Да рисуваш с думи

ПОЕТИТЕ обединяват в себе си уменията на художник и на композитор. Тяхното перо е движено както от сърцата им, така и от разума им. Затова добре написаните стихотворения могат да ти окажат силно въздействие. Те също могат да те накарат да се замислиш, да се смееш или да плачеш. В книгата „Потребността от думи“ се казва: „Често поезията не е нищо друго, освен думи, които са подредени така, че да имат силно, внезапно въздействие. Това отчасти е причината, защо известните стихотворения ... не могат да бъдат забравени.“

Хубавата поезия рядко е дело на повърхностен ум. Тя открай време е свързана с най–важните неща в живота — човешките взаимоотношения, любовта, религиозните възгледи, природата и смисъла на живота. Затова не е чудно, че поезията е измежду най–старите видове художествени произведения. Сравнявайки поезията и прозата (обикновено написан текст), един известен поет казва, че дори двете да описват едно и също нещо и да са еднакво добре написани, то „поезията ще се чете хиляди пъти, докато прозата — само веднъж“.

Но както може би си забелязал, има много различни видове поезия. Някои от тях са римувани, други — не. Понякога дори изглежда, че поезията се доближава до прозата. Така че какво точно представлява поезията?

Какво представлява поезията?

В „Речника на Мъкуари“ поезията е определена като „изкуството на ритмично подреждане на думите — писмено или устно, — което носи удоволствие чрез красиви, пълни с въображение или възвишени мисли“ и като „литературно произведение в мерена реч; стихотворение“. Обърни внимание на двете основни характеристики на поезията — ритъма и стихотворната стъпка. Ритъмът е част от света около нас. Ние го откриваме в океанския прилив, в годишните времена и дори в туптенето на сърцето ни. В поезията ритъмът е потокът на звуците, образуван от езика — когато четем, ние чувстваме, че нещо се повтаря. Стихотворната стъпка е начинът на ритмично редуване и тя може да бъде различна в различните стихотворения. Друго известно поетично средство е римата. Обикновено се римуват последните думи на един стих. Разбира се, има различни начини на римуване. Понякога римата е в следващия стих, а може да бъде и по–нататък.

Японското хайку, в което не се използват рими, е известно с това, че предава красиви мисли по удивително кратък начин. Мислите тук са изказани само в три стиха, съдържащи  седемнадесет срички — пет в първия и третия стих и седем — във втория. a Много хора, дори малки деца, събират първите си приятни впечатления от поезията чрез красивото и ясно хайку.

Поезията е известна най–вече с това, че само с няколко думи могат да се изкажат много мисли. В „Световна енциклопедия“ се казва, че поетичните думи „внушават много повече от това, което казват. Те събуждат въображението ти ... Езикът на поезията е изпълнен със смисъл и значението на отделните думи може да породи мисли, като така направи цялата поема да оживее във въображението ти“. Разбира се, може да е необходимо да прочетеш някои стихотворения повече пъти, преди те да ‘оживеят’ в съзнанието ти, позволявайки ти да разбереш смисъла им.

За да постигнат желания резултат, поетите подбират думите си по начина, по който един бижутер подбира скъпоценните камъни. Царят на Израил Соломон, който съчинявал пословици и песни, ‘размишлявал и старателно изследвал нещата’, за да намери „приятни думи“ и „правилните думи на истината“. — Еклисиаст 12:9, 10, НС; 3 Царе 4:32.

Соломон и неговият баща Давид писали в традиционния за онези дни еврейски стил. Еврейската поезия, която често се пеела с музикален съпровод, не е римувана. По–скоро тя се отличава с ритъма на мислите, или с идеите си — литературен похват, наричан паралелизъм. Отделните стихове могат да изразяват едни и същи или противоположни мисли. (Псалм 37:6, 9) Често вторият стих разширява мисълта, казана в първия, като добавя нещо ново. Обърни внимание как това е направено в Псалм 119:1, НС:

„Щастливи са онези, които са безгрешни в своя път,

които ходят в закона на Йехова.“

Забележи как вторият стих разкрива какво означава да бъдем безгрешни, а именно, да ходим в закона на Йехова. Тъй като в еврейския език, на който е писана Библията, се използва паралелизъм, или мисловен, логически ритъм, а не рима, той се превежда по–лесно. b

Средство за изразяване на всяко чувство

Подобно на една песен, поезията е великолепно изразно средство за предаване на най–различни чувства. Обърни внимание на това, как в думите на Адам са съчетани пълна радост и чувството, че търпението му е било възнаградено, когато Йехова му представил Ева в Едемската градина:

„Тази вече е кост от костите ми

и плът от плътта ми;

тя ще се нарече Жена,

защото от Мъжа бе взета.“ —

Битие 2:23.

Наистина, забележително в този откъс е колко много всъщност той казва и предава емоционално само в няколко стиха —  краткост, която на езика на оригинала е дори по–очевидна. Поетичните книги Йов, Псалми, Притчи и Плачът на Йеремия наред с ученията за жизненоважни духовни истини, също описват внушително разнообразие от чувства. Всъщност на езика на еврейския оригинал първият псалм започва с думата „щастлив“ или „благословен“. Как би описал чувствата на автора на следните думи от Псалм 62:1, СИ (63:1)? Обърни внимание на богатата образност — отличителна черта на еврейската поезия.

„Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори;

за Тебе жадува душата ми,

за Тебе чезне плътта ми

в земя пуста, изсъхнала и безводна.“

В библейската книга Плачът на Йеремия откриваме едно съвсем друго настроение. В нея Йеремия оплаква трагедията, която сполетяла жителите на Йерусалим, паднали в ръцете на вавилонците през 607 г. пр.н.е. Той излива сърцето си в пет лирически жалейни песни, които са изпълнени със скръбта на пророка, но и с увереността му, че е била извършена божествена справедливост.

Поезията помага на паметта

Поради своите характерни качества поезията често е лесна за запомняне. Най–старите запазени гръцки поеми — „Илиада“ и „Одисея“ — били рецитирани наизуст по време на гръцките празненства — доста голямо постижение, като имаме предвид внушителната дължина на тези произведения! Несъмнено много библейски псалми също били наизустявани. Обърни внимание на това каква образност, яснота и неоспорима логика са предадени чрез ритъма на следващите стихове от Псалм 115:4–8, описващи глупостта на поклонението на идоли:

„Техните идоли са сребро и злато,

направа на човешките ръце.

Уста имат, но не говорят;

очи имат, но не виждат;

уши имат, но не чуват;

ноздри имат, но не миришат;

ръце имат, но не пипат;

нозе имат, но не ходят;

нито издават глас от гърлото си.

Подобни на тях ще станат ония, които ги правят,

както и всеки, който уповава на тях.“

Без съмнение за повечето хора няма да е трудно да запомнят един толкова жив и въздействащ откъс като този.

Искаш ли да пишеш поезия?

Поезията е част от живота ни още от детските стихотворения до лесните за запомняне реклами. Затова повечето хора имат поне една основна представа за поезията. Но ако ти искаш да пишеш поезия, може първо да решиш да прочетеш голям брой подбрани стихотворения. Това ще ти помогне да схванеш различните принципи на структурата на стихотворенията, като заедно с това ще обогатиш речника си. Разбира се, трябва да бъдеш избирателен, така че да не се повлияеш от нещо, което е навреждащо или упадъчно. (Филипяни 4:8, 9) Естествено, най–добрият начин да се научиш да пишеш стихотворения е да седнеш с молив в ръка и лист хартия и да пишеш.

С времето дори можеш да пишеш стихотворения, за да зарадваш членовете на семейството си или приятелите си. Защо не се опиташ да изкажеш мислите си в стихотворна форма, когато изпращаш на някого поздравителна или благодарствена картичка? Не е нужно стихотворението ти да бъде дълго или блестящо. Просто напиши няколко стиха, които да изразят това, което е в сърцето ти. Това предизвикателство не само ще ти донесе удоволствие и удовлетворение, но без съмнение ще зарадва получателя, когато той или тя види старанието, което си положил, за да изразиш мислите си по такъв пълен с въображение и прочувствен начин.

Не е нужно да бъдеш майстор на словото, за да намираш радост в писането на поезия, точно както не е нужно да си учил за готвач, за да се радваш, когато приготвяш нещо за ядене. Добави равни количества желание, въображение, старание и упоритост към скрития в тебе поет и може да бъдеш приятно изненадан от картините, които рисуваш с думи.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 29]

Голяма част от Еврейските писания се състоят от поезия