Корените на омразата

ОМРАЗАТА се появява рано в човешката история. В Библията в Битие 4:8 се казва: „И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.“ „И защо го уби?“ — пита библейският писател Йоан. „Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.“ (1 Йоан 3:12) Авел станал жертва на една от най–често срещаните причини за омраза — завистта. „Яростта на физически годния човек е завист“ — се казва в Притчи 6:34, НС. Днес завистта поради обществено положение, богатство, ресурси и други преимущества продължава да изправя хората едни срещу други.

Невежество и страх

Но завистта е само една от многото причини за омраза. Често омразата е породена от невежество и страх. „Преди да се науча да мразя, се научих да се страхувам“ — казва един млад мъж, член на насилническа расистка групировка. Този страх произлиза най–вече от невежество. Според „Световна енциклопедия“ предубедените хора са склонни да „поддържат [мнението си], без да обръщат внимание на съществуващите доказателства ... Предубедените хора са склонни да усукват, изопачават, да тълкуват погрешно или дори да пренебрегват фактите, които противоречат на тяхното предварително създадено мнение“.

Как се поражда едно такова мнение? В една информационна служба по Интернет се казва: „Историята е породила много обществени стереотипи, а нашата лична история поражда много от нашите предразсъдъци.“

 В Съединените щати, например, търговията с роби е оставила в наследство силно напрежение между много бели хора и хора от африкански произход — напрежение, което продължава и до днес. Често негативните възгледи относно някоя раса се предават от родители на деца. Един самоопределящ се като расист представител на бялата раса признава, че именно по този начин развил негативни расови чувства „в пълно отсъствие на дори най–малък контакт с чернокожи хора“.

Има и други хора, които просто смятат, че тези, които са различни от тях, са без никаква стойност. Това мнение може да се основава на една единствена неприятна среща с някого от друга раса или общност. От това те правят прибързаното заключение, че всички хора от тази раса или общност притежават неприятни черти на характера.

Фанатизмът сам по себе си е достатъчно опасен, когато се проявява индивидуално, но когато зарази една цяла нация или раса, той може да стане смъртоносен. Вярването, че една народност, цвят на кожата, култура или език прави едни хора по–висши от други, може да породи фанатизъм и ксенофобия (презрение към някой или нещо чуждо). През 20–и век подобен фанатизъм често беше изразяван по насилствен начин.

Интересно е, че омраза и фанатизъм могат да възникнат не само поради цвета на кожата или народността. Изследователят Кларк Макколи от университета в Пенсилвания, пише, че „произволно разделение на хора на две групи дори чрез хвърлянето на една монета за ези или тура, е достатъчно, за да породи предпочитания към хората от групата“. Една учителка, преподаваща на ученици от трети клас, доказала това,  когато като част на един известен експеримент, разделила своя клас на две групи — деца със сини очи и деца с кафяви очи. Скоро между двете групи се развила враждебност. Дори съюзи, основани на неща толкова обикновени като предпочитания към един и същ спортен отбор, могат да доведат до насилствени сблъсъци.

Защо има толкова много насилие?

Но защо тази враждебност толкова често се изразява по насилствен начин? Изследователи проучват дълбоко подобни въпроси, но засега предлагат само теории. Кларк Макколи съставил обширна библиография на изследванията върху човешкото насилие и агресия. Той цитира едно проучване, показващо, че „насилствените престъпления са свързани с воденето и печеленето на войни“. Изследователите открили, че „народите, участващи в Първата и Втората световни войни, особено тези, които били на страната на победителите, показали увеличение на броя на убийствата след като войната свършила“. Според Библията ние живеем в епоха на войни. (Матей 24:6) Възможно ли е тези войни да са допринесли някак си за увеличаването на другите форми на насилие?

Други изследователи търсят едно биологично обяснение на човешката агресия. Чрез едно изследване беше направен опит някои форми на агресия да бъдат обяснени с „ниското ниво на серотонин в мозъка“. Една друга известна хипотеза е, че агресията се крие в нашите гени. „Голяма част от [омразата] може дори да е наследствена“ — твърди един политолог.

В Библията се казва, че несъвършените хора са родени с лоши черти на характера и недостатъци. (Битие 6:5; Второзаконие 32:5) Разбира се, това се отнася за всички хора. Но не всички хора изпитват такава ирационална омраза към другите. Човек трябва да се учи на нея. Затова известният психолог Гордън У. Олпорт отбелязва, че бебетата не дават „ни най–малко ... доказателство за унищожителен инстинкт. ... Бебето е положително, то се обръща към почти всеки вид стимул, към всеки вид личност“. Подобни наблюдения потвърждават, че агресията, предубедеността и омразата са главно придобито поведение! Тази очевидна възможност на човека да се научи да мрази е агресивно използвана от учителите на омразата.

Отравяне на умовете

Начело в това са водачите на различни характеризиращи се с омраза групи, като неонацисти, скинхедс и Ку–Клукс–Клан. Тези групи често се насочват към впечатлителни младежи от нарушени семейства, които вербуват като свои членове. Младежите, които се чувстват несигурни и малоценни, може да са привлечени от тези групи заради това, че им предлагат чувство за принадлежност към групата.

Интернет е особено мощен инструмент за подхранване на омраза. Според едно направено неотдавна преброяване има може би повече от 1000 разпространяващи омраза уеб–сайта в Интернет. Списание „Икономист“ цитира собственика на един пропагандиращ омраза уеб–сайт, който се хвали с думите: „‘Мрежата’ ни осигурява възможността да запознаем стотици хиляди хора с нашите възгледи.“ Неговият уеб–сайт включва и страница за деца.

 Когато младежите сърфират из Интернет, за да търсят музика, те могат да попаднат на връзки към сайтове за музика, пропагандираща омраза. Такава музика е обикновено гръмка и буйна и текстовете ѝ изразяват силни расистки послания. Тези уеб–сайтове на свой ред осигуряват връзка с нюзгрупс, чат румс или други уеб–сайтове, които насърчават към омраза.

Някои пропагандиращи омраза уеб–сайтове предлагат специални секции, съдържащи игри и други дейности за младите хора. В един неонацистки уеб–сайт дори се прави опит да се използва Библията, за да се оправдаят расизмът и антисемитизмът. Групата е направила също и страница за кръстословици с расистко съдържание. С каква цел? „За да помогнем на младите членове на бялата раса да разберат нашата борба.“

Но не всички, които пропагандират омраза, са крайни фанатици. Един социолог, който писал за неотдавнашните конфликти на Балканите, казва за определени почитани автори и хора, които влияят на общественото мнение: „Бях смаян, когато видях как [те] възприеха стил на писане, който услужливо сводничи на най–низките страсти на техните съотечественици, събужда разгорещена омраза, заслепява разума им, като ги подтиква да смятат, че всичко е позволено, ... и като фалшифицира действителността.“

Не е за пренебрегване и ролята на духовенството в това отношение. В своята книга „Свещена омраза — религиозните конфликти през 90–те години“ писателят Джеймс А. Хот изказва следната шокираща мисъл: „Голямата ирония на 90–те години е това, че религията, която би трябвало да е източник на милосърдие и загриженост за човека, застана начело като основен фактор за омразата, войните и тероризма.“

Явно причините за омразата са многобройни и сложни. Дали това означава, че няма начин, по който човечеството да спре да повтаря безумието на своята изпълнена с омраза история? Има ли нещо, което може да бъде направено от всеки индивидуално, а също и в целия свят, за да се преборим с неразбирането, невежеството и страха, които пораждат омраза?

[Текст в блок на страница 6]

Предубедеността и омразата са придобити!

[Снимки на страници 4, 5]

Не сме родени с чувство

за омраза и фанатизъм

[Снимка на страница 7]

Групите, подбуждащи към омраза, използват Интернет, за да вербуват младежи

[Снимка на страница 7]

Религията често подклажда конфликти

[Източник]

AP Photo