Дневникът — приятел, достоен за доверие

ДНЕВНИКЪТ може да бъде верен другар и съпричастен приятел в един лишен от съчувствие свят. Той „ни дава възможност да запазим една колекция от картини, в която са обрисувани личните ни преживявания“, казва писателката Кристина Болдуин. Подобно на албум със снимки, който съдържа визуални спомени от нашето минало, дневникът ни дава „моментални снимки“, които в писмена форма разкриват и запазват жизнения ни път.

В библейски времена управниците често водели хроника на значимите събития. Самата Библия се позовава на голям брой подобни разкази на високопоставени лица. (Числа 21:14, 15; Исус Навиев 10:12, 13) Гърците разработили един вид календар, наречен ефимерѝдес a, в който описвали ежедневното движение на звездите и планетите. Римляните, които превзели Гърция, възприели използването на този календар, но с характерната си практичност, увеличили неговата стойност, като записвали и събитията през деня, които били от обществен и държавен интерес. Те нарекли този календар диа̀риум, което идва от латинската дума дѝес, означаваща „ден“.

В западните страни това, дневникът да съдържа ежедневните лични преживявания, намерило широко разпространение едва през 17–и век, когато англичанинът Самюъл Пепис написал своите мемоари. Мемоарите на Пепис, които съдържат необичайна смесица от набожност и светска нагласа, дават на историците едни от най–проницателните разкази за живота по време на управлението на английския крал Чарлз II.

Оттогава воденето на дневник станало все по–разпространено. Много дневници дори се превърнали в ценни исторически документи. Един от тях, който заслужава внимание, е дневникът на една млада еврейска девойка, която се криела от нацистите. „Дневникът на едно младо момиче“, написан от Ана Франк, е едно болезнено доказателство за човешката жестокост към другите хора.

Защо воденето на дневник е толкова привлекателно?

Воденето на дневник изглежда е свързано с основната потребност на човека да изразява себе си. Независимо  от това дали съдържа спомен за радостта ни при първите думи на нашето бебе, или разказ за развитието на едно истинско приятелство, дневникът ни дава възможност да размишляваме върху събитията, които оформят живота ни. Когато по–късно четем нещата, които сме записали, имаме възможност отново да изживеем тези скъпоценни моменти и чувствата, които те са породили.

Едно от най–големите предимства на дневника е това, че той ни помага да опознаем себе си. Писателката Тристин Рейнър го нарича „практично психологическо средство, което дава възможност да изразиш чувствата си без задръжки“.

В Притчи 12:25, НС Библията казва: „Тревожните грижи в сърцето на човека са това, което ще го накара да се преклони.“ Ако някой няма желание да говори с друг за ‘тревожните си грижи’, добра възможност би било да изрази чувствата си, като пише. Затова воденето на дневник често се препоръчва като средство, което помага при справянето с някаква емоционална болка. Воденето на дневник може да се превърне в начин да размишляваш върху живота си, да си поставяш нови цели и може би да намираш разрешение на проблемите си. Ако човек пише за проблемите и чувствата си, това може да му помогне да се съсредоточи върху истинската същност на нещата и да гледа обективно на тях.

Воденето на дневник може да бъде и образователно средство. Членовете на Американската федерация на учителите съветват родителите: „Насърчавайте децата си да си водят дневник. Това развива уменията им да пишат и творческите им способности.“

‘Как да започна?’

Първо, намери тихо място и бележник или тетрадка, които ти харесват. Вярно е, че един празен лист, който чака да бъде изписан, може доста да те плаши. Но важното е да бъдеш честен, непринуден и да се изказваш просто. Можеш да си задаваш въпроси като: „Какво правих днес? Как това ми въздейства? Какво ядох? С кого се видях? Какво се случва в живота на хората, които обичам?“ Или можеш да започнеш със сегашното си положение, като се запиташ: „В какъв момент от живота си съм сега? Какви са целите ми? За какво мечтая?“ След това, без да бъдеш критичен, остави думите да потекат.

Пиши толкова — много или малко, — колкото искаш. Пиши толкова — често или рядко, — колкото ти харесва. Бъди откровен и честен. Не се тревожи за граматиката или за правописа. Никой друг няма да прочете това, което си написал. Можеш да се опиташ да залепваш снимки, изрезки от вестници или всяко друго нещо, което е важно за теб. Това е твоят дневник. Той може да бъде четливо или небрежно написан, малък или голям. И трябва да пишеш в него само когато имаш желание за това. Ако воденето на дневник се превърне в строго задължение, ще се притесняваш и ще бъдеш разочарован. — Виж блока.

Подобно на един учен, който може да използва дневник, за да наблюдава и записва промените в някой организъм, който изследва, дневникът може да ти помогне да наблюдаваш и изследваш своя начин на поведение и тенденциите в живота си. Твоят дневник ще разкрива радостите ти, болките ти, твоите слаби и силни страни. Той ще подобри способността ти да изразяваш себе си. Вярно е, че воденето на дневник е ангажимент, но той може да те възнагради богато. — Изпратено.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 27]

Предложения за това как да започнеш

◆ Избери тетрадка, която е добре подвързана и лесна за носене.

◆ Избери подходящо време и тихо място, където можеш да бъдеш сам. Всеки път записвай датата.

◆ Ако пропуснеш няколко дни, не изпадай в паника; просто продължи да пишеш там, където си свършил.

◆ Не бъди критичен към работата си. Чувствай се свободно и остави думите да потекат. Не разказвай за нещата общо, а записвай подробностите.