Гледната точка на Библията

Дали Бог одобрявал търговията с роби?

ПО ПОДВИЖНИТЕ мостове бавно пристъпват тъмни, потни тела, превити почти на две под смазващия товар на огромни бали памук. Безмилостни надзиратели използват камшици от сурова кожа, за да ги принудят да работят. Разплакани деца са изтръгнати от ръцете на ридаещите си майки и са продадени на този, който предлага най–високата цена по време на търга. Навярно във въображението ти изплуват такива зловещи и изпълнени с жестокост картини, когато мислиш за робството.

Каква ирония е, че много търговци и собственици на роби били дълбоко религиозни личности. Историкът Джеймс Уолвън пише: „Когато отправяли корабите си, натоварени с роби, през океана към Новия свят, стотици мъже — европейци и американци — възхвалявали Господаря за неговите благословии и изказвали благодарност за печелившия и сигурен бизнес в Африка.“

Някои хора дори твърдели, че Бог одобрява търговията с роби. През 1842 г., например, в една реч пред Главното съвещание на методистката протестантска църква, Алегзандър Маккейн заявил, че началото на робството било „положено от самия Бог“. Дали Маккейн бил прав? Дали Бог одобрявал отвличането и изнасилването на момичета, безсърдечното разделяне на семейства и жестоките побоища, които били съществена част от търговията с роби в дните на Маккейн? А какво да кажем за милионите хора, които днес биват принуждавани да живеят и да работят като роби при безмилостни условия? Дали Бог одобрява подобно нечовешко отношение?

Робството и израилтяните

В Библията се казва, че ‘човек властва над човека за негова вреда’. (Еклисиаст 8:9) Навярно това най–ясно се вижда в потисническите форми на робството, които били измислени от човека. Йехова Бог не бил безразличен към страданието, причинено от робството.

Разгледай, например, положението, в което изпаднали израилтяните. От Библията разбираме, че египтяните ‘правели живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги карали с жестокост’ (СИ). Израилтяните ‘пъшкали под робството и извикали; и викът им от робството стигнал до Бога’. Дали Йехова бил безразличен към лошото положение, в което се намирали? Точно обратното, ‘Бог чул пъшканията  им и си спомнил за завета си с Авраам, с Исаак и с Яков’. Освен това Йехова казал на народа си: „Ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях.“ — Изход 1:14; 2:23, 24; 6:6–8.

Несъмнено Йехова не одобрявал това ‘човек да властва над човека’, като безмилостно го поробва. Но Бог не позволил ли по–късно робството сред хората от своя народ? Да. Но робството, което съществувало в Израил, доста се различавало от тираничните форми на робство през цялата човешка история.

В божия Закон било постановено, че отвличането и продажбата на хора се наказва със смърт. Освен това Йехова осигурил напътствия за защита на робите. Например, роб, чийто господар го е осакатил, трябвало да бъде пуснат на свобода. Ако някой господар ударел роба си така, че той умре, господарят трябвало да бъде наказан със смърт. Пленените жени можели да станат робини или да бъдат взети за съпруги. Но те не трябвало да бъдат използвани само за сексуални удоволствия. Същината на Закона трябвало да накара израилтяните с праведни сърца да се отнасят към робите с уважение и милост, сякаш са наемни работници. — Изход 20:10; 21:12, 16, 26, 27; Левит 22:10, 11; Второзаконие 21:10–14.

За да върнат дълговете си, някои юдеи доброволно ставали роби на сънародниците си. Този обичай предпазвал хората от гладна смърт и всъщност позволявал на много от тях да преодолеят бедността си. Освен това през точно определено време от юдейския календар робите можели да бъдат пуснати на свобода, в случай че искат a това. (Изход 21:2; Левит 25:10; Второзаконие 15:12) В един коментар относно тези закони еврейският учен Моисей Милцинер казва, че „робът никога не преставал да бъде човек, към него се отнасяли като към личност, която има определени естествени човешки права, от които дори господарят му не можел да го лиши безнаказано“. Какъв ярък контраст с безмилостната система на робството, която петни страниците на историята!

Робството и християните

Робството било част от икономическата система на Римската империя, под чието управление живели християните през първи век. Затова някои християни били роби, а други имали роби. (1 Коринтяни 7:21, 22) Но дали това означава, че учениците на Исус се отнасяли безмилостно към робите си? Едва ли! Независимо какво позволявали римските закони, можем да бъдем уверени, че християните не злоупотребявали с тези, които били подчинените на властта им. Апостол Павел дори насърчил Филимон да се отнася към своя роб b Онисим, който станал християнин, като към „брат“. — Филимон 10–17.

Библията не показва, че поробването на хора било част от първоначалната цел на Бога за човечеството. Освен това в нито едно библейско пророчество не се споменава, че в божия нов свят ще живеят хора, които ще притежават роби. Вместо това в този бъдещ рай праведните „ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши“. — Михей 4:4.

Несъмнено Библията не одобрява лошото отношение към другите по какъвто и да било начин. Точно обратното, тя насърчава към уважение и равенство между хората. (Деяния 10:34, 35) Тя съветва хората да се отнасят към другите така, както те биха желали да се отнасят към тях. (Лука 6:31) Освен това Библията насърчава християните смирено да гледат на другите като на по–горни, без значение какво положение заемат в обществото. (Филипяни 2:3) Тези принципи напълно се различават от безмилостните форми на робството в много страни, най–вече през изминалите векове.

[Бележки под линия]