Гледната точка на Библията

Погрешно ли е да жалеем за починалите?

„А НЕ ЖЕЛАЕМ, БРАТЯ, ДА ОСТАНЕТЕ В НЕИЗВЕСТНОСТ ЗА ОНИЯ, КОИТО УМИРАТ, ЗА ДА НЕ СКЪРБИТЕ КАКТО ДРУГИТЕ, КОИТО НЯМАТ НАДЕЖДА.“ — 1 СОЛУНЦИ 4:13.

БИБЛИЯТА дава надежда за онези, които са починали. Възкресенията, които извършил Исус, както и неговите учения, ни насочват към времето, когато мъртвите ще бъдат върнати към живот. (Матей 22:23–33; Марко 5:35, 36, 41, 42; Лука 7:12–16) Как трябва да ни въздейства тази надежда? Думите на апостол Павел, цитирани по–горе, показват, че тази надежда може да ни утеши, когато умре наш близък човек.

Ако си загубил близък човек в смъртта, без съмнение изпитваш емоционална болка, която е вследствие на подобна трагедия. Тереса била омъжена вече 42 години, когато съпругът ѝ починал скоро след операция на сърцето. Тя казва: „Това беше такъв шок! Първото чувство, което изпитах, беше пълен ужас. После почувствах силна болка, която растеше с течение на времето. Плаках много.“ Дали тези реакции показват липса на вяра в обещанието на Йехова да възкреси мъртвите? Дали думите на Павел означават, че е погрешно да жалеем за починалите?

Библейски примери на хора, които жалеели за свои починали близки

Отговора на тези въпроси ще намерим, като разгледаме записаните в Библията случаи на хора, които жалеели за свои починали близки. В много от тях смъртта на член от семейството е съпроводена с един период на жалеене. (Битие 27:41; 50:7–10; Псалм 35:14) Чувствата, свързани с това жалеене, често били много силни.

Разгледай как някои мъже на вярата жалеели за своите починали близки. Авраам, например, имал силна вяра в това, че Бог може да възкреси мъртвите. (Евреи 11:19) Макар и да бил убеден в това, когато съпругата му починала, той ‘дошъл да жалее Сара и да я оплаче’. (Битие 23:1, 2) Когато синовете на Яков го излъгали, като му казали, че любимият му син Йосиф е умрял, Яков ‘раздрал дрехите си ... и го оплаквал’. (Битие 37:34, 35) Да, дори много години след това мисълта за смъртта на неговия скъп син тежала върху Яков! (Битие 42:36–38) Цар Давид също скърбял открито и силно заради смъртта на своите двама синове Амнон и Авесалом. Въпреки че и двамата причинили много страдания на Давид и на семейството му, те все пак били негови синове и тяхната смърт му донесла много печал. — 2 Царе 13:28–39; 18:33.

Понякога целият народ на Израил жалеел, както било в случая със смъртта на  Моисей. Във Второзаконие 34:8 се казва, че израилтяните го оплаквали 30 дни.

Накрая можем да разгледаме примера на Исус Христос. Неговият близък приятел Лазар умрял. И когато Исус видял как сестрите на Лазар, Марта и Мария, и техните приятели плакали, той ‘се разтъжил в духа си и се смутил’. Въпреки че знаел, че след няколко минути ще върне своя приятел отново към живот, той все пак ‘се просълзил’. Исус обичал своите скъпи приятелки Марта и Мария. Затова той бил дълбоко развълнуван, когато видял как те скърбят поради смъртта на своя брат. — Йоан 11:33–36.

Авраам, Яков, Давид и Исус проявявали силна вяра в Йехова и в неговите обещания, но въпреки това скърбели. Дали тяхното жалеене е било признак на духовна слабост? Дали тяхната скръб показвала липса на вяра във възкресението? Категорично не! Жалеенето е нормална реакция при смъртта на близък човек.

Защо жалеем за близките

Целта на Бога никога не е била хората да умират. Първоначалната цел на Йехова, както била изявена на Адам и Ева, била земята да бъде превърната в красив рай, в който хората да живеят като едно любещо щастливо семейство. Смърт щяло да има само ако двамата от тази първа човешка двойка проявят непослушание спрямо Йехова. (Битие 1:28; 2:17) За съжаление Адам и Ева били непослушни и заради това непослушание ‘смъртта преминала във всичките човеци’. (Римляни 5:12; 6:23) Следователно смъртта е жесток враг, който не трябвало да съществува. — 1 Коринтяни 15:26.

Нормално е тогава това неестествено нещо — смъртта на някой близък — да причини дълбока емоционална болка на онези, които са засегнати. Тя оставя огромна празнина в техния живот. Тереса, вдовицата спомената по–горе, казва за своя съпруг: „Сигурна съм, че ще го видя отново при възкресението, но той ми липсва много сега. Това е, което наистина боли.“ Смъртта на един родител може да ни напомни, че и ние сме смъртни. Смъртта на един млад човек ни причинява особено много болка, защото е прекъснат един живот, който не е напълно изживян. — Исаия 38:10.

Да, смъртта е нещо неестествено. Болката, която причинява, е разбираема и Йехова не гледа на жалеенето като на липса на вяра във възкресението. Както личи от примерите на Авраам, Яков, Давид, народа на Израил и Исус, да изразиш болката в сърцето си не е признак на липса на духовност. a

Но макар че като християни несъмнено скърбим поради смъртта, ние не тъгуваме „както другите, които нямат надежда“. (1 Солунци 4:13) Ние не се отдаваме на неразумни крайности в скръбта, защото сме наясно със състоянието на мъртвите. Знаем, че тях нищо не ги боли, нито ги измъчва, но че са в състояние на дълбок и спокоен сън. (Еклисиаст 9:5; Марко 5:39; Йоан 11:11–14) Ние също имаме пълно доверие, че Исус, „възкресението и животът“, ще действа в съгласие с обещанието си да върне към живот „всички, които са в гробовете“. — Йоан 5:28, 29; 11:24, 25.

Затова, ако скърбиш в момента, утеши се с това, че Йехова разбира твоята болка. Нека знанието за това и надеждата ти във възкресението смекчат твоята скръб и ти помогнат да се справиш със загубата си.

[Бележки под линия]