Как можеш да помогнеш

„Децата, страдащи от депресия, се нуждаят от помощ. Но те не могат да си помогнат сами. Възрастният пръв трябва да разпознае проблема и да го приеме сериозно. Това е трудната част.“ — Д–р Марк С. Голд.

КАКВО можеш да направиш, ако подозираш, че твоето подрастващо дете страда от депресия? Първо, не си прави прибързани заключения. Та нали симптомите може да сочат към нещо съвсем друго a. Освен това всички младежи отвреме–навреме преживяват периоди на потиснатост. Но ако това състояние продължава дълго и изглежда, че е нещо повече от временен спад в настроението, навярно ще е най–добре да се консултирате с лекар. Във връзка с това е добре да помниш думите на Исус: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните.“ — Матей 9:12.

Откровено разкажи на своя лекар всичко, което може да му помогне при поставяне на диагнозата, включително за скорошни промени в живота на младежа, които може да са допринесли за неговата (или нейната) апатия. Увери се, че лекарят отделя достатъчно време, за да изслуша симптомите, преди да постави диагнозата. „Невъзможно е по време на един–единствен, двадесетминутен преглед да се събере цялата информация, необходима за цялостната оценка на състоянието на детето“ — предупреждава психологът Дейвид Фаслер.

Свободно задавай на лекаря всички въпроси, които може да възникнат в ума ти. Например, ако той смята, че детето ти страда от клинична депресия, може да пожелаеш да го попиташ защо изключва други диагнози.  Ако се съмняваш в оценката на лекаря, кажи му, че би искал да потърсиш и мнението на друг специалист. Несъмнено никой добросъвестен и честен лекар няма да те разубеди да направиш това.

Да се приспособиш към новата ситуация

Не се срамувай, ако детето ти страда от клинична депресия. Факт е, че депресията може да засегне и най–добрите младежи. Всъщност Библията показва, че мъчителни чувства връхлетели и някои хора, които дали най–доброто от себе си, за да служат на Бога, независимо на каква възраст били те. Помисли за верния Йов, който смятал, че Бог го е изоставил, и затова изразил омраза към живота. (Йов 10:1; 29:2, 4, 5) Анна била служителка на Бога, която станала толкова „преогорчена в духа си“, че не можела да се храни. (1 Царе 1:4–10) Друг пример за това е угодният на Бога мъж Яков, който скърбял много дни след смъртта на сина си и ‘не искал да се утеши’. Яков дори изразил желание да се присъедини към сина си в смъртта! (Битие 37:33–35) Ето защо емоционалното страдание не винаги се корени в някакъв духовен недостатък.

Но все пак за родителите може да е трудно да понесат депресията на своето дете. „Трябва много да внимавам какво казвам и какво върша — казва майката на едно момиче, страдащо от депресия. — Аз съм обезпокоена, изплашена, враждебна, сърдита и изтощена.“ Друга признава: „Когато изляза навън и видя майка и дъщеря, които пазаруват заедно, сърцето ми се къса, защото чувствам, че никога повече няма да имам възможност да правя това с [моята дъщеря].“

Нормално е да изпитваш подобни чувства. Но понякога те може да завладеят цялото ти същество. Ако това се случи, защо не се довериш на някой верен приятел? В Притчи 17:17 се казва: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ Също така не пренебрегвай молитвата. Библията ни уверява, че ако прехвърлим грижите си на Бога, той ще ни подкрепи. — Псалм 55:22.

Склонността да търсим виновник

Много родители на страдащи от депресия младежи са силно обезсърчени и смятат, че по някакъв начин са виновни за това състояние. „Когато детето ти страда от депресия — признава една майка, — ти се чувстваш виновен и никой не може да те убеди в противното. Питаш се ‘В какво сбъркахме?’, ‘Къде беше повратната точка?’, ‘Как аз допринесох за това?’.“ Как родителите могат да запазят мисленето си уравновесено във връзка с това?

Няма съмнение, че суровата атмосфера в дома  може да окаже неблагоприятно влияние върху едно дете. С основание Библията съветва бащите: „Не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.“ (Колосяни 3:21) Затова родителите ще направят добре, ако анализират начина си на общуване със своите деца и направят промени, където е необходимо. Но депресията не винаги е следствие от лоши родителски грижи. Всъщност това заболяване може да засегне и най–любещите семейства. Затова родителите, които правят всичко, което е по силите им, за да помогнат на децата си, не бива да изпитват чувство на вина.

Подобно на това е важно да не се търси вина в страдащия от депресия младеж. Навярно той (или тя) няма контрол върху болестта. „Никога не бих го обвинила за това, че се е разболял от варицела или пневмония — казва една майка. — Но точно така постъпих, когато той изпадна в депресия. Обвинявах детето си, че се е разболяло, и това ме кара да се чувствам ужасно.“ Ако родителите и останалите хора гледат на депресията като на болест, а не като на слабост, ще могат да се съсредоточат върху това как могат да подкрепят болния.

Отглеждането на страдащо от депресия дете може да доведе до явно напрежение във взаимоотношенията между родителите. „Обвинявахме се един друг — казва една съпруга, — особено когато мислехме за живота, който искахме да водим, и за начина, по който живеем заради сина ни.“ Тим, чиято дъщеря страда от депресия, признава: „Лесно е да обвиняваш брачния си партньор. Ако родителите са имали проблеми в брака, преди детето им да започне да показва признаци на депресия, объркващото поведение на детето  може да прелее чашата.“ Не допускайте депресията на вашето дете да се забие като клин в брака ви! Наистина няма полза от това да търсиш вина в някого — било то в себе си, в детето си или в брачния си партньор. Най–важното е да се окаже подкрепа на болния.

Оказване на подкрепа

Библията съветва християните: „Говорете утешително на потиснатите души.“ (1 Солунци 5:14, НС) Ако страдащият от депресия младеж е измъчван от липса на самоуважение, ти можеш да му помогнеш. Как? Безспорно това няма да стане, като правиш осъдителни изказвания от рода на ‘Не трябва да се чувстваш по този начин’ или ‘Това е погрешна нагласа’. Вместо това се стреми да бъдеш съпричастен, като проявяваш ‘съчувствие’. (1 Петър 3:8) Павел посъветвал християните да ‘плачат с ония, които плачат’. (Римляни 12:15) Помни, че човек, който страда от депресия, действително изпитва болка. Той не си въобразява, че го боли, нито се преструва, за да привлече внимание. След като го изслушаш, се опитай да предразположиш болния. Попитай защо той или тя се чувства по този начин. След това любещо и търпеливо помогни на младежа да разбере, че няма основание да има ниско мнение за себе си. Можеш да облекчиш тревогите на болния, като го увериш в божията любов и милост. — 1 Петър 5:6, 7.

Можеш да предприемеш и други практични стъпки. Например, може да е необходимо да се увериш, че твоето страдащо от депресия дете си почива достатъчно, храни се здравословно и прави подходящи упражнения. (Еклисиаст 4:6) Ако му е предписано някакво лекарство, ще бъде мъдро да помогнеш на юношата да разбере защо е важно да го пие. Никога не се отказвай от това да оказваш подкрепа на детето си и никога не преставай да проявяваш любовта си към него.

Вярно е, че депресията на един младеж може да бъде мъчително преживяване както за болния, така и за останалите членове на семейството. Но в крайна сметка търпението, постоянството и любовта ще осигурят основа за оказване на помощ на младежите, страдащи от депресия.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 11]

Човек, който страда от депресия, действително изпитва болка. Той не си въобразява, че го боли.

[Блок на страница 13]

АКО ТИ СИ МЛАДЕЖ, СТРАДАЩ ОТ ДЕПРЕСИЯ

Ти не си оставен сам и положението ти никак не е безнадеждно. Твоята депресия може да е свързана или (1) с някакъв вид биохимично неравновесие, или (2) с обстоятелства в живота, които слабо или изобщо не можеш да контролираш. И в двата случая ти не си виновен за своето състояние. Но все пак какво можеш да направиш?

В Библията се казва, че „има приятел, който се държи по–близко и от брат“. (Притчи 18:24) Защо не си намериш такъв приятел и не излееш чувствата си пред него? Един от твоите родители или някой друг зрял възрастен човек може да бъде най–добрият ти съюзник в борбата срещу депресията.

Ако родителите ти подозират, че страдаш от клинична депресия, може да те заведат на лекар, който има опит в лечението на тази болест. Това е мъдра стъпка, тъй като често лечението (където то е на разположение) може доста да облекчи депресията. Например, когато тя е свързана с някакъв вид химично неравновесие, лекарят може да предпише антидепресант. Ако това е така в твоя случай, не се срамувай, че пиеш това лекарство. То просто възстановява точния химичен баланс в тялото ти, а това може да ти помогне отново да намериш известна радост и стабилност в живота.

Много хора, страдащи от депресия, получават утеха от четенето на Библията b и от това, че се приближават към Бога в молитва. Библията ни уверява: „Йехова е близо до онези, които са с разбито сърце, и спасява онези, които са със съкрушен дух.“ — Псалм 34:18, НС.

[Бележки под линия]

 [Блок на страница 14]

ПОМОЩ И НАДЕЖДА ЗА БОЛНИТЕ

Тъй като депресията е сложно заболяване, не всички аспекти във връзка с нея могат да бъдат обсъдени в тази кратка поредица от статии. Въпреки това издателите на „Пробудете се!“ са уверени, че представените мисли могат да помогнат на младежите и техните семейства да издържат тази омаломощаваща болест.

Може би си забелязал, че голяма част от напътствията в предишната статия са основани на Библията. Вярно е, че тя е древна книга. Но нейните съвети са толкова практични днес, колкото са били и по времето, когато тя е била писана. Защо? Защото макар времената да са се променили, човешката природа е останала същата. Ние сме изправени пред същите основни проблеми, с които се сблъсквали и предишните поколения. Разликата е в това, че днес тези проблеми са по–големи и далеч по–всеобхватни.

Но има и друга причина за това, че Библията е много практична — тя е вдъхновена от Бога. (2 Тимотей 3:16) Като наш Създател той знае от какво се нуждаем, за да намираме радост и удовлетворение в живота.

Разбира се, Библията не е учебник по медицина. Затова тя не изключва необходимостта да търсим подходящо лечение за болести, като например депресията. Но все пак Библията съдържа принципи, които могат да ни помогнат да утешим болните. Нещо повече, тя съдържа обещанието на Бога, че той скоро ще излекува всичките ни болести. (Псалм 103:3) Да, Йехова има за цел да ‘съживи сърцето на съкрушилите се’. — Исаия 57:15.

Искаш ли да научиш повече за тази удивителна надежда? Моля, свържи се със Свидетелите на Йехова там, където живееш, или пиши на най–подходящия от адресите, посочени на 5 страница на това списание.

[Снимка на страница 10]

Стреми се да проявяваш съчувствие

[Снимка на страница 11]

Ако потиснатото настроение на младежа продължава дълго, е мъдро да се консултирате с лекар

[Снимка на страница 12]

Като родител не обвинявай прибързано себе си, брачния си партньор или подрастващото си дете