Неизразима трагедия, която ни е трудно да преживеем

РАЗКАЗАНО ОТ ДЖЕЙМС ДЖАРАНО

Да имаш внуци е една от големите радости в живота. Със съпругата ми Вики очаквахме с голямо нетърпение раждането на нашето първо внуче. Дъщеря ни Тереза и нейният съпруг Джонатан чакаха бебе в началото на октомври 2000 г. Не сме и предполагали, че ще се сблъскаме с неизразима трагедия, която ще ни бъде трудно да преживеем.

В СЪБОТА, на 23 септември, двамата със съпругата ми заедно с нашия син и неговата съпруга заминахме на почивка. Планувахме да се срещнем с други роднини и да прекараме една седмица на Оутър Бенкс — верига от острови по крайбрежието на Северна Каролина. Тереза и Джонатан бяха решили да не идват с нас, тъй като Тереза беше бременна в деветия месец, а пътуването беше дълго — около 11 часа от дома ни в Охайо.

Искахме да отложим почивката си, но Тереза настояваше да отидем. Тя ни уверяваше, че с нея всичко ще бъде наред. Освен това нейният лекар предполагаше, че тя ще роди в точно определеното време, а датата беше след около две седмици.

Сряда, 27 септември 2000 г., беше прекрасен ден, който ми напомни защо през последните няколко години нашето семейство избираше да прекарва отпуската си в тази област. Дори не допускахме, че преди края на този ден животът ни коренно ще се промени.

„Тереза я няма!“

Същата вечер брат ми се обади от Охайо. Беше изключително неуверен и нервен. Накрая той каза: „Тереза я няма!“ Събитията около нейното изчезване бяха подозрителни и затова беше потърсена помощта на полицията. Когато Джонатан се прибрал в къщи следобед, външната врата била отключена. Закуската на Тереза била още на масата и дамската ѝ чанта била у дома. Странно било също, че обувките ѝ — единствените, които ѝ ставаха в деветия месец, — били до вратата.

Джонатан се обадил в къщи в 9 ч. и 30 мин. сутринта. Тереза му казала, че една жена се обадила и искала да дойде да види колата, която продаваха. После Тереза възнамерявала да излезе да свърши някои домакински задачи. Джонатан се обадил отново на обяд, но никой не вдигнал телефона. Следобед той продължил да се  обажда, но никой не отговарял. Когато се прибрал в къщи в 16 ч. и 15 мин., той забелязал, че колата я няма. Обадил се в болницата, като си мислел, че родилните болки на Тереза може би са започнали. Но тя не била там. Обадил се също на някои роднини, но никой от тях не я бил виждал. Той много се притеснил и затова се обадил в полицията. Около 18 ч. полицаите открили колата недалеч от дома им. Но Тереза все още я нямало.

Бяхме шокирани от тези новини, които получихме далеч в Северна Каролина. Двамата с жена ми заедно със сина ни и неговата съпруга си събрахме багажа и се отправихме към къщи. Беше дълго и мъчително пътуване. Пътувахме през нощта и пристигнахме в Охайо на следващата сутрин.

Случаят е разкрит

Междувременно Джонатан и някои роднини, близки приятели и други хора сътрудничели на полицията, като търсели Тереза през цялата нощ. Търсенето продължи пет мъчителни дни. Накрая на 2 октомври, понеделник, случаят беше разкрит. Дотогава полицаите бяха проследили телефонното обаждане в къщата на Тереза в сряда сутринта. Една жена, която живеела само на няколко пресечки от тях, се обадила от мобилен телефон.

След като я разпитали, полицаите започнали да я подозират. По–късно същата вечер те се върнали в дома ѝ. Но когато приближили вратата, чули изстрел. Влизайки в къщата, намерили жената мъртва. Тя се била застреляла. Те били изненадани, когато намерили новородено момченце в една стая на втория етаж. Невероятно, то не се събудило в цялата тази суматоха!

Но все още нямаше следа от Тереза. През следващите няколко часа полицаите претърсваха къщата за някакви доказателства, че тя е била там. Всичко приключи рано сутринта във вторник с претърсването на гаража. Там в един плитък гроб беше открито тялото на Тереза. По–късно следователят установи, че тя била ударена, при което изпаднала в безсъзнание, и после била застреляна в гърба. Тя починала веднага, след което бебето било извадено от утробата ѝ. Като си спомняме тези събития, поне се успокояваме от мисълта, че не е страдала.

Новороденото бебе беше взето в болницата, където се установи, че е в отлично здраве — без нито една драскотина! Чрез изследване на гените беше потвърдено, че това наистина е нашият внук. Джонатан му даде името, което бяха избрали с Тереза — Оскар Гавин. На 5 октомври, четвъртък, след кратък престой в болницата, нашият внук, тежащ около 4 килограма, беше предаден в ръцете на своя баща. Бяхме развълнувани от това събитие, но не можем да опишем болката, която изпитвахме от това, че Тереза не беше там, за да го държи в прегръдките си.

Реакцията на обществото

Всички в семейството бяхме трогнати до сълзи от голямата подкрепа, която ни беше оказана — и то от много хора, които не познавахме. Когато Тереза още не беше открита, стотици хора предложиха помощта си в търсенето. Много дадоха пари. Няколко от местните магазини за канцеларски материали направиха безплатно хиляди листовки. И доброволци разпространиха листовките на много километри разстояние от дома на Тереза.

Една от нашите християнски сестри работи за един местен адвокат и когато му казала за случая, той предложил да ни помогне. Ние приехме неговото предложение и това се оказа голяма благословия. Той ни помогна да се справим с медиите, а също и с някои правни въпроси, които възникнаха. В допълнение на това, той ни препоръча двама частни детективи, които много ни помогнаха в случая. Тяхната искрена загриженост за нас наистина докосна сърцата ни.

След като получихме внука си, подкрепата се увеличи. Няколко магазина за хранителни стоки ни изпратиха храна и неща за домакинството. Много хора подариха дрехи за Оскар, както и пелени за еднократна употреба, бебешки храни и играчки. Получихме много повече, отколкото Оскар можеше да използва, затова дадохме това, което беше в повече, на родилното отделение в местната болница. Тъй като медиите бяха съобщили за случая, получихме хиляди картички и писма — не само от нашата област, но от целия свят.

Огромната подкрепа се виждаше особено ясно на доклада в памет на Тереза, който се  състоя на 8 октомври, събота. Знаехме, че много хора искат да дойдат, но броят на присъстващите надхвърли нашите очаквания. Беше уредено да използваме една зала в местното училище, която присъстващите над 1400 души изпълниха до последното място. Сред тях бяха членове на семейството, приятели, полицаи, кметът и други хора от областта. Присъстваха и журналисти, а представители на местните телевизионни програми снимаха доклада, който беше излъчен също пряко по Интернет. Освен това стотици хора стояха във фоайето на училището или се бяха свили под чадърите си навън в студения дъжд, слушайки по високоговорители това, което се говореше вътре. Докладът даде обширно свидетелство за нашите основани на Библията вярвания.

След това стотици хора чакаха търпеливо реда си, за да ни изкажат съболезнования. Останахме там почти три часа, като прегръщахме всички, които бяха дошли, и изразявахме нашата признателност за тяхното присъствие. След церемонията от един местен хотел беше любезно осигурена храна за над 300 души — членове на семейството, близки приятели и други, които помогнаха за намирането на нашия внук.

Не можем да изразим колко много сме благодарни за онова, което тези хора — повечето непознати — направиха, за да ни помогнат. Това преживяване ни направи по–решителни от всякога да участваме пълноценно в християнската служба, защото има много добросърдечни хора, до които искаме да стигнем с добрата новина за божието Царство. — Матей 24:14.

Откликът на сбора

Още от самото начало на това изпитание се радвахме на изобилната подкрепа на нашите християнски братя и сестри. Тази непрестанна подкрепа получавахме както от нашия сбор на Свидетелите на Йехова, така и от околните сборове.

Още преди да се върнем от Северна Каролина, старейшините от нашия сбор бяха помогнали в организирането на търсенето на Тереза. Много от братята и сестрите си взеха отпуска, за да участват в търсенето. Някои казаха на работодателите си, че искат неплатен отпуск, но в някои от случаите работодателите им дадоха платен отпуск. През дните преди да намерим Тереза, някои от нашите духовни братя останаха с Джонатан, за да не бъде сам. Много братя и сестри просто идваха в къщи и помагаха в почистването и подреждането на дома ни. Други помагаха в осигуряването на храна за доброволците и отговаряха на телефонните обаждания.

Около шест седмици след смъртта на Тереза съпругата ми и Джонатан бяха изправени пред огромно предизвикателство — да прегледат нещата на Тереза и да изпразнят дома ѝ. Джонатан смяташе, че не може повече да живее в къщата, в която са живели заедно с Тереза, и затова реши да я продаде. Да прегледат нещата на Тереза, беше болезнена  задача — всичко им напомняше за нея и за това колко много им липсва. Но ето, че нашите братя и сестри отново ни се притекоха на помощ. Те помогнаха за прибирането на нейните неща в кутии и дори направиха някои необходими ремонти по къщата, за да я подготвят за продажба.

И най–важното е, че нашите братя и сестри оказаха духовна и емоционална подкрепа на нашето семейство. Те ни се обаждаха и ни посещаваха, за да ни насърчат. Много от тях ни изпратиха трогателни картички и писма. Тази любеща подкрепа продължи не само през първите няколко дни и седмици, но месеци наред.

Много братя и сестри ни казаха да ги уведомим, когато имаме нужда от някой, който просто да ни изслуша, и ние приехме тяхното любезно предложение. Толкова е утешително да споделиш чувствата си с приятели, които обичаш и на които имаш доверие! Наистина, те изпълниха думите от библейската притча: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ — Притчи 17:17; 18:24.

Как преживяното се отрази на нашето семейство

Трябва да кажа, че никак не ни е лесно да преодолеем убийството на Тереза. То наистина промени живота ни. Понякога се ядосвам за това, че тя не е тук с мен. Липсват ми прегръдките и целувките ѝ.

Съпругата ми беше изключително близка с Тереза. Нямаше ден, в който поне да не разговарят помежду си. Прекараха безброй часове в разговори за бремеността на Тереза. Заедно подредиха детската стая.

Вики описва какво чувства: „Толкова много неща ми липсват. Липсва ми проповедната служба с нея. Липсва ми пазаруването с нея. Това, което най–много ме боли, е, че не я виждам до своето бебе — това направо разбива сърцето ми. Знам колко много обичаше Оскар още преди да бъде роден. Тя знаеше, че ще има момче. След като направих одеялце за бебето и ѝ го дадох, Тереза ми написа картичка:

‘Скъпа мамо,

Много ти благодаря за красивото бебешко одеялце. Наистина ценя усилния труд, който си вложила в него. Искам да ти благодаря отново за помощта и насърчението, които си ми оказвала по време на най–трудните моменти от моя живот. Винаги ще помня това и ще ти благодаря. Бях чувала, че един ден, когато пораснеш, разбираш, че най–добрият ти приятел е твоята майка. Всеки ден благодаря на Йехова, че не ми трябваше много време, за да разбера това. Винаги ще те обичам.’“

Беше болезнено също да гледаме как нашият зет преживяваше всичко това. Докато Оскар беше в болницата, Джонатан трябваше да направи едно от най–трудните неща. Тъй като реши да се премести временно при нас, той трябваше да премести нещата от детската стая, която той и Тереза бяха обзавели. Той опакова люлеещото се конче, детското креватче и плюшените играчки и ги донесе у дома.

Какво ни помогна да се справим

Когато загубиш някой близък по такъв трагичен начин, възникват много объркващи въпроси и чувства. Имало е случаи, когато аз като християнски старейшина съм се стараел да утеша и да помогна на борещите се с подобни въпроси и чувства. Но когато ти си този, който скърби, чувствата могат да замъглят здравия разум.

Например, знаейки състоянието на Тереза и това, че нас няма да ни има една седмица, аз се молех на Йехова да я закриля. Когато тя беше намерена убита, трябва да призная, че в първия момент се чудех защо молитвите ми не бяха чути. Разбира се, знам, че Йехова не гарантира чудодейна защита за всеки от своите служители. Продължих да се моля, за да го проумея. Бях утешен от знанието, че Йехова защитава своите служители в духовно отношение — тоест, той осигурява каквото е необходимо, за да запазим взаимоотношенията си с него. Този вид защита е най–важен, защото може да засегне вечното ни бъдеще. В този смисъл Йехова е защитил Тереза; тя му служеше вярно до смъртта си. Утешително е за мен да знам, че изгледите ѝ за бъдещ живот са в неговите любещи ръце.

 Много стихове от Писанията са особено утешителни. Ето някои, които ми помогнаха да се справя:

„Ще има възкресение на праведни и неправедни.“ (Деяния 24:15) Отдавна вярвам в обещанието на Библията за възкресение в един земен рай, но сега тази надежда е много по–реална за мен. Знанието, че ще мога отново да прегърна Тереза, ми дава сили да издържам всеки ден.

„[Йехова] не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.“ (Лука 20:37, 38) Много е утешително да знаеш, че мъртвите, които един ден ще бъдат възкресени, дори сега „са живи“ за Йехова. Така че от негова гледна точка, нашата скъпа Тереза е жива.

Вики иска да сподели някои библейски стихове, които са особено укрепващи за нея:

‘„Не е възможно за Бога да лъже.“ (Евреи 6:18; Тит 1:2) Тъй като Йехова не може да лъже, знам, че той ще изпълни обещанието си да възкреси мъртвите.

„Не се чудете на това, защото идва часът, когато всички онези в паметните гробници ще чуят гласа му [на Исус] и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29, НС) Думите „паметните гробници“ ни навеждат на мисълта, че Тереза е в паметта на Йехова, докато той каже на Сина си, Исус Христос, да я възкреси. Знам, че няма по–сигурно място за нея от съвършената памет на Йехова.

„Във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ (Филипяни 4:6, 7) Моля се на Йехова да ми дава сили чрез своя свети дух. Когато съм разстроена, казвам на Йехова: ‘Имам нужда от повече от твоя свети дух.’ И той ми помага да преживея още един ден. Понякога не мога дори да произнасям думите, но той ми дава сили да продължа.“’

Йехова наистина ни помага да се справим с тази неизразима трагедия. Ние все още скърбим за нашата скъпа Тереза. Скръбта ни няма да бъде напълно заличена, докато не я прегърнем отново в новия свят на Йехова. Дотогава ние сме решени повече от всякога да служим вярно на Йехова. Джонатан е решен да даде най–доброто от себе си, за да развие в Оскар любов към Йехова и желание да му служи, а ние с Вики ще му помагаме с каквото можем. Искрено желаем да бъдем в божия нов свят, за да посрещнем Тереза и да ѝ представим нейния син, когото тя не успя да подържи в ръцете си.

[Снимка на страница 21]

Дъщеря ни Тереза слуша как бие сърцето на нейното бебе

[Снимка на страница 23]

Голяма подкрепа за нас бяха всички присъстващи на доклада в памет на Тереза

[Снимка на страница 25]

Заедно с жена ми Вики на сватбата на Тереза

[Снимка на страница 25]

Нашият внук Оскар