църквата. Затова както се казва в книгата „Мечът и щитът“, писана през 1999 г. и разказваща за историята на КГБ (Комитетът за държавна  сигурност на Съветския съюз), „КГБ беше повече заинтересувано от ‘подривната’ дейност на тези християнски групи, над които нямаше пряк контрол“. Кои били тези религиозни групи?

Най–голямата от тях била Гръцката католическа църква в Украйна, която сега е Украинска католическа църква. Тя имала 4 000 000 привърженици. Според същата книга „нейните десет епископа, с изключение на двама, заедно с хиляди свещеници и вярващи умряха в сибирските трудови лагери заради своята вяра“. Друг обект на прицел за КГБ били нерегистрираните протестантски църкви, които също били извън прекия контрол на държавата. Според изчисления на КГБ към края на 50–те години на двадесети век членовете на тези протестантски групи общо наброявали около 100 000 души.

Свидетелите на Йехова били разглеждани от КГБ като протестантска група, която според техните изчисления през 1968 г. достигала 20 000 души в Съветския съюз. Преди началото на Втората световна война през 1939 г. Свидетелите са били малко на брой. Затова не им било обръщано много внимание. Но положението се променило напълно, когато изведнъж в Съветския съюз се появили хиляди Свидетели. Как станало това?

Началото на един забележителен растеж

В своята книга „Религията в Съветския съюз“, издадена през 1961 г., Уолтър Коларс отбелязва два фактора, на които се дължи това забележително увеличение. Единият от тях е, че в „териториите, присъединени към Съветския съюз през 1939–1940 г.“ — Латвия, Литва, Естония и Молдавия, — имало много „активни групи на Свидетелите на Йехова“. В допълнение на това части от източна Полша и Чехословакия, в които имало над хиляда Свидетели, също били присъединени към Съветския съюз, ставайки част от Украйна. Така всички тези Свидетели изведнъж били образно казано ‘пресадени’ в Съветския съюз.

Коларс пише, че „колкото и невероятно да звучи“, по–нататъшното увеличение идва от „немските концентрационни лагери“. Нацистите затворили хиляди Свидетели за това, че отказвали да окажат подкрепа на Хитлер и да участват в неговата агресивна война. Коларс обяснява, че затворниците руснаци в тези лагери „се възхищавали на смелостта и непоколебимостта на ‘Свидетелите’ и вероятно по тази причина намирали тяхното учение за привлекателно“. В резултат на това много млади руснаци от тези лагери се връщали в Съветския съюз със своята новонамерена вяра в Йехова Бог и неговата чудесна цел за земята. — Псалм 37:29; Откровение 21:3, 4.

Поради тези фактори броят на Свидетелите в Съветския съюз бързо нараснал на хиляди. В началото на 1946 г. има най–малко 1600 и до края на десетилетието — повече от 8000. Този растеж разтревожил хората от КГБ, които както вече беше отбелязано, били особено заинтересувани относно ‘дейността на тези християнски групи, над които нямали пряк контрол’.

Започват атаките

Независимо от сравнително малкия брой на Свидетелите в Съюза тяхната пламенна  проповедна дейност скоро била под прицела на съветските власти. В Естония атаката започнала през август 1948 г., когато петимата, които били начело на работата, били арестувани и вкарани в затвора. „Скоро стана ясно, че КГБ искаше да арестува всички до един“ — отбелязва Лембит Тум, един Свидетел от Естония. И това било така навсякъде, където били откривани Свидетели.

Правителството представяло Свидетелите като най–опасните престъпници и като сериозна заплаха за атеистичната съветска държава. Така че навсякъде те били преследвани, арестувани и хвърляни в затвори. В книгата „Мечът и щитът“ се казва: „Манията, завладяла висшите офицери на КГБ относно йеховистите, беше може би най–яркият пример за тяхната липса на чувство за мярка при справянето с дори най–незначителните форми на несъгласие.“

Тази мания станала явна на всички от добре замислената атака, предприета срещу Свидетелите през април 1951 г. Само преди две години, през 1999 г., професор Сергей Иваненко, уважаван руски теолог и историк, отбелязва в своята книга „Хората, които никога не се разделят със своите Библии“, че в началото на април 1951 г. „над 5000 семейства Свидетели на Йехова от Украйна, Белорусия, Молдавия и Прибалтийските републики бяха изпратени за ‘вечно местоживеене’ в Сибир, Далечния изток и Казахстан“.

Достойни да бъдат помнени

Можеш ли да си представиш усилията, положени за тази атака — за един ден да бъдат събрани хиляди семейства Свидетели от една толкова огромна площ? Помисли за организирането на стотици, ако не и хиляди сътрудници на властта за тази цел, които трябвало първо да открият Свидетелите и после, под прикритието на нощта, едновременно и внезапно да нахлуят в домовете им. Следвала работата по товаренето на арестуваните на каруци, ремаркета и други превозни средства, за да бъдат закарани до железопътни гари и прехвърлени в конски вагони.

Помисли също за страданията на жертвите. Можеш ли да си представиш какво означава да бъдеш принуден да пътуваш хиляди километри — в продължение на три седмици или повече — в претъпкани, нехигиенични конски вагони, в които една кофа служи за тоалетна? Опитай се също да си представиш какво значи да бъдеш изоставен в сибирската пустош, знаейки, че за да оцелееш при тези сурови условия на живот, ще трябва да се бориш за своето съществуване.

През април 2001 г. се навършиха 50 години, откакто Свидетелите на Йехова били изпратени в изгнание. Разказите за тяхната вярност въпреки десетилетията на преследване, преживяванията на оцелелите са записани на видеокасета. Те показват, че — както е било и в случая с християните през първи век — опитите да се попречи на хората  да се покланят на Бога са обречени на провал.

Какво се постигна с изгнанието

Съветските власти скоро разбрали, че да накарат Свидетелите да спрат да се покланят на Йехова ще бъде много по–трудно, отколкото са си представяли. Независимо от забраните на конвоиращите, докато били на път за принудителното си местоживеене, Свидетелите пели песни за възхвала на Йехова и на вагоните си били окачили табели, на които пишело „В този влак има Свидетели на Йехова“. Един Свидетел казва: „На гарите, където спираше влакът, се засичахме с влакове, в които бяха други принудително изселени, и виждахме табелите, които висяха по вагоните.“ Какво насърчение било това за тях!

Така че вместо да бъдат обезсърчени, тези, които били изселени, отразявали духа, който проявявали апостолите на Исус. В Библията се казва, че след като апостолите били бити и им било заповядано да не проповядват повече, ‘те не преставали да поучават и да благовестяват, че Исус е Христос’. (Деяния 5:40–42) Всъщност, както Коларс казва относно изселването, „това не беше краят на ‘Свидетелите’ в Русия, но само началото на една нова страница в  тяхната прозелитизираща дейност. Те дори се опитвали да пропагандират своята вяра, когато спирали на гарите по пътя към заточението си“.

Когато пристигнали и били въдворени на различните си местоназначения, Свидетелите си спечелили добра репутация като послушни и усърдни работници. Но в същото време, в подражание на апостолите на Исус, те казвали на своите потисници: ‘Не можем да не говорим за нашия Бог.’ (Деяния 4:20) Много хора слушали това, което Свидетелите поучавали, и се присъединявали към тях в службата на Бога.

Последствията били точно такива, за каквито говори Коларс: „Изселвайки ги, съветското правителство допринесло по най–добрия начин за разпространяването на тяхната вяра. Извадени от уединението на своето село [в западните съветски републики], ‘Свидетелите’ заживели в един по–широк свят, макар че това бил ужасният свят на концентрационните и трудовите лагери.“

Усилия да се задуши растежът

След време правителството опитало различни методи, за да спре дейността на Свидетелите на Йехова. Тъй като злонамереното преследване не дало желаните резултати, следващият подход бил един добре измислен план на лъжлива пропаганда. Властите опитали с книги, филми, радиопредавания, а също и подривна дейност в сборовете чрез обучени агенти на КГБ.

Широко разпространената погрешна информация повлияла на начина, по който хората започнали да гледат на Свидетелите — със страх и недоверие, както се казва в една статия от август 1982 г. в канадското издание на списание „Ридърс дайджест“. Тя е писана от Владимир Буковский, руснак, емигрирал в Англия през 1976 г. Той пише: „Една вечер в Лондон случайно забелязах табела на една сграда, на която беше написано: СВИДЕТЕЛИ НА ЙЕХОВА ... Не можех да чета по–нататък, бях смаян, почти изпаднах в паника.“

Владимир обяснява своята реакция: „Това са сектанти, чието име властите използват, за да плашат децата ... В СССР можеш да срещнеш жив ‘Свидетел’ само в затворите и концентрационните лагери. А сега аз стоях пред една сграда с такава табела. Дали наистина е възможно човек да влезе вътре и да изпие чаша чай с тях?“ — пита той. За да покаже защо е бил толкова притеснен, Владимир завършва с думите: „‘Свидетелите’ в нашата страна са преследвани с такава ярост, както мафиотите в другите страни, и тайнствеността около тях е същата.“

Но въпреки жестокото преследване и лъжливата пропаганда, Свидетелите постоянствали и числено нараснали. Такива книги, издадени от правителството, като „Истината за Свидетелите на Йехова“, чийто тираж в Русия през 1978 г. е 100 000 екземпляра, внушили необходимостта да се засили анти–Свидетелската пропаганда. Авторът В. В. Коник, който описва как Свидетелите продължавали със своята проповедна дейност въпреки строгите ограничения, съветва: „Съветските изследователи на религиите трябва да се научат да прилагат по–резултатни методи, за да надделеят над Свидетелите на Йехова.“

Защо били под прицел?

С две думи, Свидетелите на Йехова били под прицел от страна на правителството, защото  подражавали на ранните Исусови последователи. През първи век на апостолите било заповядано ‘да не поучават в името на Исус’. Но след това техните преследвачи възнегодували: „Ето, напълнили сте Ерусалим с учението си.“ Апостолите не отрекли, че са проповядвали въпреки забраната, но в същото време отговорили с уважение: „Подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците.“ — Деяния 5:27–29, Ве.

Свидетелите на Йехова днес също гледат сериозно на заповедта, която Исус дал на своите последователи — ‘да проповядват на хората и да свидетелстват’. (Деяния 10:42) В своята книга „Човешката дилема пред Кремъл“ Морис Хиндъс обяснява, че „неудържимата пламенност в проповядването“, проявявана от Свидетелите, е това, което „особено затрудняваше Москва и довеждаше до непрекъснати сблъсъци [на Свидетелите] със съветските власти“. Той добавя: „Нищо не можеше да ги спре. Потиснати на едно място, те изникваха на друго.“

„Доколкото ми е известно — пише руският историк Сергей Иваненко, — организацията на Свидетелите на Йехова беше единствената религиозна организация в СССР, която нарасна числено независимо от забраната и преследването.“ Разбира се, другите религии също продължили дейността си, включително най–видната от тях — Руската православна църква. Сигурно ще ти бъде интересно да разбереш как и църквата, и Свидетелите са успели да устоят на атаката на правителството.

[Блок на страница 6]

‘Най–жестоко преследваните’

В „Кратка енциклопедия на Русия“ от 1964 г. се казва, че Свидетелите на Йехова са били „изключително активни в прозелитизирането“ и също „най–жестоко преследваната религиозна общност в Съветския съюз“.

[Блок на страница 7]

ЕДИН ОТ ХИЛЯДИТЕ

Фьодор Калин разказва за изселването на семейството си

Семейството ни живееше в село Вилшаница, западна Украйна. Една сутрин още по тъмно, на 8 април 1951 г., дойдоха офицери с кучета и ни събудиха. Казаха ни, че са получили заповед от правителството в Москва да ни изселят в Сибир. Но ако подпишем документ, с който се отказваме да бъдем Свидетели на Йехова, можем да останем. Всички от нашето седемчленно семейство — родителите ми, братята и сестрите — бяха решени да останат Свидетели. Тогава бях 19–годишен.

Единият от офицерите каза: „Вземете със себе си боб, царевица, брашно, туршия, зеле — иначе как ще храните децата?“ Беше ни също разрешено да заколим няколко пилета и едно прасе, за да вземем месото с нас. Докараха две каруци и всичко беше натоварено на тях и закарано в град Хриплин. Там около 40 или 50 от нас ни натикаха в един конски вагон и затвориха вратата.

Във вагона имаше няколко дъски за спане — но не бяха достатъчно за всички — и една печка с малко дърва и въглища. Готвехме на печката, ползвайки съдовете, които бяхме взели. Но във вагона нямаше тоалетна, за тази цел използвахме просто една кофа. След време направихме една дупка на пода, закрепихме кофата в нея и повесихме одеяла около мястото, за да има поне малко изолация.

Бяхме много натясно в този конски вагон, а пътуването беше бавно и дълго хиляди километри към непознато място. Първоначално бяхме малко отпаднали духом. Но след като започнахме да пеем песни на Царството — с такава сила, че по–късно едва можехме да говорим, — се чувствахме радостни. Офицерът отваряше вратата и ни казваше да спрем, но ние не спирахме, докато не изпявахме всичко. Когато спирахме на гарите по пътя, много хора научиха, че Свидетелите на Йехова ги изпращат в изгнание. Накрая, след като пътувахме 17–18 дни в конския вагон, бяхме стоварени в Сибир, близо до езерото Байкал.

[Снимка]

Аз съм на задната редица, от дясно

[Блок на страница 8]

АРМАГЕДОН — Филм, използван за съветска пропаганда

В Съветския съюз бил създаден филм „Армагедон“ с цел да се злепоставят Свидетелите на Йехова. Сюжетът му е една измислена история — любовна връзка между момче от съветската армия и момиче, което било примамено да се присъедини към редиците на Свидетелите. В края на филма по–малката сестра на момичето умира при нещастен случай, причинен от Свидетел, който е надзорник на един сбор и е описан като агент на Американската шпионска служба.

Отзив за филма, който развълнувал публиката, бил поместен в украинския вестник „Червено знаме“ от 14 май 1963 г.: „По този начин атеистичната пропаганда е резултатна, убедителна и може да бъде използвана и в други селища в страната, където са показвани подобни филми.“

[Снимка на страница 6]

Хиляди били откарани в конски вагони за Сибир